МОТИВИ към Присъда № 23 от 12.03.2019 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 149 по описа за 2019 година.
Районна прокуратура – Хасково са внесли
срещу подсъдимия Х. *** обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от Наказателния
кодекс за това, че на 31.12.2017 г. в град Хасково, чрез използване на технически
средства /ключове/, отнел чужди движими вещи, а именно пари в размер на 2099.88
лева, собственост на „Табак маркет“ АД, град София с ЕИК: *********, от владението
на органите на управление на „Роми 72“ ЕООД, град Хасково, ЕИК:*********, представлявано
от Г. А. З. с ЕГН: ********** от гр.Х., без нейно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения,
поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин по отношение
на подсъдимия, както от направените самопризнания, така и поради факта, че
същите се подкрепяли изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства.
По отношение вида и размера на наказанието, представителят на държавното обвинение
предлага на подсъдимия Х.Х.Х. следвало да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”,
за срок от 1 година 6 месеца преди редукцията с една трета по реда на чл. 58а,
ал. 1 НК. Счита, че това наказание следвало да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
„общ” режим на изтърпяване, а на основание чл. 68, ал.1 от НК, същият следвало да
изтърпи, доколкото то било отложеното по реда на чл. 66, ал. 1 НК, а процесното
деяние било извършено в изпитателния срок, и наложеното му с Определение № 18 от
15.01.2015 г., с което на същата дата е одобрено споразумение от РС –Пловдив по
НОХД № 179 по описа на същия съд за 2015 г., наказание, а именно лишаване от свобода
за срок от 1 година, изцяло и преди наложеното с присъдата по делото, при първоначален
„общ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Защитникът на подс. Х. *** – адв. С.Н. ***
пледира, с оглед процесуалния ред, по който протича производството по делото в
съдебна фаза, продиктувано от процесуалното поведение на подзащитния ѝ, приема
че фактическата обстановка и авторството деянието били недвусмислено установени.
Счита, че следвало да бъде отчетено оказаното съдействие от страна на нейния
подзащитен в хода на разследването и в съдебна фаза и предлага по отношение на
подзащитния ѝ да бъде наложено наказание по вид и за срок съобразно
предложеното от РП - Хасково, като били налице и предпоставките по чл. 68, ал.
1 от НК.
Подсъдимият Х. *** разбира обвинението
и се признава за виновен по него, след като преди това в рамките на допуснатото
предварително изслушване заявява, че признава изцяло очертаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактически положения – основание за провеждане на съдебното следствие по реда
на Глава 27 от НПК в хипотезата по чл. 371, т. 2 от НПК. При упражняване правото
си на лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената
му възможност за последна дума не отправя конкретно изявление.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Х.Х.Х. е роден на *** г. в
гр. Х., същият е български гражданин, от *** произход, с *** образование, ***, осъждан,
безработен, с постоянен адрес ***, към момента приведен в Затвора в гр.***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 64, издадена от Районен съд – Харманли на 25.01.2018 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт е осъждан общо
четири пъти, като от значение за произнасянето по делото е осъждането му с Определение
№ 18 от 15.01.2015 г., с което на същата дата е одобрено споразумение от РС –Пловдив
по НОХД № 179 по описа на същия съд за 2015 г., и за деяние извършено на 11.01.2015
г. в град Пловдив, на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, му е наложено наказание, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години.
От представените на досъдебното производство характеристични данни се установява,
че подсъдимият Х.Х.Х. има регистрирани криминални прояви, но на територията на
населеното място по постоянен адрес, обслужвана от РУ на МВР – Маджарово няма
извършени и установени нарушения на обществения ред.
Установено в хода на разследването е,
че ощетеното юридическо лице - „Табак маркет“ АД-гр.София с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, р-н „Възраждан“, ул. „Княз Борис I“ № 161, с представители
(с начин на представляване - заедно) – В. Н.Н.с ЕГН:********** и Ц. Н. Н. с ЕГН:**********,
към 31.12.2017 г. имало сключен с представляваното от Г. А. З., в качеството ѝ
на управител и едноличен собственик на капитала, дружество „Роми 72“ ЕООД, гр.Хасково
с ЕИК:*********, Договор за франчайз, сключен на 30.04.2017 г. за срок от 1 година.
Съгласно сключения договор, франчайзополучателят „Роми 72“ ЕООД, представлявано
от свид. Г. А. З. се задължавало да организира и управлява търговската дейност по
продажба на дребно на стоки и услуги в предоставения му за управление търговски
обект-павилион („Лафка“), находящ се на ул. „Стефан Стамболов“ в гр.Хасково, срещу
ДКЦ „Свети Георги“ с уникален SAP код НО 15, от името и за сметка на франчайзодателя
„Табак маркет“ АД, срещу възнаграждение. По силата на този договор франчайзополучателят
се задължавал всеки делничен ден, до 12:00 часа, да превежда по банковата сметка
на „Табак маркет“ АД, град София всички постъпления от продажбата на стоки от предходния
ден, а в дните, обявени за официални празници - до 10:00 часа в деня, следващ деня
на официалния празник.
На 13.11.2017 г., Г. А. З. наела на работа
в павилиона като продавач П. Х. М., разпитана в хода на разследването в
качеството на свидетел. През месец май 2017 г. в гр.Хасково, свид. П.М. се била
запознала с подс. Х.Х. и оттогава имала интимни отношения със същия, който от месец
февруари 2017 г. до месец януари 2018 г. живеел на квартира в гр. Х., ***, а по
постоянен адрес се водел регистриран в с. Р., общ. М., обл. Х.. След като на
13.11.2017 г. свид. П. М. започнала работа в търговския обект-павилион („Лафка“),
находящ се на ул. „Стефан Стамболов“ в гр.Хасково, срещу ДКЦ „Свети Георги“, подс.
Х. често я посещавал в павилиона, като й помагал в работата и поради тази причина
се запознал както с организацията на работата в павилиона - продажбата и зареждането
на стоки, така и с отчитането на паричните средства и тяхното съхранение до внасянето
им ежедневно по банков път по сметка на „Табак маркет“ АД, град София. Оборотните
пари за деня били съхранявани в желязна каса в обекта, която се намирала в шкаф
на пода на павилиона, като касата се заключвала с ключ, а шкафът не се заключвал.
Свид. П. М. държала в себе си ключа и за касата, и за външната врата на павилиона,
с което подс. Х.Х. бил запознат.
На 31.12.2017 г. свид. П. М. работила
в павилиона от 09:00 часа до 17:00 часа на същата дата, като в края на работния
ден разпечатала от фискалния апарат на обекта, дневния финансов отчет, като оборотната
сума за деня в размер на 2099, 88 лв. прибрала в желязната каса в обекта и заключила
касата. В чекмедже на павилиона, което не се заключвало, останала сумата от около
200 лв. в банкноти и монети, служещи за връщане на ресто на клиенти през деня. Впоследствие,
свид. П. М. заключила и вратата на павилиона, но пропуснала да активира COT - системата
на обекта, с каквато система бил оборудван всеки павилион на „Табак маркет“ АД и
отишла да празнува Нова Година в квартирата на подс. Х.Х.. Било около 19:00 часа
на 31.12.2017 г. когато свид. П. М. отишла в квартирата на подсъдимия в гр.Х., на
***, като подс. Х.Х. бил вече консумирал алкохол и във видимо нетрезво състояние.
Последният бил сам в квартирата и със свид. П. М. продължили да консумират алкохол.
Влизайки в квартирата на подс. Х.Х., свид. М. оставила дамската си чанта на закачалка
в стаята, където консумирали алкохол, като в чантата били служебните ѝ ключове
за вратата на павилиона и за касата на обекта. На самата закачалка била и чантата
на подс. Х.Х..
В около 21:30 часа на 31.12.2017 г., тъй
като цигарите свършили, подс. Х.Х. казал на П. М., че отива да купи цигари, а и
още алкохол. Отивайки до закачалката за да си вземе чантата, подс. Х.Х. видял закачена
и чантата на П. М. и тъй като знаел, че в чантата си, тя държи ключовете си, в т.ч.
и служебните - за павилиона и касата в него, в този момент у същия възникнало решение
да вземе ключовете за павилиона и касата от чантата на П. М., с които да отключи
павилиона и касата, и да отнеме наличните пари в павилиона. В изпълнение на взетото
решение, той взел ключовете за павилиона и касата от чантата на П. М., без тя да
забележи, които се намирали във вътрешно отделение на чантата ѝ, и излязъл
от квартирата. Бил облечен с дънки и жълто-кафяво на цвят горнище - суитчър. Било
около 22:00 часа на 31.12.2017 г., когато подс. Х.Х. достигнал до павилиона на ул.
„Стефан Стамболов“ в гр.Хасково, срещу ДКЦ „Свети Георги“, отключил вратата на същия,
насочил се към шкафа със касата, с чието разположение бил добре запознат, след което
отворил с ключ вратата на касата в павилиона, откъдето взел сумата от 2099.88 лв.,
оставена по-рано през деня от свид. П. М., след което заключил касата и павилиона
и се насочил обратно към квартирата си. Там в стаята си, подс. Х.Х. заварил освен
свид. П. М. и хазяина си В., като преди да седне при тях, оставил в чантата на П.
М. ключовете за павилиона и касата, във външен джоб на чантата ѝ, без да бъде видян от нея. На въпрос от страна на П. М. дали
е купил цигари, подс. Х.Х. дал някакво обяснение, на което П. М. не обърнала внимание,
тъй като и тя била вече в нетрезво състояние. След това подсъдимият и свид. М. продължили
да празнуват, а хазяинът В. си тръгнал. В ранната сутрин на 01.01.2018 г., свид.
П. М. си тръгнала от квартирата на подсъдимия.
На 01.01.2018 г. около 11:00 часа, свид.
П. М. отишла на работа до павилиона, като още при отварянето на дамската си чанта,
ѝ направило впечатление,
че ключовете за павилиона и касата се намират във външен джоб на чантата й, при
положение, че тя ги била оставила предния ден във вътрешно отделение на чантата
си. Отворила павилиона и ѝ направило впечатление, че имало разхвърляни стоки по земята,
които предния ден били по рафтове на павилиона - пакети с мокри кърпи и шишета с
алкохол. Проверила веднага в чекмеджето и установила, че парите в размер около
200 лв. са там, но при отключването на касата в шкафа, установила, че сумата от
2099.88 лв. оставена от нея предния ден в касата, липсвала. Уведомила веднага свид.
Г. А. З., която дошла на място, била уведомена и полицията, извършен бил оглед на
местопроизшествие и започнато досъдебно производство
Гореизложената фактическа обстановка се доказва
по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 283
от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещото
лице по назначената на досъдебното производство оценителна експертиза и
това на назначеното вещо лице по
извършената видеотехническа и лицево – идентификационна експертиза,
всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2
НПК и подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа
обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод,
че подсъдимият Х. *** е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението, субсумирано под състава по чл.195,
ал.1, т.4,
вр. чл.194, ал.1
от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен
към наказателна отговорност, тъй като на 31.12.2017 г. в град Хасково е
отнел чужди движими вещи, а именно пари в размер на 2099, 88 лева, собственост на
„Табак маркет“ АД, град София с ЕИК: *********, от владението на органите на управление
на „Роми 72“ ЕООД, град Хасково, ЕИК:*********, представлявано от Г. А. З. с ЕГН:
********** от гр.Х., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От
събраните доказателства е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му, неговия предмет,
както авторството на престъплението - а именно, че подсъдимият е извършил
същото. Обстоятелство, което всъщност не се оспорва от него, с оглед
направените пред съда самопризнания, нито от защитата му и което се потвърждава
от събраните на досъдебното производство доказателства, приобщени в съдебна
фаза на процеса. От обективните данни по делото, касаещи механизма на
осъществяване на деянието, а именно обстоятелствата, свързани с използване на
ключове за търговския обект, за които следва да се приеме, че съставляват техническо
средство, се установява и наличието на квалифициращия деянието белег по 195, ал.1
т. 4 от НК. Тоест, правната квалификация е предложена от държавното обвинение
обосновано и в съответствие с материалния закон.
От субективна страна, съдът
намира, че деянието е извършено от
подсъдимия Х.Х. умишлено, при пряк
умисъл, т.е съзнавал е, че с деянието си лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи,
предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е целял да
установи тази власт върху предмета на престъплението, както
и да извлече имуществена облага чрез това.
При определяне
на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението,
а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване
на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната
степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е с обременено съдебно минало, както към настоящия момент, така и към датата на извършване на деянието, като
за същия са събрани и относително негативни
характеристични данни за личността му, както вече
бе изтъкнато. От друга
страна обаче, като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете стойността на предмета на престъпление, която надхвърля
размера на минималната работна заплата за страната, но все пак не е твърде
висока, възрастта на подсъдимия, и най – вече съдействието,
което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал
за по - бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално
поведени. В това число и направените пълни самопризнания,
с които допринесе за изясняване на обективната
истина по делото, изразеното съжаление за
извършеното. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”,
настоящият съдебен състав прие, че наказанието за подсъдимия Х.Х.Х. следва да бъде определено
не при условията не на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото липсват материалноправните
предпостави за това, а при условията на чл. 54 НК, но при превес на смекчаващите
вината обстоятелства малко над законоустановения специален минимум. По този начин
предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено
за срок от 1 година след редукцията с 1/3 на основание чл. 58а, ал. 1 НК на размера от 1
година и 6 месеца в рамките на предвиденото
за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс. Определеният вид на наказанието и срок, след
приложение на разпоредбата на чл. 54 НК и след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК е
справедлив и обоснован, от гледна точка целите, визирани в чл. 36 от НК, като не са налице предпоставките по чл.
66, ал. 1 от НК, а това налага ефективното му изтърпяване. Така бе постановено наказанието „Лишаване
от свобода” за срок от 1 година, да се изтърпи при първоначален „общ” режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3, по арг. от т. 2, б.
„в“ от ЗИНЗС, а на основание чл. 59, ал.1, т. 1 от НК, при
изпълнение на наказанието, бе постановено приспадане
на времето
през което подс. Х.Х.Х. с ЕГН: ********** е бил задържан по ЗМВР, по реда на НПК
и спрямо него е била изпълнявана мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано
от 04.12.2018 г., като един ден задържане за зачита за един ден „лишаване от свобода“.
Предвид
обстоятелството, че инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок на осъждането
на подсъдимия по НОХД № 179 по описа на Районен съд – Пловдив за 2015 г. и
отчитайки вида на наложеното с настоящата присъда наказание, настоящият съдебен
състав счита, че е реализирано основанието по чл. 68, ал. 1 от НК. Така, бе приведено
с постановения съдебен акт в изпълнение наложеното на подс. Х.Х.Х., с Определение
№ 18 от 15.01.2015 г., с което на същата дата е одобрено споразумение от РС –Пловдив
по НОХД № 179 по описа на същия съд за 2015 г., наказание, а именно лишаване от
свобода за срок от 1 година, което бе прието да се изтърпи изцяло и преди наложеното
с присъдата по делото, при първоначален „общ” режим, на основание чл. 57, ал.
1, т. 3, по арг. от т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, след като се установи наличието на формалните
предпоставки за това и доколкото общият сбор на двете наказание е точно две
години, тоест на надхвърля установения в закона праг, от значение за преценката.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимият
Х. *** бе признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност,
в негова тежест на основание чл. 189,
ал. 3 НПК следва да се
възложат разноските по делото, като същият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР
– Хасково сумата в размер на 158.53 лева, представляваща направени по досъдебното
производство разноски за възнаграждения на вещи лица, а по сметка на Районен съд
– Хасково – сумата в размер на 5.00 лева, представляваща държавна такса при всяко
служебно издаване на изпълнителен лист.
При
разпорежданмето с приобщените като веществени доказателства
оптични дискове – 2 бр. съответно надпис “Verbatim“ 700 МВ и съответно надпис
“Verbatim“ 700 МВ – CD - R, съдът прие необходимостта същите да останат приложени по делото, в
какъвто смисъл произнесе съдебния акт в тази част.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!!!
Секретар:К.С.