№ 7392
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110150733
по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 937,93
лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г.; 166,66 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за главница
за цена на топлинна енергия за периода от 15.06.2020 г. до 17.05.2023 г.; 32,45 лв.,
представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 6,34 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за главница за главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020 г. до 17.05.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.06.2023 г. до окончателното им
заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 31461/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.06.2023 г.
Ищецът ...... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответницата Р. И. С. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ....., но начислените за него суми за цена на същата, формирана на база на прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, са
останали незаплатени. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответницата не е сторила,
поради което претендира от нея посочените по-горе суми. Претендира и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. И. С. не е подала отговор на исковата
молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 18.04.2024 г. процесуалният представител на ищеца –
юрк. Антов е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответницата.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответницата Р. И. С. не е депозирала отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомена е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител
в първото по делото съдебно заседание, редовно призована е и не е направила искане да се
разглежда делото в нейно отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за посочените по-
горе суми бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.
410 ГПК – 07.06.2023 г. до окончателното им заплащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – цялостна основателност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 31461/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
които съответно възлизат на 75 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и на 175 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя – ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ /по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство/ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
/по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство/, като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните му представители, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито
съдебно заседание, без събиране на допълнителни доказателства освен първоначално
допуснатите.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ......, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: ..... срещу Р. И. С., ЕГН **********, с адрес: ......, установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. И. С. дължи на ...... сумата от 937,93 лв.,
представляваща главница за цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ....., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 166,66 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за главница за цена на топлинна
енергия за периода от 15.06.2020 г. до 17.05.2023 г.; сумата от 32,45 лв., представляваща
главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., както и сумата от 6,34 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за
главница за главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г.
до 17.05.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.06.2023 г. до окончателното им заплащане, за които
суми по ч. гр. дело № 31461/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.06.2023 г.
ОСЪЖДА Р. И. С., ЕГН **********, с адрес: ...... да заплати на ......, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: .... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 75 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 31461/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 175 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3