Р Е Ш Е Н И Е
№:130 07.02.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На двадесет и пети
януари две
хиляди двадесет и втора година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:….Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 2585 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.215, вр. чл.210, ал.3, вр. чл.193, ал.8 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на „Невада турс 2004“АД,
ЕИК-*********, гр.Несебър 8240, к.к.Слънчев бряг, курортна зона Делфин, хотел
Карина, представлявано от „БТД“ООД, ЕИК-*********, чрез Сава Стоянов Чоролеев, уточнена с
молба от 07.12.2021г. (л.191), против решение по протокол № 112 от 18.10.2021г.
на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № 2039/21.07.2021г. на кмета
на Община Бургас, във втората му част, касаеща определянето на еднократно
обезщетение за възникване на безсрочен сервитут в поземлен имот (ПИ) с
идентификатор ************по КККР на гр.Бургас, с предназначение урбанизирана
територия с площ от 0,122 дка, представляващ част от ПИ с предходен
идентификатор **********, с площ от 14,878 дка /бивш имот 059004 по недействаща
КВС/ и площ на сервитута 0,154 дка, засегнат от трасето на изместен кабел
(тръбна линия № 2) при км.3+880, в землището на гр.Бургас, в размер на 7809,34
лева без ДДС.
Жалбоподателят моли за отмяна на оспорения акт, който
счита, че е издаден при съществени нарушения на административно
производствените правила и материалния закон, и е в несъответствие с неговата
цел. Намира, че с решението не може да се установи какво е оценено и за какво
ще се плати еднократното обезщетение, защото поземлен имот с идентификатор ************с
площ от 0,122 дка, никога не е бил част от поземлен имот с идентификатор **********,
а тези два имота са били образувани от поземлен имот 59004 с площ от 15`001
кв.м. Поземлен имот с идентификатор ************е бил
отреден за улица и е очевидно, че площта му е по-малка от учредения сервитут от
0,154 дка. Изразява несъгласие и с определената оценка на правото. Заявява, че
по преписката липсват доказателства да е извършен анализ и оценка на други
възможни решения, които да се явяват явно икономически нецелесъобразни, както и
дали не се нарушава забраната да се влошават условията за застрояване и
установения начин на трайно ползване в имота му. Изразява несъгласие с
възпроизведената в решението оценка, извършена по адм.д.№ 315/2021г. на
Административен съд - Бургас. Освен това счита, че комисията не му е предоставила
възможност за участва в административното производство, с което е нарушила
правата му. Заявява, че искането за определяне на обезщетение е отправено от
Агенция „Пътна инфраструктура“-София, която не е оператор на електронна
съобщителна мрежа, а определеното такова не е справедливо по смисъла на чл.65,
ал.1, т.4 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Пред съда, чрез редовно упълномощения адвокат Н.К. ***,
дружеството-жалбоподател поддържа жалбата си и пледира за отмяна на оспореното
решение. Претендира присъждане на разноски. Представя писмена защита в която
доразвива тезите си.
Ответната страна – Община Бургас, чрез пълномощника
юрисконсулт С.П., оспорва жалбата и иска отхвърлянето й като неоснователна и
недоказана. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, като издадено
от компетентен орган, който изцяло се е съобразил с изготвената съдебно-техническа
експертиза по адм.д.№ 315/2021г. Оценката извършена от вещото лице по това дело
е почти двойно завишена от тази дадена при предходното решение на комисията.
Заинтересованата страна – Агенция „Пътна
инфраструктура“-София (АПИ), чрез процесуалния си представител по пълномощие –
юрисконсулт Е.П., оспорва жалбата и иска потвърждаване на процесното решение.
Претендира присъждане на юрисконсулстско възнаграждение.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване по настоящото дело е т.2 от решение
по протокол № 112 от 18.10.2021г. (л.57) на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена
със заповед № 2039/21.07.2021г. на кмета на Община Бургас (л.60), във връзка
със заявление вх.№ 13-00-605/148/18.10.2021г. на Агенция „Пътна
инфраструктура“-София (л.71) за определяне размера на еднократно обезщетение за
сервитута при реконструкция на съществуващи инженерни мрежи в обхвата на обект:
„Обходен път на гр.Бургас- I-ви етап от км. 230+700 на път I-9
"Сарафово-Бургас" до км. 493+550 на път I-6 "Ветрен-Бургас“. За
подаването това заявление дружеството-жалбоподател е било уведомено от Община
Бургас с писмо рег.№ 13-00-605/151/21.10.2021г. (л.68), поради което
възражението за допуснати нарушения по смисъла на чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК е
неоснователно.
В заявлението е посочено, че същото се основава на заповед
№РД-02-15-91 от 31.08.2016г. на зам.министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с която е бил одобрен подробен устройствен план-парцеларен
план (ПУП-ПП) за този обект. Реализацията налагала реконструкция/преместване на
инженерни мрежи, като с предходно писмо е било поискано от общината за извърши
процедурата по чл.210 от ЗУТ. Част от постановените за това решения били
обжалвани, като Административен съд - Бургас е завишил определените
обезщетения. По четири от делата не се допускало извършване на строителни
дейности.
Като едно от тези дела е посочено приложеното към
настоящото адм.д.№ 315/2021г. на същия съд, приключило с влязло в сила решение
№ 874/15.06.2021г. По него преписката е била върната за съобразяване със
законовите разпоредби. Съдебното производство е било по отношение ПИ с
идентификатор ************по КККР на гр.Бургас /погрешно посочен като бивш имот ********** с площ от 14,878 дка/, от който в сервитута попадат 0,154
дка. АПИ е поканила „Невада турс 2004“АД с писмо от 14.07.2021г. (л.73, връчено на 12.08.2021г., съгласно
обратната разписка на л.75) за сключване на споразумение, но не е получила
отговор от дружеството.
Видно от приложеното адм.д.№ 315/2021г., то е
образувано по искане на АПИ до Община Бургас по писмо вх.№
13-00-605/02.09.2020г. (л.51 от това дело) с искане да бъде определен размера
на еднократното обезщетение за сервитута при реконструкция на съществуващи
инженерни мрежи в обхвата на същия обект: „Обходен път на гр.Бургас – I етап“.
В хода на делото е било установено, че „Невада турс 2004“АД се легитимира като
собственик на поземлен
имот с идентификатор **********, с площ 14`878 кв.м., по КК на гр. Бургас,
находящ се в местност „Курт тепе”, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване складова база, с номер по предходен план
059004 с нотариален акт за прехвърляне на право на собственост върху недвижим
имот № 81, т.ІІ, рег.№6192, д.230 от 2020г. (л.13 от това дело и л.28 от
настоящото).
Със
заповед №РД-02-15-91 от 31.08.2016г. на зам.министъра на регионалното развитие
и благоустройството (л.34), бил одобрен ПУП-ПП за обекта „Обходен път на
гр.Бургас- I-ви етап от км. 230+700 на път I-9 "Сарафово-Бургас" до км.
493+550 на път I-6 "Ветрен-Бургас" и локални платна“. За реализиране
на проекта било предвидено изместване на ТТ кабел (тръбна линия № 2), засягащ
собствения на дружеството-жалбоподател ПИ с идентификатор ********** по КККР на
гр.Бургас с площ 14`848кв.м., получен след урегулирането. При извършена
служебна справка настоящият съдебен състав установи, че в Административен съд -
Бургас е било образувано адм.д.№ 2017/2016г., по жалба на „Интерлийз“ЕАД и „Невада
Турс 2004“АД против заповед № РД-02-15-91/31.08.2016г. на заместник-министъра
на РРБ. С постановеното по делото съдебно решение № 1804/03.11.2017г. жалбата
на двете дружества е била отхвърлена. Това съдебно решение е обжалвано и
оставено в сила с решение № 9744/16.07.2018г. постановено по адм.д.№ 1164/2018г.
по описа на ВАС. След като жалбата на „Невада Турс 2004“АД срещу заповедта за
одобряване на ПУП е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, то тя е влязла
в сила спрямо дружеството-жалбоподател.
Съдът
по адм.д.№ 315/2021г. е установил също (чрез
подробно изследване на въпроса от в.л.Кирил Минков – вж. л.332 от неговото
заключение), че е била издадена заповед №1139 от 04.05.2018г. на основание
чл.16, ал.6 от ЗУТ на зам.кмет на Община Бургас, с която праводателят на
настоящия жалбоподател „Интерлийз“ЕАД е бил определен за собственик на УПИ
VІІ-4, масив 59, местност „Вълчи връх“, землище Бургас с площ 14`880кв.м,
съответстващ на ПИ с идентификатор ********** по КККР на гр. Бургас., а Община Бургас
придобива собствеността на имот идентификатор 07079.3.2722, част от
неурегулирания имот с идентификатор 07079.3.1210. Последното обяснява заявеното
несъответствие в идентификационните номера на процесните имоти, по първото от
изложените възражения на жалбоподателя.
По повод това сезиране, комисията по чл.210 от ЗУТ към
Община Бургас, назначена със заповед № 658/12.03.2020г. на кмета, постановила решение
по протокол № 90/28.10.2020г. (л.48 от делото), като на основание оценителски
доклад от „Бачовски и синове”ЕООД-Пловдив е определила размера на еднократно
обезщетение за възникване на безсрочен сервитут, поради реконструкция на
съществуващи инженерни мрежи, а именно изместване на ТТ кабел /тръбна линия №
2/, засягащ ПИ с идентификатор ********** по КККР на гр.Бургас, урбанизирана
територия, собственост на жалбоподателя, с площ на сервитута 154 кв.м., в
размер на 3252,48 лева.
В хода на съдебното производство по адм.д.№
315/2021г. е била извършена съдебно-техническа и оценителна експертиза от
вещото лице инж.Тодорка Чанкинова и допълнителна експертиза от другото вещо
лице – инж.Кирил Минков. Според вещото лице Чанкинова размерът на еднократното
обезщетение следва да е в размер на 7809,34 лева, без ДДС, като съгласие с тази
оценка е изразил и в.л.Кирил Минков. Чанкинова е използвала сравнителния подход
чрез метода на посредственото сравнение. Обектът е сравнен с идентични или
сходни по местоположение и характеристики имоти и пазарните условия към момента
на изготвяне на оценката и са отчетени отклоненията в качествата на оценявания
обект, а цената му е изчислена със съответните коригиращи коефициенти. Това вещото
лице е посочило, че проектът за изместване трасето на ТТ-кабела минава по
югозападната граница на поземления имот, който е отреден за складова база,
магазини и офиси, като сервитутната линия не засяга застроителното петно и
градоустройствените показатели. Вещото лице Минков от своя страна е посочил, че
с реализирането на кабелното трасе се ограничава строителството на каквото и да
е то, включително рампа за подземни гаражи на бъдещото застрояване, ограда на
линията на лицето на УПИ с идентификатор **********, това обаче не означава, че
се засяга застроителното петно и градоустройствените показатели, както е
установила Чанкинова.
След преглед доказателствата съдебният състав по адм.д.№
315/2021г. е констатирал, че оспореното пред него решение е било издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на
материалния закон. Не е било установено на основание чл.193, ал.3 от ЗУТ да е бил направен опит за постигане на
съгласие със собствениците на поземлените имоти. (В хода на настоящото повторно административно производство това е
спазено с цитираното по-горе с писмо от 14.07.2021г. (л.73). Освен това
е установено, че комисията по чл.210 от ЗУТ е следвало да се произнесе с
решение на основание чл.193, ал.8 от ЗУТ, а не както неправилно е посочено в
оспорения акт, че правното основание за издаването му е чл.194 от ЗУТ.
Това е мотивирало съда да постанови по делото решение
№ 874/15.06.2021г., като в неговия диспозитив изрично е посочено, че се отменя атакуваното
решение в частта, с която е определен размера на еднократно обезщетение за
възникване на безсрочен сервитут, поради реконструкция на съществуващи
инженерни мрежи, а именно изместване на ТТ кабел /тръбна линия № 2/, засягащ ПИ
с идентификатор ************по КККР на гр.Бургас, представляващ част от имот с
предходен идентификатор ********** по КККР на гр.Бургас, собственост на
жалбоподателя, с площ на сервитута 154,00 кв.м., в размер на 3252,48 лева.
Допусната е известна неточност в идентификацията на
засегнатия от сервитута имот, но след внимателен преглед на изложените от
съдебния състав мотиви няма съмнение, че той засяга имот с идентификатор **********,
собственост на „Невада турс 2004“АД, в чиято полза следва да бъде платено
обезщетението.
Изцяло съобразявайки се с постановеното решение по адм.д.№
315/2021г., което е окончателно на основание чл.215, ал.7, т.5 от ЗУТ, комисията
по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № 2039/21.07.2021г. на кмета на Община
Бургас, след новото валидно сезиране от АПИ със заявление вх.№
13-00-605/148/18.10.2021г. (л.71), като е установила изпълнение на
задължителните указания на съда – спазване на изискването на чл.193, ал.3 от ЗУТ с писмото от 14.07.2021г. (л.73) и позовавайки се на посоченото от съда
като приложимо правно основание – чл.193 от ЗУТ, като е възприела оценката на в.л.Чанкинова,
е определила по т.2 на постановеното от нея решение по
протокол № 112 от 18.10.2021г., еднократно обезщетение за възникване на
безсрочния сервитут в размер на 7809,34 лева без ДДС. При описанието на имота
върху който той тежи, комисията изцяло е преповторила диспозитива на съдебното
решение по адм.д.№ 315/2021г., включително с допуснатата
неточност.
Протоколът с което е бил постановено процесното
решение е връчен на дружеството-жалбоподател на 25.10.2021г., съгласно обратната
разписка (л.69), а жалбата срещу него е подадена чрез пощенски оператор 05.11.2021г.
(л.4), т.е. в 14-дневния срок за обжалване по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка, съобразно
разпоредбата на чл.146 от АПК във връзка с чл.168 от АПК, се налагат следните
правни изводи:
Жалбата изхожда от лице, разполагащо с правен интерес
от оспорването предвид факта, че се засягат негови права и законни интереси
като собственик на имота, върху който се учредява сервитут. Тя е подадена в
законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1 от АПК,
съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде
отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. По силата
на чл.177, ал.2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени
в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.
Относно валидността на издадения акт не се повдига
спор, а и от преписката се установява, че процесното решение е постановено от
компетентен орган, предвид представената заповед № 2039/21.07.2021г. на кмета
на Община Бургас за назначаване на комисия по чл.210, ал.1 от ЗУТ (л.60).
Административният орган е изяснил релевантните за
случая факти и обстоятелства и е извършил проверка на приетите доказателства.
Не се констатират нарушения по смисъла на чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК. След
като на страната е била гарантирана възможността за участие в производството,
чрез уведомяването й за образуването му, се налага разбирането, че органът е
осигурил начин и способ за организиране и провеждане на защитата на засегнатите
права и интереси.
Решението е издадено след отмяната от съда по адм.д.№
315/2021г. на предходно произнасяне комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ,
поради допуснато едно съществено нарушение на процесуалните правила – неспазване
изискването на чл.193, ал.3 от ЗУТ, поради неправилно приложение на
материалния закон – чл.194, вместо чл.193 от ЗУТ и неточно определяне размера
на обезщетението – 3252,48 лева, вместо 7809,34 лева. В диспозитива на това
съдебно решение изрично е посочено, че се отменя атакуваното решение в частта,
с която е определен размера на еднократно обезщетение за възникване на безсрочния
сервитут.
При новото произнасяне с атакуваното по настоящото
дело решение, комисия по чл.210, ал.1 от ЗУТ изцяло се е съобразила с дадените
указания в решение № 874/15.06.2021г. по адм.д.№
315/2021г. Тя е констатирала спазването на изискването на чл.193, ал.3 от ЗУТ,
чрез опита за постигане на съгласие със собствениците на поземлените имоти, съгласно
писмото от 14.07.2021г. (л.73). Произнесла се е с новото решение на основание
чл.193 от ЗУТ, вместо чл.194 от същия закон и е съобразила размера на
обезщетението с установения такъв по адм.д.№ 315/2021г.
При постановяване на процесното решение комисията е
допуснала една неточност, преповтаряйки изцяло диспозитива на съдебното решение
по адм.д.№ 315/2021г., досежно индивидуализацията на имота, за която настоящият
съдебен състав обясни по-горе на какво се дължи. Това обаче не опорочава
оспореното в настоящото производство, защото то е издадено изцяло при спазване
на принципите на чл.177, ал.1 и 2 от АПК. Освен това, нито за съдебния състав,
нито за страните може да има съмнение, че процесното обезщетение касае имот с
идентификатор **********, собственост на „Невада турс 2004“АД.
Поради това съдът намира, че процесното решение на
комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ, е съобразено
както с мотивите, посочени в решението по адм.д.№
315/2021г., така и с неговия диспозитив, които са задължителни както за органа,
така и за настоящия съд на основание чл.177, ал.1 от АПК и чл.297 от ГПК.
Задължителни са както извършените от съдебния състав
по това дело анализ и оценка за други възможни решения, които да се явяват явно
икономически нецелесъобразни, ненарушаване условията за застрояване и трайно
ползване на имота, така и размерът на определената оценка и нейната
справедливост. Като се съобрази това настоящият съдебен състав намира, че при
издаване на новото решение след отмяната на предходното такова, комисията е изпълнила
указанията, които й били дадени в решението по адм.д.№ 315/2021г., т.е. че е налице фактическа и
правна обосновка и се изпълва императива на чл.59 от АПК.
Според
разпоредбата на чл.193, ал.1 от ЗУТ, правото на прокарване на отклонения от
общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се
учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална
заверка на подписите, а съгласно ал.3, когато не е постигнато съгласие между
собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно
икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на
кмета на общината. Съгласно чл.193, ал.8 от ЗУТ, цената на учреденото право по
ал.3 и 4 се определя по реда на чл.210 и се заплаща преди издаване на
заповедите по ал.3 и 4.
С оглед
предназначението на конкретния сервитут и на основание чл.64, ал.5 от ЗУТ, в
случая приложение намират нормите на чл.31 от Закон за
електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ), а не Закона
за енергетиката, тъй като се касае за ново строителство, при което е необходимо
да се измени положението на съществуващата техническа инфраструктура.
Характерното
тук е, че съгласно цитираната норма на чл.64, ал.5 от ЗУТ, когато във връзка с
новото строителство е необходимо да се измени положението или устройството на
заварени строежи – подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, съответните работи се извършват от възложителя на новото
строителство за негова сметка. Тази норма е специална по отношение нормата на чл.31,
ал.2, т.2 от ЗЕСМФИ, предвиждаща, че обезщетението се заплаща от титуляра на
сервитута, поради което следва да се приложи чл.64, ал.5 от ЗУТ и изменението
се извърши за сметка на АПИ. Възражението на жалбоподателя в тази насока е
неоснователно.
Предвид изложеното е поради установяване наличието на
фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването
на оспорения административен акт, се налага отхвърлянето на жалбата срещу решение
по протокол № 112 от 18.10.2021г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със
заповед № 2039/21.07.2021г. на кмета на Община Бургас, в оспорената част.
При този изход на
спора, на основание чл.143, ал.3 и 4 от АПК право на разноски имат ответника и
заинтересована страна. Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
направи единствено АПИ, на която на основание чл.143, ал.4 от АПК вр. чл.78,
ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната
помощ, съдът следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Невада турс 2004“АД, ЕИК-*********, гр.Несебър
8240, к.к.Слънчев бряг, курортна зона Делфин, хотел Карина, против решение по протокол № 112 от 18.10.2021г. на
комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № 2039/21.07.2021г. на кмета на
Община Бургас, във втората му част, с която е определен размер на дължимото
парично обезщетение за засегнатия от сервитут с площ от 0,154 дка по трасето на
изместен кабел (тръбна линия № 2) при км.3+880, в землището на гр.Бургас, поземлен
имот с идентификатор **********, с площ от 14,878 дка, в размер на 7809,34 лева
без ДДС.
ОСЪЖДА „Невада турс 2004“АД, ЕИК-*********, да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“-София, сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл.215, ал.7, т.5 от ЗУТ.
СЪДИЯ: