РЕШЕНИЕ
№121/09.06.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Антон Стоянов…….............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №319 по описа
за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Х.Б.К. ***,
против Решение №260019 от 03.02.2021г., постановено по АНД №1134/2020г. по
описа на Районен съд – Хасково, с което е потвърден Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К №......, издаден от ОД на МВР – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението e неправилно
и незаконосъобразно. На първо място, от всички събрани по делото писмени
доказателства, подробно обсъдени от първоинстанционния съд в съдебното решение,
по никакъв начин не ставало ясно дали управляваният от касатора лек автомобил се
е движел със засечената скорост в зоната
на знак Е-24, а именно знака за ограничение на скоростта на движение до 50
км/ч. Липсвало пряко доказателство дали в тази зона действал този знак за
ограничение на скоростта. В действителност по делото била представена снимка на
полицейския автомобил, но видно от същата, не ставало ясно кога била направена
и дали в действителност била направена на 10.11.2018г. или в друг ден. Нещо
повече, по делото била представена като писмено доказателство снимка на клип
№16594, в която били посочени датата, часът и минутите ѝ, дори секундите,
но в снимката на полицейския автомобил нямало посочени такива данни като дата,
час и минута на направата ѝ, макар съвременните средства за заснемане да
имали такава възможност. Налице било самостоятелно основание за отмяна на
издадения електронен фиш, а именно лаконичното описание на административното
нарушение, което се изчерпвало с посочване на дата, час, място, номер на МПС,
стойност на разрешена, установена и превишена скорост. Липсата на доказано по
нормативно предвидения ред (със снимка, с посочени на нея дата и час на
направата ѝ) местоположение на уреда на посочените в електронния фиш дата
и място, препятствала възможността да се установи действително ли скоростта на
автомобила на К. била измерена в зоната с ограничение на скоростта, с какъв
инд. № АТСС било заснето и къде бил поставен или не знак Е-24 и други
изисквания по наредбата. Съответно административното нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП не било безспорно доказано, така, както било индивидуализирано в
електронния фиш, който по същество съществено накърнявал правото на защита на
лицето. На второ място се навеждат доводи, че наказващият орган ОД на МВР гр.
Хасково нарушил разпоредбите на чл.189, ал.4 от ЗДвП, в който била въведена
опростена процедура по ангажиране на административно наказателната отговорност,
чрез издаване на електронен фиш, като тази процедура изключвала общите правила
по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Твърди се, че
електронен фиш за допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата
можело да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето от мобилно
автоматизирано техническо средство или система, но при спазване изискванията на
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. Сочи се, че наказващият орган ОДМВР гр.
Хасково подходил формално спрямо изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следвало да бъдат вписани в електронен фиш
и същите да съответстват на утвърдения със Заповед №Iз-305
от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи образец. Поставял се въпросът
дали в процеса по установяване и заснемане на нарушението били изпълнени
изискванията на цитираната наредба, съдържаща правила, гарантиращи
законосъобразното протичане на този процес. По подробно изложените съображения
се моли за отмяна на решението на районния съд и на електронния фиш.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К №......, издаден от ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 10.11.2018г.
нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на Х.Б.К. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева.
За да постанови решението
си, районният съд приел, че електронният фиш формално отговаря на изискванията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Правилно била проведена процедурата по издаване на
електронния фиш, а нарушението било надлежно установено и доказано.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че оспореният съдебен акт е правилен.
Постановеното решение е съответно на събраните по делото доказателства и
на материалния закон. Съдът е
обосновал изводите си, като изложените подробни съображения в подкрепа на
извода за законосъобразност и правилност на ЕФ се споделят от настоящата
инстанция.
В случая извършването на процесното административно
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство тип TFR1-M,
представляващ мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, за което са представени Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №10.02.4835 и протокол от
последваща проверка №4-52-18/28.06.2018г.
Правилно районният
съд е приел, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити,
съгласно приложимата редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Eлектронният
фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от
актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по
отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание
извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.второ от ЗДвП реквизити,
т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не
може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата
по съставянето им. В случая са налице всички изискуеми реквизити на електронния
фиш.
При установяване на нарушението и провеждане на
особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния
електронен фиш няма допуснати съществени нарушения, съотв. такива не са
констатирани от районния съд.
Спазено е и
задължителното изискване на чл.10 ал.1 от Наредбата. По преписката се съдържа
задължителният Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или
Система, с отразена в него дата на използване на АТСС тип TFR1-M, а именно 10.11.2018г., на която е извършено и
коментираното нарушение. Посочено е мястото за контрол, отбелязано е и обстоятелството, че
ограничението на скоростта е в следствие на общото ограничение на скоростта от
50 км/ч., важимо за мястото на нарушението (в населено място). При така
попълнените данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от
органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Ето защо използваното АТСС законосъобразно е приведено в работен режим на
твърдяното място и време, и е технически изправно, поради което
административнонаказателната отговорност на касатора е законосъобразно
ангажирана.
В представения снимков материал, освен автомобила и неговия регистрационен
номер, са отразени координати, датата и часа на заснемане, посоката на
движение, въведеното ограничение на скоростта, измерената скорост на движение и
установената превишена такава. Няма спор по отношение собствеността и
управлението на заснетото МПС.
В случая е
налице и пълно описание на нарушението, поради което не се констатира нарушено
право на защита.
Във връзка с горното, настоящата инстанция намира, че конкретното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е
безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез
приложения снимков материал. Деянието е санкционирано законосъобразно, като
наложената глоба от 400 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното превишение
на скоростта за движение.
По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо, съответстващо
на материалния закон и постановено при липса на съществени процесуални
нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260019/03.02.2021
г., постановено по АНД №1134 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.