Р Е Ш
Е Н И
Е 129/23.8.2010г.
гр. К.
К.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично съдебно заседание на трети август две хиляди и десета
година в състав:
Председател: Мариела Иванова
Секретар Г.М.
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д.№ 737
по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба от Б.Н.Г.
с ЕГН ********** *** против И.Х.Х., ЕГН **********
***. В исковата молба се твърди, че по договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 13.04.2005 година, обективиран в
нотариален акт № 130, том Iа, рег. № 1881, дело
№ 113 от 2005 година по регистъра на нотариус Д.
Р., рег. № 278 на НК, с район на действие - района на РС-Бургас, сключен между ищцата,
като ипотекарен длъжник, И.Х.Х., ЕГН **********,*** - кредитополучател и ипотекарен длъжник, и
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД - кредитодател, по който тя и И.Х., учредили в полза на банка "Райфйзенеанк (България) " ЕАД
, договорна ипотека върху съсобствения
им недвижим имот, находящ се
в град Бургас, който двамата притежават при равни идеални части - всеки един по 1 / 2 идеална част (нотариален акт № 74,
том I, рег. № 634, дело № 63 от 2001 година по регистъра на нотариус Л. К., рег.
№ 247 на НК, с район на действие - района на
РС-Бургас), а именно: апартамент тип "Б", находящ се на 2 жилищен етаж в жилищна сграда с административен
адрес в състоящ се от дневна, кухня,
спалня, баня-тоалетна и антре, със застроена площ от 60,40 кв.м., при граници: изток - апартамент тип А и коридор, север и запад -външен зид, юг - асансьорна шахта и апартамент тип
В, заедно с принадлежащото избено помещение № 2, с площ от 3,69 кв.м.,
при граници: север - рампа, изток -избено
помещение № 1, запад - избено помещение № 3, юг -
коридор, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо по документ за собственост парцел II -
669, в кв.35, по плана на жк. Лазур, гр. Бургас, целият имот с площ от 620 кв.м., при
граници на
поземления имот: север - общинско място(към магазин), изток - улица(алея), юг -улица, запад -
общинско място. Описаната ипотека била учредена за обезпечаване на отпуснатия на
ответника И.Х.Х. от банка „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, кредит в размер на 25
000 евро, ведно с лихвата, евентуалната наказателна лихва, комисионните, таксите и
разноските, включително и по последващите анекси (видно от договор за банков кредит от
11.04.2005
година). Кредитът бил
предоставен на кредитополучателя И.Х. за закупуване
от него на недвижим имот, находящ се в гр. Несебър, УПИ № III, представляващ
апартамент № 102, със застр. площ от 34,38 кв.м. в новострояща се монолитна жилишна сграда (точка 1.2 от договор за
банков кредит от 11.04.2005 година).
Съгласно точка 4.2.1. и точка 4.2.2. от договор за банков кредит от
11.04.2005 година, ответникът е длъжен да
погасява кредита си на равни анюитетни месечни вноски, с приложена годишна лихва, дължими на 15-то число от съответния
месец, считано от 15.05.2005 година.
Тъй като ответникът
по договора за кредит е погасил само една месечна вноска, през месец септември
2005 година от банка '"Райфайзенбанк (България)" ЕАД - клон Бургас, чрез управителя на клона на
банката в К., поканили ищцата и ответника да
се яви в офиса на Банката в Бургас. На 20.09.2005 година двамата се
явили в Бургаския клон на банката, където били уведомени, че кредитът на
ответника е просрочен и поканили отв. Х. да си погаси вноската за месец септември 2005 година. Той обаче отказал и
кредитодателят я уведомил, че трябва да погаси вноската за месец
септември 2005 година, в противен случай кредита ще бъде обявен за предсрочно изискуем, и ще бъде образувано
съдебно производство и съответно
изпълнително производство и ше бъде изнесен на публична продан целият им апартамент в град Бургас, включително и нейната
собствена 1 / 2 идеална част, която е ипотекирала в полза на банката за кредита
на ответника И. Х.. От тази дата до 15.10.2009г. ищцата била уведомявана или
след нейната проверка установявала, че няма плащане по кредита и тя лично
заплащала вноските по кредита на ответника в общ размер на 24 603,00 лева под страх, че апартамента ще се продаде от банката.
Освен това тя заплащала и задължителните застраховки "Домашно
имущество", защото ответникът отказал да ги плати. Съответно на
17.04.2006 година заплатила сума в
размер на 37 евро, равняващи се на 72,00
лева, на 17.04.2007 година в размер на 37 евро, равняващи се на 72,00
лева, на 15.04.2008 година в размер на 37 евро, равняващи се на 72,00 лева и на 13.04.2009 година в размер на 37
евро, равняващи се на 72,00 лева, общо
в размер на 288 (двеста осемдесет и осем) лева.
На 09.02.2009 година
чрез нотариус Мариана Стоева, рег. № 581 на НК, с район на действие - района на РС-К. ищцата
поканила Х. да й плати към момента дължимата сума в общ размер на 20 388 лева.
Същият е получил нотариалната покана, обаче
в дадения 14 дневен срок не й заплатил сумата. Предвид изложеното е направено
искане да се осъди ответникът да заплати на ищцата сумата24 893лева, от който сумата 24 605лв.,
представляващи платените от нея месечни
вноски по кредита на ответника за
периода от 20.09.2005 година до 15.10.2009 година , както и сумата от 288 лв.,
представляваща платени от ищцата задължителни застраховки „ Домашно имущество„.
Както и сумата от 6 721.93лева, от които сумата от 6 642, 09 лв.,
мораторната лихва върху заплатените вноски за периода от 20.09.2005 година до
16.10.2009 година, както и сумата в размер на
79, 84 лв. мораторна лихва върху
застрахователни полици за периода от
17.04.2006 година до датата на
завеждането на иска – 16.10.2009 година.Представя писмени доказателства, ангажира гласни такива.В с.з.
исковата молба се поддържа.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с
който оспорва така предявените искове,
като е направил и възражение за изтекла погасителна давност за вноските от
20.09.2005г. до 16.10.2006г. или общо от 6203лева, както и за сумата от 72 лева
застраховка за 2006г. В с.з. исковата молба се
оспорва като се поддържа изложеното в отговора на молбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от
фактическа страна следното:
На 11.04.2005г. между
ответникът И.Х. в качеството му на кредитополучател и „Райфайзенбанк България”
ЕАД в качеството й на кредитодател е сключен договор за банков кредит в размер на 25 000
евро с цел закупуване от него
на недвижим имот, находящ се в гр. Несебър, УПИ № III, представляващ
апартамент № 102, със застр. площ от 34,38 кв.м. в новострояща се монолитна жилищна сграда (точка 1.2 от договор за
банков кредит от 11.04.2005 година).
Съгласно точка 4.2.1. и точка 4.2.2. от договор за банков кредит от
11.04.2005 година, ответникът е длъжен да
погасява кредита си на равни анюитетни месечни вноски, с приложена годишна лихва, дължими на 15-то число от съответния
месец, считано от 15.05.2005 година.
Съгласно т.5.8 от Договора кредитополучателят е длъжен да застрахова или
осигури застраховането срещу всички рискове на ипотекирано имущество по чл. 7.1
от същия.
С договор за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 13.04.2005 година,
обективиран в нотариален акт № 130, том Iа,
рег. № 1881, дело № 113 от 2005 година по регистъра на
нотариус Д. Р., рег. № 278 на НК, с район на действие - района на РС-Бургас, сключен
между ищцата, като ипотекарен длъжник, И.Х.Х., ЕГН **********,*** - кредитополучател и ипотекарен длъжник, и
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД - кредитодател, по който тя и И.Х., учредили в полза на банка "Райфйзенеанк (България) " ЕАД
, договорна ипотека върху съсобственият
им недвижим имот, находящ се
в град Бургас, който двамата притежават при равни идеални части - всеки един по 1 / 2 идеална част (нотариален акт № 74,
том I, рег. № 634, дело № 63 от 2001 година по регистъра на нотариус Л. К.,
рег. № 247 на НК, с район на действие -
района на РС-Бургас), а именно: апартамент тип "Б", находящ се на 2 жилищен етаж в жилищна сграда с административен
адрес в . състоящ се от дневна, кухня,
спалня, баня-тоалетна и антре, със застроена площ от 60,40 кв.м., при граници: изток - апартамент тип А и коридор, север и запад -външен зид, юг - асансьорна шахта и апартамент тип
В, заедно с принадлежащото избено помещение № 2, с площ от 3,69 кв.м.,
при граници: север - рампа, изток -избено
помещение № 1, запад - избено помещение № 3, юг -
коридор, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо по документ за собственост парцел II -
669, в кв.35, по плана на жк. Лазур, гр. Бургас, целият имот с площ от 620 кв.м., при
граници на
поземления имот: север - общинско място(към магазин), изток - улица(алея), юг -улица, запад -
общинско място.
С писмо с изх.номер
51/18.10.2005г. на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД отправено до
страните по делото, последните са уведомени, че кредитополучателят-ответникът,
не е изпълнил задължението си по кредита, а именно да го погасява, поради което
е поканен в 7-дневен срок от съобщението да погаси всички задължения по
кредита, в противен случай банката ще обяви кредита за предсрочно изискуем и ще
пристъпи към принудително изпълнение.Страните са получили копие от писмото на
18.10.2005г.
Видно от приложените
застрахователни полици с №№221106090000425, 22110709090001,22110809090005,221108090900008
ищцата е сключила договор за
застраховка на ипотекираното по договора за кредит имущество, като на
17.04.2006 година заплатила сума в
размер на 37 евро, равняващи се на 72,00
лева, на 17.04.2007 година в размер на 37 евро, равняващи се на 72,00
лева, на 15.04.2008 година в размер на 37 евро, равняващи се на 72,00 лева и на 13.04.2009 година в размер на 37
евро, равняващи се на 72,00 лева, общо
в размер на 288 (двеста осемдесет и осем) лева.
По делото са
представени 55 (петдесет и пет) броя вносни бележки за направени от ищцата
парични вноски в полза на ответника по негова сметка в „Райфайзенбанк
България”. Във връзка със заплащането на задължението на ответника от страна на
ищеца по делото освен представените писмени доказателства е назначена и
изслушана СИЕ. Видно от посочените доказателства на една част от вносните бележки
като основание за плащане е посочено вноска, на друго вноска по кредит, погасителна
вноска по кредит и др., като общата сума на вноските възлиза на сумата от
24 603лева. Лихвата за забава върху посочените 55 вноски възлиза на сумата
от 6 7 10,40лева.Ищцата е заплатила сумата от 148евро по представените
застрахователни полици, които се равняват на сумата от 289,48лева, а лихвата
върху тях възлиза на сумата от 90,99лв.
При така установена фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 155,ал.1 ЗЗД ако длъжникът
е прехвърлил заложената или ипотекирана вещ на трето лице и приобретателят
плати или претърпи принудително изпълнение, той встъпва в правата на
удовлетворения кредитор срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу лицата,
които по-късно от него са придобили от длъжника собствеността на други вещи,
заложени или ипотекирани за същото задължение. Съгласно втората алинея на
същата разпоредба същите права има и собственикът, който е заложил или
ипотекирал своя вещ за чуждо задължение. Но в този случай той встъпва в правата
на кредитора срещу поръчителите до размера, в който би имал иск срещу тях, ако
сам би бил поръчител. Посочената разпоредба се явява специален състав на чл. 74 ЗЗД уреждаща общата хипотеза на суброгация-този, който е изпълнил едно чуждо
задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на
кредитора.
Следователно, за да се уважи така
предявеният иск е необходимо ищецът да докаже факта на плащане на задължение на
ответника, както и наличието на правен интерес от погасяването на това чуждо
задължение. Според настоящия съдебен състав наличието на тези предпоставки са
доказани по делото.
Видно от представения по делото договор
от 13.04.2005г.ответникът е сключил с „Райфайзенбанк (Бъглария)” ЕАД договор за
банков кредит, като е поел задължение при определения условия и срок да погаси
задължението си към банката. Изпълнението на задължението му е било обезпечено
с договорна ипотека на имущество, притежавано в съсобственост между страните по
делото. От представените по делото писмени доказателства (55 броя вносни
бележки), както и от заключението на СИЕ се установява, че ищцата е погасила
частично задължението на ищеца по така сключения договор за банков кредит в
размер на 24 603лв. Съдът приема за доказан факта, че ищцата е погасила
посочената сума от дълга без значение на факта, че в една част от вносните
бележки е посочено различно основание- погасяване на кредит, вноска, кредит и
т.н. Достатъчен е фактът, че ищцата е заплащал по банкова сметка ***, открита в
банката кредитодател, нужната сума по кредита.
Досежно направеното възражение за
изтекла погасителна давност съдът намира същото за неоснователно.Това е така,
тъй като в своя отговор на исковата молба ответникът се е позовал на т.нар.
кратка погасителна давност по чл. 111,б.”в” ЗЗД, предвиждаща, че с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. Плащането на чуждо задължение обаче не попада в нито една
от хипотезите на тази разпоредба. В случая ищцата не е обвързана от сключения
между ответника и банката договор. Тя не е обвързана от условията по него и в
частност с погасителния план. В качеството си на трето лице по дълга тя няма
задължение да заплаща всеки месец вноска към банката. Предвид изложеното съдът
приема, че в процесния случай не сме изправени пред хипотеза на „периодично
плащане” и не е налице погасителна давност за заплатеното от нея.
В случая е налице и правен интерес от
погасяването (дори и частично) на
чуждото задължение. Правен интерес от плащане на чужд дълг като предпоставка за
законовата суброгация по чл. 74 от ЗЗД е налице тогава, когато имуществото на
третото лице би могло да бъде предмет на претенции или на насочване на
изпълнение от страна на кредитора, било по силата на правоотношение между това
трето лице и длъжника, било по силата на правоотношение с кредитора- в т.см.
Решение № 984 от 4.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1677/2001 г., V г. о., Решение
№ 821 от 7.07.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3703/2007 г., II г. о.). А както се
посочи по-горе, за да се обезпечи сключения между ответника в качеството му на
кредитополучател и „Райфайзенбанк” ЕАД договор за банков кредит е сключен
договор за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот, притежаван в съсобственост както между
кредитополучателя по този договор, така и ищцата Г., която се явява трето лице
по дълга. Видно от писмото покана от кредитодателя, получено от ищцата на 18.10.2005г.
същата е била уведомена за последиците при непогасяване на заема, а именно,че
цялото ипотекирано имущество, а не само ½ на длъжника по договора ще
бъде обект на принудително изпълнение. Именно този факт обуславя нейния правен
интерес от погасяването на чуждото задължение.
Основателна се явява и претенцията за
заплащане на задълженията по договора за застраховка, обективирани в
застрахотвателни полици с
№№221106090000425, 22110709090001,22110809090005,221108090900008. Независимо,
че от представените по делото доказателства е видно, че договорите за
застраховка са сключени лично от ищцата и тя в качеството си на страна по
договора е изпълнила задължението си за плащане. Това е така, тъй като
сключването на тези договори е продиктувано от поетото от ответника задължение
по договора за банков кредит да застрахова и/или осигури застраховането срещу всички рискове
на ипотекирано имущество по чл. 7.1 от същия (чл.5.8 от договора).А съгласно
чл. 8.5 от него ако кредитополучателя не спази което и да е от другите свои
задължения към банката по този договор ще се счита за неизпълнение на договора,
което пък от своя страна влече след себе си неговата предсрочна изискуемост-чл.9.2
от същия.
Предвид
изложеното съдът приема претенцията за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в размер на 24 891лв., заплатени от нея за
задължения на ищеца по договора за кредит за основателна и като такава следва
да бъде уважена. При основателност на главната претенция за сумите платени по
договора от ищцата основателна се явява и претенцията за присъждане на
мораторна лихва в размер на 6 721.93лв.
При този изход на спора ответникът следва да
заплати на ищцата направените от нея съдебно деловодни разноски в размер на
2 612,88лева.
Мотивиран от горното К.ският районен
съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
И.Х.Х., ЕГН ********** *** да заплати на Б.Н.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 24 603лв., представляваща платеното от нея задължение на ответника за
периода от 20.09.2005година до 15.10.2009 година, както и сумата от 288 лв.,
представляваща платени от ищцата задължителни застраховки „Домашно имущество„
за периода 2006г.-2009г. по същото задължение, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба-16.10.2009г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
И.Х.Х., ЕГН ********** *** да заплати на Б.Н.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 6 721.93лева, от които сумата от 6 642, 09
лв., представляваща мораторната лихва върху заплатените от ищцата вноски за
периода от 20.09.2005 година до 16.10.2009 година, както и сумата в размер
на 79, 84 лв. представляваща мораторна лихва върху
застрахователни полици за периода от
17.04.2006 година до датата на
завеждането на иска – 16.10.2009 година, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба-16.10.2009г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.Х.Х., ЕГН ********** *** да заплати на Б.Н.Г. с ЕГН **********
*** сума в размер на 2 612,88лева,
представляваща съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаски окръжен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му.
Районен
съдия: