Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
23.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд,
гражданско отделение, втори въззивен граждански състав, в открито съдебно
заседание на 26.06.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ И.
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от младши съдия Цончев в.гр.д. № 226 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба, подадена от В.В.Т., К.Л.Т. и В.Л.Т. –
ответници в първоинстанционното производство, против
Решение № 209/21.11.12.2018 г., постановено по гр.д. № 80/2018 г. по описа на
РС – С., III-ти състав. С обжалваното решение по иска на А.И.Р. е
разпределено ползването на дворно място, съставляващо поземлен имот с площ 393
кв. м. с идентификатор № 65231.911.263 по кадастрална карта, одобрена със
Заповед № РД -18-3/27.01.2005 г. на изпълнителния директор на АК, изменена със
Заповед № КД-14-23/28.05.2009 г. на началник СГКК, с адрес гр. С., ул. „Крали
Марко“ № 52, с трайно предназначение – урбанизирана територия, при съседи:
имоти с идентификатор № 65231.911.262, № 65231.911.264, № 65231.911.265, №
265231.911.406, № 265231.911.261, № 265231.911.260 между А.И.Р. и В.В.Т., К.Л.Т. и В.Л.Т..
Ответниците са
осъдени да заплатят на ищцата разноските по делото в размер на 770 лв.
В жалбата се
излагат доводи, че решението е недопустимо поради неучастие на задължителни
необходими другари – В. К. Т. – суперфициарен
собственик в поземления имот и И. З. Т. и М. А. Т. – със запазено пожизнено
право на ползване върху процесния недвижим имот. Развиват
се доводи за неправилност на решението поради необоснованост и превратни материалноправни изводи. Претендира се неговата отмяна.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателите – адв. С.О., поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Излага, че има депозирана молба в срок
за отстраняване на очевидна фактическа грешка на решението в частта за
разноските, по която липсва произнасяне. Претендира разноски пред въззивната
инстанция.
Процесуалният
представител на ответника по жалбата – адв. П.М., оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на решението.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността и допустимостта на решението, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед
извършената от съда служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен
състав констатира следното:
Първоинстанционното
решение е валидно, но недопустимо. Това е така, защото е постановено без
участието на задължителни необходими другари, в какъвто смисъл основателно се
възразява във въззивната жалба.
В съдебната
практика безпротиворечиво се приема, че собствениците
на имота и носителите на правото на ползване върху него са необходими
задължителни другари в производството по иск за разпределение ползването на
имота, като решението по чл. 32, ал. 2 ЗС трябва да бъде еднакво за всички тях,
защото разпростира задължителното си действие и по отношение на носителите на
голото право на собственост (вж. Решение № 139 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 3024/2014 г., II г. о., ГК, Решение 95 от 02.07.2013 г. по гр. д. 645/2012 г.
на I г. о. и Решение 265 от 27.06.2011 г. по гр. д. 912/2010 г. на I г. о.,
Решение 421 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. 581/2009 г., I г. о., ГК, Решение
№ 120 от 7.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 936/2012 г., II г. о.,ГК, Решение №
149 от 29.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2223/2015 г., I г.о., ГК, Решение № 250
от 8.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2011 г., I г. о., ГК, Решение № 1111 от
21.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3436/2007 г., IV г.о.). Задължителни
необходими другари в производството са и носителите на право на собственост
върху самостоятелен обект, построен в урегулирания поземлен имот. Това е така,
защото макар да не притежават право на собственост върху земята, правото им на
ползване произтича от закона – чл. 64 ЗС (вж. в този смисъл Определение № 532
от 2.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3451/2015 г., I г. о., ГК).
В случая от
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 90, том II А,
рег. № 3386, дело № 270/2009 г. от 01.06.2009 г. на нотариус Борислав М. се
установява, че праводателите на ищцата А.Р. – нейните
родители – И. З. Т. и М. А. Т., които не са конституирани в производството, са
си запазили пожизнено правото на ползване върху 1/3 идеална част от поземлен
имот с площ 393 кв. м. с идентификатор № 65231.911.263 по КК на гр. С..
От Нотариален
акт за учредяване право на ползване върху недвижим имот и покупко-продажба на
недвижим имот № 123, том 1А, рег. № 993, дело 111/2002 г. от 30.04.2002 г. се
установява, че К.Л.Т. е продал на В. К. Т. целия втори етаж, със застроена площ
166 кв.м. от двуетажна жилищна сграда, построена в поземлен имот с площ 393 кв.
м. с идентификатор № 65231.911.263 по кадастрална карта. В. Т. също не е
конституирана като страна в производството.
От горното
следва, че обжалваният акт е недопустим като постановен без участие на
необходими другари в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, каквито се явяват
носителите на ограничено вещно право на ползване върху имота, който е обект на
разпределението. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието
участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като
недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния
съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. По делото при новото
му разглеждане първата инстанция следва да предприеме действия по обезпечаване
участието в процеса на всички необходими другари - носителите на право на
собственост и наограничени вещни права върху
недвижимия имот, обект на молбата за разпределение на ползване – И. З. Т., М. А.
Т. и В. К. Т..
Неоснователно се
твърди от въззивниците, че като задължителен необходим другар следва да бъде
конституирана съпругата на ответника К.Л.Т. – Елена Д. Борисова, тъй като през
2018 г. съпругът ѝ е придобил чрез покупко-продажба от В.В.Т. идеални части от процесния поземлен имот. Безспорно е,
че Елена Борисова има качеството на необходим другар предвид правото си на
собственост в режим на СИО, но същото е придобито в рамките на висящото исково
производство и тя е обвързана от силата на пресъдено
нещо на решенето на основание чл. 226, ал. 3 ГПК, поради което коституирането ѝ не положителна процесуална
предпоставка за развитието на процеса.
При новото
разглеждане на делото следва да бъде изготвено експертно заключение относно
възможните варианти за разпределение на ползването на имота съобразно квотите в
съсобствеността и вещното право на ползване, като вещото лице съобрази
необходимостта да бъде предвиден терен за около всяка от сградите, който е
необходим за тяхното обслужване от съответните съсобственици на самостоятелни
обекти в сградите.
На следващо
място, предвид наличния спор за собственост върху процесния недвижим имот (вж.
приложеното пред въззивната инстанция удостоверение) първоинстанционното
производство следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй
като изходът на спора за собственост е преюдициален
за правилното решаване на делото (вж. в този смисъл т. 2 от ТР № 13/2012 г. по
ТД 13/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Относно
разноските в производството, включително сторените пред въззивната инстанция,
следва да се произнесе първоинстанционният съд съобразно изхода на делото.
Така мотивиран,
Софийският окръжен съд на основание чл. чл. 270, ал. 1 ГПК,
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 209/21.12.2018 г., постановено по гр.д. №
80/2018 г. по описа на РС – С., III-ти състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд - С. за ново
разглеждане, при което да бъде обезпечено участието в процеса на всички
необходими другари.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.