Д О Б Р И Ч К
И Р А Й О Н Е Н
С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
29.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
Осемнадесети май две хиляди и двадесета
година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 1279 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на „***”ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул.”***” №**,
представлявано от управителя- М.Д.М. срещу наказателно постановление №19-0851-000739
от дата 14.05.2019 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
– Добрич.
С наказателното постановление за
извършено нарушение на чл.145,ал.2 във вр. с чл.145,ал.4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя на основание чл.177, ал.6, пр.2
от ЗДвП е наложена имеществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.
С жалбата се моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.
Навеждат се оплаквания за това, че НП е издадено при съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на
защита.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от процесуален представител - адв.Г. ***, който поддържа
искането за отмяна на НП на посочените в жалбата основания.
Въззиваемата страна излага бланкетно становище във връзка с подадената жалба,
с което моли да се остави без уважение, а НП да се потвърди изцяло.
След като подложи на анализ и преценка
събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната
проверка по чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери за установено от фактическа
страна следното:
На 25.04.2019
год., около 11,00 часа в гр.Добрич, в сектор „Пътна полиция” от представител на
търг.дружество „***”ООД са представени документи за регистрация на придобито
извън пределите на Реп.България моторно превозно средство - товарен автомобил„Даймлер
Крайслер, модел „906”, с рама № ****. След преглед на документите е установено,
че жалбоподателят не е регистрирал автомобила в законоустановения едномесечен
срок от придобиването му в службата за регистрация, което е в нарушение на разпоредбата
на чл.145, ал.2 от ЗДвП във вр. с чл.145, ал.4 от ЗДвП .
При посочените фактически
обстоятелства св.И.К.Й. в качеството си на дл.лице, притежаващо необходимите
властнически правомощия привлякъл отговорността на жалбоподателя „***”ООД с Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия „Д”, бл.№ 0699701/25.04.2019
год. за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП. Актът е съставен в отсъствие на
представляващия търг.дружество, но в присъствието на упълномощено лице.
Въз основа
на АУАН наказващият орган е издал атакуваното НП №19-0851-000739/14.05.2019 г.,
с което е ангажирал отговорността на сънкционираното търговско дружество за
нарушение на чл.145,ал.2 във вр. с чл.145, ал.4 от ЗДвП и на осн. чл.177, ал.6,
пр.2-ро от ЗДвП, като му наложил имуществена санкция в размер на 200 лв.
Жалбата срещу НП е подадена в преклузивния
срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирана страна с правен интерес, при което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за
основателна.
/от правна страна/
Съдът споделя изцяло правните аргументи и доводи на
защитата, че при съставянето на АУАН и
издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон, довели
до ограничаване на правото на защита. Във връзка с допуснатите нарушения съдът намира за необходимо да посочи, че
поначало административнонаказателния процес е строго формален. От това следва,
че заложените от законодателя нормативни
изисквания като процесуални правила трябва да бъдат реализирани едновременно и
перфектно, за да е налице един законосъобразен административно-наказателен акт. Не случайно изискванията в ЗАНН са регламентирани толкова подробно, което
несъмнено свързваме с високата правна и обществена значимост на засяганите
ценности, които в известна степен са съизмерими и с ценностите, засягани в
наказателния процес. В разглеждания случай,
констатираните от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила при
съставянето на АУАН и издаване на НП не могат да бъдат преодолени в хода на
съдебното производство по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Относно тези нарушения могат
да се изложат следните съображения:
На първо място в АУАН е изложено
като описание на изпълнителното деяние единствено факта, че управителят на
търг.дружество - М.Д.М...., като собственик на товарен автомобил „Крайслер”, с
рама..., не го е регистрирал в срок до 1 месец от придобиването му. Липсва пълно
и ясно описание на фактическите обстоятелства, при които е осъществено
нарушението и които са от съществено значение за съставомерността на деянието.
Така например, в АУАН не е посочена датата, на която е придобит процесният
автомобил от жалбоподателя, за да стане ясно, на която дата е възникнало
задължението да го регистрира, респ. не
е посочено от кога започва да тече едномесечния срок на чл.145,ал.2 от ЗДвП за
регистрация и крайната дата, на която е този срок е изтекъл.
На следващо място, не е посочено
друго особено съществено обстоятелство, а именно, че автомобилът е бил придобит
извън страната.Соченото обстоятелство е от значение за правната квалификация на
нарушението, доколкото в случаите , когато е налице придобиване на ППС извън
страната, нарушението е съставомерно по чл.145, ал.4 във вр. с ал.2 от ЗДвП. В
този смисъл, посочените съществени пороци в АУАН сочат, че същият е издаден в
нарушение на императивна норма - чл.42, т.4 от ЗАНН без да е направено пълно и
ясно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Без да съобрази изложените пороци
и недостатъци в АУАН, в нарушение на приложимия материален закон - чл.52,ал.4
от ЗАНН, при напълно неизяснена и спорна фактическа обстановка относно
придобиването на автомобила от жалбоподателя, наказващият орган е пристъпил към
издаване на поднадзорното наказателно постановление. С НП е ангажирал
отговорността на въззивника за осъществен състав на нарушение по текста на
чл.145,ал.2 във вр. с чл.145,ал.4 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че към
момента на издаване на постановлението наказващият орган не е разполагал с легален
превод на представените от жалбоподателя документи от чуждата държава,
удостоверяващи дерегистрацията на автомобила, както и превод на договора, въз
основа на който е възникнало правото на собственост на приобретателя. Така, без
да осъществи в пълен обем властническите си правомощия по чл.52,ал.4 от ЗАНН,
наказващият орган е кредитирал фактическата обстановка изложена от
актосъставителя в АУАН, като освен това, недопустимо и в драстично нарушение на
процесуалните правила на ЗАНН е посочил нови факти /същите не са изложени в
АУАН/, отнасящи се до датата на придобиване на ППС и правното основание. Така
например, за първи път в НП е посочено обстоятелството, че автомобилът е
придобит извън страната и е посочено основанието - фактура № 1811225/22.11.2018
г., отразяваща датата на закупуване. Изложените нови фактически обстоятелства
са наложили наказващият орган да посочи друга правна квалификация на
нарушението – чл.145 ,ал.2 от ЗДвП, във
вр. с чл.145,ал.4 от ЗДвП, която несъмнено третира различна хипотеза /придобиване на ППС извън страната/ от
първоначално описаната в АУАН / по чл.145,ал.2
от ЗДвП/. Съдът намира недопустимо за първи път да се излагат нови факти и
обстоятелства за нарушението, които не са описани в АУАН, послужил за
привличане отговорността на нарушителя. И тук следва да се подчертае ясно, че с
АУАН се поставя началото на административнонаказателното производство като едновременно с това, той играе ролята и на
обвинителен акт. Всъщност, с него се очертава рамката и предмета на спора, по
който страните ще се ръководят в своите тези. Ето защо, в АУАН следва да бъдат
изложени всички факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, и на
които се основава обвинителната теза. Именно срещу тези факти следва да се
брани и защитава привлечения към отговорност субект, като по този начин му се
предоставя възможност да развие защитната си теза в пълен обем. От това следва,
че с излагането на такива факти и
обстоятелства за първи път в НП, каквито не са посочени в обстоятелствената
част на АУАН, се ограничава правото на защита на нарушителя. По своето естество
коментираното процесуално нарушение е особено съществено и доколкото не може да
бъде преодоляно и санирано в хода на процеса с последващи изявления от страните,
съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
На следващо място, съдът намира,
че от анализа на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства
не може да се заключи, че жалбоподателят е осъществил описания в НП състав на
нарушение по текста на чл.145,ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.145,ал.2 от ЗДвП. Представените
на вниманието на съда безспорни писмени доказателства /легален превод на документи
от италиански език – СРМПС и документ за прекратяване на регистрация на ППС /л.70-л.79/ компротемират изцяло
развитата обвинителна теза на наказващия орган. Съгласно разпоредбата на чл.145,ал.4
във вр. с, ал.2 от ЗДвП, по който текст е привлечена отговорността на
въззивника приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. От анализа на цитираната
разпоредба на ЗДвП е видно, че за да възникне за „приобретателя” отговорност да
регистрира в едномесечен срок в службата за регистрация придобито от него извън
страната ППС, е необходимо същото да е било регистрирано. Или с други думи, от
обективна страна законодателят въздига като елемент на фактическия състав на
нарушението наличието на регистрирано пътно превозно средство извън
пределите на страната. От представения легален превод на документите на
автомобила „Даймлер Крайслер, модел „906”, с рама № *** и по-конкретно „свидетелство за регистрация CU 0603558”
/л.70-72/ е видно, че оригиналното свидетелство за регистрация на МПС е било анулирано за окончателен износ в друга
държава от ЕС - Германия. В този смисъл, преди извършване на продажбата и към
момента на придобиването му от жалбоподателя процесният автгомобил е бил с анулирана
регистрация /т.е.дерегистриран/. Оттук следва, че за жалбоподателя не може да
възникне задължение да регистрира придобитото от него нерегистрирано ППС в
едномесечен срок в службата за регистрация – в каквато насока е императива на
чл.145,ал.4, във вр. с чл.145, ал.2 от ЗДвП. Изложените съждения формират
еднозначен извод, че наказващият орган преди да се произнесе по преписката същият не е преценил събраните по преписка доказателства и не е съобразил
наличието на спорни и неизяснени обстоятелства, които налагад допълнително изясняване и разследване. Още повече, че в случая са били представени документи на чужд език
/италиански език/, но без легален превод, което е задължавало наказващия орган да
съобрази изложените в тях обстоятелства по придобиване собствеността на ППС извън страната, което е било представено
за регистрация. Изложените съображения формират еднозначен извод у съда за
това, че наказващият орган незаконосъобразно и необосновано е ангажирал
отговорността на жалбоподателя с наказателното постановение за осъществен състав
на адм.нарушение по чл.145,ал.2 във вр. с чл.145,ал.4 от ЗДвП, при условие, че в
хода на съдебното следствие не бяха събрани безспорни доказателства в насока на
развитата обвинителна теза.
Воден от изложените съображения и мотиви,
съдът намира, че атакуваното с настоящата жалба НП се явява издадено в драстично
нарушение на материалния закон и процесулните правила, поради което същото следва
да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно, без за съда да възниква задължението, да коментира
относно размера на имуществената
санкция.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
О Т М Е Н Я Наказателно постановление №19-0851-000739 от дата 14.05.2019 година на
Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, с което на „***”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул.”****” №****, представлявано
от управителя М.Д.М., за извършено нарушение на чл.145, ал.2, във вр. с чл.145,
ал.4 от Закона за движението по пътищата на основание чл.177, ал.6, пр.2-ро от
Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 200
/двеста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
СЪДИЯ :