№ 18609
гр. София, 25.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110123275 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 267 ДФЕС.
Настоящият съдебен състав намира, че е необходимо да бъде тълкувана
норма от правото на Европейския съюз, която е от значение за определяне на
компетентния съд по делото във връзка с правилата за международна
компетентност по искове по Регламент (ЕО) № 261/2004 г. и правилата за
местна подсъдност на национално ниво, поради което е необходимо да бъде
отправено преюдициално запитване до СЕС.
Страни по спора:
1. Делото е образувано по от П. И. Г. – потребител с местоживеене в
България, с постоянен и настоящ адрес: В. Т., ул. „К. Ф.“, № **, като и
двамата представлявани от адвокат Ц. И. Парисова-И., с адрес по делото:
България, Р., 7000, бл. „Н. С.“, № **, бл. „Б. К.“, вх. *, ет. * ап. **, с
телефон: 088 359 20 37 и адрес на ел. поща: ****************@*****.***.
2. Заповедното производство следва да се проведе срещу „Уиз Еър
Унгария“ Црт, дружество регистрирано според законодателството на
Унгария, чрез клона му в България, което дружество не е
конституирано все още като страна по правния спор, тъй като с оглед
приложимото национално процесуално право на му е изпращана
исковата молба с приложенията за подаване на отговор на исковата
молба.
Факти по спора:
3. Ищците твърдят, че са били направили резервация за пътуване с полет №
W6 4365 от 31.08.2022 г. по направление София (България) – Малта.
4. Поддържат, че с ответника са възникнали договорни правоотношения по
договор за въздушен превоз, който е бил изпълнен неточно, тъй като
полетът бил отменен.
5. Навежда доводи, че длъжникът в производството му дължал
обезщетение на основание чл. 7, пра. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. в размер от по 250 евро.
1
6. Излагат съображения, че ответникът бил сезиран с искане за плащане, но
такова не настъпило.
ПРИЛОЖИМО НАЦИОНАЛНО ПРАВО:
7. Граждански процесуален кодекс (ГПК; обн. в „Държавен
вестник“ (ДВ), бр. 59 от 20 юли 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., последно
изменен ДВ, бр. 11 от 2 февруари 2023 г.):
8. „Обща местна подсъдност
Чл. 105. Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният
адрес или седалището на ответника.
9. Искове срещу лица с неизвестен
адрес
Чл. 107. (1) Иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда
по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма
такъв - по постоянния адрес на ищеца.
(2) Правилата по ал. 1 се прилагат и към ответник, който не живее в
пределите на Република България на постоянния си адрес.
(3) Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се
предявява пред надлежния съд в София.
10. Искове на и срещу потребители
Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., доп. – ДВ,
бр. 100 от 2019 г.) Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда,
в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като
граждански по реда на общия исков процес.
11. Проверка на подсъдността
Чл. 118. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е
подсъдно.
(2) Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на
надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от
деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от
последния действия запазват силата си.
12. Възражение за неподсъдност
Чл. 119. (1) Възражение за родова неподсъдност на делото може да се
прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се
повдига и служебно от съда.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Възражението
за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да
се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на
първото по делото заседание в първата инстанция.
(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Възражение за
неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се
прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
2
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.)
Във всички други случаи извън тези по ал. 1 - 3 възражение за неподсъдност
на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор
на исковата молба.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.)
Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да
представи и доказателствата си.
13. Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г.,
доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., изм. - ДВ, бр.
11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3
от Закона за съдебната власт. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 се разглежда
от съдия от районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а
при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес. В случаите, когато
заявителят няма настоящ или постоянен адрес или седалище на територията
на България, заявлението се подава по постоянния или настоящия адрес или
седалището на длъжника.“
Национална съдебна практика:
14. Решение № 363/17.01.2019 г. по търговско дело № 1900/2018 г. на
Върховния касационен съд (ВКС), II Търговско отделение (достъпно
в интернет на адрес: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-
delo&id=0D5E0A14A479236FC2258385004443D8):
15. „…при съобразяване на императивния характер на процесуалните
норми – чл. 113 ГПК и чл. 117, ал. 1 – 3 ГПК. Освен съображенията,
изложени в мотивите към атакувания съдебен акт, следва да се вземат
предвид и измененията на ГПК – ДВ, бр. 68/2018 г. в частта относно
обхвата на местната подсъдност по чл. 113 ГПК, спазването на която
може да се преценява и служебно от съда до приключване на първото
по делото заседание, съгл. новата ал. 3 на чл. 119 ГПК.“.
16. Определение № 272/28.06.2019 г. по частно търговско дело №
797/2019 г. на ВКС, I търговско отделение (достъпно в интернет на
адрес: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-
delo&id=64DEA8F3F6EEDCFCC**********F3F16):
17. „С разпоредбата на чл. 113 ГПК се осъществява допълнителна защита
на лицата, на които е признато качество "потребител", чрез правото
им да изберат местна подсъдност по своя постоянен и настоящ
адрес.“.
18. Определение 1153/30.04.2020 г. по частно търговско дело №
449/2020 г. на Окръжен съд – Варна: (достъпно в интернет на следния
адрес: https://legalacts.justice.bg/Search/Details?actId=otl6kZsqDCc%3D):
„Съгласно така посоченото решение от 9 юли 2009 година на СЕС по
дело С-204/08, член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) №
44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността,
3
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че при превоз по въздух на
лица от една държава членка до друга държава членка, извършен на
основание договор, сключен само с една авиокомпания, която е
действителният превозвач, компетентният съд да разгледа искане за
обезщетение на основание на този договор за превоз и на Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 е съдът — по избор на
ищеца— в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на
пристигане на самолета, така както тези места са договорени в посочения
договор. Тези разяснения са приложими въпреки отмяната на Регламент
(ЕО) № 44/2001 с оглед разпоредбата на чл. 80 на заменилия действието му
Регламент (ЕО) № 1215/2012.
Предвид така даденото тълкуване на нормата на член 5, точка 1,
буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22
декември 2000 година / идентична с чл. 7, т. 1, б. „б”, предл. второ от
Регламент (ЕО) № 1215/2012/, определяща местно компетентния
национален съд, заявителят има право да предяви искането си пред
компетентния съд в гр. Варна. Тази специална подсъдност относно
претенции за обезщетение на основание Регламент (ЕО) № 261/2004,
регламентирана в намиращата пряко приложение норма на общностното
право, следва да бъде съобразена и в производството по издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК. Макар и нормите, уреждащи местната
подсъдност в заповедното производство да са специални спрямо общите
норми на исковия процес по ГПК, то при прилагането им следва да се
съобразяват и специалните правила на регламентите, приложими към
конкретния спор.“
19. Определение № 13155/13.08.2020 г. по въззивно частно гражданско
дело № 185/2020 г. на Софийския градски съд, IV-б състав
(приложено по делото в анонимизиран вид):
20. В същото отново се посочва, че доколкото в Решение на Съда на
Европейския съюз от 9 юли 2009 година на СЕС по дело С-204/08 Rehder
е определена компетентността на съдилищата по искове за обезщетение
за забавени полети по Регламент (ЕО) № 261/2004 г., същата се отнася и
до определяне на местно компетентния съд по вътрешното право.
Определението е постановено с особено мнение, според което решението
на Съда на Европейския съюз се отнася само до международната
компетентност, а не и до националните правила за подсъдност.
ВРЪЗКА С ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. ПОЗИЦИЯ НА
СЪДА ПО ЗАДАДЕНИТЕ ПРЕЮДИЦИАЛНИ ВЪПРОСИ:
21. Като предварителна бележка настоящият съд констатира, че делото с
международен елемент, тъй като ищците са български граждани с
постоянен и настоящ адрес в Република България, а ответникът е
търговско дружество по унгарското право със седалище и основно място
4
на управление в Унгария.
22. Местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск. От тълкуването на разпоредбите на чл.
105 ГПК – чл. 117 ГПК следва, че местната подсъдност е относителна
положителна процесуална предпоставка, освен в случаите, когато
законът изрично предвижда, че същата е абсолютна процесуална
предпоставка, т.е. съдът следи служебно за нея до определен момент в
процеса.
23. В правилото на чл. 113 ГПК (изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г. , в сила от
7.08.2018 г.) е предвидено, че исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно
правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК (нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
7.08.2018 г.) е предвидено, че възражение за неподсъдност по тази
разпоредба може да се повдига служебно от съда до приключване на
първото по делото заседание.
24. Следва да се изясни, че в случая при граматическото, систематическото,
телеологичното и историческо тълкуване на правилото на чл. 113 ГПК,
настоящият съдебен състав достига до извод, че за разлика от
предходната правна уредба, в случая в изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК,
местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка,
което е свързано със служебното правомощие на съда, дори при липса на
възражение да взема отношение за наличието ѝ.
25. Същите правила се прилагат и в заповедното производство с оглед
актуалната редакция на чл. 411, ал. 1 ГПК.
26. Така се достига до извод, че в случая не е оставена никаква възможност
за избор на заявителя дали да предяви иска си съобразно общата местна
подсъдност по чл. 105 ГПК или съобразно местната подсъдност по
правилата на чл. 113 ГПК и чл. 411, ал. 1 ГПК. Целта на законодателя е
била да разреши проблеми, свързани с неравномерното натоварване на
органи на съдебната власт в страната. Извод в противна насока, не може
да се изведе и от мотивите на законодателя в ЗИД ГПК и обсъждането
към него, където ясно е посочено, че „С промяната относно исковете
на и срещу потребител се предлага задължителна подсъдност по…
адрес на потребителя, което ще осигури лесен и евтин достъп до
правосъдие на икономически по-слабия субект и ще спомогне за
ефективна защита на правата на потребителя.“ – в този смисъл
Мотиви към Закон за изменение и допълнение на Гражданския
процесуален кодекс (№ 854-01-44 от 22.05.2018 г., 44-то НС) и
Стенограма/20.06.2018 г. от обсъжданията на проекта на Закон за
изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (№ 854-01-
44 от 22.05.2018 г., 44-то НС).
27. За пълнота трябва да се посочи, че настоящото дело е гражданско, а не
търговско, тъй като в случая се касае за потребителски спор и
ответницата по делото има качеството на потребител, за когото е
предвидена особена защита в специалния нормативен акт – ЗЗП. Тези
5
обстоятелства изключват определянето на делото като търговско,
независимо дали предмет на спора е относителна или абсолютна
търговска сделка. В този смисъл Определение № 263 от 09.04.2012 г. по
ч. гр. д. № 193/2013 г., III г.о., и Определение № 75 от 18.04.2006 г. по ч.
т. д. № 50/2006 г., I т.о., ВКС.
28. От друга страна съответни на изведения от съда настоящия съд смисъл
на националните правила са Известията на комисия (2016/C 214/04), с
които са обявени Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила
за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97
относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на
произшествия, изменен с Регламент (ЕО) № 889/2002 на Европейския
парламент и на Съвета, според които пътните се явяват потребители
съгласно Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,
съответно изрично е отбелязано, че в различните държави-членки на ЕС
е възможно пътниците да се обърнат към институции различни от съда –
за алтернативно разрешаване на потребителски спорове.
29. Тоест, в случая се касае за хипотеза на авторитетно, историко-
политическо и телеологическо тълкуване, които следва да бъдат
отчетени от всеки национален съд с оглед неговото задължение за
конформно тълкуване на разпоредбите на правото на ЕС. В този смисъл,
изрично е подчертано, че правилата на регламента са с цел защита на
потребителите. Тоест, след като приложимото материално право третира
пътниците като потребители, то същото следва да бъде тълкуването и по
отношение на приложимото национално право – чл. 411, ал. 1 ГПК.
30. С оглед изложеното в решение по дело C-204/08 Rehder, че член 5, точка
1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22
декември 2000 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
трябва да се тълкува в смисъл, че при превоз по въздух на лица от една
държава-членка до друга държава-членка, извършен на основание
договор, сключен само с една авиокомпания, която е действителният
превозвач, компетентният съд да разгледа искане за обезщетение на
основание на този договор за превоз и на Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, е съдът — по избор на ищеца — в
чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане
на самолета, така както тези места са договорени в посочения договор.
31. Според тълкуването, дадено в решение по делото C-94/14 Flight Refund,
правилата на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000
година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела налага въпроса за
международната компетентност на юрисдикциите на държавата членка
6
по произход на европейската заповед за плащане да се разреши по
процесуални правила, които позволяват гарантирането на полезното
действие на разпоредбите на същия регламент и правото на защита, като
по този въпрос следва да се произнесе запитващата юрисдикция или
юрисдикция, която тя определи като териториално и материално
компетентна да разгледа в редовно гражданско производство спор за
вземане като това в главното производство,
32. В решение по дело C-213/18 на СЕС Adriano Guaitoli и др. срещу easyJet
Airline Co. Ltd е възприето, че член 7, точка 1; член 67, и член 71,
параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и
на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела, както и член 33 от Конвенцията за уеднаквяване на
някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал
на 28 май 1999 г. и одобрена от името на Европейската общност с
Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 г., трябва да се тълкуват
в смисъл, че юрисдикцията на държава членка, сезирана едновременно с
иск за обезщетенията с предварително определен размер по Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, и за
обезщетения за допълнителните вреди, попадащи в приложното поле на
тази конвенция, трябва да прецени компетентността си по първото
искане с оглед на член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012, а по второто
— с оглед на член 33 от посочената конвенция.
33. Според актове на множество български въззивни съдилища, вкл. на
контролната инстанция на настоящия съд – Софийския градски съд, тези
правила определят не само компетентността на съдилищата между
държавите, но и компетентния съд в рамките на Република България.
34. На следващо място трябва да се посочи и обстоятелството, че с оглед
изложеното за приложимата национална уредба, още в Мотивите към
Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс
(№ 854-01-44 от 22.05.2018 г., 44-то НС) и Стенограма/20.06.2018 г. от
обсъжданията на проекта на Закон за изменение и допълнение на
Гражданския процесуален кодекс (№ 854-01-44 от 22.05.2018 г., 44-то
НС) е посочено, че една от целите на изменението в чл. 113 ГПК и чл.
411 ГПК е облекчаване на натоварването на съдилищата и равномерното
разпределение на производствата в Република България, а не само в
съдилищата в гр. София.
35. Настоящият съдебен състав има основателни съмнения, че тълкуването
на някои въззивни съдилища, вкл. контролната за съда инстанция –
Софийския градски съд, че подсъдността се определя не от адреса на
потребителя, а от мястото на излитане или кацане, е в противоречие с
предвиденото в чл. 38 и чл. 47 от Хартата за основните права, тъй като
не осигурява на потребителя, като икономически по-слаба страна
7
възможност за достъп до най-лесно достъпен съд, съответно бързо и
ефективно получаване на правосъдие във връзка с възникналия
потребителски спор, доколкото от тълкуването на въззивния съд следва,
че множеството спорове на пътните и авиопревозвачите ще следва да се
концентрират в съдилищата в София, а в частност тези по Регламент №
261/2004 г., поради малкият им размер и изричното правило на чл. 104, т.
4 ГПК ще бъдат концентрирани в Софийски районен съд и още три
съдилища в страната в градовете с международни летища – Пловдив,
Варна и Бургас. Тоест, съществува съмнение дали е спазен принципът за
уреждане на ефективни средства за защита на права, произтичащи от
правото на Европейския съюз, изведен в решението по дело 33/76 Rewe-
Zentralfinanz, както в насоката на осигуряване на по-близък съд до
потребителя, така и с оглед забавянето на делата поради
концентрирането им в няколко съдилища.
36. Съгласно решението по дело 33/76 Rewe-Zentralfinanz и постоянната
практика на Съда след постановяването му принципът на процесуална
автономия задължава членуващите в Съюза държави да определят
съдилища и процедури, които ефективно и еднакво (спрямо правата,
произтичащи от вътрешното право) защитават правата, предоставени от
правото на Европейския съюз.
37. Становището на настоящият съдебен състав е, че регламентацията на
националното право – чл. 113 ГПК; чл. 119 ГПК и чл. 411, ал. 1 ГПК,
предвижда в достатъчна степен ефективни средства за защита на правата
на страните, които произтичат от правото на Съюза – в частност
Регламент № 261/2004 г. Това обаче е предпоставено от еднаква съдебна
практика и разграничаване на въпросите на международната
компетентност и подсъдност на делата, която е регламентирана в
националния процесуален закон. Именно, за да се осигури в достатъчна
степен наличието на ефективни средства за защита и правилното
прилагане на националния закон в случая, първоинстанционния съд
следва да отправи настоящото преюдициално запитване, включително с
оглед възможността да преодолее евентуални указания на въззивната
съдебна инстанция в смисъла на установената вече съдебна практика.
38. Настоящият съдебен състав намира, че в случая производството следва
да бъде спряно на основание чл. 267 ДФЕС, поради отправянето на
преюдициално запитване.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТПРАВЯ преюдициално запитване до СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
СЪЮЗ по следния въпрос:
Следва ли правилата на чл. 7, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. във връзка с чл. 38 и чл. 47 от Хартата на
основните права на ЕС да се тълкуват в смисъл, че същите уреждат
8
единствено международната компетентност на съдилищата, или същите
определят както международната компетентност, така и правилата за местна
подсъдност по вътрешното процесуално право, въпреки наличието на
национална правна уредба в друг смисъл?
СПИРА производството по гражданско дело № 23275 по описа за 2023
година на Софийския районен съд, 28. състав.
ПРЕПИС от определението да се изпрати за сведение на Отдел „Право
на ЕС и процесуално представителство пред Съда на ЕС“ към
Министерството на външните работи и до Върховния касационен съд по
пощата.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9