РЕШЕНИЕ
№ 4115
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330102335 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. срещу Р. М.
Р., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 613.11 лева – главница, дължима по договор
за потребителски кредит № ***** от 07.01.2020 г., 19.29 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода 15.09.2020 г. до 15.01.2021 г., 57.45 лева – обезщетение за забава върху
непогасената главница за периода 15.10.2020 г. до 16.09.2021 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2021 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 15141/2021 г. по описа на ПРС.
С исковата молба и уточнителните молби от 11.03.2022 г., са изложени твърдения, че
между ответникът и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е сключен договор за потребителски
кредит с № ***** от 07.01.2020 г. по силата на който на ответницата е предоставен заем в
размер на 1415.91 лева. В договора била уговорена фиксиран лихвен процент в размер на
12.49 %, като размера на договорната лихва за целия период на договора е фиксиран,
разпределена в месечните погасителни вноски. Сумата по кредита е следвало да бъде
върната до в срок до 15.01.2021 г. на 12 броя равни месечни погасителни вноски всяка в
размер на 126.48 лева. По договора останали непогасени търсените суми, за които ищецът се
снабдил със Заповед по чл.410 ГПК.
Твърди се, че по договора са останали неплатени претендираните суми.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва исковете. Счита, че не са представени доказателства за неизпълнение на
задълженията на ответника. Оспорва кредита да е обявен за предсрочно изискуем. Счита, че
договорът за кредит е недействителен доколкото не отговаря на изискванията по чл.11, ал.1,
т.9, т.10 и т. 11 ЗПК. Моли се за отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
1
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 15141/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство, в разглежданата им в решението част, съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415,
ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно
сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя,
уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията,
размер на обезщетението за забава. Ответникът носи насрещно доказване, а при
установяване на горното от ищеца, че е платил в срок главницата, договорните лихви, както
и възраженията си за недействителност на договора и клаузите от него.
С Определение от 16.08.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че
ответникът и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ са сключили договор за потребителски
кредит № ***** от 07.01.2020 г. по силата на който на ответницата е предоставен заем в
размер на 1415.91 лева. В договора била уговорена фиксиран лихвен процент в размер на
12.49 %, като размера на договорната лихва за целия период на договора е фиксиран,
разпределена в месечните погасителни вноски. Сумата по кредита е следвало да бъде
върната в срок до 15.01.2021 г. на 12 броя равни месечни погасителни вноски всяка в размер
на 126.48 лева. По договора останали непогасени търсените суми, за които ищецът се
снабдил със Заповед по чл.410 ГПК.
Получаване на заемната сума по договора за кредит от ответника се установява от
представения по делото фискален бон /л.16 от заповедното дело/, с която сума е закупена
стоката, за която е отпуснат кредита.
Спорно по делото е валидно ли е сключен договора за кредит, като ответникът прави
възражение за нарушение на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т. 11 ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.9 ЗПК ясно е посочено какви следва да са реквизитите на договора за
кредит съобразно тази разпоредба – лихвен процент и условията за прилагането му.
Видно от процесния договор кредит от 07.01.2020 г./л.7/, в него е посочен фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 12.49 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9
ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват
условията за прилагането му, доколкото такива няма.
Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната
лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в
друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно
какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно
101.85 лева /разликата между общия размер на вземанията – 1517.76 лева, предвидената
застраховка – 116.91 лева и предоставения кредит в размер на 1299 лева/, който размер е
фиксиран за целия период на договора.
Съдът не открива и неравноправен характер или противоречие с добрите нрави на
2
клаузата за възнаградителна лихва. Същата е уговорена в договора в общ размер на 101.85
лева при лихвен процент от 12.49 % годишно, при необезпечен кредит. В случая съдът
намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който
извод достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора,
размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и
рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и
автономията на волята. Размерът на договорната лихва за целия период на договора е в
размер на 101.85 лева, размерът на отпуснатия кредит е 1299 лева, кредитът е отпуснат за
срок от 12 месеца – не малък период от време, не е обезпечен, поради което съдът приема,
че размерът на лихвата е съответен на насрещната престация на кредитора и на риска,
който поема същият като небанкова институция, която се самоиздържа от собствената си
печалба, която в случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.
Няма нарушение и на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е включен само
възнаградителната лихва/ е в размер на допустимия от закона.
По доводите за недействителност на договора, поради нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва да е
посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира следното:
В раздел „Параметри и Условия“ от договора е посочен общият размер на всички
плащания по договора в размер на 1517.76 лева, включващ главница, възнаградителна лихва
и застраховка. Посочен е и размер на ГПР 13.24 %, който е формиран от последните две
вземания.
Следва да се посочи, че в договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани,
неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва,
каква застраховка, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по
кредита. Други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота
каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения
ГПР. Дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и
не води до недействителност на целия договор. В случая ГПР не надвишава 50 % с
включени в него вземания за възнаградителна лихва и застраховка.
Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на някакви
задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от
договора, в които са предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи
създават задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на изискванията на
чл.19, ал.4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е
посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени
всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по
вид и размер.
Доколкото ГПР е формиран от фиксирани суми не е необходимо да се посочват
допусканията при изчисляването му, доколкото той е неизменен и такива допускания няма.
Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Видно от самия договор за кредит в него е инкорпориран погасителен план, като са
посочени броя на вноските по кредита, дата на всяка една от вноските, периодичността на
вноските, както и размерът на всяка една от вноските и остатъка на дължимата главница.
3
Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички
вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК - за посочване
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми в
това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация
следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени
проценти, каквито не се установяват в случая.
Наред с това процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени
и предстоящи плащания, право да се откаже от договора. Предоставянето, респ.
получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем.
Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Към договора няма отделни
Общи условия, те са инкорпорирани в самия договор.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице не само посочените
от страна на ответника основания за недействителност на договора за заем, а и не са налице
нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл.11 ЗПК, водеща до недействителност
на процесния договор, поради което и същият е валидно сключен.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните от него суми,
такова доказване не е проведено, поради което исковете за главница и възнаградителна
лихва ще се уважат изцяло. Сборът на дължимата възнаградителна лихва за периода
15.09.2020 г. до 15.01.2021 г. е именно търсената от ищеца сума в размер на 19.29 лева,
изчислена съобразно погасителния план в договора.
В случая е безпредметно да се обсъжда дали кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, доколкото още преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК е настъпил падежа
и на последната вноска по кредита на 15.01.2021 г.
С оглед уважаване на главния иск се явява основателна и претенцията за законна
лихва върху посочената главница, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
– 27.09.2021 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба
и за което е издадена Заповед по чл.410 ГПК.
По вземането за обезщетение за забава:
Ищецът претендира обезщетение за забава, начислено върху неплатената главница в
общ размер на 613.11 лева за периода 15.10.2020 г. до 16.09.2021 г. при твърдяна предсрочна
изискуемост.
По делото не се доказа настъпила предсрочна изискуемост на кредита към дата
4
15.10.2020 г., липсва връчено уведомление за това до длъжника. Предвид недоказване на
настъпила предсрочна изискуемост обезщетението за забава ще се начисли върху всяка една
падежирала вноска за главница, съгласно погасителния план в договора /л.7/, считано от
15.10.2020 г. или това са вноските от 8 до 12 включително /които са съответно в размер
120.10 лева, 121.35 лева, 122.61 лева, 123.86 лева и 125.16 лева/. Изчислено по реда на
чл.162 ГПК от съда, с помощта на онлайн калкулатор, обезщетението за забава възлиза на
сума в размер на 40.90 лева, до която сума искът като доказан по основание и размер ще се
уважи, а за горницата над този размер до пълния предявен такъв от 57.45 лева, искът ще се
отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни.
Ответникът е участвал в производството чрез назначен особен представител, не е
направил разноски в производството.
Ищецът доказа разноски в исковото производство в размер на 75 лева – държавна
такса, 300 лева – депозит за особен представител. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във
вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП с оглед правната и фактическа сложност на
делото и активното процесуално поведение на ищеца. Общо направени разноски за ищеца в
производството в размер на 475 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се
присъдят разноски в размер на 463.60 лева, съобразно уважената част от претенцията в
исковото производство
В заповедното производство са направени разноски 25 лева – държавна такса и 50 лева
- юрисконсултско възнаграждение. Общо направени разноски в заповедното производство в
размер на 75 лева, като съобразно уважената част от претенцията в исковото производство
ще се присъдят разноски в размер на 73.20 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. М. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
"А. Х." **** ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, Париж, рег. № ****, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14 сумата в размер на
613.11 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***** от
07.01.2020 г., 19.29 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 15.09.2020 г. до
15.01.2021 г., 40.90 лева – обезщетение за забава върху непогасената главница за периода
15.10.2020 г. до 16.09.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.09.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15141/2021 г. по описа на
Пловдивския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ положителния установителен иск за
обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 40.90 лева до пълния предявен
размер от 57.45 лева, като неоснователен.
5
ОСЪЖДА Р. М. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. "А. Х." **** ДА ЗАПЛАТИ
НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, Париж, рег. № ****, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в
размер на 463.60 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 73.20 лева
– разноски по ч.гр.д. № 15141/2021 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
6