Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе,
V-ти граждански
състав, в публично заседание на 16 ноември, две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 1012 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове
по реда чл.422 от ГПК.
Ищецът “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, гр.София, твърди, че на 01.07.2017 г. бил сключен договор за цесия и заместване в дълг между „Изи Асет Мениджмънт"
АД и „Провидент Файненшъл България" ООД, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********/04.07.2016 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България" ООД и Д.Б.Г., било прехвърлено
в полза на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски. На 01.06.2018 г. било подписано Приложение № 1_Р към
Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД прехвърлило в полза на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********/04.07.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България"
ООД и ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски. Член 22 от договора за потребителски кредит уреждал правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД била упълномощена
в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. да изпраща уведомления за
извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законния представител на
„Изи Асет Мениджмънт" АД. На ответника били
изпратени едновременно уведомления на 25.06.2018 г. от „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Файненшъл България“ ЕООД за продажбата на вземания, като писмото
било върнато в цялост. Новото уведомително писмо от 23.01.2020 г. също било
върнато в цялост, поради което претендира същите уведомления да бъдат връчени
на ответника ведно с исковата молба по делото.
На
04.07.2016 г. между Д.Г. и „Провидент
Файненшъл България" ООД бил сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който последният предоставил на
първия кредит за лични нужди в размер на 1250 лева чрез кредитен консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя. Последният, съгласно разпоредбите на договора, потвърждава, че е получил в пълен размер сумата с факта на подписване на договора за
кредит. Усвоената
парична сума за срока на действие на договора се олихвявала с договорна
лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на
отпускане на кредита. Страните постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в общ размер 170,76 лева. Общата стойност на усвоената главница и договорната
лихва по кредита бил в размер на 1420,76 лева, които се заплащали на 45 броя седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 31,57 лева, като първата погасителна вноска била платима на 13.07.2016 г, а последната била с падеж 17.05.2017 г. С подписването на договора за кредит кредитополучателят
изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно
досие в размер на 62,50 лева, платима при подписване на договора, която да бъде
включена в седмичните погасителни вноски. Така таксата за оценка на досие била
разделена на 45 броя вноски в размер на 1,39 лева, платими на
падежните дати на погасителните вноски. Кредитодателят
се задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото
местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по
кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора
услуга „Кредит у дома". С подписването на договора кредитополучателят
удостоверил, че разбира, че 30 % от таксата била равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит
у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, както и че тази такса била дължима при подписването на договора,
но се заплаща на равни вноски през периода на кредита за улеснение
на кредитополучателя. В конкретния случай таксата „Кредит у дома" била в размер
на 241,05 лева, разделена на 45 броя вноски в размер
на 5,36 лева, платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома" в размер на 562,45 лева била свързана с разходите на кредитодателя за
събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя и била дължима
през срока на кредита, също включена в седмичните вноски, разделена на 45
бр. вноски в размер на 12,50 лева, платими на падежните дати на погасителните вноски. Така общата сума, дължима
от ответника по договора за кредит, възлизала на 2286.76 лв. Заплатената до
момента сума от кредитополучателя възлизала на 1121 лв., с която били погасени:
117.92 лв. такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя, 277.96 лв. такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски, 30.36 лв. такса за оценка на досие, 123.35
лв. договорна лихва и 571.41 лв. главница. Ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за заплащане на
сумите: 1. главница в размер на 678,59 лева; 2. договорна лихва в размер на 47,41 лева за периода от 14.12.2016 г. до 17.05.2017 г.; 3. такса за оценка на досие в размер
на 32,14 лева за периода от 07.12.2016 г. до 17.05.2017 г.; 4. такса
услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 123,13 лева за периода от 14.12.2016 г. до 17.05.2017 г.; 5. такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 284,49 лева за периода от 14.12.2016 г. до 17.05.2017 г.; 6. обезщетение за забава в размер на 180,92 лева за периода от 14.12.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда и 7. законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване на
заявлението в районния съд до окончателното изплащане на
задължението.
Книжата
по заповедното производство били връчени на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което ищецът предявява настоящата претенция, като моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено вземането му,
предмет на заповедта за изпълнение по приложеното гр.д.№ 6528/2019 г. по описа
на РС-Русе. Претендира присъждане на
разноските, направени в хода на двете производства.
Ответникът
Д.Б.Г., чрез назначения му на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител,
депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на
исковете. Счита, че начинът на договаряне изключва формиране на воля от страна
на потребителя по всяка една от уговорките. Твърди, че съдържанието на договора
не било достатъчно разбираемо изложено и ответникът не е получил пълна
преддоговорна информация. Нарушени били изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК за подробно изложени условията на кредита, включително и погасителен план.
Включването на пакет допълнителни услуги в договора било в нарушение на чл.10а,
ал.2 от ЗПК и заобикаляне ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК. Посочените
противоречия водели до нищожност на договора на основание чл.146, ал.5 ЗЗП и
съгласно чл.23 ЗПК потребителят следвало да върне само чистата стойност на
кредита, като не дължал лихви и други разходи по договора. В случая ответникът
дължал само остатъчната чиста стойност по кредита в размер на 129 лв., ведно
със законната лихва от датата, посочена в заповедта за изпълнение.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 6528/2019 г. по
описа на РС-Русе, в полза на ищеца в настоящото
производство е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу Д.Б.Г. за сумите,
заявени с исковата молба, съставляващи
вземания по Договор за потребителски паричен кредит № *********/04.07.2016 г., сключен с кредитора “Провидент Файненшъл България” ООД, последователно цедирани
на “Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Актът е връчен на
длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на заявителя за предявяване на
иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на страната на
20.01.2020 г., а исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото дело, е изпратена с писмо на 19.02.2020 г.
По делото се
установява от събраните доказателства, че на 04.07.2016 г., след
получаването на Стандартен европейски формуляр, ответникът, в качеството си
на кредитополучател, е сключил договор за потребителски кредит № ********* с „Провидент Файненшъл
България“ ООД в размер на 1250 лева. Общата сума, която кредитополучателят се е
задължил да върне по договора, е в размер на 2286.76 лева, включваща: главница - 1250 лева,
договорна лихва - 170,76 лева, такса „оценка на досие“ - 62.50 лева и такса за
услуга „кредит у дома“ в размер на 803.50 лева, на 45 броя равни
седмични погасителни вноски, всяка от 50,82 лева.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че до момента
ответникът е внесъл сумата от 1121 лв., с
която са погасени: 571.41 лв. главница, 123.35 лв. договорна лихва, 30.36 лв.
такса оценка досие и 395.88 лв. такса „Кредит у дома“. Невъзстановеният размер по
прецесния договор е: 678,59 лева - главница, договорната лихва – 47,41 лв., такса за услуга
„Кредит у дома“- 407,62 лева и такса
„оценка на досие“- 32,14 лева.
Ищецът по делото
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е приобретател на вземането, на основание
сключен на 01.07.2017 г. договор за цесия
и заместване в дълг между „Изи Асет Мениджмънт"
АД и „Провидент Файненшъл България" ООД, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********/04.07.2016 г., било прехвърлено
в полза на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски. На 01.06.2018 г. е подписано Приложение № 1 към
Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД прехвърла в полза на „Агенция за
събиране на вземания"
ЕАД вземането, произтичащо от процесния договор за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Изходящото от
цедента (или упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по
този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235,
ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013
г. на ВКС, ІІ т. о./.
Ето защо, съдът
приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания
по договора за потребителски кредит.
Процесният
договор от 04.07.2016 г. по своята правна
същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Въз основа на него кредиторът предоставя на
потребителя кредит под формата на заем на разсрочено плащане, чрез
извършването на периодични вноски. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща
общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора. Разпоредбата на Чл. 11, ал. 1 ЗПК
предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: т. 9 - лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти; т.10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин; т. 11 - условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Правната норма
на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1,
чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Нормата на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД определя за
нищожни договорите, които противоречат на закона.
Противоречието се изразява в неспазването на императивна правна норма или
основен правен принцип.
Установената
съдебна практика на ВКС (Р № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС,
Iт.о. и др.) приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От съдържанието
на процесния договор се установява, че същият е бланков. Съдът намира, че сключеният
договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй
като не съдържа задължителните реквизити, регламентирани от чл. 11, ал.1, т.т.9, 10 и 11 ЗПК. Ето защо процесният договор за потребителски паричен кредит
№ *********/04.07.2016 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, е недействителен, което
има за правна последица потребителят да върне само чистата стойност на кредита.
В тази хипотеза той не дължи лихва или други разходи по кредита, по
предвиждането на чл. 23 от ЗПК. Такива разходи за него са и
процесните две такси -„оценка на досие“ и „кредит у дома“. Този извод
съдът извлича с граматическо тълкуване от употребата на законодателя в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК на наречието „само“, което изключва всички други плащания по договора за
кредит, независимо от техния характер.
Ответникът е платил по
кредита общо 1121 лв., т.е. непогасената главница е
останала в размер на 129 лв./ 1250 - 1121= 129/. Ето защо
предявеният иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за дължимост на главница по
договора за потребителски кредит следва да бъде уважен до размер от 129 лв., ведно
със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.410 ГПК и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 678.59 лв. Досежно
другите установителни искове, съобразно горните съображения, същите като
неоснователни следва да бъдат изцяло отхвърлени.
При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете, а именно: 7.37 лв. за заповедното производство
и 69.26 лв. за настоящото исково производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.„Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис-
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 129 лева, представляваща
дължима главница по договор за потребителски кредит № *********/04.07.2016 г., сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, ведно със законната лихва,
считано от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане, предмет
на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 6528/2019 г. по описа на
РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ установителните
искове за дължимост
на сумите: главница над сумата 129 лв. до претендираните 678.59 лв., договорна лихва в размер на 47,41 лв. за периода 14.12.2016 г. - 17.05.2017, такса за оценка на досие в размер на 32,14 лв. за периода 07.12.2016 г. - 17.05.2017 г., такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя в размер на 123,13 лв. за периода 14.12.2016 г.-17.05.2017 г., такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 284,49 лв. за периода 14.12.2016 г. - 17.05.2017 г. и обезщетение за забава в размер на 180,92 лв. за
периода 14.12.2016 г. – 29.10.2019 г.
ОСЪЖДА Д.Б.Г.,
ЕГН
**********, с адрес: ***, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София, ЕИК: *********, 7.37
лв. деловодни разноски
по ч.гр.д.№ 6528/2019 г. по описа на РС-Русе и 69.26 лв. разноски за настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: