№ 298
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330206641 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-008901 от
15.09.2021г., издадено от *** към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна Полиция
Пловдив, с което на Р.В.С., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 3, т. 5,
пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137е от ЗДвП.
В жалбата и в допълнителни мотиви се излагат конкретни съображения
за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за
неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като
неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговото потвърждение по следните съображения:
Наказателно постановление 21-1030-008901 от 15.09.2021г. е издадено
от М.В.М., на длъжност *** към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна Полиция
Пловдив, за това, че на 26.08.2021г. в 10,35ч. в гр. Пловдив, на кръстовището
на бул. Васил Априлов и ул. Филип Македонски, като мотопедист, в посока
север-запад, е управлявал мотопед Кимко с рег. № ****, лична собственост,
като навлиза след знак B1, забраняващ влизането на съответното МПС, както
и че като водач на мотопед, не използва защитна каска.
Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН
Серия GA № 377096/26.08.2021г., издаден от И.С.К., *** при ОДМВР-
Пловдив, с-р Пътна полиция, съгласно който било констатирано, че на
26.08.2021г. в 10,35ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. Васил Априлов
и ул. Филип Македонски, като мотопедист, в посока север-запад, е
управлявал мотопед Кимко с рег. № ****, лична собственост, като навлиза
след знак B1, забраняващ влизането на съответното МПС, както и че като
водач на мотопед, не използва защитна каска.
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел
актосъставителят К., който посочва, че е съставил акта лично. Сочи, че
подписът като актосъставител е негов. Дава пространни обяснения за
случилото се по време на проверката, като описва мястото, където е била
извършена – при движение по бул. Васил Априлов, когато с негов колега
забелязали навлизането на мотопеда по ул. Филип Македонски, след
забранителен сигнал B1. Сочи също че водачът е бил без предпазна каска,
поради което му бил съставен АУАН за констатираните две нарушения, които
жалбоподателят подписал без възражения.
Посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка настоящият състав
намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
2
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН от фактическа страна не само не са
опровергани, тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази
насока, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателствени средства – показанията на
актосъставителя К., които съдът намира за достоверни, логични, убедителни и
последователни. Същевременно жалбоподателят нито при съставянето на
АУАН, нито с жалбата, оспорва изложената по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената Заповед №8121з-
515/14.05.2018г., се установява компетентността на актосъставителя и на
административно-наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 26.08.2021г., за
нарушение на същата дата, а НП - на 15.09.2021г., тоест преди изтичане на
давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за
установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не е ясно описано
мястото на извършване на нарушението. В случая, доколкото първото от
двете нарушения касае именно нарушение на знак B1, забраняващ
навлизането на МПС след кръстовище, мястото на извършване на
нарушението следва да бъде отбелязано именно с посочването на
кръстовището, където е било извършено, за да може съдът да извърши
преценка дали на съответното място има поставен такъв знак. Същевременно,
с посочването на посока на движение на МПС-то – от север на запад, напълно
се изяснява и точно по коя улица се е движело МПС-то преди навлизането му
след забранителния сигнал – при така описаното движение излиза, че МПС-то
3
се е движило по бул. Васил Априлов в посока от север (от ВМИ към
Централна гара), като впоследствие е завило на запад – каквото именно би
било движението на автомобила при маневра „десен завой“ на кръстовището
с ул. Филип Македонски. Не се оспорва от жалбоподателя, а и е служебно
известно на съда, че на мястото има поставен пътен знак B1, забраняващ
навлизането на МПС-та, идващи от бул. Васил Априлов. Поради това и
според настоящия състав във визирания случай мястото на извършване на
нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, без да са нарушени
правата на жалбоподателя.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че е налице
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Нормата
предвижда задължение за водачите на моторни превозни средства да
съобразяват своето поведение с пътните знаци. Съгласно чл. 47, ал. 3 от
ППЗДвП, пътен знак В1 предвижда забрана за влизането на пътни превозни
средства. При навлизането на жалбоподателя с мотопед след забранителния
сигнал, е бил осъществен съставът на процесното административно
нарушение. Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че е налице съществено процесуално нарушение поради
бланкетност на нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и липса на съответната
привръзка. В обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление ясно е описано кой точно знак е бил нарушен от страна на
жалбоподателя и по какъв начин. Поради тази причина и няма никакво
съмнение какво е било твърдяното от административнонаказващия орган
извършено нарушение, и по какъв начин е била нарушена нормата на чл. 6, т.
1 от ЗДвП. В тази насока е и Решение № 16 от 29.01.2019 г. на АдмС -
Кърджали по к. а. н. д. № 202/2018 г., както и трайната и последователна
практика на касационната инстанция по дела, по които са потвърдени
наказателни постановления за извършени нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП –
Решение № 2501 от 16.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
2295/2021 г., Решение № 2463 от 14.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а.
н. д. № 2798/2021 г., Решение № 2399 от 7.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по
к. а. н. д. № 2633/2021 г. и др.
Отделно от това, дори да се приеме, че нормата е бланкетна, при
правилното описание на фактите, осъществяващи изпълнителното деяние на
4
административното нарушение, районният съд може да ги преквалифицира с
прилагане на същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, т.е. в случая
със запълването на бланкета – в този изричен смисъл е т. 1 от Тълкувателно
решение № 8/ 16.09.2021г. на ВАС.
Приложена е правилната санкционна норма - чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1
от ЗДвП, като определеното в нея наказание - глоба в размер на 30 лв., е в
абсолютен размер, който е бил съобразен от административнонаказващия
орган.
По отношение на второто извършено от жалбоподателя нарушение,
правилно административнонаказващият орган е приел, че е налице съставът
на чл. 137е от ЗДвП. Установи се по делото, че жалбоподателят е управлявал
мотопед без използване на защитна каска, с което и е бил осъществен
съставът на административното нарушение.
Съдът споделя възражението на жалбоподателя, че в наказателното
постановление е посочена неправилна санкционна разпоредба, доколкото пр.
1 от чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП касае неизползването на предпазен колан,
докато пр. 2 от същата разпоредба визира случаите на неносене на защитна
каска. Непрецизното посочване на санкционната разпоредба обаче не води до
отмяна на наказателното постановление. Както вече се посочи, в т. 1 от
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС е предвидено правомощие на
районния съд да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Видно от текста на тълкувателното
решение, възможността за районния съд е както да измени правната
квалификация на нарушението, така и да измени основанието за налагане на
наказанието, без да отменя наказателното постановление, стига с това да не се
влошава положението на жалбоподателя.
Правната теория отдавна е приела, че съставните части на нарушената
правна норма включват в себе си нейната хипотеза, диспозиция и санкция,
които е възможно да бъдат разпръснати в различни разпоредби в закона, като
и в този случай правната норма остава единна. В случая хипотезата на
правната норма е правопораждащият правилото за поведение юридически
факт – управлението на мотопед. Диспозицията (правилото за поведение) е
5
уредена в чл. 137е от ЗДвП – задължение за управляващия мотопеда да носи
предпазна каска. Санкцията (наказанието за неспазването на правилото за
поведение) е определена в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер
на 50 лв. Поради това и с оглед правилното описание на извършеното
нарушение от фактическа страна и липсата на основание да се изменя
съществено обстоятелствената част на наказателното постановление, с оглед
задължителната за съда т. 1 от Тълкувателно решение № 8/ 16.09.2021г. на
ВАС, следва да бъде преквалифицирано основанието за налагането на глоба
за нарушението по чл. 137е от ЗДвП от чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП, като наказателното постановление се потвърди
в останалата му част. В процесния случай наказанието "глоба" в размер на 50
лв. е същото като посоченото в наказателното постановление, поради което и
не се влошава положението на жалбоподателя. За пълнота следва да се
посочи, че цитираната и представена от процесуалния представител на
жалбоподателя съдебна практика е постановена преди приемането на
горепосоченото тълкувателно решение, поради което и същата не се споделя
от настоящия състав като противоречаща на постановките в същото.
В случая според съда няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Описаните нарушения разкриват типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от същия вид – намерението да се изпробва
изправността на скутера не освобождава жалбоподателя нито от
задължението да носи предпазна каска, нито от задължението да не навлиза в
забранени улици, без значение какво разстояние ще следва да измине; също
така, булевард Васил Априлов и пресечките му не могат да се считат за
ненатоварени улици, още по-малко през деня. Действително от справката за
нарушител-водач е видно, че нарушенията са първи за жалбоподателя.
Същевременно, установява се, че от него са били осъществени едновременно
две различни нарушения, с извършването на които формално може да се
поставят в опасност както останалите участници в движението, така и
животът и здравето на жалбоподателя. Отделно от това, конкретната
обществена опасност на деянията е отразена от законодателя с отмерването на
сравнително ниски санкции. Не на последно място, съдът съобрази и че
обществените отношения, които регулира ЗДвП, са от особена значимост,
дотолкова че законодателят да предвиди в чл. 189з от ЗДвП неприложимост
на чл. 28 от ЗАНН за извършените нарушения по ЗДвП. Макар нормата да не
6
е била влязла в сила към момента на извършване на нарушението от страна на
жалбоподателя, същата сочи на законодателния подход, обосноваващ
важността на уредените със закона отношения. С оглед на горното,
настоящият състав намира, че в случая не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено единствено в частта относно основанието за
налагането на глобата за нарушението по чл. 137е от ЗДвП, като в останалата
част бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Разноски не са претендирани от въззиваемата страна, поради което и
такива не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-008901 от
15.09.2021г., издадено от *** към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна Полиция
Пловдив, в частта, в която на Р.В.С., ЕГН ********** на основание чл. 183,
ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лева за нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-008901 от
15.09.2021г., издадено от *** към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна Полиция
Пловдив, в частта, в която на Р.В.С., ЕГН ********** на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на
чл. 137е от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на
глобата ОТ чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП НА чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от
ЗДвП, като ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му
част.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7