О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
01.11.2019 г.
Старозагорски районен съд,
Гражданско отделение, пети състав,
в закрито заседание на 01.11.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 1215 по описа на РС Стара
Загора за 2019 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от особения представител на ответника.
Следва да се приемат представените с
отговора писмени доказателства.
Искането по чл. 192 от ГПК до РДВР
Стара Загора е неотносимо, макар и допустимо по делото и не следва да се уважи.
Следва да се назначи исканата
съдебно- техническа експертиза с въпроси в отговора на исковата молба.
Отлага произнасянето по искането си по
чл. 190 от ГПК в първото по делото съдебно заседание, като указва на страната
да поясни неговото значение за спора.
Искането по чл. 192 от ГПК във вр. с
чл. 241 от ГПК е относимо по делото и следва да се уважи.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
представените с исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 5756/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
ЗАДЪЛЖАВА община Опан на основание чл. 192 от ГПК да представи в срок
до о.с.з. – 09.12.2019 г. документи, установяващи декларираните имоти,
собственост на ответницата и публични задължения за местни данъци и такси.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 192 от ГПК до РДВР Стара Загора като неотносимо.
ОТЛАГА
произнасянето по искането си по чл.
190 от ГПК в първото по делото съдебно заседание, като указва на страната да
поясни неговото значение за спора
ДОПУСКА съдебно – техническа експертиза със задача: вещото лице
след като извърши съответните справки и проверки, където намери за необходимо
да даде отговор на следните въпроси:
1-Кога
е доставена ел.енергията ? 2. Кога е потребена ? 3. Кога е монтиран
електромера? 4. Какви са били стойностите при монтажа- съставен ли е Протокол
за монтаж и с какви записвания на ел.енергия? 5. Същите приспаднати ли са от
начислената ел.енергия? 6. Как е разпределено количеството на периоди-
произволно ли са определени? 7.Отчитана ли е и как дневната и нощна ел.
енергия? 8. Правилно ли са остойностени фактурите - как е определена цената? 9.
При нейното определяне през исковия период съставен ли е Отчета, съгл. чл.17,
ал.1, т.2 и чл.26 ал.1вр.чл.18а от действуващите ОУПЕЕ ? 10. За какво служи
този отчет и съставянето му задължително изискване ли е, за да се приеме, че
има валидна и истинна цена? 11. Има ли прикачване към електромера в процесния
период - 2017 г. - 2018 г., 12. Има ли промяна в схемата му на свързване ? 13. Има
ли неправомерно въздействие ? 14. Изправен ли е електромера ? 15. Извършвани ли
са задължитените му проверки, през какви интервали и на кои дати ?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150 лева, вносим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА вещо лице Димитър
Денев Димитров, гр. Стара Загора, което следва да се призове след внасянето
на депозита.
НАСРОЧВА делото за 09.12.2019
г. от 10.30 ч., за която дата да
се призоват страните и вещото лице.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Предявени
са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД твърди, че на 15.11.2018 г. е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Стара Загора за вземанията
си към Н.Н.Я., в размер на 169,74 лв. По входираните документи е образувано
ч.гр.д. № 5756/18г. по описа на PC- Стара
Загора, по което дело била издадена заповед за изпълнение. В определения от
съда срок не е постъпило възражения от длъжника, но тъй като същият е бил
призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което дружеството подава
настоящата искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.
Ищецът ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013/Ю.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35,
ал. 1 от общите условия същите влезли в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Общите условия били публикувани на сайта на дружеството.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите
условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обект на потребление на ответника, находящ се, с. Ястребово,
ул. № 230, индивидуализиращ
се с ИТН: 2116485, представляващ жилищна сграда. За Н.Н.Я. бил
открит клиентски номер **********. Същата била собственик на недвижимия имот,
видно от Справка от Агенция по вписванията
Ответникът от своя страна, съгласно
чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на задълженията си по
общите условия ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е доставило на обекта на Н.Н.Я.
за периода 12.12.2017 до 09.03.2018 г. електроенергия на обща стойност 157,69
лв., която до този момент не била заплатена от ответника. Поради забава в
заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължал законна лихва в общ размер
от 12,05 лв. за периода 30.01.2018 г. – 14.11.2018 г. Законна лихва за забава
се дължала за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на
образуване на настоящото производство, както следва:
|
Период на доставка: Падеж |
ВИД |
Номер док. |
Сума |
|
12.12.2017-09.01.2018 29.01.2018 30.01.2018 -14.11.2018
Лихва 9.56 |
Главница |
ФЕ ********** |
119.15 |
|
12.02.2018
• 09.03.2018 27.03.2018 28.03.2018
- 14.11.2018 Лихва 2.49 |
Главница |
ФЕ ********** |
38.54 |
Искането е да се установи със сила
на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД към Н.Н.Я., както следва:
-
157,69 лв. (сто петдесет и седем лева и шестдесет и
девет стотинки ст.), представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 12.12.2017 г. до 09.03.2018г.
-
обезщетение
за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
30.01.2018 г. до 14.11.2018 г., в размер на 12,05 лв.
(дванадесет лева и пет ст.)
законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.11.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението. Претендирани са разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от особения
представител на ответника.
Представените Общи условия на
договорите за продажба на ел.енергия от 10.05.2008 г. не следвало да бъдат
приети като доказателство, поради тяхната нечетливост. Съдържанието на Общите
условия следвало задължително да е съобразено с изменението на чл.98а, ал.1,
т.2 и т.4 - от ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. Фактурите на ищеца били от 2017/2018
г. и към този период не можели да се приложат Общи условия от 2008 г. Не можело
да се приложи и пар.199, ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, който предвиждал да се прилагат
старите разпоредби до привеждането им в съответствие с новата нормативна
уредба, тъй като тази норма се отнасяла за общ административен акт или
подзаконов такъв, каквито не били представените от ищеца Общи условия -2008 г.
Ето защо Общите условия -2008 г. били неприложими към процесния случай,
независимо, че са публично известни и не било необходимо подписването им. Но
енергийното предприятие /краен снабдител/ било длъжен да продава ел.енергия при
действуващи Общи условия към 2012 г., което ищецът не бил изпълнил .
/чл.98а,ал.1 ЗЕ/
Съгласно чл.98а, ал.1, т.2 и
ал.2,т.4 от ЗЕ енергийното предприятие следвало да сключи договори с
потребителите на енергийни услуги, със срок и ред за плащане - на месечни
вноски, с определени ясни и равнопоставени права и задължения на страните .
Ищецът не представял такъв, а без индивидуален договор липсвали валидни
облигационни отношения между страните и не можело да се приложи чл.79 от ЗЗД —
„Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението, заедно с обезщетение за забава" Съгласно чл.62 от Закон за
защита на потребителите /ЗЗП/ в сила от 2014 г. -„ при доставка на стоки, като
вода, газ, ел.енергия и др. срещу заплащане, които не са поръчани от
потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на
този, който я е изпратил или предоставил".
Ответницата била
потребител, съгласно пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП „Потребител е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги и което като страна по договор по
този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална
компетентност."
В отношенията между ищеца и
ответницата нямало действуващи Общи условия, нямало договор, нямало поръчка,
поради което тя не дължала плащане, даже и тя да е собственик на електромера и
той да е отчел вярно потребена ел.енергия в размер на исковата сума. Посоченият
от ищеца клиентски номер и позоваването на чл.35 от Общите условия -2008 г.
били ирелевантни и не доказвали, че ответницата се е съгласила да се снабдява с
ел. енергия от ищцовия краен енергиен снабдител.
В тежест на
ищеца било да докаже при пълно и главно доказване, дължимостта на начислената
сума и конкретно, че в резултат на извършена законосъобразна проверка при
спазване условията в ПИКЕЕ е отчетено неплатеното количество ел. енергия, което
е реално доставено и с реална цена в процесния период, като били изпълнени
всички задължителни изисквания за образуване на цената.
Правната квалификация на предявения иск за
главница е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 98а от ЗЕ.
В тежест на ищеца е да докаже сключен договор за
доставка на ел.енергия, по който е престирал дължимото, както и размера на
дължимата сума. В тежест на ответника е да докаже плащане.
По иска по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже датата на
изискуемост, а в тежест на ответника е да докаже плащане.
Спорен по делото се явява фактът налице ли са
въобще облигационни отношения между ищеца и ответника, както и дали въобще е
потребена енергия за процесния период. Оспорена е актуалността и относимостта
на представените ОУ, които съдът намира, че са в четливо копие по делото.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: