РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Бяла, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510100958 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от М.
М. Т. против ИСКР. Г. ИЛ.. Ищеца моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено съществуването на вземане на М. М. Т. с ЕГН**********. с адрес в ********
срещу ИСКР. Г. ИЛ. с ЕГН **********, с адрес в ************** в размер на 3315 лева/
три хиляди триста и петнадесет лева/, дължимо по запис на заповед, с дата на издаване
15.12.2020г. и с падеж 30.12.2020г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по.ч.гр. д. № 607/2021 г. по описа на БРС.Претендират разноските по
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който счита
предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди,че не съществува каквото и да е
каузално правоотношение между страните,което да е обезпечено с издаването на ЗЗ.
Възразява, че посочения запис на заповед не притежава реквизитите, определени в ТЗ, както
и, че подписа и ръкописния текст в процесната заповед не са изпълнени от него. С
протоколно определение от 21.01.2022г., на основание чл.193 от ГПК съдът е открил
производство по оспорване истинността на запис на заповед, издадена на 15.12.2020г.,
представена в оригинал и намираща се на л.8 от вложеното в настоящото дело – ч.гр.д.№
2509/2021г. по описа на РРС, касателно авторството и ръкописния текст в процесната
заповед на неговия издател и е постановила да се извърши проверка на истинността на този
документ.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявеният иск е чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ. В
производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а ответника - длъжник, възраженията си срещу вземането. Доколкото по своето
естество това е положителен установителен иск, ищецът следва да установи всички факти и
обстоятелства във връзка с ангажиране на отговорността на ответника. В конкретния казус
вземането на кредитора произтича от едностранна абстрактна сделка под формата на запис
на заповед. Видът на вземането определя както предмета на доказването, така и
разпределението на доказателствената тежест в процеса. Щом като вземането на кредитора
1
произтича от запис на заповед, в негова тежест е да установи следните обстоятелства:
редовността от външна страна на записа на заповед, според изискванията на чл.535 ТЗ;
настъпилата изискуемост на менителничния ефект; дееспособността на физическите лица,
които са страни по ефекта. Ответникът следва да ангажират доказателства в насока, че
дължимите суми са заплатени или, че не са били изпълнени условията за изискуемост на
вземането или други обстоятелства, които го освобождават от задължение за плащане.
Установява се от изисканото и вложено в настоящето дело ч.гр.д., че ведно с ПДИ на
ответника е била връчена и заповедта за незабавно изпълнение на 03.08.2021г.,който е
възразил в указания срок по чл.414,ал.2 ГПК. В едномесечен срок от получаването на
съобщението кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането, като е представил
доказателства за това.
В настоящото производство ответникът е навел възражения, че не е подписвал Записа
на заповед,ръкописния текст в самата ЗЗ не е изпълнен от него, както и за безпаричност на
записа, т.е. че между него и поемателя не съществува правоотношение, въз основа на което
или което да е причина за издаване на ценната книга. От представения по делото запис на
заповед се установява, че същият е редовен от външна страна и обективира съобразно закона
действителна абстрактна сделка. Същият съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ, а
именно, наименованието запис на заповед, както в заглавието, така и в текста на документа,
безусловното обещание на издателя да заплати на поемателя конкретна сума, падеж, дата,
място на издаване и подпис на издателя.
В депозирания по реда на чл.131 от ГПК отговор е оспорена автентичността на
текстовата част на записа на заповед с твърдения, че същият не е изпълнен от
ответника,както и автентичността на подписа. С оглед направеното оспорване е допусната и
назначена СГЕ,чието заключение установява,че двата подписа в ЗЗ от 15.12.2020г. след
текстовете „подпис на издателя“ и „издател“ са изпълнени от ответника, но не и ръкописния
текст. Като се има предвид строго формалния характер на менителничния ефект и
същевременно липсата на изискване текстът извън подписа на издателя да е изпълнен лично
от него, се налага извода, че авторството на ръкописния текст на ценната книга е правно
ирелевантно, както и дали текстът е изпълнен печатно или ръкописно. В случая не се твърди
от ответника , че е положен подпис върху документ без ръкописен текст, който
впоследствие е попълнен и не съответства на волята на лицето,успешното доказване на
което би довело до извод за неистинност и съответно до оборване на формалната му
доказателствена сила, защото изявлението не принадлежи на лицето, сочено за негов автор.
В разглеждания случай ответникът не се позовава и на каузално правоотношение като
причина за издаването на записа на заповед, а твърденията му за безпаричност на
менителничния ефект имат характер на общо оспорване на вземането. При това положение в
тежест на ищеца не е възникнало задължение за посочване и доказаване на каузата за
издаване на процесния запис на заповед, а дължимостта на вземането следва да се приеме за
установена само въз основа на формирания извод за валидно възникнала абстрактна сделка.
Според задължителните указания в т.17 от Тълкувателно решение №4/2013г., предмет на
производството по чл.422 ал.1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на
заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на
чл.417 т.9 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Записът на
заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която
основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това в съобразителната част на
тълкувателното решение е разяснено, че в производството по чл.422 ал.1 ГПК ищецът-
кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед,
доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът-длъжник се
защитава срещу иска с общо оспорване на вземането,както е в настоящия казус ищецът-
кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да
доказва възникването на съществуването на каузалното правоотношение между него и
издателя по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед.Това е така, тъй като
2
общото възражение на ответника за липса на кауза за издаването на записа на заповед,
изключва спор между страните относно самото каузално правоотношение. Доколкото в
настоящия случай ответника не е доказал общото си възражение за невалидност на записа
на заповед, нито е доказал погасяване вземането чрез плащане или друг предвиден от закона
способ следва извода, че вземането съществува, а и с оглед настъпилия падеж – че същото е
изискуемо и подлежи на изпълнение. Върху сумата по записа на заповед ответника дължи и
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението.
Съгласно ТР 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този
смисъл и БРС намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
заповедното производство в пълен размер.Уважаването на иска води до уважаване
претенцията на ищеца за разноски в настоящото производство,съобразно представения
списък по чл.80 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 193 ГПК
проведеното оспорване на истинността на Запис на заповед ,издаден на 15.12.2020г., с падеж
– 30.12.2020г., заявено от ИСКР. Г. ИЛ., ЕГН **********, относно
автентичността на подписа положен от ИСКР. Г. ИЛ., ЕГН **********
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИСКР. Г. ИЛ., ЕГН
**********, че дължи на М. М. Т., ЕГН ********** сумата в размер на 3315.00 лв. /три
хиляди триста и петнадесет лева / – задължение по запис на заповед, издадена
на.15.12.2020г., с падеж на 30.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.05.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по.ч.гр. д. № 607/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА ИСКР. Г. ИЛ.,ЕГН **********, да заплати на М. М. Т., ЕГН **********
сумата в размер на 531.30 лв./петстотин тридесет и един лева и 30
стотинки/,представляваща разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение по заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ИСКР. Г. ИЛ.,ЕГН **********, да заплати
на М. М. Т., ЕГН ********** , сумата от 531.30 лв./петстотин тридесет и един лева и 30
стотинки/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред РОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
3