Р Е Ш Е Н И Е

№ 2326

гр. Пловдив, 14.12.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ- ХХVIII състав, в открито заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:                                                           

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

Секретар ДИАНА КАРАИВАНОВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2108 по описа на съда за 2020 год., взе предвид следното:

Производство по чл.145 - чл.178 АПК.

Образувано е по жалба на Й.Й.М.. Й. с ЕТ „*** – Й.Й.“, със седалище и адрес на управление ***, против Заповед № РД-09-298/16.07.2020 г. на Кмета на район „Западен“ при Община Пловдив, с която е отнето Разрешение №03013057/30.10.2019г. за ползване на място- общинска собственост за поставяне на преместваеми обекти с временен устройствен статут. Жалбоподателят излага възражения за съществени нарушения на административното производство и противоречие на оспорената заповед с материалния закон. Твърди, че издаването на административния акт не е съобразен с епидемиологичната обстановка в страната, която е довела до преустановяване на осъществяваната дейност. Оспорва констатираните обстоятелства и сочи на липса на правно основание за отменяне на издаденото разрешение за ползване на място, общинска собственост. Претендира се отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Не претендира присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът – Кметът на район „Западен“ при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Т. оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и от лице, за които е налице правен интерес от оспорването. Актът е връчен на 11.08.2020г., а жалбата е постъпила на 24.08.2020 г., спазен е 14-дневния срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:

Установява се от доказателствата по делото, че на ЕТ „*** – Й.Й.“ е било издадено от ВИД Кмет на Район Западен Разрешение №03013057/30.10.2019г. за ползване на място- общинска собственост за поставяне на преместваеми обекти с временен устройствен статут, изградени на осн. чл.125 ал.4 от ППЗТСУ /отм./, вр. §8 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив, с което и е разрешено да ползва място- общинска собственост от 20 кв. м., намиращи се на административен адрес гр. Пловдив, бул.Шести септември, на основание Решение №351, взето с протокол №61/03.10.2019г на Общински съвет-Пловдив. Същото място е било предоставяно и в предходен период на търговеца. При извършени на 19.06.2020г. и 29.06.2020година текущи физически проверки от длъжностни лица при  Район Западен на Община Пловдив -инж.Ивайло Няголов, заемащ длъжността главен инспектор Строителен контрол и Н.П.- старши инспектор териториално устройство била направена констатацията, че обектът – преместваемо съображение тип павилион с предназначение за продажби на кафе и закуски, не се използва по предназначение, а същият се ползва като склад за лични вещи. Установеното при проверката било отразено в Констативни протоколи от 19.06.20г. и от 29.06.20г.. дадена била възможност на жалбоподателят  да поясни защо мястото не се ползва по предназначение съгласно даденото Разрешение. Постъпило обяснение вх.№2-9400-1010/03.07.20г., в което посочила, че се касае за влошени семейни отношения и тя е пренесла лични вещи в павилиона, за които заявила желание да премахне и да продължи работа в обекта. На основание констатациите, направени в констативните протоколи била издадена и Заповед № РД-09-298/16.07.2020 г. на Кмета на район „Западен“ при Община Пловдив, с която е отнето издаденото Разрешение от 30.10.2019г.. Недоволна от това, жалбоподателят инициирал настоящото съдебно производство.

При така установеното от фактическа страна, съобразно приобщените по делото писмени доказателства, съдът счита, че атакувания административен акт е законосъобразен. Не  е налице нарушение на проведеното административно производство. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно приетата по делото упълномощителна Заповед №19ОА-2807 от 25.11.2019г. на Кмета на Община Пловдив. Същата е издадена в необходимата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й, като не са налице съществени пороци, обуславящи нейната нищожност. Спазена е и процедурата по съставяне и връчване на предхождащия заповедта констативен акт  от 29.06.2020 г. и на предхождащ го друг констативен акт  от 19.06.2020г., които също не обуславят извод за такава незаконосъобразност на оспорвания акт, представляваща основание за неговата отмяна. Видно от представените към жалбата доказателства, са съставени два констативни акта с идентично съдържание в присъствието на жалбоподателя, и двата посочени в процесната заповед. С тях се констатират едни и същи обстоятелства, като единствената съществена отлика са датите, на които са извършени посещенията на място, при които са установени обективираните в актовете обстоятелства. И двата констативни акта са връчени лично на Й.Й. М.-Й..

Съгласно чл. 80 от ЗМДТ, общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това. Освен чл.80 от ЗМДТ в оспорения административен акт, като правно основание е посочен и чл.22 предл.1 –во от Наредбата за реда и условията за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив /приета с Решение № 71, взето с Протокол № 3 от 25.02.2016 г.; изм. и доп. с Р. № 204, взето с Пр. № 7 от 17.05.2016 г.; изм. и доп. с Р. № 539, взето с Пр. № 22 от 22.12.2016 г.; изм. и доп. с Р. № 329, взето с Пр. № 17 от 28.09.2017г./, съгласно който текст, разрешенията за ползване на място общинска собственост, издадени по реда на тази наредба, се отнемат със заповед на кмета на община Пловдив и/или упълномощено от него лице, когато мястото не се използва по предназначение.Безспорно е установено, че в търговския обект, разположен на предоставеното място- общинска собственост, не се осъществява търговската дейност от търговеца жалбоподател, за което е издадено разрешение за ползване на имот общинска собственост за търговска дейност, а същото се ползва  като склад за лични вещи. Така жалбоподателя е нарушил разрешението за търговска дейност, което е в разрез с т.1 и т.4 от него- да ползва мястото като терен за павилион за закуски и кафе и да го поддържа в добро техническо и естетическо състояние. Ето защо правилно на основание чл. 80, предл. второ от ЗМДТ, във вр. чл. 22 предл. второ от НРУИРПМОС е наредено отнемане на Разрешение за ползване №03013057/30.10.2019г. на имот общинска собственост за търговска дейност. Предвид изложеното, обжалваната заповед се явява законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, в полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл. 78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

Водим от горното, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Й.М.. Й. с ЕТ „*** – Й.Й.“, със седалище и адрес на управление ***, против Заповед № РД-09-298/16.07.2020 г. на Кмета на район „Западен“ при Община Пловдив, с която е отнето Разрешение №03013057/30.10.2019г. за ползване на място- общинска собственост за поставяне на преместваеми обекти с временен устройствен статут.

ОСЪЖДА Й.Й.М.- Й. с ЕТ „*** – Й.Й.“, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Район "Западен" при община Пловдив сумата от 100.00 /сто/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

СЪДИЯ: