№ 28
гр. Варна , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Анна Владимирова Помакова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно
дело № 20213000600139 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК.
С определение №260066/23.03.2021г. по чнд №74/2021г. Добричкият
окръжен съд на основание чл.25 НК е групирал наказанията на осъденото
лице Г. Г. Г., наложени му с общо две присъди, като е определил за
изтърпяване по-тежкото от тях – шест години лишаване от свобода, след
което на основание чл.24 НК го завишил с две години – до размера на осем
години лишаване от свобода, и е постановил първоначален строг режим за
изтърпяване на така определеното наказание.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от осъдения
Г.Г., в която той изразява недоволство от завишаването на общо
определеното наказание по реда на чл.24 НК. В тази насока е и отправеното
към съда искане – да се премахне приложението на чл.24 НК, и осъденото
лице да търпи общо наказание в размер на шест години лишаване от свобода.
В съдебно заседание жалбоподателят и защитникът му поддържат
изцяло искането за отмяна на определението в частта му досежно
1
приложението на чл.24 НК.
Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира жалбата
за неоснователна, а обжалваното определение – за правилно и
законосъобразно, поради което и моли за неговото потвърждаване.
Варненският апелативен съд на основание чл.341 ал.1 вр. чл.314 ал.1
НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваното определение и
като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:
Жалбата е неоснователна.
Г. Г. Г. е осъждан общо четири пъти, както следва:
1.С Присъда по НОХД№2078/2012г. по описа на Районен съд- Добрич за
престъпление по чл.150 ал.1 НК, извършено на 03.01.2012г., като му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, отложено на
основание чл.66 НК за срок от пет години, в рамките на който е била
постановена и пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.1 НК. Присъдата е влязла в
сила на 28.02.2013г. Наказанието било изтърпяно на 09.07.2018г.
2.С Присъда по НОХД№358/2017г. на Районен съд-Добрич за
престъпление по чл.195 ал.1 т.2 НК вр. Чл.26 НК, извършено за времето
08.08.2016 г.- 29.08.2016г., и за престъпление по чл.198 ал.1 НК извършено на
23.08.2016 г., където е определено общо наказание от две години лишаване от
свобода. На основание чл.68 ал.1 НК била приведена в изпълнение и присъда
по НОХД№2078/2012г. по описа на Районен съд- Добрич. Присъдата е влязла
в сила на 12.04.2017г., а наказанието било изтърпяно на 15.02.2020г.
3.С Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 99/2020 г.
по описа на Окръжен съд-Добрич за деяние по чл.199 ал.1 т.4 НК, извършено
на 12.04.2020г., за което му е наложено наказание шест години лишаване от
свобода. Определението е влязло в сила на 30.04.2020г.
4. С Присъда по НОХД № 1/2021г. на Добрички окръжен съд за
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 НК вр. Чл.26 НК, извършено за времето 03 -
11.04.2020г., и за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 НК извършено на
11.04.2020 г. , където е определено общо наказание от шест години лишаване
2
от свобода. Присъдата влязла в сила на 20.02.2021г.
Предмет на настоящото производство са осъжданията на лицето,
посочени в т. т.3 и 4. Наказанията по останалите две присъди – по т.1 и 2 са
изтърпяни.
Очевидно е от изложеното, че са налице условията за определяне на
общо наказание измежду тези, наложени на осъденото лице с определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 99/2020 г. по описа на Добрички
окръжен съд, и с присъда по НОХД № 1/2021г. на Добрички окръжен съд.
Деянията по тези два съдебни акта са извършени преди да има влязла в сила
присъда за което и да е от тях, поради което и налице са основанията за
приложението на чл.25 ал.1 НК. Затова и правилно, и съответно на закона на
осъденото лице е било определено за изтърпяване наказание от шест години
лишаване от свобода.
Основното възражение и на защитата, и на осъденото лице е по
отношение приложението на чл.24 от НК. То обаче е неоснователно.
И въззивният съд намира, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.24 от НК, доколкото наложените
наказания са от един и същи вид - „лишаване от свобода“. За да бъде
увеличено наказанието, следва определеното общо наказание да е
несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със
същото да не могат да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.
Очевидно в случая е така.
Окръжният съд прилагайки разпоредбата на чл.24 от НК е завишил
определеното общо наказание от шест години с ДВЕ ГОДИНИ. За да стигне
до този извод е приел, че лицето непосредствено след изтърпяване на
наказанието по предходна присъда, е извършило пет деяния при условията на
опасен рецидив, три от които квалифицирани като кражби, и две – като
грабеж. Всичко това се е развило в рамките на 8 дни, като три от
жертвите/пострадалите са деца. Следва и да се обърне внимание, че очевидно
определяните и търпени до момента наказания не са изиграли своя
поправителен и превъзпитателен ефект, щом като деянията по последните две
присъди са извършени от осъдения месец и половина след напускане на
3
затворническото заведение. На практика, престъпната дейност на осъдения е
спирала само за времето, през което се е намирал в местата за лишаване от
свобода и въпреки младата му възраст, същият има изградени трайни
престъпни навици, реализира интензивна престъпна дейност, която се е
превърнала за него в начин на живот, отличаващ се с упоритост и градация на
престъпните посегателства и липса на трудови навици, стремеж към
осигуряване на средства за съществуване единствено по престъпен начин.
В крайна сметка следва категорично да се заяви, че осъденият Г.Г.
въпреки сравнително младата си възраст /ненавършил 30 години към днешна
дата/ е личност с висока степен на обществена опасност и трайно установени
престъпни навици. Той трябва да бъде поправен, превъзпитан и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления. Всичко това предполага
една по-дълга изолация от обществото, каквато наказание в размер на 6
години не предлага. Поради това правилно определеното общо наказание от
шест години лишаване от свобода е било увеличено при спазване
изискванията на чл.24 НК с две години, и атакуваният съдебен акт се явява
напълно законосъобразен – определеното общо наказание от 8 години
лишаване от свобода е ответно на целите на закона, а като такова - и
справедливо.
Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за отмяна
на обжалваното определение, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260066/23.03.2021г. по чнд №74/2021г. на Добричкият
окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5