№ 215
гр. Плевен , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Асен И. Даскалов
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Н. БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Частно наказателно дело №
20214430200245 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 145 и следващите от
АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
Със Заповед за задържане на лице Рег.№316зз-12/26.01.2021г.,
издадена от М. И. М. – служител в група „*** на основание чл.72 ал.1 т.1 от
Закона за Министерството на вътрешните работи, Л. В. П. ЕГН: ********** е
задържан за срок от 24 часа.
Срещу така издадената Заповед, П. подал жалба до *** СЪД –
ПЛЕВЕН. Счита същата за незаконосъобразна като изтъква, че същата
Заповед не съдържа достатъчно данни за какво престъпление е издадена, а е
посочена само цифровата квалификация на такова; че липсват данни, от които
да се извлече извършена от П. противоправна дейност; че не са изложени
факти, индивидуализиращи конкретно деяние; наред с това отбелязва, че не
са били налице материалноправните предпоставки по чл.72 ЗМВР. На тази
основа, моли Заповедта да бъде отменена на основание чл.146 т.4 и т.5 АПК,
както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
С Определение №207/03.02.2021г., състав на АС-ПЛЕВЕН е
1
прекратил производството по а.д.№***/2021г. по описа на АС-ПЛЕВЕН и е
изпратил същото за разглеждане на РС-ПЛЕВЕН, по подсъдност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Допълва, че от представените по делото
писмени доказателства и по-конкретно – тези, които са част от водено спрямо
Л.П. изпълнително дело, се установява, че същият не е възпрепятствал
доброволното предаване на детето; отбелязва, че по времето и на мястото на
издаване на обжалваната Заповед е бил налице висшестоящ спрямо М.М.
полицейски орган, който е следвало да издаде евентуално Заповед за
задържане, вместо – споменатият, по-нисък в йерархично положение,
полицейски орган. Счита, че не са събрани доказателства, че П.
противозаконно е държал детето *** в дома си, а се касае и за недоказани
закани за убийство спрямо бившата му съпруга. Намира за несъстоятелен
извода, че П. не е имал намерение да предаде детето *** на неговата майка,
съобразно влязлото в сила съдебно решение; изтъква, че жалбоподателят не е
имал намерение да шиканира предаването на детето, а съобразно чл.528 ал.4
ГПК е отправил молба до *** да изиска съдействие от органите на ***, във
връзка с предаването на детето ***; че е грижовен родител, за разлика от
майката на детето. Пледира за отмяна на обжалваната Заповед и за
присъждане на направените по делото разноски.
За ответната страна – М. И. М. – служител в група „*** се явяво
лично същият полицейски орган, както и упълномощен процесуален
представител – гл.юрисконсулт при ОД на МВР-ПЛЕВЕН. Считат
обжалваната Заповед за законосъобразна и правилна. Изтъкват, че е издадена
от компетентен орган - полицейски служител, в рамките на неговите
правомощия, уредени в ЗМВР, в предвидената от Закона писмена форма и
съдържа всички задължителни реквизити посочени в чл.74 ЗМВР; подробно
са разяснени и правата на задържаното лицето по чл.72 ал.3, ал.4 и ал.5
ЗМВР. Считат, че Заповедта съдържа фактическите и правните основания за
издаването й, макар и изложени накратко; в тази връзка се позовават на
посочената в Заповедта прокурорска преписка №***/2021г.; посочено е и
основанието за задържане, а именно - чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР. Считат, че
жалбоподателят е направил опит да осуети предаването на детето *** във
връзка с насрочено от *** предаване; че няколко полицейски служители е
следвало да обезпечат това предаване и че са беседвали с жалбоподателя, но
след като са чули как П. дава разпореждане на дъщеря си да напусне къщата и
да осуети предаването, едва тогова се е стигнало до задържането на
жалбоподателя. Считат, че обжалваната Заповед съответства и на целта на
Закона, тъй като задържането е продължило не повече от 24 часа и е
извършено с цел да бъде предотвратена възможността на лицето да извърши
престъпление, да се укрие или да възпрепятства разследването на определено
престъпление. Считат, че предходното поведение на жалбоподателя спрямо
2
бившата му съпруга и детето му свидетелстват, че П. е нямал абсолютно
никакво намерение да изпълни съдебното решение и да предаде детето на
неговата майка, съобразно влязлото в сила съдебно решение. На тази основа,
пледират за потвърждаване на обжалваната Заповед, както и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, за което представят
надлежен списък с разноски. При условията на евентуалност, в случай на
уважаване на подадената жалба, отправят искане за намаляване на разноските
за адвокатско възнаграждение до предвидения в Закона минимум.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в срока по чл.149
ал.1 АПК, поради което се явява допустима.
По нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните
по делото доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност -
Съдът намира следното:
С молба от 08.12.2020г. от името на *** по изпълнително дело
№2020****** на *** /рег.№****** е поискано извършването на действия по
принудително изпълнение във връзка с два броя Изпълнителни листи - №***
и №409, издадени в полза на ***, срещу Л. В. П. ЕГН: **********. В
съответствие с така подадената молба, *** отправил на Л.П. покана за
доброволно изпълнение от 13.01.2021г. Към настоящото дело е относимо
отправеното от страна на *** покана, съдържаща и запитване до длъжника по
изпълнителното дело П. в следната насока – дали е готов да предаде детето
*** *** П.А на неговата майка – ***, какви прчеки за своевременното и точно
изпълнение на задължението същесвуват, на кое място и време следва да бъде
предадено детето. Наред с това, *** определил дата и час – 27.01.2021г. от
10:30 часа, когато длъжникът следвало да се яви заедно с детето *** в *** за
да предаде детето на ***; била определена и резервна дата - 03.02.2021г. от
10:30 часа - в случай на нередовно уведомяване или непреодолими
обстоятелства.
В отговор на така отправената Покана за доброволно изпълнение,
на 18.01.2021г. Л.П. подал Уведомление до ***, в което го информирал, че е
готов да предаде детето *** на неговата майка, но не на посоченото от ***
време и място, като подробно е изложил пречките за своевременното и точно
изпълнение. Наред с това, предложил на 27.01.2021г. от 10:30 часа да бъде
осъществена среща в дома на жалбоподателя в с.***, като отправил и искане,
на основание чл.528 ал.4 ГПК, да бъде изискано от *** становище/социален
доклад по повод предаването на детето, включително - дали е налице някаква
опасност от това предаване, както и да бъде осъществено съдействие за
отстраняване на пречките по своевременното изпълнение на задължението за
предаване, както и да бъдат предприети мерки по чл.23 ЗЗД.
В отговор на така заведеното Уведомление от страна на
жалбоподателя, *** изпратил Съобщение от 20.01.2021г. /връчено на
3
пълномощник на Л.П. на 25.01.2021г./, в което длъжникът бил информиран,
че предлаганите от негова страна действия не са в интерес на детето; в тази
връзка, на П. е указано да съобрази предписаното в Поканата за доброволно
изпълнение, а именно – че предаването на детето *** следва да се извърши на
27.01.2021г. от 10:30 часа, в ***
От друга страна, на 26.01.2021г. в следобедните часове, Л. В. П.
бил поканен за беседа в стая №5 на третия етаж в сградата на ОД на МВР-
ПЛЕВЕН. Освен П., присъствали полицейските служители *** *** на РУ-***
– *** В хода на беседата, П. бил уведомен, че на място пред дома му в с.***,
ОБЛ.ПЛЕВЕН е налице сформиран полицейски екип, социален работник,
наблюдаващ прокурор и ***; бил уведомен, че следва да предаде детето ***,
тъй като е налице влязло в сила съдебно решение. В хода на тази беседа,
продължила около два часа, посочените полицейски служители, заедно и
поотделно се опитвали да убедят Л.П. да им съдейства за безпроблемното
предаване на детето ***. Жалбоподателят обаче бил неохотен; наред с това, в
определен момент от беседата, в присъствието на полицейските служители и
при включен високоговорител на мобилния си телефон, П. провел разговор с
лице, което околните възприели като дете - неговата дъщеря ***. При този
разговор, П. се опитал да утеши своя събеседник, че няма да има проблеми, че
няма да се повтори случилото се предходния път; същевременно,
жалбоподателят дал и някои указания на своя събеседник, които били
насочени към това откъде и как да излезе от къщата, за да напусне имота. В
крайна сметка, беседващите с П. полицейски служители преценили, че
същият няма да им окаже поисканото съдействие при предаването на детето,
още повече, че същият им заявил, че могат да влязат, като разбият входната
врата – за да може жалбоподателят, на свой ред, да се обърне към медиите
/*** Така, след поредица от призиви и указания да им съдейства,
включително – като разговаря с детето ***, за да бъде отключена входната
врата на къщата в с.***, била издадена и процесната Заповед за задържане на
лице Рег.№316зз-12/26.01.2021г. – от страна на М. И. М. – служител в група
„*** с която, на основание чл.72 ал.1 т.1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, Л. В. П. ЕГН: ********** бил задържан за срок от 24
часа – считано от 15:30 часа на 26.01.2021г. до 15:00 часа на 27.01.2021г.
Междувременно, находящите се пред дома на П. в с.***
полицейски служители, пристъпили към принудително отваряне на входната
врата, като малолетната *** била открита в къщата и предадена на майка си –
*** ***. На 28.01.2021г. П. бил привлечен в качеството на обвиняем за
извършени престъпления по чл.144 ал.3 вр.чл.26 ал.1 НК, чл.142а ал.4 вр.ал.1
НК, чл.143 ал.3 вр.ал.1 НК, чл.270 ал.1 НК, чл.296 ал.1 НК и било отправено
искане за взимане на мярка за неотклонение задържене под стража. С
Определение от 28.01.2021г. по ЧНД 202/2021г., състав на РС-ПЛЕВЕН
оставил искането на Прокуратурата по чл.64 ал.1 НПК без уважение, като не
взел спрямо обвиняемия П. дори по-лека мярка за неотклонение; с
4
Определение от 02.02.2021г. по ВЧНД №61/2021г. на ОС-ПЛЕВЕН,
споменатото Определение на РС-ПЛЕВЕН било изцяло потвърдено.
Така приетата от Съда фактическа обстановка, убедително и
безпротиворечиво се доказва от свидетелските показания на *** и ***,
справка за съдимост на Л. В. П., преписи от: Определение от 28.01.2021г. по
***. на прокурор при РП-ПЛЕВЕН по преписка №***/2021г., Искане за
вземане на мярка за неотклонение по преписка №***/2021г. по описа на РП-
ПЛЕВЕН, Постановление за привличане в качеството на обвиняем от
28.01.2021г., Удостоверение от сектор *** към отдел „***“ при ОД на МВР-
ПЛЕВЕН, Заповед за задържане на лице Рег.№316зз-12/26.01.2021г., издадена
от М. И. М., Докладна записка от 26.01.2021г. на ст.инспектор *** Молба от
08.12.2020г от името на *** *** по изпълнително дело на ***, Изпълнителен
лист №***, издаден в полза на *** ***, Изпълнителен лист №409 издаден в
полза на *** ***, Покана за доброволно изпълнение до Л. В. П. от
13.01.2021г. на ***, Уведомление от Л. В. П. до *** от 18.01.2021г.,
Съобщение от 20.01.2021г. на *** до Л.П. /л.10, л.15 – 28, л.30 – 31, л.41, л.67
– 75 от делото/.
Като обсъди задълбочено фактическата обстановка и
представените по делото доказателствени материали, в съответствие със
задълженията си съобразно чл.168 АПК, Съдът намира следното:
Обжалваният индивидуален *** акт е издаден от компетентен
полицейски орган по смисъла на чл.57 ЗМВР /л.30 от делото/, в границите на
предоставената му съгласно чл. 72 ЗМВР, компетентност; Заповедта е в
изискуемата писмена форма. В хода на административното производство
обаче е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствени правила.
Съобразно чл.74 ал.2 т.2 ЗМВР, Заповедта за задържане следва да
съдържа фактическите и правни основания за задържането. Действително,
съдебната практика държи сметка, че производството по издаване на заповед
за полицейско задържане притежава някои особености /макар и
Законодателят да не е предвидил особен ред за нейното издаване и обжалване
– един въпрос, който de lege ferenda, несъмнено заслужава по-обстойно
законодателно внимание/ - касае се за бързо развиващи се обществени
отношения, при които издаването на административния акт по правило бива
последвано от неговото незабавно изпълнение, а издаващия
административния акт полицейски орган, по правило не притежава /и няма
задължение да притежава/ високи правни познания. Следва да бъде
отбелязано, че съдебната практика допуска и по-обобщено изложение на
фактическите и правни основания за задържането, включително – дори
известно препращане към съществуващи в правната действителност актове и
документи. Така, според Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК,
5
„Необходима и задължителна част от съдържанието на индивидуалния ***
акт съгласно чл. 26, ал. 1, б. "в" ЗАП са фактическите и правни основания за
издаване на акта. ... Искането за мотивировка и в двата случая
представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които
законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на
мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които
административният орган е издал или е отказал да издаде искания *** акт.
Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при
изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна пък,
наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния ***
орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите
закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в
които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на
предоставената на административния орган оперативна
самостоятелност. ... Не е необходимо обаче да съвпадат по време
издаването на административния акт или отказа и излагането на
съображенията, по които административният орган е стигнал до едното
или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването
на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото
издаване на административния акт. ... Ако административният акт е
издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в
тях съображения са такива и за издаването на самия акт.“.
Настоящият случай обаче, съвсем не попада дори в така
очертаните хипотези на по-обобщено изложение на мотивите на
административния акт, включително – препращане към други, предхождащи
го документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административния
акт. Фактическите и правни основания на обжалваната Заповед се свеждат до
следното „... на основание чл.72 ал.1 т.1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи във връзка с /прокурорска преписка №***/2021г. по
описа на РП-Плевен/ с чл.270 от НК“. Видно е, че е налице напълно неясно
върху какви фактически положения почива издаването на Заповедта;
извършено е препращане не към отделен документ, а към цяла преписка на
РП – ПЛЕВЕН, без да е ясно какво е нейното отношение и в кой от
документите или актовете, съставляващи същата преписка, следва да се
издирват фактите, превърнали се в основание за задържането на Л.П.; неясно
е кога, къде, какво е извършил същия, щото да се приеме, че са налице данни
за някакво престъпление – предполагаемо, такова по чл.270 НК – без яснота,
впрочем, дори коя е приложимата алинея, от същата правна разпоредба, от
Особената част на НК. Подобен подход при обосноваването на
административния акт е категорично недопустим; същият влиза в
противоречие със задължителните указания, съдържащи се в Тълкувателно
6
решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК – ограничава както засегнатото с
издадената Заповед лице при реализиране на правата и интересите му, така и
Съда при осъществяване на контролните му правомощия спрямо издадения
*** акт. Ето защо Съдът намира, че отбелязаната прекомерна лаконичност на
административния орган при обосноваването на обжалваната Заповед е
довело до допускане на съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а оттук – и до
незаконосъобразността на същата Заповед.
Следва обаче да бъде отбелязано, че обсъденият по-горе
съществен порок на административния акт, не е единствен. Съдът намира, че
Заповед за задържане на лице Рег.№316зз-12/26.01.2021г. разкрива и
несъответствие с целта на закона. Тук следва особено отчетливо да бъде
подчертано, че издаването на Заповед по чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР не е
императивно предвидено във всеки случай, когато за определено лице има
данни, че е извършило престъпление. На полицейските органи е дадена
оперативна самостоятелност да съобразят доколко задържането на лице е
уместно и необходимо. В настоящия случай Съдът намира, че при описаната
по-горе и приета от Съда фактическа обстановка, задържането на Л.П. на
основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР е било необосновано, ненужно и като цяло –
напълно самоцелно. Отново следва да бъде припомнено – в продължение на
почти два часа, жалбоподателят е бил убеждаван от свои колеги в сградата на
ОД на МВР-ПЛЕВЕН да съдейства за предаването на малолетното дете ***, в
т.ч. – да му укаже да отключи входната врата на къщата, пред която по
същото време, наред с ***, социален работник и дори наблюдаващ прокурор,
е имало и компетентни полицейски служители. Последните, по всяко време
през споменатия продължителен период от време, при липса на желание от
страна на П. да проведе разговор с детето си /или, както в действителност се е
случило, в крайна сметка – разговор е бил проведен, но са били дадени
инструкции от страна на жалбоподателя как детето да напусне недвижимия
имот/ - са имали законовото основание и са били в състояние, в кръга на
службата си, принудително да отворят входната врата и да получат достъп до
*** П.А. Поставя се въпроса – по какъв начин е могъл находящият се
междувременно в сградата на ОД на МВР в гр.ПЛЕВЕН, Л.П., някак да
препятства спомнатите полицейски служители, находящи се пред дома му в
с.***, подготвени впрочем, при нужда, да разбият входната врата? Въпросът е
риторичен, а отговорът – самоочевиден; категорично, задържането на П. при
така развилата се ситуация, нито е било необходимо от гледна точка на
изпълнението на задълженията на полицейските органи, касаещи
получаването на достъп до малолетната ***, нито – е било пропорционално
на предприетото от страна на П. поведение, изразило се на практика
единствено в проведен разговор и дадени общи напътствия към малолетното
му дете. Няма как да бъдат оставени без внимание и обстоятелствата, че към
процесната дата, жалбоподателят не само е бил неосъждан, но и полицейски
служител в ОД на МВР-ПЛЕВЕН, т.е. степента на лична обществена опасност
7
на П., несъмнено се явява ниска. Изводът, който следва е, че макар
първоначално, предприетият подход от страна на полицейските органи,
беседвали с П. в сградата на ОДМВР-ПЛЕВЕН, сам по себе си да е бил
достоен за уважение /а именно – да се положат усилия за безконфликтно
разрешаване на въпроса по предаването на малолетното дете/, то завършека
на ситуацията, изразил се в издаване на обжалваната Заповед, е всичко друго,
но не и целесъобразен, в контекста на обстоятелствата на случая и
изискванията за законосъобразност на административния акт.
Не на последно място, следва да бъде отбелязано, че от приетата
по-горе фактическа обстановка може да се направи и извода, че Заповед за
задържане на лице Рег.№316зз-12/26.01.2021г. е издадена в противоречие с
чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР. Действително, по въпросите дали е налице извършено
престъпление и каква е неговата правна квалификация, на фазата на
досъдебното производство, следва да бъде взето отношение от страна на
Прокуратурата. Поставя се въпроса обаче доколко в случая са били налице
данни за извършено престъпление и по-конкретно - такова по чл.270 НК,
доколкото именно същата разпоредба /макар и без каквато и да било
конкретизация/, е посочена в обжалваната Заповед. Отново следва да бъде
припомнено, че според показанията на свидетелите *** и ***, както и според
представената по делото в препис, Докладна записка, изготвена от ***
жалбоподателят е отказал да им съдейства за безпроблемното решаване на
въпроса по предаване на детето ***. Тук обаче възниква въпроса дали П. е
бил длъжен да им съдейства в тази насока, при съобразяване на разменената
кореспонденция между жалбоподателя /и неговите процесуални
представители/ и ***. Последният е отказал да проведе среща на 27.01.2021г.,
в каквато насока са били отправени редица искания от страна на П., а на
последния е било разпоредено да съдейства за предаване на детето *** на
27.01.2021г. от 10:30 часа, в ***. По какви причини на 26.01.2021г. в ранния
следобед, пред дома на П. в с.*** е имало своеобразен „корпус“, състоящ се
от ***, социален работник, наблюдаващ прокурор /!/, полицейски служители
– е въпрос, който в този съдебен акт няма да бъде обсъждан, но едно е
сигурно: по това време и на това място, жалбоподателят не е бил длъжен да
предаде детето *** по изпълнително дело №2020****** на ***. На следващо
място, поставя се въпроса по какъв начин, по същото време, но в сградата на
ОД на МВР-ПЛЕВЕН, Л.П. противозаконно е пречел на орган на властта,
частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да
изпълни задълженията си. Както вече беше неколкократно изтъкнато, П. не е
пожелал да проведе разговор с детето си, за да му укаже да отключи входната
врата на жилището, а напротив – в проведен телефонен разговор, намекнал на
своя събеседник как да напусне имота. Очевидно е, че не са налице нито
действия, нито - бездействия, посредством които в случая П. противозаконно
е пречел и в тази връзка, отново следва да бъде подчертано – на 26.01.2021г.,
жалбоподателят не е имал задължение да предаде детето в рамките на
протичащото изпълнително дело, а междувременно пред дома му в с.*** е
8
имало полицейски служители, готови при нужда да разбият входната врата –
нещо, за което П. така или иначе, намирайки се на територията на
гр.ПЛЕВЕН, обективно не е бил в състояние да препятства или да попречи по
някакъв начин. Отново следва да бъде подчертано, че органите на
досъдебното производство тепърва следва да отговорят на редица въпроси,
попадащи в тяхната компетентност, но това, което за нуждите на настоящия
съдебен акт, няма как да не бъде заключено е, че на 26.01.2021г. не са били
налице данни за извършено от страна на Л.П. престъпление по чл.270 НК.
Крайният извод е, че обжалваният *** акт е незаконосъобразен и
като такъв – следва да бъде отменен. Във връзка с отправените искания за
разноски Съдът намира, че предвид изхода на делото, такива се дължат на
жалбоподателя Л. В. П., при отправено от негово име, искане в тази насока.
Съдът намира, че в тази насока са представени Пълномощно с разписка /л.13
от делото/ - за сумата от 400 лева, представляваща адвокатски хонорар, както
и Разписка за внесена такса за образуване на дело /л.7 от а.д. №***/2021г. по
описа на АС-ПЛЕВЕН/ - за сумата от 10,97 лева. Ето защо, ОД на МВР-
ПЛЕВЕН следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Л. В. П.
направените по делото разноски в общ размер на 410,97 лв. /четиристотин и
десет лева и деветдесет и седем стотинки/. Направеното от страна на
ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно, тъй като същото е в минимума,
предвиден в чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 АПК, чл.143 ал.1
АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед за
задържане на лице Рег.№316зз-12/26.01.2021г., издадена от М. И. М. –
служител в група „*** с която на основание чл.72 ал.1 т.1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, Л. В. П. ЕГН: ********** е задържан
за срок от 24 часа.
ОСЪЖДА ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на жалбоподателя Л.
В. П. ЕГН: ********** направените по делото разноски в общ размер на
410,97 лв. /четиристотин и десет лева и деветдесет и седем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред *** съд –
Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
9
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10