П
Р О Т О К О Л № 260191
гр. Пловдив, 10.02.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно
заседание на десети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: А.В.В.Ч.
Секретар: СТЕФАНИ
БОЖИНОВА
Прокурор: ГЕОРГИ
ПЕНЕВ
сложи на
разглеждане НОХД № 2590 по описа за 2020 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
На именно повикване в 14:00
се явиха:
Производството е по чл.
306, ал. 1 НПК.
За Окръжна
прокуратура-Пловдив се явява прокурор ГЕОРГИ ПЕНЕВ.
ОСЪДЕНИЯТ В.В.Г., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си
защитник адв.В.Д..
По делото са постъпили изисканите справка
за съдимост на осъдения Г., ведно със заверени копия от бюлетините на
постановените и влезил в сила съдебни актове, както и справка от Затвора за изтърпените
наказания от осъдения Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след
съвещание, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и
затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ДЕЛОТО.
Сне се самоличността
на осъдения:
В.В.Г. – роден на ***
***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, безработен,
ЕГН **********.
РАЗЯСНИХА СЕ на
осъдения правата по чл. 55 НПК.
РАЗЯСНИХА СЕ на
страните правата по чл.274 и чл.275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи, както и доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямам
искания за отводи, както и доказателствени искания .
ОСЪДЕНИЯТ Г.: Поддържам
казаното от адвоката ми.
С оглед
непостъпването на отводи и искания за събиране на доказателства, съдът, след
съвещание, намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което след прочитане и приемане на приложените по делото писмени доказателства,
както и постъпилите такива, следва да се даде ход на делото по същество и
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА
приложените по делото, както и постъпилите писмени доказателства.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО
СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да
приемете предложението на ОП-Пловдив като допустимо и основателно и да постановите
осъдения Г. да изтърпи реално наказанието по НОХД № 802/2018 г. на РС-Пловдив 1
година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, тъй като
деянието по НОХД №2590/2020 г. на ОС-Пловдив е извършено в изпитателния срок по
НОХД № 802/2018 г. на РС-Пловдив. Налице са предпоставките по чл. 68, ал. 1 НК.
АДВ. Д.: Искането е
частично е основателно. Налице са условията на чл. 68 НК и следва да се уважи
искането на прокуратурата. Не съм
съгласен относно предлагания режим на изтърпяване на наказанието, като считам,
че са налице условията на чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС за постановяване на общ режим. От
данните по делото е видно, че подзащитният ми не е с висока степен на
обществена опасност и поради това следва да се приложи общ вместо строг режим.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да
взимам думата за реплика относно становището на адв. Д.. Законът е категоричен
относно режима.
ОСЪДЕНИЯТ Г.: Присъединявам
се към казаното от адвоката ми. Моля за общ режим, за да мога да работя.
СЪДЪТ ДАДЕ ПОСЛЕДНА
ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ Г.: Искам от
съда да ми свалят режима.
Съдът, след
съвещание, вземайки предвид становището на страните и след анализ на събраните
по делото доказателства прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
По отношение на В.Г.
са постановени четири влезли в сила съдебни акта, както следва:
1. С Определение по
НОХД № 7247/2012 г. по описа на ПдРС, влязло в сила на 31.10.2012 г., е
одобрено споразумение за решаване на делото, като за престъпление, извършено в
периода началото на месец юни 2012 г. – 08.07.2012 г., му е наложено наказание
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 НК
е отложено за изпитателен срок от три години;
2. С Определение по
НОХД № 5183/2017 г. по описа на ПдРС, влязло в сила на 10.08.2017 г., е
одобрено споразумение за решаване на делото, като за престъпление, извършено на
03.08.2017 г., са му наложени наказания ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
ГЛОБА в размер на 400 лева, като изпълнението
на първото от тях на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от
три години;
3. С Определение по
НОХД № 802/2018 г. по описа на ПдРС, влязло в сила на 05.06.2018 г., е одобрено
споразумение за решаване на делото, като за престъпление, извършено на
10.11.2016 г., са му наложени наказания ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000
лева, като изпълнението на първото от тях на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено
за изпитателен срок от три години и шест месеца;
4. С Определение по
НОХД № 2590/2020 г. по описа на ПдОС, влязло в сила на 26.01.2021 г., е
одобрено споразумение за решаване на делото, като за престъпление, извършено на
02.11.2020 г., му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ;
При
така установената фактология и съобразявайки се със съдебната практика /Решение
№475/29.10.2003 г. по НД №284/2003 г. на I НО
ВКС/ съдебният
състав намира, че не са налице предпоставките за
приложението на чл.68, ал.1 НК, а тези за групиране на наказанията на осъд.Г.,
наложени по две от осъжданията му, а именно по НОХД №5183/2017 г. по описа на
ПдРС и по НОХД №802/2018 г. по описа на ПдРС, престъпленията по които са
извършени от същия преди да е налице влязъл в сила съдебен акт за което и да е
от тях. Ще следва на осъдения Г. да бъде определено едно общо най-тежко
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, към което
на осн. чл.23, ал.3 НК да бъде присъединена глобата в най-високия размер, а
именно 1000 лева /в този смисъл Решение №109/26.11.1971
г. по НД №С-117/71 г. на I НО ВКС/.
Отлагане изпълнението на определеното общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в случая би било незаконосъобразно, тъй като определените по тези две
осъждания изпитателни срокове вече губят своето самостоятелно значение с
извършената кумулация, а от друга страна, Г. е извършил посегателството по
последното му осъждане в рамките на изпитателния срок по втората условна
присъда. Ето защо и на осн. чл.25, ал.4 НПК въпросът за изпълнението на общото най-тежко
наказание следва да бъде решен при неговото определяне. След като последващото
осъждане по НОХД 2590/2020 г. по описа на ПдОС се явява пречка за приложението
на чл.66, ал.1 НК касателно едно от престъпленията в съвкупността, то тя е такава
и за цялата съвкупност. Изложеното налага да се постанови реално изтърпяване на
определеното общо най-тежко наказание при първоначален строг режим на осн. чл.57,
ал.1, т.3, б.в ЗИНЗС. Липсват основания за определяне на общ такъв предвид
разнородната престъпна дейност на осъд.Г. макар и преимуществено свързана с
наркотични вещества, обуславяща извод и за неговата висока степен на обществена
опасност, поради което и искането на защитата в тази насока се явява
неоснователно.
Така
определеното общо най-тежко наказание не следва да бъде увеличавано на осн.
чл.24 НК, доколкото би могло да изиграе своето поправително и превъзпитателно
въздействие спрямо осъд.Г..
На осн. чл. 25 ал. 2 НК от определеното общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да се приспадне изтърпяното до момента
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по НОХД № 5183/2017 г. по описа на ПдРС –
времето, през което Г. е бил задържан по реда на ЗМВР на 03.08.2017 г., като
един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от свобода”.
Предложението на
прокуратурата за приложението на чл.68, ал.1 НК следва да бъде оставено без
уважение, макар че като резултат групирането на горепосочените наказания само
по себе си води именно до претендирания от държавното обвинение резултат, но
сам по себе си този от групирането се явява по-благоприятен за дееца.
Ето
защо, Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
На чл. 25 ал. 1 вр.
чл. 23 ал. 1 НК КУМУЛИРА наказанията, наложени на В.В.Г., ЕГН **********
по НОХД №5183/2017 г.
по описа на ПдРС и по НОХД №802/2018 г. по описа на ПдРС, като
ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На осн. чл.23, ал.3 НК
ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното общо най-тежко наказание ИЗЦЯЛО наказанието
ГЛОБА в размер на 1000 лева.
На 57, ал.1, т.3, б.в ЗИНЗС
така определеното общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се ИЗТЪРПИ при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ.
На осн. чл. 25 ал. 2 НК ПРИСПАДА от така определеното общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
изтърпяното до момента наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по НОХД №5183/2017 г. по
описа на ПдРС – времето, през което осъд.В.Г. е бил задържан по реда на ЗМВР на
03.08.2017 г., като един ден „задържане” СЕ ЗАЧЕТЕ за един ден „лишаване от
свобода”.
Определението подлежи
на обжалване и протест пред ПАС в 15-дневен срок от днес по реда на глава 21
НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14:08 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
СЕКРЕТАР: