№ 51
гр. Враца, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500771 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 9494 от 27.12.2024г., подадена от М. И. Д., ЕГН ********** от с. ***, обл.
Враца, представляван от адв. К. Т. от АК-Враца, против решение № 194 от
27.09.2024г., постановено по гр. д. № 122/2022г. на Районен съд Мездра, в
неговата цялост, с което е отхвърлен предявеният от него против „ЧЕЗ
Електро България“ АД, /сега „Електрохолд продажби“ АД/, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, отрицателен установителен иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата
5075.52 лв., представляваща задължение, обективирано във фактура №
**********/12.01.2022 г., като неоснователен и недоказан, и е осъден да
заплати на ответника разноски по производството в общ размер 475.00 лв.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно.
Поддържа, че е несъстоятелен извода на съда за установеност, че отразената
във фактура № **********/12.01.2022 г. сума представлява стойността на
консумирана от него ел.енергия в процесния период от 23.11.2021г. до
23.12.2021 г., тъй като ответникът не е доказал, при условията на пълно и
1
главно доказване, че през посочения период /месец декември 2021 г./
количествата ел. енергия, посочени в процесната фактура, са реално
потребени и съответно правилно отчетени. Посочва, че за доказването на тези
два релевантни факта ответникът е представил частни свидетелстващи
документи само за единия от тях: за отчетена по партидата му ел. енергия, но
не е представил и не е поискал събиране на доказателства за установяване на
количествата реално доставена в обекта му такава, поради което само на това
основание искът е основателен. Изтъква, че представените и приети по делото
писмени доказателства - справка за отчети за потребление на ел. енергия с
приложена фактура, са съставени от ответника и в същността си са частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател
обстоятелства, поради което нямат материална доказателствена сила. Твърди
също, че поради този факт изготвената по делото СТЕ не доказва, че
начислената ел.енергия е реално потребена, тъй като вещото лице е изготвило
заключението си само въз основа на представените от самия ответник
справки. Освен това не било установено да е възпрепятствал достъпа за отчет
на електромера. Поддържа, че дори да е потребил посоченото в процесната
фактура количество електроенергия, то не е доказано това количество да е
консумирано именно в посочения период - това количество би могло да е
изразходено от месец август (когато е монтиран електромера) до месец
декември (когато е извършен отчета). Счита, че с оглед обстоятелството, че
цената на електроенергията за трифазния ток през месец декември 2021г.
драстично се е повишила, не е без значение дали посоченото количество е
изразходено за 4 месеца (когато цената на киловат час е значително по-ниска)
или за един месец /м.декември/ (когато била завишена драстично). Навежда
доводи за неспазване от страна на ответното дружество на чл.36, ал. 2 и ал. 3 и
чл.37, ал.1 от Общите му условия относно изчисляване на количеството
електрическа енергия при не осигуряване на достъп за отчитане на средствата
за търговско измерване, както и за неизпълнение от ответника на
задължението му да издава фактури за цели четири месеца. Изтъква, че не е
установено от ответника, че посоченото във фактурата за заплащане от него
количество ел. енергия в действителност е реално доставено и потребено от
абоната именно в процесния едномесечен период - от 23.11.2021г. до
23.12.2021г. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на Районен
съд Мездра, като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да
2
уважи предявения от него установителен иск като основателен и доказан,
както и да му присъди направените от него съдебни разноски пред настоящата
и долната инстанции, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Електрохолд
Продажби” ЕАД, с ЕИК ***, гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт А.
В., е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна
въззивната жалба и счита процесното решение за обосновано, правилно и
законосъобразно. Твърди, че от представената по делото справка за реален
отчет на показания на СТИ, която не е оспорена от страните, е установено, че
за процесния период те са отчетени като реално потребени от годно средство
за търговско измерване, както и че достъп до процесното СТИ не е осигуряван
на няколко дати за отчет - на 23.08.2021 г., 23.09.2021 г., 22.10.2021 г. и на
22.11.2021 г., не са снети показания от СТИ и в базата данни е продължавало
да се отразява липса на разлика между старите и новите показания. Поддържа,
че от приетото по делото заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза е установено, че отразените и остойностени количества ел. енергия
в данъчната фактура отговаря на разликата, установена при два реални отчета
за процесната договорна сметка. Посочва, че в случая е налице приключен
сетълмент за стопански цени и приложение намира чл. 56, ал. 6 от ПИКЕЕ,
поради което позоваването на Общите условия за продажба на ел. енергия е
неотносимо - то се отнася само за битови потребители и не може да се прилага
в противоречие с Правилата за търговия с ел. енергия и Правилата за
изчисляване на количествата ел. енергия. Оспорва и твърдението на
жалбоподателя, че справката за отчетените показания е частен документ,
изходящ от страна по делото, тъй като същата е издадена от трето
неучастващо по делото лице - операторът на електроразпределителното
предприятие: тогава с наименование все още „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, а от м. декември 2021 г. - „Електоразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.
Счита за правно ирелеванто за предмета по настоящото дело евентуалното
наличие на друго СТИ в имота, за което е имало осигурен достъп на всяка дата
на отчет, тъй като двата СТИ, ако и да се намират в един имот, са монтирани
на различни места в него - не са в общо електромерно табло и поради това
режимът на достъп до тях става по различен начин и в крайна сметка се
намират в рамките на частен имот, достъпът до който на отчетниците зависи
от волята на собственика/потребителя в имота. Наред с това изтъква, че на
3
жалбоподателя, като потребител, е било известно, че за задълженията за
потребена ел. енергия се издава данъчна фактура на месечна база, и след като
е знаел, че за монофазното СТИ за битов потребител е бил налице реален
отчет, не е потърсил своевременно реален отчет за периода на неотчет на
процесното трифазно СТИ по стопански цени. Моли съда да отхвърли
въззивната жалба като неоснователна, като потвърди изцяло
първоинстанционното решение и му присъди сторените разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на
100,00 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Съдът, след самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, направените в жалбата оплаквания и доводите на страните,
приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от
надлежна страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за неоснователна
при следните съображения:
Предмет на делото пред Районен съд - Мездра е предявен от М. И. Д.,
ЕГН ********** от с. ***, общ. Роман, против „ЧЕЗ Електро България“ АД,
/сега „Електрохолд продажби“ АД/, ЕИК: ***, гр. София, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи
сумата 5075.52 лева, задължение обективирано във фактура №
**********/12.01.2022 г., издадена за измерено количество електрическа
енергия за периода от 23.11.2021г. до 23.12.2021г. от СТИ № *********,
находящо се в недвижим имот - гараж в с. ***, общ. Роман, ***.
Ищецът М. И. Д. твърди в исковата молба, че стопанисва обект в с. ***,
общ. Роман, ***, в който са монтирани два електромера - един монофазен
електромер № 50629317, отчитащ потреблението в жилищната сграда, и един
трифазен електромер № *********, отчитащ потреблението в гаража на
къщата, в който е поставен един електроуред - хладилна камера, която не е
включена през цялото време. Поддържа, че двата електромера са монтирани в
табла в имота, които служителите на ответното дружество могат да отчитат
ежемесечно. Посочва, че през месец януари 2022 г. е получил фактура №
**********/12.01.2022 г. на стойност от 5075.52 лв. за отчетена от трифазния
4
електромер консумация на електроенергия от общо 8031 кВтч за период от
един месец – от 23.11.2021 г. до 23.12.2021 г. Счита, че инсталацията в имота
не може да понесе такова натоварване за един месец, за да бъде потребена ел.
енергия на стойност, посочена във фактурата, както и че е невъзможно при
монтираните консуматори да употреби 8031 кВтч за един месец. Моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата по
процесната фактура. Претендира и разноски.
Ответното дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД, /сега „Електрохолд
продажби“ АД/, ЕИК: ***, гр. София, в писмения отговор по делото в срока
по чл.131 от ГПК оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и
моли съда да го отхвърли и да му присъди направените по делото разноски.
Твърди, че ищеца е потребител по договор за продажба на ел. енергия за
обект: гараж в с. ***, ***, с клиентски номер ***, както и че фактурираното
количество ел. енергия по процесната фактура № *********/12.01.2022 г. е
реално потребено за имота. Поддържа, че процесният СТИ е трифазен, с
параметри 5/100 А, че при максимално натоварване през целия месец през
него могат да преминат почти 50 000 кВтч, така че измерените 8 000 кВтч са
напълно възможна консумация при слабо натоварване на електропреносната
мрежа. Посочва, че сумата, отразена във фактурата, е определена по
действащите за периода цени за снабдяване и разпределение на електрическа
енергия, че издадената данъчна фактура е годно доказателство за фактите и
обстоятелствата посочени в нея, както и че представените от него справка от
отчетните показания на електромера и справка за дължими суми по партидата
са годни доказателства за редовен отчет на показания на СТИ. Твърди, че
процесното СТИ е тип ADX12A-AD-U2H-2, произведено е през 2021 г., през
същата година е качено на мрежата на абонат с номер ********** (аб. номер
на ищеца), че същото е годно техническо средство за периода 23.11.2021г. -
23.12.2021 г., което е видно от издадения сертификат. Поддържа, че дължимата
сума по фактура № *********/12.01.2022 г. в размер 5 075,52 лв. за
предоставени услуги е формирана от сумата 10,00 лв. за достъп до
разпределителната мрежа за 31 дни предоставена мощност в размер на 15
кВтч и 5065,52 лв. за потребление от 8 021 кВтч, съгласно утвърдените от
КЕВР цени за стопански потребител за периода. Посочва, че начислена
компонента като задължение по договора е „достъп до разпределителната
мрежа за брой дни и предоставена мощност“ на стойност, с начислено ДДС и
че наличието на договор е достатъчно за признаване на дължимостта на
сумата, тъй като таксите/цени за мрежови услуги се дължат за всеки ден от
договора, без значение дали се потребява електрическа енергия. Задължението
за заплащането на тази цена е обвързано само с резервираната по договора за
този клиент мощност (в случая 15 кВтч) и докато дружеството
предвижда/ангажира тази мощност за съответния клиент, той дължи тези
месечни такси за услугата. Именно тази услуга продължава да се изпълнява и
съответно да възниква периодично задължение за нейното заплащане по
силата на действащия договор, без значение има ли реално потребление на ел.
5
енергия в имота или не. Изтъква, че процесното СТИ, с фабр. № **********, е
монтирано на 04.08.2021 г. (за което представя протокол за монтаж) и оттогава
са отразени първоначалните показания на дисплея - 10 кВч за първа тарифа и
0 кВч за втора тарифа, а на 23.08.2021 г., 23.09.2021 г., 22.10.2021 г. и на
22.11.2021 г. не са снети показания от СТИ, поради липса на достъп до СТИ, и
в базата данни е продължавало да се отразява липса на разлика между старите
и новите показания (което се установява от представената справка за
отчетите). Твърди също, че в случая е налице приключен сетълмент за
стопански цени - съгласно чл. 56, ал. 5 от ПИККЕ за стопански потребители се
забранява корекции за минали периоди при приключен месечен сетълмент.
Посочва, че е изпълнило задължението си да достави електрическа енергия на
клиента и в тежест за същия е възникнало насрещно задължение за заплащане
на цената.
По делото не е спорно и от приложените по първоинстанционното дело
доказателства се установява, че М. И. Д. е бил страна потребител по договор
за продажба на ел. енергия за обект: гараж в с. ***, ***, с клиентски номер
***, като потреблението на ел. енергия в обекта се е отчитало със СТИ №
*********.
По делото са приложени Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ,,ЧЕЗ Електро България” АД (одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-056/07.11.2007г., изм. с Решение № ОУ-03/26.04.2010г.), както
и доказателства за публикуването им в централен и местен всекидневници,
съгласно изискването на чл.104а, ал.3 от ЗЕ.
Установи се по делото, от представения Констативен протокол №
5414886, за абонат с номер **********, че на 04.08.2021 г. служители на „ЧЕЗ
Разпределение България" АД в присъствието на М. Д. са извършили подмяна
на средство за търговско измерване /СТИ/ в с. ***, ***, като е демонтиран
електромер и съответно е монтиран електромер № *********. В протокола е
отразено, че монтираният електромер е произведен 2021г. и проверен през
същата година, както и първоначалните показания на дисплея - 10 кВч за
първа тарифа и 0 кВч за втора тарифа. Протоколът е подписан от извършилите
смяната служители на „ЧЕЗ Разпределение България" АД и от потребителя М.
Д..
По делото е приложена също от ответното дружество справка за
отчетите на абонатен номер **********, от която се установява, че след
монтирането на процесното СТИ с фабр. № ********** на 04.08.2021 г. на
дати 23.08.2021 г., 23.09.2021 г., 22.10.2021 г. и на 22.11.2021 г. не са снети
показания от СТИ, което е отбелязано с код за липса на достъп до СТИ, а на
23.12.2021г. са отчетени показания 2584. Справката не е оспорена от страните
и е приета по делото като доказателство.
6
От ищеца е представена и фактура № **********/12.01.2022 г., издадена
от ,,ЧЕЗ Електро България” АД на името на М. Д., на стойност от 5075.52 лв.
за отчетена от процесното СТИ с фабр. № **********, консумация на
електроенергия в обект с. ***, *** от общо 8021 кВтч за периода от 23.11.2021
г. до 23.12.2021 г.
Не е спорно и обстоятелството, че начислената сума по фактура №
**********/12.01.2022 г. не е заплатена от ищеца.
За изясняване на относими към делото факти и обстоятелства в
първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа
експертиза, по която е изготвено заключение от вещо лице, неоспорено от
страните, възприето от съда, което се възприема и от настоящата инстанция
като обективно, компетентно и професионално. Според заключението за един
месец /посочения в процесната фактура/ технически е възможно да се
изразходват 8031 кВтч. в обекта, отчитан от процесния трифазен електромер.
В заключението е отразено, че не може да се установи какви консуматори са
включвани през процесния период в гаража, за да може да се прецени дали
тази енергия е съизмерима с включваните към този електромер консуматори.
Проводника, с който е захранен процесния обект е меден кабел с PVC
изолация и сечение от 6 мм2., поради което тока, който може да протече през
такъв проводник е 50 ампера. Стойността на тока, който може да протече през
проводника, захранващ процесния обект, е три пъти по-голяма от тази
необходима за консумирането на 8031 кВтч на месец, която е 16.45А. В
заключението е посочено още, че за периода 04.08.2021г. – 22.12.2021г. има
отразени отчети и съответно фактурирани количества за СТИ с фабр. №
**********, които са показани в т. 2 на заключението. Според вещото лице
изчисляването на размера на дължимата сума е извършено по действащите за
периода цени на ел. енергия за стопански потребители, утвърдени от КЕВР,
както и че цената за достъп до разпределителната мрежа за отчетния период за
предоставена мощност е 0, 02151 лв.кW/ден.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд е приел в лаконичните си мотиви, че не е бил
осигурен достъп на служителя, снемащ отчета по показанията, че ищецът,
осигурявайки достъп за извършване на отчета, е бил наясно и е могъл да знае
какви точно са показанията на електромера, като в случай, че не е бил
съгласен с тях е могъл да подаде възражение и искане за преизчисляване, за
каквото няма данни да е правено. Съдът е приел също, че стойността на
консумираната от ответника ел. енергия в процесния период от 23.11.2021 г. до
23.12.2021 г., е в размер на 5075.52 лева, която и сума е дължимата от ищеца
на ответното дружество за главница, поради което е намерил предявеният иск
за неоснователен и недоказан, и го е отхвърлил.
При изложените фактически обстоятелства, окръжен съд направи
следните правни изводи:
7
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната
му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
Обжалваното решение е и правилно.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на
първата и намира, че решението й е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото.
По допустимостта на иска:
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК предвижда, че установителен иск
може да се предяви само тогава, когато ищецът има интерес да установи
съществуването или несъществуването на едно правоотношение спрямо
конкретно лице.
В настоящия случай правният интерес на ищеца от предявения иск
следва от безспорно установеното обстоятелство, че ответното дружество е
начислило процесната сума като негово задължение. При наличието на такова
вземане у кредитора, за длъжника е налице правен интерес от установяване на
неговата недължимост. Достатъчно за преценката дали е налице правен
интерес от иска са удостоверяването на качеството на ищеца на абонат на
ответното дружество и фактът на издадена от ответното дружество фактура,
удостоверяваща задължение на ищеца към дружеството. Издаването на
фактурата обективира извънсъдебно поведение на дружеството по вменяване
на задължения на ищеца и последният винаги има правен интерес от отричане
съществуването на тези задължения.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че е налице
правен интерес от водене на отрицателен установителен иск, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
Относно основателността на предявения отрицателен установителен
8
иск:
За успешното провеждане на отрицателния установителен иск по реда
на член 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес; той следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича.
С оглед разместената доказателствена тежест при отрицателните
установителни искове, в тежест на ответника е да докаже при условията на
пълно и главно доказване осъществяването на релевантните за възникване на
вземането предпоставки, а именно: съществуващо в процесния период между
страните валидно облигационно правоотношение, възникнало от сключен
помежду им договор за продажба и доставка на електроенергия и качеството
си на кредитор по договора (че е материалноправно легитимиран да получи
процесната сума), конкретно: че в качеството му доставчик на електроенергия
е доставил в имота на ищеца-потребител посоченото във фактурата
количество електроенергия за посочения в същата период, което е отчетено
при изправност на сертифицирано средство за търговско измерване в имота,
чиито номер е посочен във фактурата; че са спазени предвидените законови
процедури по отчитането на потребената електроенергия; че доставеното
количество ел. енергия се равнява на процесната сума по одобрените от КЕВР
цени за ел. енергия, както и че съобразно одобрените и приети общи условия
фактурираното количество ел. енергия съответства на доставеното и
потребено количество електроенергия и изискуемостта на вземането.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ищеца е да докаже,
че е погасил процесната сума, както и факти изключващи, унищожаващи или
погасяващи правото на ответника за заплащане на сумата.
Няма спор, а и от събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установява наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия между страните. В случая
ответното дружество има качеството на "краен снабдител" по смисъла на § 1,
т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ (редакция преди изм. – ДВ, бр. 96 от 2023 г., в сила от
17.11.2023 г.), а ищецът - на "потребител на енергийни услуги" по смисъла на
§1, т. 41б, б."а" от ДР на ЗЕ. Правоотношението между страните по делото е
възникнало по силата на Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ,,ЧЕЗ Електро България” АД за процесния недвижим
9
имот /гараж/, находящ се на адрес с. ***, ***, като при ответното дружество е
била открита партида на името на ищеца с абонатен номер **********. Тези
общи условия обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане.
Установи се по несъмнен и категоричен начин, както от обсъдените
писмени доказателства, така и от кредитираното заключение на вещото лице
по приетата съдебно-техническа експертиза, че за исковия период 23.11.2021 г.
- 23.12.2021г., процесния обект е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, страни по продажбеното правоотношение
за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, са продавачът
– крайният снабдител (субектът по чл. 94а ЗЕ) и купувачът – крайният битов
или небитов клиент (лицето, което купува електрическа енергия за битови или
небитови нужди съгласно § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ (редакция преди изм. –
ДВ, бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г.)), който е и длъжник по вземането
за цената на доставената електрическа енергия.
Сключеният между страните договор за продажба на електрическа
енергия е породил съответни задължения за тях: за ответното дружество-
снабдител - да доставя електроенергия в имота на ищеца-потребител, а за
последния - да заплаща същата по одобрените от КЕВР цени за ел. енергия.
Спорът по делото с оглед поддържаните от ищеца възражения е
фокусиран върху факта - дали през процесния период 23.11.2021 г. -
23.12.2021г. в електроснабдения обект - гараж, находящ се на адрес с. ***, ***,
е имало консумация на електрическа енергия в отразеното във фактурата
количество от 8021 кВтч, чиято цена е 5075, 52 лв.
В настоящия случай основателността на предявения иск за стойност на
електрическа енергия зависи от установяване на обстоятелството дали
ответното дружество е доставило на ищеца ел. енергия през посочения
период, в твърдените количества и на посочената стойност. Тъй като не се
касае за процедура по корекция, а за реално потребление, доставчикът следва
да го е установил по надлежен ред.
Съгласно чл. 13, т. 1 от ОУ потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в общите условия, които са посочени в чл. 19 от ОУ.
10
От заключението на приетата СТЕ се установи, че за един месец
/посочения в процесната фактура/ технически е възможно да се изразходват
8031 кВтч. в обекта, отчитан от процесния трифазен електромер, както и че за
периода 04.08.2021г. – 22.12.2021г. има отразени отчети и съответно
фактурирани количества за СТИ с фабр. № **********, които са показани в т.
2 на заключението. Според вещото лице изчисляването на размера на
дължимата сума е извършено по действащите за периода цени на ел. енергия
за стопански потребители, утвърдени от КЕВР, както и че цената за достъп до
разпределителната мрежа за отчетния период за предоставена мощност е 0,
02151 лв.кW/ден.
Преминаването на процесното количество електроенергия през
средството за търговско измерване и отчитането й в паметта на същото води
до извода, че енергията е доставена и разходвана от абоната. Количеството
потребена енергия е равно на количеството доставена енергия, тъй като е
невъзможно същата да се достави до адрес на потребление, без консуматор на
ток (електроуред) да я е потребил.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесното количеството
електроенергия е доставено до адреса на потребление на въззивника, като
същото е и потребено от него. Енергията е остойностена правилно и в
съответствие с приетите от КЕВР цени, а падежът за нейното заплащане е
настъпил.
Неоснователно е възражението на въззивника, че не било ясно за
периода, в който не е извършван отчет дали е ползвана електроенергия и къде
е остойностена. Установява се по делото, че количеството начислена
електроенергия по процесната фактура е изчислено съобразно реален отчет на
показанията на електромера, обслужващ имота на въззивника за процесния
период.
По делото не са установени обстоятелства, които да поставят под
съмнение годността на средството за търговско измерване и съответно, че
същото не отчита вярно доставената електрическа енергия, поради което не би
могло да се обоснове извод, че средството за търговско измерване не отчита
коректно доставеното количество електрическа енергия, доколкото такъв
извод би почивал на предположение.
Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи за неспазване от
страна на ответното дружество на разпоредбите на чл.36, ал. 2 и ал. 3 и чл.37,
ал.1 от Общите му условия относно изчисляване на количеството
електрическа енергия при не осигуряване на достъп за отчитане на средствата
за търговско измерване, тъй като, видно от самите ОУ, приложени по делото,
посочените разпоредби регламентират други отношения между страните.
Цитираните от жалбоподателя разпоредби се намират в Общите условия за
11
използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД (чл.26, ал.2 и ал.3), които също са приложени по делото, и
съответно създават задължения за това дружество, а не за въззиваемото
дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД, поради което не е налице нарушение
на ОУ от негова страна. Дори и да се приеме, че цитираните разпоредби се
съдържат в ОУ на въззиваемото дружество, то същите в конкретния случай са
неприложими, поради обстоятелството, че не е налице съответен предходен
отчетен период за преходна година, тъй като потребителят е регистриран за
процесната партида през м. август 2021 г. и не са налице данни за предходния
период от м. декември 2020 г.
Също по делото не са ангажирани никакви доказателства, че през месец
декември 2021г. цената на електроенергията за трифазен ток била повишена,
поради което останаха недоказани и твърденията на жалбоподателя в тази
насока.
Имайки предвид изложеното с оглед и краткия срок, през който не е
извършван отчет на процесния електромер, ирелевантни се явяват
обстоятелствата дали в този срок е осигуряван достъп до електромера за
ежемесечно отчитане на показанията му, ако е осигуряван, то от кой е
осигуряван и по какъв конкретно начин е ставало това.
Вследствие на изложеното се налага извода, че въззиваемото дружество
надлежно е отчело от СТИ, обслужващо процесния имот на въззивника,
консумираното количество ел. енергия за процесния период от 23.11.2021 г. до
23.12.2021 г., както и че стойността на консумираната в обекта ел. енергия е в
размер на 5075.52 лева, която и сума му се дължи на законно правно
основание, поради което и предявеният отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК за нейната недължимост се явява изцяло неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен, както по същество е приел и
първоинстанционният съд.
С оглед изложеното въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното
решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде изцяло
потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемото дружество следва да се
присъдят направените разноски за възнаграждение за юрисконсулт пред
въззивната инстанция, които съдът определя на 100,00 лева, съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПрП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за плащането на
правната помощ.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл. 272 ГПК,
Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 194 от 27.09.2024г., постановено по гр. д.
12
№ 122/2022г. на Районен съд Мездра.
ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ Електро
България“ АД /сега „Електрохолд продажби“ АД/, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата 100,00 лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС чрез ОС-Враца в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13