Р Е Ш
Е Н И Е
№ 567/17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на десети декември през две хиляди и двадесета
година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№492/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.П.М. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0294-000369/11.08.2020г. на ВПД Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом,
с която на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от шест месеца. В жалбата се излагат доводи, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен и се поддържа искането за неговата
отмяна. В съдебно заседание оспорващият не се явява, като в постъпило по делото
становище моли жалбата му да бъде уважена.
Ответникът
по жалбата не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-0294-000369/11.08.2020г. на ВПД Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ
Лом, с която на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от шест месеца. Мотивите се свеждат до това, че с Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) №GA 281120/10.08.2020г. е установено, че на 10.08.2020г., около 17,30 часа, в
гр.Лом, на ул.”Х*** А*** ”, оспорващият, като водач на МПС „Я*** 700” с рег.№М***
, управлява същата като не притежава категорията към която спада управляваното
от него МПС. При така описаното нарушения на чл.150а, ал.1 от ЗДвП,
административният орган е бил мотивиран на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП да издаде оспорения административен акт, с които по отношение на
оспорващия е наложена оспорената принудителна административна мярка.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
С приетия на л.19 по делото АУАН
№GA 281120/10.08.2020г. е установено,
че на 10.08.2020г., около 17,30 часа, в гр.Лом, на ул.”Х*** А*** ”,
оспорващият, като водач на МПС „Я*** 700” с рег.№М*** , управлява същата като
не притежава категорията към която спада управляваното от него МПС..
Оспорващият е подписал и АУАН без да изложи възражения по констатациите в него.
В последствие са подадени възражения вх.№ури 294000-11230/11.08.2020г. (л.20 по
делото), с който са оспорени констатациите в АУАН.
Въз основа на установеното в АУАН
№GA 281120/10.08.2020г., ВПД Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом
е издал оспорената в настоящето съдебно производство на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-0294-000369/11.08.2020г. на ВПД Началник
РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Оспореният
административен акт е връчен на лично оспорващия на 09.11.2020г., което се
установява от подписа му върху разписка на административния акт, тоест жалбата
с вх.№2142/16.11.2020г., с която е оспорен административният акт, е подадена в
рамките на законоустановеният срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът
извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от О*** Т*** И***
, който със Заповед №8121К-13783/14.11.2019г. на Министъра на вътрешните работи
временно е назначен на длъжност Началник РУ Лом при ОД на МВР Монтана. Със
Заповед №301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР Монтана (л.26 по
делото), която е основана на дадени правомощия със Заповед
№8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи (л.27 по делото),
издателя на административния акт е овластен с правомощия да издава ПАМ по ЗДвП,
тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.
По разбиране на настоящият съдебен състав в
хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения,
които да се лишили оспорващия от правото му на защита. Следва да се отбележи,
че изискването за форма е спазено, тъй като видно от съдържанието на самата
заповед, тя съдържа фактически основания - точно посочен акт за установяване на
административно нарушение, дата и част на извършване на нарушението, на
нарушителя и регистрационен номер на автомобила, тоест всички релевантни за
приложимата правна норма факти са надлежно посочени, което е дало основание да
се посочи надлежно и правното основание за налагането на оспорената ПАМ.
По
разбиране на настоящата съдебна инстанция, в случая по безспорен начин от
събраните по делото доказателства се установява, че са налице
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. По делото не е спорно, че
на 10.08.2020г., около 17,30 часа, в гр.Лом, на ул.”Х*** А*** ”, оспорващият,
като водач на МПС „Я*** 700” с рег.№М*** , управлява същата, като спорния по
делото въпрос е дали има нужната правоспособност. Това е така, тъй като от доказателствата по делото и по конкретно от свидетелство за регистрация
на земеделска и горска техника серия се установява, че процесното ППС е
регистрирано по Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника (ЗРКЗГТ). Законът за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ) се прилага за земеделска, горска техника,
включително превозни средства и машини за земни работи, наричани по-нататък
"техниката", както и за двигатели с вътрешно горене за извънпътна
подвижна техника. С техника регистрирана по този закон могат да работят
само лица, притежаващи съответната правоспособност, като от своя страна
правоспособността на лицата за работа с техниката се дели на следните
категории: 1. категория Твк - колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях
работни машини; 2. категория Твк-З - специализирана и специална самоходна
земеделска техника; 3. категория Твк-Г - специализирана и специална самоходна
горска техника; 4. категория Твк-М - специализирана и специална самоходна
техника-машини за земна работа. От свидетелството за регистрация се установява,
че процесното ППС "Я*** 700 " представлява самоходна машина по
смисъла на § 1, т. 12 от ДР ЗРКЗГТ, тоест за да се работи с нея, респективно да
управлява такъв тип машина водача трябва да притежава правоспособност за работа
съгласно чл. 13 от ЗРКЗГТ.
От своя страна Законът за движение по
пътищата урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези
пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни
средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните
служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и
наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни актове. В § 6, т.10 от ДР на ЗДвП се дава определение на "пътно превозно
средство"- съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за
превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват
трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. В
§ 6, т.16 от ДР на ЗДвП се дава определение и на "самоходна машина"
- съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и
движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са:
електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла
на § 1, т. 12 от ДР на Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника,
строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от
Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни.
Следователно и по смисъла на ЗРКЗГТ и по смисъла на ЗДвП процесното ППС "Я***
700" представлява самоходна машина, което е пътно превозно средство. За да
участва същото в движение по пътищата, отворени за обществено ползване първо процесното
ППС трябва да е регистрирано, като в случая е установено, че ППС "Я*** 700
" е надлежно регистрирана като земеделска техника.
По аргумента на чл.156 от ЗДвП, за да
придвижва самоходна машина по пътищата, водачът трябва да притежава
свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за
управление на моторно превозно средство, от която и да е от категориите по чл.
150а от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 156 от ЗДвП
е ясна и същата изисква притежаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство, от която и да е от категориите по чл. 150а от ЗДвП, като
оспорващия отговаря на това изискване, тъй като е представил СУМПС, което е
валидно. В случая обаче не се установява оспорващия да притежава свидетелство
за правоспособност за работа с тази машина, тоест той е осъществявал
придвижване на процесното ППС бъз да изпълнява кумулативните изисквания на
разпоредбата на чл.156 от ЗДвП. Доколкото контрола по движение по пътищата се
осъществява по реда на ЗДвП следва да се приеме, че законосъобразно по
отношение на оспорващия е наложената ПАМ, тъй като той не е имал необходимата
правоспособност по аргумента на приложимата материална разпоредба на чл.156 от ЗДвП.
Пълнотата изисква
да се отбележи, че настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е
издадена при спазване на принципа на законност - чл. 4 от АПК, тъй като е
издадена в рамките на установените със закона правомощия на органа, на
основанията и по реда, установен със закон. Заповедта съответства и на целта на
закона - да се запази живота и здравето на участници в движението и да се
предодврати възможността за извършване на повторно нарушение от същото лице. В
случая оспорващият не е бил лишен от право си на защита, тоест и изискването на
чл.8 от АПК е спазено, тъй като макар че органът не го е уведомил за започване
на административното производство по реда на чл. 26 от АПК, не е налице
съществено нарушение, защото в случая става въпрос за принудителна
административна мярка, чиято цел е да предотврати настъпването на
неблагоприятни последици, които именно поведението на оспорващия би могло да
породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид наличието на надлежно
събрани доказателства, които установяват материалноправните предпоставки за
налагане на ПАМ не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй
като при издаване на административния акт са установени всички факти и обстоятелства.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният административен
акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в
съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №20-0294-000369/11.08.2020г. на ВПД
Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата да се отхвърли
като неоснователна предвид, което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав
на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.М. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0294-000369/11.08.2020г. на ВПД Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: