Р Е Ш
Е Н И Е № 4559
гр. Пловдив, 28.11.2019г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти брачен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и
деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря СОФИЯ ЧАУШЕВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 14772/2019г.
по описа на ПРС, IV-ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск
с правно основание чл. 143 СК,
предявен от И.Г.С., ЕГН:**********,***,
действащ чрез законния си представител Л.И.К., ЕГН **********), с. Б., ******.
чрез адв. С.Л.Б. ***, против: Г.И.С., ЕГН **********,***,
След раздялата на майката и бащата на ищеца,
ответникът доброволно изплащал издръжка в минималния размер, определен в чл.142, ал.2
от СК. Същата се превеждала в предоставена от майката на ищеца банкова сметка, ***., съгласно
горецитираната разпоредба. Майката
на ищеца имала още един син. който през
м.септември тази година е станал на
две години. Работила в ******, като към
настоящият момент била в майчинство.
Ищецът И.Г.С. вече бил на *****г., ученик в ****** клас Налице били коренно различни нужди от тези,
които едно малко дете имало, и издръжката, която ежемесечно заплащал бащата
(настоящ ответник) била крайно недостатъчна, с оглед инфлационните процеси,
както и нуждата от задоволяване на елементарни потребности, които имал всеки
един бъдещ тийнейджър. Счита, че с месечна издръжка в размер на 190 лв. ще може
да покрие все по-нарастващите нужди па непълнолетния си син. Болно й било, че
не може да му осигури да излиза наравно със съучениците си - на кино например
(един билет бил около 10-15лв.), а и счита, че е във възможностите на ответника
да заплаща претендираната с настоящата ИМ издръжка, тъй като работил като ******,
а и нямал други деца, за които да полага грижи.
Направено е
искане съдът да постанови решение с което да
осъди Г.И.С., ЕГН **********, да
заплаща на детето си И.Г.С., ЕГН: **********, чрез неговата майка Л.И. К., ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 190 лв., считано от датата на подаване на ИМ –
17.09.2019г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или
прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
изплащането й.
Претендират се направените по делото
разноски.
Претендираното от ищеца право произтича от
следните обстоятелства: ищеца е дете на ответника; ответника има възможност да
предоставя средства за издръжка; доходите на майката на ищеца са недостатъчни за покрИ.е нуждите на детето.
На основание чл.131 от ГПК молбата е приета
за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд. Преписи
от молбата и приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен
отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на
такъв. В определение срок ответника е
представил отговорна исковата молба. Намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че
между страните никога не е съществувало съдебно решение за родителски права
и издръжката над детето, тъй
като майката и бащата на ищеца се
разбирали и бащата винаги заплащал месечна
издръжка в предвидения в
закона минимум, която
сега била в размер на 140 лева.
Последният превод направил на 09.09.2019г. преди да замине за чужбина.
Бащата от своя страна винаги е давал и допълнителни
средства за сина си закупувал му дрехи, помагала и тетрадки за училище Давал бил
и допълнителни средства за събирания и рождени дни, като се е стремял всячески да компенсира липсата от живота на сина му. Една от последните покупки била
от Джъмбо за тетрадки и помагала на детето на
стойност 78,05лева.
През
2019 година на ответника му се
било наложила да смени работата поради
което от април 2019г. той бил на трудов договор с доход 560лв. на месец. Нямал собствено
жилище и живеел под наем за което заплащал сума от 100 /сто лева/ месечно, отделно заплащал и консумативи. Нямал недвижим имот и
единствения му доход бил от трудовото
възнагражление.
Счита, че претендирания размер от 190лв. е прекомерен, при условие, че
ответника полага грижи за детето си ежемесечно. Не отрича. че нуждите на сина
му са големи, но пък и той от своя страна винаги се бил стремял да ги
покрива, поради което изявявал
желание за сключване на спогодба, като предлага ежемесечния размер на дръжката да бъде 160 лева
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между
страните не се спори, а и от представените по делото удостоверения за раждане /л.4 от делото/ се установява, че И.Г.С. ЕГН ********** е дете на Л. И. К. ЕГН ********** и Г. И.С. ЕГН **********.
От приетия по делото социален доклад на ДСП
– Р. се установява, че Л.К.
и Г.С. се запознават на работното си място, където са били колеги. Впоследствие
и двамата сменят работното си място и
след време отново се срещат случайно. Отношенията им преминават от приятелски в
интимни и през 2006г. заживяват заедно в с. Б., в дома на родителите на госпожа
К.. На ***г. се ражда синът им И.Г.С.. В деня на раждането бащата е бил в
чужбина. След завръщането си е припознал детето, въпреки, че по данни на
майката, първоначално не е имал такова намерение - нещо, което е станало повод
за напрежение в отношенията. В
началото на съвместния им живот отношенията са били сравнително спокойни.
Госпожа К. основно се е занимавала с грижите за
детето. Бащата не е участвал в грижите за И., често е отсъствал от дома заради
работата си - работел като *****. Преди около четири години - през месец март
2016г. родителите се разделят и детето И. остава да живее с майка си.
По данни на госпожа К., господин С. е искал да вземе
детето при себе си, но тя смята, че предвид характера на работата му, няма да е
в състояние да се грижи за И., а ще се грижи дядото по бащина линия. След раздялата между родителите, бащата
осигурява средства за детето в размер на около 100 лв., като
периодично повишавал размера с по 10 лв. и в
момента сумата е 140 лв. Размерът на сумата бащата сам е определил и извън нея
не предоставял допълнителни средства, с
изключение па малки суми, които
давал в редките случаи, когато се вижда със сина
си - за Коледа и за рождениия ден на детето. Наскоро се е наложило да бъдат
сменени стъклата на очилата на детето и И. се е обадил на баща си. за да му поиска
да му даде пари за това, но бащата е отказал,
като му е казал, че за това може да се
използва издръжката, която плаща. Стойността само на стъклата е била 74 лв,
като са използвани старите рамки. Към
настоящия момент грижите за детето се полагат от майката.Осигурени са всички
основни потребности- подходящи жилищни и битови условия,здравни грижи, образование и.т.н. Детето няма здравословни проблеми.
Направени са всички имунизации и реимунизации и профилактични прегледи. И.
ползва очила, които периодично сменя, заради промяна на диоптъра, констатирана
при прегледите при очен лекар. Тренира
*****, като месечната такса е в размер на 30 лв. Ученик е в *****
клас в ****** - с.Б.. И. се справя много добре с учебния
материал. Обучава се в полудневна форма на обучение и след обяд се подготвя
самостоятелно. Закупени са всички помагала, необходими за учебния процес. Ежедневно майката му
дава по 4 лв. джобни, а понякога, когато И. иска да излезе с приятели, му дава
и допълнително пари. Често детето си спестява от дадените му пари, за да си
купи някои неща, за които майка му не може да му даде необходимата сума. Така
със спестени пари и с помощ от майка му си е купил на промоция Плейстейшшън.
Основните грижи се полагат от майката, с помощта на баба
и дядо по майчина линия. Осигурени за подходящи жилищни и битови условия,
здравни грижи, образование, храна,
отопление, подходящо облекло, джобни пари, средства за допълнителни занимания
по интереси. Бащата участва с
минимални средства в издържаката на сина си.
Госпожа К. в момент е в отпуск за
отглеждане на дете. Ползва полагащия й се
годишен отпуск след изтичане ма майчинството. Работила е като ******* и има намерение да се върне на работа там. На този етап не може да
посочи размера на работната заплата, която ще получава, но очаква да бъде около
700 лв. Госпожа К. получава помощ по чл.7 от Закона
за семейни помощи за деца в размер на 90 лв. - за двете деца.
При разговор за баща му, И. е
по-скоро сдържан, но е видно, че е
разочарован и огорчен от недостатъчното внимание от страна на баща му. Казва,
че баща му го търси рядко - по Коледа и на рожден му ден, за да му купи
подаръци. Не споделя за съвместни занимания и прекарано време. Когато се виждат, обикновено е за по няколко часа. И. споделя за
разговора, когато е поискал от баща си пари за смяна на стьклата на очилата, но
баща му му е отговорил, че ще
приведе издръжката и може да я ползва за това.
Касателно доходите на майката на детето,
видно от приложеното и прието по делото като писмено доказателство писмо -
отговор от ТД НАП – П. : За лицето Л.И.К. с ЕГН **********: Няма
регистрация като ЕТ; няма регистрация като
самооснгуряващо се лице; няма участие в търговски
дружества; Няма данни за подадена годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2017 и 2018г. По информация от централизирана база данни „Справки по
чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ“ за лицето няма данни за изплатени суми от
фирми през 2017 и 2018г. Няма
декларирано недвижимо и движимо имущество /по данни на Общините/
Касателно
доходите на бащата на детето, видно от приложеното и прието по делото като
писмено доказателство писмо - отговор от ТД НАП – за Г.И.С. с ЕГН **********: Няма
регистрация каго ЕТ, няма регистрация като самооснгуряващо се лице; няма участие в търговски дружества; Няма данни за подадена годишна данъчна
декларация но чл. 50 от ЗДЦФЛ за отчетна 2017г. и 2018 г. По
информация от централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от
ЗДЦФЛ“ за лицето няма данни за изплатени суми
от фирми през 2017 и 2018 г. Притежава недвижим
имот в с. З., община А.,
обл. П. и едно МПС – Нисан „Мурано“.
От
разпита на допуснатия свидетел на ищцовата
страна М.
И.К., б. на ищеца става ясно , че в. й И. живее с нейното семейство и с майка му. Майката осигурява месечната издръжка на
детето, като и родителите й помагат. И. ходил
на *****. С точност не знае каква сума се заплаща. Детето
посещавало лагери, като парите затова се
осигурявали от майката.
Детето имало проблем със зранието,
поради коетоносило очила. Последно
стъклата на очилата били на стойност 74 лв. В момента майката на детето била в майчинство, гледала малкото си дете.
Не получавала доходи извън майчинството. Бащата плащал
редовно издръжка. Доброволно я плащал. Бащата
на детето плащал 140 лева
издръжка и с друго не помагал на детето. Бащата взимал И. на рожден ден,
на имен ден и това било. Не се виждали редовно. От
детето знае, че бащата казвал, че му са големи
разходите като вземе детето и го заведе на
сладкарница или някъде другаде.
От разпита на допуснатия свидетел на
ищцовата страна Е.Г.П., без родство със страните става ясно, че познава Г.С. и Л.К.. Г.
го познавала от 21 години, а Л. от 13 години. Знае,
че имат дете. Разделени били от три години. Г. живеел
в дома на свидетелката на квартира. От януари
месец плащал квартира. Г. работил като ****. Познавала
сина му И. и твърди, че баща
и син се виждали. Свидетелката
също поддържала контакти със
сина му. Г. изплащал издръжка на сина си. Имало
случаи в които забавял да си плати наема, за да плати издръжката на сина си. Биласвидетел на това как бащата
е купувал дрехи, храна на
детето. Когато го вземал били ходили
заедно на екскурзии, Г. заплащал на свидетелката наем вразмер на 100 лева. Отделно плащал ток, вода и си
купувал храна. По принцип работил като ******, по
една седмица го нямало. Лятото бил ходил последно ****. Никога, поне пред свидетелката не бил отказал да купи
нещо на детето. Знае, че майката е купула очила на детето, но бащата й е възстановил
парите.
В момента Г. бил в неплатена отпуска. Имало някакъв проблем,
доколкото знае с ******
му. Не знае той да има някакви
странични доходи.
При така
установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде
уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на непълнолетното
си понастоящем дете Ж. в определен
размер следва да се установи, че ответника е баща на детето, като следва да
бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата си.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото
на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна
уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
С оглед на изложеното за доходите
на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на
детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът
приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му
осигуряват обща месечна издръжка в размер на 320,00 лева - за храна, дрехи и
задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за
правилното му интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на
здравословните му проблеми и необходимите за това лекарства, за училищни пособия, за забавления, за частни
уроци, за екскурзии и почивки.
При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при
майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав
намира, че бащата следва да осигурява по 190,00 лева месечна издръжка за детето
си, а останалите 130,00 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи
за фактическото отглеждане на детето.
Съдът приема, че ответника е млад
и в трудоспособна възраст и може да
реализира доходи от труд в размер на
средния за страната такъв. В същото време той няма задължение за издръжка към
друго малолетно лице. Предвид изложеното
съдът намира, че на настоящия етап
предвид възрастта на детето и
неговите нужди от
издръжка, предвид доходите на родителите, че издръжката
на детето следва да бъде определена на сумата от 190 лева
месечно, което прави предявеният иск изцяло основателен. Похвално е,
че ответникът полага грижи за детето си
и му заплаща издръжка и без да е
присъдена такава от съд, похвално е, че същият полага
и други грижи за детото си, но
съдът намира, че това не
освобождава ответника от задължението му да заплаща издръжка на сина си, която да отговаря на
разходите за детето месечно, тъй,
че детето да води достоен живот, който
да му помага да се развива правилно
физически и психически.
Ето защо искът за присъждане на
издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 190 лв месечно за
детето Иван, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2019г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски
съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената
част. Предвид изхода на спора
и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът,
който е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, има право
да получи заплащане на сторените от него
такива съразмерно на уважената част от иска. От ищовата страна не са
представени доказателства за направени разноски, съществува пълномощно, видно от
което майката на малолетния ищец е упълномощила
адвокат да я представлява в съдебните заседания по делото, но в същото не
е уговорен адвокатски
хонорар, няма и данни да е заплатен такъв. Видно от договора за правна защита и съдействие (л. 25 д.), сключен между законния представител
на ищеца и адвокат С.Б., не е договорено
възнаграждение на последния, поради това, че клиентът няма доходи, т.е. иска се
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1
т. 1 от Закона за адвокатурата. Съгласно тези разпоредби адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лице, имащо право на издръжка
(по смисъла на чл. 139 от СК това е неработоспособно лице, което не може да се
издържа от имуществото си, а такива
именно лица са и
малолетните ищци),
като при уважаване на иска се дължи на адвоката възнаграждение, платимо от
другата страна в определен от съда размер, който не може да е по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2 от ЗА. Тъй като според § 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения относно непредвидените в тази наредба
случаи възнаграждението се определя по аналогия, а уреденото в чл. 7 ал. 1 т. 6
от наредбата възнаграждение за адвоката повереник на ответник по дело за
издръжка е 300 лева, то по аргумент от
посочените разпоредби на адвокат Б.
следва да се определи възнаграждение от 300
лева. Необходимо е обаче изрично да се
отбележи, че в хипотезата на оказана безплатна правна помощ адвокатът, а не
представляваната от него страна, има право да получи определеното му
възнаграждение, но независимо от това как се определят и кому са дължими, след
като се касае за разноски, възлагани в тежест на насрещната страна,
присъждането им трябва да стане и при спазване правилата на чл. 78 ал. 1 от ГПК
– съразмерно на уважената част от иска. Ето защо, като има предвид, че искът е напълно уважен, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Б. сумата от 300 лева / триста лева/.
На ответника се дължат разноски съобразно с отхвърлената част на иска. Както бе посочено по-горе, искът бе
уважен изцяло, поради което на ответника не се дължат разноски.
Пак с оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1
т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от
съдилищата по ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавна
такса по сметка на ПРС в размер на 273.60 лв. (двеста, седемдесет и три лева и шестдесет стотинки) – 4 на сто върху сбора от тригодишните
платежи на присъдената издръжка [(190 лв. х 36 месеца) х
4 %] за присъдената издръжка занапред.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. И.С. ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете И.Г.С. ЕГН **********, чрез неговата
майка и
законен представител Л. И. К. ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 190.00
лева (сто и деветдесет)
лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 17.09.2019г., до настъпването на законоустановена причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта относно издръжката, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. И.С. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ПдРС сумата 273.60 лв. (двеста, седемдесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса за
настоящото производство относно определената издръжка занапред.
ОСЪЖДА Г. И.С. ЕГН ********** да
заплати на адвокат С.Л.Б.,личен номер: ******, със служебен адрес: гр. П., ******,
сумата от 300
лева / триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА, за
процесуално представителство на ищеца пред първоинстанционния съд при условията
на чл. 38 ал. 1 т. 1 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.