Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 910 08.07.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
девети юни две хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 122 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата
на М.Б.Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, представлявана от
пълномощника адв. Л. Минчев К. от САК, против Заповед № 21-0304-000430 от
30.11.2021 г., издадена от А.Г.Ангеловна длъжност полицейски инспектор в ОДМВР-
Бургас, РУ- Несебър за налагане на принудителна административна мярка- временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната
заповед, поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Оспорват
се констатациите на административния орган, като се сочи, че е извършено медицинско
изследване за установяване евентуалната употреба на наркотични вещества, поради
което не следва да се отчитат показанията на техническото средство. Твърди се,
че жалбоподателката приема лекарства по лекарско предписание и това
обстоятелство не е съобразено от органа при издаване на оспорения акт. По
същество се иска отмяна на акта. Претендират се разноски.
В съдебното заседание жалбоподателката не се явява и
не изпраща представител, редовно уведомена. Не сочи нови доказателства.
Ответникът не се явява и не изпраща представител в
съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата. Представя
административната преписка и допълнителни доказателства.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Със заповедта, предмет на съдебната проверка за
законосъобразност, е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП принудителна
административна мярка спрямо жалбоподателката М.Б.Б.- временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Прилагането на мярката е
обосновано с данни за управление на МПС, след употреба на наркотично вещество,
установена с техническо средство.
От данните по делото е видно, че на 30.11.2021 г. в
гр. Свети Влас, кв. „Русалка“, до заведение „Чевермето“, жалбоподателката Б. е
управлявала лек автомобил с рег. № А 25 89 НХ. Около 15.50 часа същата била
спряна за проверка от служители на МВР. Посредством техническо средство „Дрегер
5000“ ARJJ № 0041 била установена употреба на наркотично
вещество- кокаин. Показанията на техническото средство били оспорени от Б.,
поради което бил предоставен на същата талон за медицинско изследване, с
указание да се яви във ФСМП- Несебър до 16.40 часа. В указания час Б. посетила
лечебното заведение и предоставила кръвна проба и урина за изследване. Съставен
бил протокол за медицинско изследване, в който било отразено, че: при прегледа
не се установяват абстинентни явления, промяна в координацията, съзнанието и
поведението; установява се активен словесен контакт; няма нистагъм. При тези
данни била издадена обжалваната заповед за налагане на принудителна
административна мярка. По случая било образувано и бързо производство № 404
ЗМ-958/2021 г. по описа на РУ- Несебър.
С постановление от 01.12.2021 г. по образуваното бързо
производство е назначена химико-токсилогична експертиза, възложена на специализираната
Химико-токсикологична лаборатория при Военномедицинска академия- София, със
задача да определи съдържат ли се наркотични вещества или техни аналози в
кръвната проба и урина на Б.. По делото е представено заключението на същата,
според което при извършените изследвания на предоставената проба кръв е
установено наличие на лекарствен продукт от групата на бензодиазепините-
диазепам, нордазепам, включен в Списък ІІІ „Рискови вещества“ на Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. В
заключението се сочи, че установената концентрация на диазепам и нордазепам е
извън терапевтична област. Идентифицираните в кръвта метамизол и метаболити и
метаболит на ибупрофен принадлежат към групата на нестероидните
противовъзпалителни лекарствени средства и не са класифицирани като наркотични
вещества съгласно ЗКНВП. Видно от констативно-съобразителната част на заключението, в
изпълнение на възложената задача е проведено имуноаналитично изследване (лаб. №
1692), с резултат: положителен за бензодиазепини; отрицателен за амфетамин,
метаамфетамин, екстази, тетрахидроканабинол/метаболити, кокаин, опиати, метадон
и барбитурати. При извършен доказателствен анализ (лаб. № 1693) не е доказано
присъствие на кокаин и метаболити. При извършен инструментален скринингов
анализ (лаб. № 1695) са идентифицирани диазепам, нордазепам, метамизол и
метаболити, метаболит на ибупрофен, кофеин, никотин и метаболит. В заключението
е отбелязано, че съдържанието на креатинин е под минималния праг за допустимост
на пробата урина, т.е. същата е изключително разредена и не е допустимо
използването и́ като представителна проба за токсикологичен анализ.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Заповедта е издадена от компетентен орган, оправомощен
със заповед № 251з-3805 от 26.08.2021 г. на директора на ОДМВР- Бургас, в
предвидената от закона писмена форма. При извършената служебна проверка съдът
не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила при
издаването и́. В проведеното административно производство са изяснени
всички релевантни факти. Събрани са допустимите и относими доказателства и е
формиран обоснован извод за наличие на изискуемите материалноправни
предпоставки.
Заповедта е надлежно мотивирана от административния
орган. Налагането на принудителната мярка е основано на констатациите при
извършената от служители на МВР проверка, съдържащи се в както в
съобразителната част на заповедта, така и в останалите документи, налични в
преписката по издаването и́, в т.ч. докладна записка от мл.автоконтрольор
Дойчо Дойчев, съставена на 30.11.2021 г., и АУАН бл. № 155149 от 30.11.2021 г.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В
конкретния случай е прието от административния орган, че е налице хипотезата на
чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Според цитираната норма, за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство: 1)
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух; или 2) след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и 3) при отказ да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване- до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от осемнадесет месеца. Според настоящия
съдебен състав в случая е налице втората от горните хипотези.
С нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е въведена
забрана за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. В ЗДвП не е дадена легална дефиниция за наркотично вещество и съдържанието
му следва да се определи съобразно дефиницията на § 1, т. 11 от ДР на Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП)- всяко упойващо и
психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, както
и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3,
ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има
стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система,
предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната
дейност, поведението, възприятията и настроението, и други вредни въздействия
върху човешкия организъм. Диазепамът е от групата на бензодиазепините и е
рисково вещество по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗКНВП, включено в приложение
№ 3 към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, и притежава характеристиките на наркотично вещество. Забраната по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП не предвижда изключения по отношение на
лекарствените продукти в хуманната медицина, включени в списъците по чл. 3, ал.
2, т. 1, 2 и 3 от ЗКНВП. Следователно, налице са установените в чл. 171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП материалноправни предпоставки за налагане на принудителната
административна мярка.
Наложената принудителна административна мярка е с
преустановителен и превантивен характер. Тя е наложена с цел да се въздейства
предупредително към нарушителя и да не се допуска управление на МПС след
употреба на вещества, които влияят на състоянието, възприятията и реакциите на последния,
поради което съдът приема, че тя напълно съответства на целта на закона. Не се
установяват основания за отмяна на заповедта за прилагането и́, поради
което оспорването следва да се отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Б.Б. с ЕГН ********** против
Заповед № 21-0304-000430 от 30.11.2021 г., издадена от А.Г.Ангелов на длъжност
полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър за налагане на принудителна
административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: