Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 23.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на осми
декември
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и
в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 13427 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от „Р.“ ЕООД /в несъстоятелност/ против М.И.А., Ц.И.А., В.С.К.,
Й.Б.С., Н.Л.И., В.Л.И., Г.К.К., Н.П.В., с която са предявени пасивно,
субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. София, район Младост,
съставляващ поземлен имот с идентификатор № 68134.4092.667, съобразно КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-36 от 09.06.2011 г. с площ на имота 12 992 кв.м.,
представляващ урбанизирана територия. Поддържа се, че този имот дружеството
притежава на основание Разпореждане № 20 на МС от 1991 г. за образуване на
еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество „Р.“ ЕООД,
рег. по ф.д. № 26602/91 г. на основание чл.1, ал.3 от ЗОЕТДДИ, разделителен
протокол, въз основа на който дружеството е поело съответната част от активите
и пасивите на фирма „Електрон“ гр. София, включително тези по акт за държавна собственост № 2651 от 07.10.1969 г., чл.17а от ЗППДОбП
/отм./ Поддържа се, че с решение от 22.11.2006 г. по т.д. № 1467/2005 г. по
описа на СГС, VІ-4 състав е открито производство по несъстоятелност на
основание чл.630, ал.2 от ТЗ, като всички имоти на дружеството, включително и
описания по-горе са включени в масата на несъстоятелността и върху тях е
наложена възбрана за разпореждане. Твърди се, че при справка е установено, че
част от имота е отделена в самостоятелен имот с нов идентификатор 68134.4092.9928
с площ на тази част 2056 кв.м., като в тази част попада частично основна сграда
на дружеството, а остатъкът от имота е записан с нов идентификатор
68134.4092.9927 с намалена площ от 10676 кв.м. Твърди се, че новообразувания
имот с идентификатор 68134.4092.9928 с площ 2056 кв.м. е записан в кадастралния
регистър на собствениците като собственост на Й. К. М. без данни за документ за
собственост. Поддържа се, че по молба на ответницата Й.Б.С. е започнала
процедура по изменение на кадастралната карта за нанасяне на нов имот № 26002
по КВС на Горубляне, район „Младост“, възстановен с Решение № 392/05.02.2007 г.
на ОСЗГ, която процедура не е завършена, предвид постъпилите възражения.
Поддържа се, че в края на 2015 г. чрез нотариус Р.Д., на ищцовото дружество е връчена нотариална
покана от Й.Б.С. с твърдението, че е наследник на Й. К. М., като по силата на
решение от 22.06.2006 г. по гр.д. № 8470/2005 г., имот с площ от 2262 кв.м.,
съставляващ част от нива с площ от 4286 кв.м. и съставляващ имот 26002, е
собственост на наследниците на Й. К. М. и следва дружеството да предаде на
наследниците владението върху имота.
Поддържа се, че ответниците като наследници
на Й. К. М. оспорват правата на дружеството в несъстоятелност върху значителна
част от негов имот, като претендират самостоятелни права върху него и инициират
административни процедури по изменение на одобрената кадастрална карта, с което
възпрепятстват осъществяването на действията по управление на имотите на
дружеството.
Моли съда да постанови решение, с което да
бъде установено по отношение на ищеца, че ответниците не са собственици на
поземлен имот с идентификатор 68134.4092.9928 с площ 2056 кв.м.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от всички ответници.
По същество оспорва изцяло предявените
искове като неоснователни с твърдението, че ищецът не притежава никакви права
на собственост върху процесния имот. Твърди, че такива не се установяват и от
представените с исковата молба писмени доказателства, които оспорва. Твърди се,
че ответниците са собственици на основание възстановено право на собственост по
ЗСПЗЗ и наследство, при следните квоти: М.И.А.-1/16 идеална част, Ц.И.А.-1/16
идеална част, В.С.К.-1/8 идеална част, Й.Б.С.-1/4 идеална част, Н.Л.И.-1/16
идеална част, В.Л.И.-1/16 идеална част, Г.К.К.-1/8 идеална част, Н.П.В.-1/4
идеална част от поземлен имот с проектен идентификатор 68134.4092.9970, находящ
се в гр. София, район Младост, кв.Горубляне, местност „Под страната“, преди
имот № 26002, к.л. 652 с площ по Решение на ОСЗГ 2262 кв.м. и с проектна площ 2
261 кв.м. Поддържа се, че този имот е бил собственост на праводателя на
ответниците-Й. К. М., който е придобил половина от нива в село Горубляне,
м.“Страната“ от 7,2 дка или 3,6 дка, при делба на имуществото на покойния му
баща К.М.Б., починал на 10.07.1924 г. по силата на договор за делба на
наследство от 15.10.1945 г. и удостоверение от Панчарево, Общ.управление №
386/03.02.1943 г. Твърди се, че през 1948 г. Й. К. внася притежаваните от него
имоти в ТКЗС. Поддържа се, че правото на собственост е възстановено с Решение №
392/05.02.2007 г. на ОСЗГ Панчарево въз основа на Решение от 22.06.2006 г. по
гр.д. № 8470/2005 г. на СРС, 26 състав. Твърди се, че със Заповед № РД-57-086
от 31.07.2009 г. на Областния управител на Област София възстановеният на
ответниците имот е отписан от актовите книги за държавна собственост. Поддържа
се, че при изготвяне на КККР за имота е отреден идентификатор 68134.4092.9928 и
е записан с площ от 2056 кв.м., а не с възстановената по решение 2 262 кв.м.,
съобразно Заповед № 18.10958 от 08.08.2014 г. на началник СГКК. За разликата от
206 м и предприета нова процедура за нанасяне, която обаче не е приключила,
предвид постъпилото от ищеца възражение.
Постъпили са и отговор с вх.№
97996/20.07.2017 г. на ответницата Й.Б.С. и отговор с вх. № 98310/21.07.2017 г.
на ответницата Н.П.В., и двата подадени чрез адвокат И.О., надлежно
упълномощена с пълномощни приложени на л.84 и л.85 от делото.
Ответниците считат предявените срещу тях
искове за допустими, но изцяло неоснователни. Твърдят, че са собственици на
процесния имот на основание наследство, получено от общия на ответниците
наследодател Й. К. М. и реституция по ЗСПЗЗ. Твърдят, че имената Й. К. М. и Й.Н.М.са
имена на едно и също лице. Оспорват изцяло твърденията на ищеца, че
новообразуваният нов имот с идентификатор 68134.4092.9928 е записан в
кадастралните регистри като собственост на Й. К. М. без данни за документ за собственост.
Поддържа се липса на идентичност между АДС № 2651/1969 г. и АДС № 6328 от
06.10.1969 г., както и липса на идентичност между местност „Под страната“ и
„Караулката“, в която местност се намира имотът на ищцовото дружество, съгласно
АДС № 6328/06.10.1969 г. Оспорват твърденията на ищцовото дружество, че в имота
собственост на ответниците попада частично основна сграда на дружеството.
Поддържа се, че за сградите попадащи в имот пл. № 26002, парцел ІІІ, кв.2 на
НПЗ „Изток“-в.з.Горубляне няма строителни книжа, респ. ищцовото дружество не
може да предявява никакви законови претенции за незаконни построени обекти, без
издадени и одобрени по надлежния ред строителни книжа.
Двете ответници поддържат, че твърденията
на ищцовото дружество са неоснователни и предявеният отрицателен установителен
иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
Ищецът поддържа в съдебно заседание предявения иск чрез
процесуалния си представител. Поддържа, че са налице две правоизключващи
основания за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ, а именно: имотът е
застроен, както и забраната на параграф 6, ал.6 от ЗППДОП /отм./ Подробни
съображения излага в депозирани по делото писмени бележки. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответниците М.А., Ц.А.,В.К., Н.И., В.И. и Г.К. в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител адвокат Х. оспорват предявените
искове по съображения подробно изложени в писмени бележки по делото. Претендират
разноски, съобразно представен списък на разноските. Заявяват възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Ответниците Й.С. и Н.В. в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител адвокат О. оспорват предявените искове по съображения
подробно изложени в писмени бележки по делото. Претендират разноски, съобразно
представен списък на разноските. Заявяват възражение за прекомерност по чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С Акт №
6328 за държавна собственост на недвижим имот от 06.10.1969 г., на основание
Заповед № 371/19.12.1967 г. на ИК на СГНС и ПМС № 137/20.08.1962 г. за
образуване на ДЗС и за нуждите на Дирекция „Изотоп“ при Министерство на
машиностроенето е одържавен имот бивша собственост на ТКЗС-ДЗС и други собственици,
находящ се в местността „Караулката“ , с .Горубляне и представляващ дворно
място с две масивни жилищни сгради, трайни насаждения и подобрения и парцелите
само на частните лица, чийто имена са посочени на гърба на акта, съставляващ
парцел III от кв.39, цялото от 86000 кв.м., от които държавен имот са 80 228
кв.м. и 5772 кв.м. са на частни лица. Имотът е предоставен за ползване на
Дирекция „Изотоп“ при Министерство на машиностроенето за производствен
лабораторен комплекс.
С Акт №
2736 за държавна собственост на недвижим имот от 07.04.1970 г., на основание
Заповед № 20/69 г. на Министерство на финансите и Разпореждане № 196 на МС,
Заповед № 371/19.12.1969 г. на СГНС за нуждите на Дирекция „Изотоп“ при
Министерство на машиностроенето е одържавен стар общински имот, находящ се в
местност „Самоковско шосе“ с. Горубляне, представляващ празно дворно място,
съставляващо парцел III от кв.59, цялото от 86000 кв.м. Имотът е предоставен за
ползване на Дирекция „Изотоп“ към Министерство на машиностроенето за негови нужди.
С
разпореждане № 20 от 20 септември 1991 г. на МС, от 16 септември 1991 г.
фирмата с държавно участие „Електрон“-София прекратява своята дейност и е
преобразувана в еднолично търговско дружество с държано имущество. Образувано е
еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование "Р."-еднолично
ООД. Същото е образувано на основаната на имуществото на Предприятието за Р.ни
изделия-град София и е поело съответната част от активите и пасивите и другите
права и задължения на фирма „Електрон“-град София, съгласно разделителен
протокол от 12.12.1991 г., съобразно който правата по акт № 6328/69 г. на
Ленински РНС за държавна собственост във връзка с 71000 кв.м., от които 65228
кв.м. държавен имот и 5772 кв.м. на частни лица-земя-квартал 2, парцел III, НПЗ
„Изток“-под зона Горубляне-местност Караулката.
Ответниците
оспорват истинността на датата на този частен писмен документ с твърдението, че
документът е антидатиран. Ответниците обаче не притежават качеството на „трети“
по смисъла на чл.181 от ГПК лица, поради което и не могат да се позовават на
липсата на достоверна дата.
Според
решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г., ІІ г.о., "трето
лице" по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от
лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само
при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Касае
се до неучаствали в съставянето на документа лица, които биха могли да бъдат
увредени от неговото антидатиране. Ответниците, на които се противопоставя
документ, съставен с участието на органен представител на ищеца и друго трето
лице, не са трети лица по смисъла на чл. 181 ГПК, тъй като те не черпят никакви
права от този документ, още повече права които могат да възникнат на дата,
предшестваща датата на документа. Такъв документ обаче е частен и се ползва с
доказателствена сила само по отношение на авторството му. Той не доказва нито
фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на
съставянето на документа (решение № 748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г.,
IV г.о., решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г., ІІІ г.о.). Тъй
като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена
сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на
доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. №
4880/2014 г., ІV г.о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2014 г., ІV
г.о.). Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно
датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена, тя следва да бъде
установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за
лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите,
удостоверени или обективирани в частния документ.
В
случая ищецът черпи права от този документ, доколкото твърди че е собственик на
основание чл.17а от ЗППДОбП /отм./ на процесния имот и следва да докаже, че
имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие,
което е било преобразувано или приватизирано.
Настоящият
съдебен състав и с оглед приетите по делото писмени доказателства, представени
от Министерство на икономика с писмо с изх.№ 26-Р-34 от 09.04.2019 г.,
неоспорени от ответниците и приетото по делото допълнително заключение на ССчЕ,
приема, че датата на разделителния протокол е вярна, доколкото се установява,
че към датите на оценка на имуществото на „Р.“ ЕООД и направеният правен анализ
към месец октомври 1999 г., в дълготрайните активи на ищцовото дружество е била
включена земя с площ 86000 кв.м., находяща се в местността „Караулката“,
кв.Горубляне, гр. София.
От
заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че липсват инвентарни
книги или друг документ, от който да се установи, кога имотът е включен в
активите на „Р.“ ЕООД.
Ответниците
се легитимират като собственици с нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит на основание възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ и
наследство акт № 73, том X, рег. № 23319, дело № 1670/07.12.2015 г.
С
Решение № 392 от 05.02.2007 г. на ОСЗГ, община Панчарево е признато и
възстановено правото на собственост на наследниците на Й. К. М. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на следните имоти на нива от 2,262 дка,
пета категория, находящ се в строителните граници на Горубляне в местност Под
страната, имот № 26002, кад.лист № 652, при граници съгласно означение на
вещото лице по гр.д. № 8470/2005 г. на 26 състав при СРС върху скица към
удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗ на район Младост №
2409/28.10.2004 г.
С
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СТЕ се установява, че
процесният поземлен имот с идентификатор 68134.4092.9928 изцяло попада в
рамките на имота предмет на АДС от 1969 г. и от 1970 г. в рамките на
графическата точност.
От
правна страна:
Предявеният иск е
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Предявен
е отрицателен установителен иск за собственост, който настоящият съдебен състав
намира за процесуално допустим, с оглед приетото в Тълкувателно Решение № 8/2012
от 27.11.2013 г. на Върховният касационен съд на Република България,
Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.
Правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника.
В
конкретния случай ищецът твърди да притежава самостоятелно право на собственост
върху имот с площ от 12992 кв.м., в който попада и имот с площ от 2056 кв.м., за
която ответниците твърдят, че е тяхна собственост на основание наследство и
земеделска реституция, поради което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск, поради което и същия се явява процесуално
допустим.
В
производството по този иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът-фактите, от които произтича правото му.
На следващо място и с оглед
установената задължителна съдебна практика с Тълкувателно решение № 8/2012 от
27.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, с което се прие, че интерес от отрицателния
установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява
самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете
страни вещни права върху един и същ обект, също е налице правен интерес за
ищеца. Ищецът твърди, че притежава право на собственост и върху процесната част
от имота, която се включва в един по-голям негов имот целия от 12992 кв.м.
Налице е и правен интерес, доколкото отричането на правото на собственост на
ищците върху процесната част от имота с площ от 2056 кв.м., ще доведе до
включването й в масата на несъстоятелността, предвид наличието на открито
производство по несъстоятелност по отношение на ищцовото дружество с решение от
22.11.2006 г. по т.д. № 1467/2005 г.
По същество на предявения иск.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът доказа да
е собственик на основание чл.17а от ЗППДОбП /отм./ на имот с площ от 12992
кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4092.667, съобразно
КККР, одобрени със Заповед РД-18-35/09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, преди изменението й от 08.08.2014 г., доколкото безспорно се установи, че
с Акт № 6328 за държавна
собственост на недвижим имот от 06.10.1969 г. и Акт № 2736 за държавна
собственост на недвижим имот от 07.04.1970 г., държавата е предоставила за
стопанисване и управление описаните в актовете имоти на държавно предприятие Дирекция
„Изотоп“ при Министерство на машиностроенето, като впоследствие имотът по Акт №
6328 за държавна собственост на недвижим имот от 06.10.1969 г. е включен в
капитала на преобразуваното държавно предприятие „Електрон“ в търговско
дружество „Р.“ ЕООД. Както с представените скици на поземления имот, така и със
заключението на СТЕ, безспорно се установява, че спорният имот с площ от 2056
кв.м. е нанесен в КККР със Заповед за изменение 18-10958- от 08.08.2014 г. и
представлява част от имота с площ от 12992 кв.м. със стар идентификатор 68134.4092.667.
Съобразно горното съдът приема, че ищецът е доказал правния си интерес от
предявяване на иска и при наличието на правен интерес,
съдът следва да обсъди съществува ли твърдяното от ответниците право на
собственост.
Когато ищецът твърди, че определено
право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него
право, а не правото на собственост на ищеца.
Не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства,
безспорно се установява, че ответниците се легитимират като собственици на
основание наследство и земеделска реституция, но според настоящият съдебен
състав и константната съдебна практика, Решението за възстановяване на
собственост по ЗСПЗЗ е непротивопоставимо на ищцовото дружество, в активите на
което е включен възстановения имот, доколкото решението е издадено на
05.02.2007 г. при приключила процедура по преобразуване на дружеството.
Както е прието в практиката на
ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК и споделяща се от настоящия съдебен
състав, процесите на
възстановяване на собствеността върху земеделските земи и на преобразуване и
приватизация на държавните и общински предприятия протичат успоредно.
Материалноправната уредба на двата процеса е съответно в ЗСПЗЗ и ЗППДОбП (отм.), сега Закон за приватизация и следприватизационен контрол /ЗПСК/.
Обективно съществуват хипотези, при които земи, подлежащи на възстановяване
по ЗСПЗЗ, са били предоставени за стопанисване и управление на
държавни предприятия, впоследствие са включени в капитала на образуваните от
тях еднолични търговски дружества с държавно имущество и по този начин са станали
собственост на дружеството - ПМС № 201/25.10.1993 г. и чл.17а от ЗППДОбП (отм.) и § 10, ал.3 от ПЗР на ЗПСК. Посредством приватизационна
сделка, собствеността върху капитала на едноличното търговско дружество или
части от него преминава в трети лица. В първоначалната редакция на ЗППДОбП (отм.) няма разпоредба, уреждаща колизията на
двете групи права - тези на правоимащите по ЗСПЗЗ и тези, които произтичат от приватизационната
сделка. Тази колизия е разрешена с § 6, ал. 6 /нов, ДВ, бр. 39/98 г./ на ЗППДОбП,
сега § 11 от ДР на ЗПСК. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че при
открита процедура за приватизация, органът по възстановяване на собствеността
по ЗСПЗЗ няма правомощието да издава решение за реално
възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи, включени в
капитала на приватизиращото се предприятие, а следва да издаде решение за
обезщетяване на предишните собственици по реда на § 6, ал. 6 от ЗППДОбП (отм.) или § 11 от ДР на ЗПСК. Ако все пак бъде издадено решение,
с което собствеността се възстановява реално, то ще е непротивопоставимо на
купувача по приватизационната сделка, съответно - на приватизираното търговско
дружество. Разпоредбата дава предимство на процеса на приватизация, който не
може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са били
уважени до този момент. Същевременно тя регламентира още една пречка за реално
възстановяване на собствеността, аналогична на тази по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, при която бившите собственици
получават само обезщетение, но не и реална собственост върху притежаваните
земи. Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ настъпва с решението на поземлената комисия
/сега ОСЗ/, което има конститутивен ефект. 3атова то не може да бъде зачетено,
ако към момента на постановяването му земята е в процес на смяна на
собствеността или този процес вече е приключил с приватизационна сделка.
По горните съображения настоящият
съдебен състав намира, че искът следва да бъде уважен като основателен.
По разноските в процеса:
При този изход на делото се дължат разноски само на ищеца на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в общ размер на сумата от 4 358 лв., от която: 740
лв.-внесена ДТ по сметка на СГС, 800 лв.-депозит вещи лица и адвокатски хонорар
в размер на 2818 лв.
Неоснователно е възражението за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Материалният
интерес по делото е в размер на данъчната оценка на спорния имот в размер на 74
006,70 лв. При този интерес и на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. възлиза на сумата от 2 750,20 лв. Очевидно е, че заплатената
сума от 2 818 лв. не е прекомерна, като включително се съобрази факта, че по
делото са проведени шест открити съдебния заседания.
Водим от горното Софийски градски
съд, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните и по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
предявен от „Р.“ ЕООД /в несъстоятелност/, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от синдика Е.Т. срещу М.И.А.,
ЕГН **********,***, Ц.И.А.,***, В.С.К., ЕГН **********,***, Й.Б.С., ЕГН **********,***,
Н.Л.И., ЕГН **********,***, В.Л.И., ЕГН **********,***, Г.К.К., ЕГН ********** ***,
Н.П.В., ЕГН **********,*** 11, че М.И.А., ЕГН **********, Ц.И.А., ЕГН **********,
В.С.К., ЕГН **********, Й.Б.С.,
ЕГН **********, Н.Л.И., ЕГН **********, В.Л.И., ЕГН **********, Г.К.К., ЕГН **********
и Н.П.В., ЕГН ********** не са собственици на поземлен имот с идентификатор №
68134.4092.9928 по КККР, одобрен със Заповед РД-18-35/09.06.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със заповед
18-10958-08.08.2014 г. на Началника на СГКК-София, с адрес на поземления имот:
гр. София, район Младост, НПЗ „Изток“ п.з.“ Горубляне“ с площ от 2056, стар
идентификатор № 68134.4092.667, номер по предходен план: бивш 26002-част,
квартал 2а, при съседи: 68134.4092.9927, 68134.4092.4957, 68134.4092.2405,
68134.4092.9929, 68134.4092.9954, 68134.9956, 68134.4092.601.
ОСЪЖДА М.И.А., ЕГН **********,***,
Ц.И.А.,***, В.С.К., ЕГН **********,***, Й.Б.С., ЕГН **********,***, Н.Л.И., ЕГН
**********,***, В.Л.И., ЕГН **********,***, Г.К.К., ЕГН ********** ***, Н.П.В.,
ЕГН **********,*** 11 да заплатят по равно на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Р.“
ЕООД /в несъстоятелност/, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от синдика Е.Т. сумата от 4 358 лв.
/четири хиляди триста петдесет и осем лв./ разноски направени от ищеца пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: