Определение по дело №166/2021 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 207
Дата: 20 май 2021 г.
Съдия: Искра Пенчева
Дело: 20214001000166
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 207
гр. Велико Търново , 20.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20214001000166 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от Б. С. К. против Определение № 25/ 03.02.2021 г. по
Т.д. № 1/ 2021 г. по описа на ОС – Русе за назначаване на особен представител на
ответника „Интертран 21“ ООД гр. Ветово и против разпореждане от 15.03.2021 г. по т.
д. № 1/2021 г. на ОС – Русе, с което съдът е оставил без уважение искането му за
конституирането му като съищец по делото. В жалбата се излагат оплаквания, че съдът
неправилно и недопустимо е назначил особен представител на ответника адв. В. Г.,
която била определена от АК – Русе при нарушаване на процедурата на ЗПП за
случайно разпределение на делата между дежурните адвокати, че осъществената от
последната правна помощ не е приета и осъществена по установения ред, което
съставлявало сериозно процесуално нарушение, обуславящо недопустимост и
невалидност на съдебното решение по спора, че назначеният адвокат е изложил в
отговора си неверни съждения, във вреда на представляваното дружество. Следвало
съдът да отмени определението си за назначаване на адв. Г. за особен представител на
ответника, за да обезпечи законосъобразно и справедливо съдопроизводство. Моли
въззивният съд да отмени определението за назначаване на особен представител на
„Интертран 21“ ООД гр. Ветово – адв. В. Г.. По отношение на отказа на
първостепенния съд да го конституира като съищец по делото, счита, че този отказ е
постановен в противоречие с процесуалния и материалния закон. Излага, че
конститутивният иск по чл.74 ТЗ е предоставен на всеки съдружник, респ. акционер не
само за защита на неговите отделни членствени права – имуществени и
неимуществени, а чрез реализирането му се охраняват и интересите на останалите
съдружници, респ. акционери, на дружеството и обществения интерес, който изисква в
1
правния мир да не съществуват и да не се изпълняват решения на общи събрания на
съдружниците, които противоречат на повелителните разпоредби на закона и на устава
на дружеството. Чл.74 ал.3 ТЗ му давал право да встъпи и да поддържа иска, дори
ищецът да се откаже от него или да го оттегли. Моли съда да отмени обжалваното
разпореждане и постанови друго, с което бъде уважено искането му за конституиране
като съищец по делото. В допълнение към въззивна жалба, постъпило в съда на
02.04.2021 г., са изложени доводи на жалбоподателя за наличието на правен интерес от
участието му като главна страна в производството по делото с позоваване на правната
доктрина и съдебната практика.
Ищецът С. Ю. П. е подал отговор на частната жалба, в която заема становище за
нейната неоснователност. Излага, че съдът правилно е назначил особен представител
на дружеството – ответник, защото той е негов управител и законен представител и с
оглед качеството му на ищец в производството са налице предпоставките на чл.29 ал.4
ГПК. При назначаване на адвоката не били допуснати от съда процесуални нарушения,
а адвокатът не бил действал недобросъвестно, в каквато насока ищецът излага доводи,
относими към спора по същество. Правилно съдът отказал да конституира К. като
ответник. Правилно отказал да го конституира и като съищец, тъй като интересите на
последния не съответствали на интересите на ищеца, а тъкмо напротив. Счита, че
подадената допълнителна частна жалба е недопустима като подадена след изтичане на
срока за обжалване. Моли обжалваните актове да бъдат потвърдени.
Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, становищата на
страните и мотивите на обжалвания съдебен акт, намира следното:
ОС – Русе е сезиран с иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, предявен от С. Ю.
П. – съдружник и управител на „Интертран 21“ ООД гр. Ветово съгласно вписването в
Търговския регистър по партидата на дружеството, за отмяна на всички взети на
проведено на 21.12.2020 г. решения на общо събрание на дружеството, сред които и за
прекратяване на договора за управление на управителя П. без освобождаване от
отговорност и за избор на нов управител – жалбоподателя К., по изложени
съображения за допуснати нарушения по свикването и провеждането на общото
събрание. П. и К. са двамата съдружници в дружеството и имат равни права. Съдът е
приел, че е налице противоречие в интересите на ищеца и на ответника „Интертран 21“
ООД, за чийто законен представител в ТР е вписан ищецът, и с Определение № 25/
03.02.2021 г. на основание чл.29 ал.4 ГПК е назначил особен представител на
дружеството, който да го представлява в производството по делото. АК – Русе е
определил за особен представител адв. В.Г.. По делото е постъпила молба с вх. № 1337/
15.03.2021 г. от Б. С. К. с искане да бъде допуснат до участие в производството по
делото като законен представител – новоизбран управител на дружеството или
2
евентуално да бъде конституиран като съищец по делото. Обосновал е правния си
интерес от встъпването като съищец с провеждането на справедлив, състезателен и
честен съдебен процес, а не от симулация на такъв процес. Върху тази молба е
поставена резолюция от съдията от 15.03.2021 г. „без уважение“, като мотиви не са
изложени.
При така изяснената фактическа обстановка въззивният съд мотивира следните
правни изводи:
Предмет на обжалване в настоящото производство са два акта на ОС – Русе,
постановени по Т.д. № 1/ 2021 г. по описа на съда – Определение № 25/ 03.02.2021 г. за
назначаване на особен представител на ответника по делото „Интертран 21“ ООД гр.
Ветово и разпореждане от 15.03.2021 г. за оставяне без уважение на искането на
жалбоподателя за встъпване като главна страна по делото – съищец. К. не е отправял
до съда искане за конституирането му като ответник по делото, защото видно от
изложените съображения в оставеното без уважение искане до съда, той счита, че
следва да участва като законен представител на ответника, доколкото има взето
решение на общото събрание за назначаването му за управител на дружеството, това
решение е породило действие във вътрешните отношения и следва да бъде съобразено
от съда. След като не е отправял искане до съда за конституирането му като ответник,
оставеното от съда без уважение искане очевидно няма как да съдържа произнасяне по
такъв въпрос.
Частната жалба в частта, с която се обжалва Определение № 25/ 03.02.2021 г. е
процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Преценката на
съда за наличието на основанията на чл.29 ал.4 ГПК не подлежи на съдебен контрол по
реда на обжалване на акта за назначаване на особен представител, защото
процесуалният закон не предвижда такава възможност. Ако тази преценка е
неправилна и съставлява допуснато процесуално нарушение, довело до ненадлежно
представителство на страната в процеса, това рефлектира върху правилността на
крайния съдебен акт и е основание за обжалването му, респ. за отмяната му по реда на
чл.303 ал.1 т.5 ГПК.
Частната жалба в частта, с която се обжалва разпореждането от 15.03.2021 г. за
оставяне без уважение на искането на жалбоподателя за конституирането му като
съищец по делото е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Искът по чл. 74 ТЗ е конститутивен иск, с който се упражнява потестативното
право на съдружника/ акционера да се признае многостранна сделка, какъвто характер
има решението на общото събрание на дружеството, за незаконна и несъобразена с
3
устава/ учредителния акт. С оглед упражняване на членствените права, чл.74 ал.3 ТЗ
регламентира при предявен иск от един съдружник/ акционер правото на останалите
съдружници/ акционери да встъпят в производството. Встъпването става по
инициатива на встъпващия, ръководен от интереса си за постигане на същата правна
промяна, каквато се претендира от първоначалния ищец – отмяна на взетите решения и
именно затова, в самостоятелно процесуално качество, което по арг. от чл.74 ал.3, изр.
второ ТЗ не зависи от положението на първоначалния ищец, той може да поддържа
иска дори и първоначалният ищец да се откаже от него или да го оттегли. В настоящия
казус от изявленията на К., обективирани в депозираните молби пред окръжния съд, се
установява, че неговата цел не е да се отменят оспорените от ищеца П. решения, а
напротив – той счита същите за законосъобразни и съответстващи на материалния
закон и дружествения договор, а предявения от Катров иск – за неоснователен и израз
на злоупотреба с права. При това положение за П. липсва правен интерес от встъпване
по делото като главна страна – съищец. Тези съображения мотивират настоящият
състав да приеме, че искането на К. за конституирането му като съищец по делото е
неоснователно и тъй като този извод съвпада с крайния извод на първостепенния съд,
разпореждането му в този смисъл следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б. С. К. в частта й срещу
Определение № 25/ 03.02.2021 г. по Т.д. № 1/ 2021 г. по описа на ОС – Русе за
назначаване на особен представител на ответника „Интертран 21“ ООД гр. Ветово.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.03.2021 г. по т. д. № 1/2021 г. на Окръжен
съд Русе, с което съдът е оставил без уважение искането на Б. С. К. за конституирането
му като съищец по делото.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен
срок, считано от съобщаването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4