№ 2
гр. Плевен, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20244400500807 по описа за 2024 година
С решение №1084 от 02.08.2024 г. по гр.д. №4041/2022 г. Плевенски
Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ предявен от Р. В. Х., с ЕГН: **********, от гр.Плевен
срещу П. Ц. П., с ЕГН: **********, от гр.*** ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за присъждане на получена на **.**.**** г. без
основание сума в размер на 1 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛИЛ предявен от П. Ц. П., с ЕГН: **********, от гр.*** срещу
Р. В. Х., с ЕГН: **********, от гр.Плевен НАСРЕЩЕН ИСК С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ чл. 266 вр. с чл. 258 от ЗЗД за сумата от 1 250 лв. – частичен иск
от общо 3 500 лв. – неизплатена сума по договор за изработка от **.**.**** г.,
като НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ П. Ц. П., с ЕГН: **********, от гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Р. В.
Х., с ЕГН: **********, от гр.Плевен разноски по делото по компенсация в
размер на 60 лв.
Решението е съобщено на Р. В. Х. на 13.08.2024 г., а на П. Ц. П. – на
09.08.2024 г.
Недоволен от решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от
него иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, е останал Р. В. Х. и е подал въззивна жалба
срещу него, в която моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което П. Ц. П. да бъде осъден да му върне получените без основание
1
1 000 лв.
Р. В. Х. счита, че мотивите на обжалваното решение са непълни,
противоречиви и необосновани. Твърди, че не е правил изявления, че познава
П. Ц. П. във връзка с преговори за сключване на договор за изработка –
извършване на СМР в имот на ул.„***“ №*** в гр.***. Счита, че разписката
от **.**.**** г. не е доказателство за сключването на какъвто и да било
договор. Акцентира върху липсата на доказателства, че сумата от 1 000 лв. е
дадена на някакво правно основание. Намира за неправилно да се приеме, че
един договор е сключен, когато не са доказани неговите параметри.
Р. В. Х. претендира разноските в двете инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на П. Ц. П. на 19.09.2024 г. и на
01.10.2024 г. са подадени в едно отговор и насрещна въззивна жалба. Моли се
да бъде потвърдено първоинстанционното решение в частта му, обжалвана от
Р. В. Х.. Атакува се първоинстанционното решение в частта му, с която е
отхвърлен насрещния иск и се моли то да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което Р. В. Х. да бъде осъден да му заплати сумата 3 500
лв. като стойност на извършени СМР.
П. Ц. П. сочи, че свидетелите В., Ш. и М. са единни в показанията си кой
ги е завел на обекта и е казвал какво да правят; кой е докарал профилното
желязо и е разпоредил да се грундира; кой е присъствал при изпълнението на
СМР. Счита, че е без значение чия собственост е имота, в който са извършени
СМР и че въпреки това, следва да се съобрази, че имотът се притежава от
търговско дружество – собственост на майката на Р. В. Х., представлявано от
последния в качеството му на адвокат.
П. Ц. П. твърди, че изпълнението на СМР е следвало да бъде
осъществено поетапно, но след като не са били разплатени работите по
нулевия цикъл, не се е преминало към следващо договаряне. Счита за
доказано, че докараното от Х. желязо е пренесено и грундирано по негови
указания; че е бъркан на ръка и поставен подложен бетон; че са закупени
грунд, лопати, четки, ръкавици, валяци, разредител, филц; че е вързана
арматура, която не е положена.
П. Ц. П. също претендира разноските.
Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на Р. В. Х. на **.**.****
г. и на **.**.**** г. е подаден отговор, в който се моли тя да бъде оставена без
разглеждане като недопустима и алтернативно да бъде оставена без уважение
като неоснователна.
Р. В. Х. счита, че тъй като той е обжалвал първоинстанционното решение
само в частта му относно предявения от него иск, е недопустимо в срока за
отговор по тази жалба да бъде атакувано с насрещна въззивна жалба
решението в частта му относно насрещния иск, защото в тази част то е влязло
в сила.
В определение №1586 от 13.11.2024 г. Плевенски Окръжен съд е приел,
2
че доколкото ответникът се брани срещу иска на ищеца, предявявайки
насрещен иск, е допустимо да продължи да го прави, подавайки в срока за
отговор по въззивната жалба на ищеца насрещна въззивна жалба срещу
решението в частта му относно насрещния иск.
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В тежест на ответника по първоначалния иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД в случай, че го оспорва, е да докаже, че е получил
посочената в разписката от **.**.**** г. сума от 1 000 лв. на някакво
конкретно правно основание.
В исковата молба, с която е предявен насрещния иск, П. Ц. П. твърди, че
от негов приятел разбрал, че Р. В. Х. търси „работник за извършване на СМР в
имот, находящ се на ул.“***“№*** в гр.***“. Затова на **.**.**** г. се
срещнал с Р. В. Х. и уточнили какви СМР трябва да бъдат извършени в имота,
цените и начина на разплащане. Поискал и получил аванс в размер на 1 000 лв.
за закупуване на материали, като била издадена процесната разписка.
П. Ц. П. твърди, че срещата му с Р. В. Х., по време на която са направени
уговорките и е даден аванса, се е осъществила в присъствието на колегите му
Б. Ш. и И.Й..
В отговора на исковата молба по насрещния иск не се оспорва, че на
**.**.**** г. Р. В. Х. се е срещнал с П. Ц. П. във връзка с „бъдещи
инвестиционни намерения на дружество – негов доверител за извършване на
бъдещи СМР в имот, находящ се на ул. „***“№*** в гр.*** и на сграда в
него“, но се твърди, че не се е стигнало до конкретно договаряне и възлагане.
Твърди се, че тогава – поради „затрудненото материално положение“ на П. Ц.
П., адвокат Р. В. Х. му дал 1 000 лв. Не се отрича, че в следващите дни Р. В. Х.
завел П. Ц. П. до имота, находящ се на ул. „***“№*** в гр.***, като тогава
присъствали неговите колеги Б. Ш. и И.Й..
В отговор на въпроси по реда на чл.176 от ГПК, Р. В. Х. не отрича, че
се е запознал на **.**.**** г. с П. Ц. П. във вр. със събиране на оферти
относно проучване и извършване на бъдещи инвестиционни намерения на
дружество – негов доверител.
В отговор на въпроси по реда на чл.176 от ГПК, П. Ц. П. твърди, че Д.
В. го е запознал с Р. В. Х., който търсел „хора да му извършат нулев цикъл“; че
когато са преговаряли е било ясно, че сам не може да извърши СМР; че с Б. Ш.
и И.Й. са се договорили помежду си да извършат заедно СМР, които възложи
Р. В. Х., и да си разпределят парите.
Свидетелят Д. В. твърди, че познава и Р. В. Х., който го потърсил за
извършване на СМР, и П. Ц. П., който можел да му свърши работа, тъй като
самият свидетел нямал такава възможност. Твърди, че ги свързал, като им
разменил телефоните и по-късно разбрал, че имат някаква уговорка и че П. с
негови приятели почнали нещо да правят – нещо в нулев цикъл, изкопни
дейности, като в т.вр. бил получен някакъв аванс.
3
Свидетелят Б. Ш. твърди, че П. го „наел“, „ангажирал“ да работят с
И.Й. в двора на Р. Х., като си разпределят парите, които последният ще плати.
Твърди, че Р. Х. дал на П. 1 000 лв. за материали; че Р. Х. идвал докато работят
да наблюдава, да дава съвети и насоки и да контролира дали се спазват
изискванията му; че Р. Х. приел извършеното – изкопна дейност, връзване на
арматура, полагане на подложен бетон, разтоварване и грундиране на един
камион желязо.
Като свидетел е разпитан Т. М., който твърди, че Р. Х. го
„ангажирал“ да закара с камиона си метали – може би 3-4 пачки, 6-7 тона в
обект на ул. „***“. Там работел П. и още няколко негови приятели, колеги,
които разтоварили желязото и го пренесли. За желязото и за курса
/транспорта/ платил Р. Х..
Като свидетел е разпитан И.С., който твърди, че от средата на март
до средата на април 2020 г. направили 8 изкопа в процесния имот по възлагане
от майката на Р. Х.. По това време не е виждал в имота П. и там нямало
стоварени железа.
Видно от заключението на ВЛ инж. С.С., при оглед на **.**.**** г. е
установено, че в процесния имот има складирани метални профили, част от
които са грундирани. ВЛ е остойностило СМР, конкретизирани в молба от
15.01.20204 г., както следва:
-ръчни изкопни работи – 8.74 куб.м. със стойност на труда 301.09 лв.
-доставка и полагане на подложен бетон – 1 куб.м. със стойност на
труда и материалите общо 114.41 лв., от които 92.74 лв. за материали и 21.67
лв. за труд.
-пренос на метални профили – 6 219 кг със стойност на труда 2 102.02
лв.
-грундиране на метални профили – 201.98 кв.м. със стойност на труда и
материалите общо 905.88 лв., от които 244.19 лв. за материали и 661.69 лв. за
труд
В о.с.з. на 18.06.20204 г. ВЛ е пояснило, че към момента на огледа е
установило в имота само един изкоп, чиито размери обаче не съответстват с
размерите на нито един от посочените в молбата от 15.01.2024 г. шест изкопа.
ВЛ е заявило, че на място няма складирана неизползвана арматура, нито
видими следи от положен подложен филц бетон. ВЛ е уточнило, че не всички
метални профили са грундирани, като негрундираните са приспаднати при
остойностяването на СМР.
Правилно Плевенски Районен съд е приел, че страните по делото са
водили преговори и са сключили устен договор за изработка. Неправилно
обаче е приел, че не е ясно същественото съдържание на този договор, а
именно какви СМР и срещу какво възнаграждение е следвало да бъдат
извършени.
Според въззивния съд, разписката от **.**.**** г. сама по себе си не
4
дава отговор на въпроса защо са платени 1 000 лв., но отнесена към
изявленията на страните и събраните свидетелски показания на трети лица,
дава основание да се направи извода, че безспорно преговори е имало и те са
довели до сключване на договор за изработка между ищеца и ответника, като
разписката от **.**.**** г. е доказателство за сключването на този договор и
авансирането му. Такова доказателство е особено необходимо, предвид
принципното естество на договора за изработка, имащ за предмет
извършването на общи СМР и конкретната неяснота на инвестиционните
намерения, за реализацията на които в случая се сключва договора за
изработка. При неясни инвестиционни намерения, неясни предварително са е
необходимите за реализацията им СМР – те се конкретизират ad hoc от
поръчващия, като накрая при приемането им се обобщава вида, обема и
качеството им, за да се плати съответно възнаграждение. Затова именно – в
чл.264 от ЗЗД е предвидено задължението на поръчващия да прегледа
свършената работата и ако няма възражения, да я приеме. Плевенски
Окръжен съд намира, че не е без предмет договор за изработка, при който
страните се съгласяват изпълнителят да престира като трудов резултат
извършването на каквито общи СМР поръчващият възложи ad hoc, като едва
след изпълнението на този договор от страна на изпълнителя да се
конкретизират СМР с цел тяхното съответно възмездяване от страна на
поръчващия.
Ето защо правилно Плевенски Районен съд е отхвърлил иска по чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД – доказа се наличието на основание за плащането на
сумата от 1 000 лв. от Р. В. Х. на П. Ц. П., а именно – сключването на устен
договор за изработка – изпълнение на СМР и неговото авансиране. В тази част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Неправилно обаче е отхвърлен предявения като частичен насрещен иск
по чл.79, ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД, защото:
Плевенски Окръжен съд намира, че събраните гласни доказателства
установяват извършването от П. Ц. П. с помощта на ангажирани от него трети
лица – Б. Ш. и И.Й. на изкопни работи, бъркането на бетон и полагането му
като подложен, връзването на арматура, но не установяват обема на тези
работи. Свидетелят Б. Ш. не е конкретен относно броя на изкопите /дупките/ и
тяхната кубатура. Налице са и показанията на свидетеля И.С., според които в
процесния имот са извършвани и други изкопни работи преди **.**.**** г.,
като не са разграничени по място и обем едните от другите изкопи. От
извършването на изкопните работи, бъркането на бетон и полагането му като
подложен, които имат характер на т.нар. „скрити“ СМР, до настоящия момент
са изминали повече от 4 години и логично няма как да бъдат установени от
ВЛ като налични. Освен това липсват писмени доказателства за закупуването
от П. Ц. П. на необходимите за извършването на тези работи материали, а
именно – лопати, филц бетон, арматура.
Така изложеното дава основание да се направи извода, че не е доказано в
5
изпълнение на сключения договор за изработка, П. Ц. П. да е купил лопати и с
тях да е извършил ръчни изкопни работи на стойност 300 лв.; да е купил и
доставил с личния си автомобил 100 кг филц бетон – всичко на стойност 200
лв.; да е бъркал на ръка и положил като подложен 100 кг филц бетон, както и
да е вързал арматура – всичко на стойност 500 лв.
Налице са гласни доказателства – показанията на свидетелите Б. Ш. и Т.
М., потвърдени от заключението на ВЛ, че Р. В. Х. е възложил и заплатил на Т.
М. за закупуването и доставката с камион на 6 219 кг /6-7 тона/ метални
профили, които са били разтоварени, пренесени в процесния имот и
грундирани /частично/ от П. Ц. П. с помощта на ангажирани от него трети
лица – Б. Ш. и И.Й.. Липсват писмени доказателства за закупуването от П. Ц.
П. на необходимите за извършването на тези работи материали, а именно –
ръкавици и грунд.
Така изложеното дава основание да се направи извода, че е доказано, че
в изпълнение на сключения договор за изработка, П. Ц. П. е разтоварил от
камиона и пренесъл в двора 6 219 кг метални профили, както и че е грундирал
201.98 кв.м. от площта на тези метални профили. Общо за труда за
извършването на тези две работи, според ВЛ се дължат 2 763.71 лв. В о.с.з. на
18.06.20204 г. ВЛ е пояснило, че тази стойност е с включен ДДС и че с оглед
възражението на Р. В. Х., че изпълнителят по договора е нерегистрирано по
ЗДДС физическо лице, което възражение Плевенски Окръжен съд намира за
основателно, от 2 763.71 лв. следва да се приспадне размера на включения
ДДС. Така чистата стойност на труда – без ДДС остава 2 303.09 лв. От
последната сума следва да се извадят платените съгласно разписката от
**.**.**** г. 1 000 лв. и дължими остават 1 303.09 лв., от които в настоящия
спор се претендират само 1 250 лв. Иначе казано – предявеният като частичен
насрещен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, след
съответна отмяна на обжалваното решение.
При този изход на спора по същество, обжалваното решение следва да
бъде отменено и в частта му относно разноските, като вместо него бъде
постановено друго, с което Р. В. Х. бъде осъден да заплати в полза на П. Ц. П.
сумата от 300 лв., явяваща се разноски в първата инстанция за защита срещу
иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, както и сумата от 750 лв., явяваща се
разноски за защита по иска по чл.79, ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД.
Р. В. Х. следва да бъде осъден да заплати в полза на П. Ц. П. и сумата от
25 лв., явяваща се разноски за ДТ, направени във въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №1084 от 02.08.2024 г. по гр.д. №4041/2022 г. по описа на Плевенски
Районен съд в частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН
6
предявения от Р. В. Х., с ЕГН: **********, от гр.** срещу П. Ц. П., с ЕГН:
**********, от гр.*** ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.55, ал.1, предл. 1 от
ЗЗД за присъждане на получена на **.**.**** г. без основание сума в размер
на 1 000 лв.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№1084 от 02.08.2024 г. по гр.д. №4041/2022 г. по описа на Плевенски Районен
съд в частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН като НЕДОКАЗАН предявения от
П. Ц. П., с ЕГН: **********, от гр.*** срещу Р. В. Х., с ЕГН: **********, от
гр.** НАСРЕЩЕН ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 266 вр. с чл. 258 от ЗЗД
за сумата от 1 250 лв. – частичен иск от общо 3 500 лв. – неизплатена сума по
договор за изработка от **.**.**** г., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ
СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД Р. В. Х., с
ЕГН: **********, от гр.** да заплати в полза на П. Ц. П., с ЕГН: **********,
от гр.*** сумата от 1 250 лв., претендирана като част от дължимото по
договор за изработка от **.**.**** г. възнаграждение на изпълнителя, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 30.08.2022 г. /когато е предявен
насрещния иск/ до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№1084 от 02.08.2024 г. по гр.д. №4041/2022 г. по описа на Плевенски Районен
съд в частта му, с която е ОСЪДЕН П. Ц. П., с ЕГН: **********, от гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на Р. В. Х., с ЕГН: **********, от гр.** разноски по делото по
компенсация в размер на 60 лв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ
СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Р. В. Х., с ЕГН: **********, от
гр.** да заплати в полза на П. Ц. П., с ЕГН: **********, от гр.*** сумата от
300 лв., явяваща се разноски в първата инстанция за защита срещу иска по
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, както и сумата от 750 лв., явяваща се разноски за
защита по иска по чл.79, ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Р. В. Х., с ЕГН: **********, от
гр.** да заплати в полза на П. Ц. П., с ЕГН: **********, от гр.*** сумата от
25 лв., явяваща се разноски за ДТ, направени във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7