Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….
гр.София, 08.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори
юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 611 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С Решение № 470653 от 15.08.2018 г. на СРС, ГО, 66 с-в по гр.д.№ 36355/2015 г. по
описа на СРС, е осъдена „З.Б.В.И.Г.“, с ЕИК ******и със седалище и адрес на
управление ***, пл. „******, да заплати на П.А.Я., с ЕГН ********** и адрес ***,
на основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ сумата в размер на 4 607 лева - неплатена
част от дължимо въз основа на сключен договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“
обезщетение поради настъпило на 27.12.2014 г. застрахователно събитие - кражба
на застрахования автомобил „Мерцедес ЦЛ 55 АМГ“ с peг.
№ ******, ведно със законната лихва от 25.06.2015 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 103,76 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 27.03.2015 г. -
24.06.2015 г., като е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 204, ал. 2 КЗ /отм./ за
заплащане на сумата в размер на 408 лева – надвнесена застрахователна премия
поради надзастраховане, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 25.06.2015 г. до окончателното плащане.
С
постановеното решение е осъдена „З.Б.В.И.Г.“, с ЕИК ******и със седалище и
адрес на управление ***, пл. „******, да заплати на П.А.Я., с ЕГН ********** и
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1 104,55 лева -разноски
по делото; осъден е П.А.Я., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „З.Б.В.И.Г.“,
с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, пл. „******, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 8,37 лева -разноски по делото.
Решението
е обжалвано от ответника „З.Б.В.И.Г.“ с изложени доводи, че
в частта на уважаване на исковете същото е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални
нарушения. Неправилно, според ответника, първоинстанционния съд е възприел като
преклудирано възражението на застрахователя за подзастраховане на процесното МПС. Същото е релевирано в проведеното с.з., в което е приета и
допуснатата в процеса САТЕ, чрез които констатации било установено, че действителната
стойност на застрахования автомобил е 40000.00 лв.
Отправя
искане за отмяна на решението на СРС в посочената част и отхвърляне на исковете
в цялост. Претендира разноски.
Решението
на СРС е обжалвано и от ищеца П.А.Я. в частта, с която съдът се е произнесъл по
предявените при условията на евентуалност искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.204, ал.2 КЗ /отм./ с изложени доводи за
недопустимост. При условията на евентуалност в посочената част решението се
обжалва като неправилно с отправено искане за отмяната му. Заявява становище,
че волята на ищеца е била изрична и несъмнена и по този начин съдът се е
произнесъл с доклада по делото, че претенцията по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.204, ал.2 КЗ /отм./ е предявена при условията на евентуалност. Именно поради
това произнасянето на съда по нея при уважени главни искове по реда на чл. 208,
ал. 1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД е недопустимо. Претендира разноски.
В
законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на въззивната жалба по
чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника „З.Б.В.И.Г.“, в който е изразено становище за
нейната неоснователност.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо в
частта, в която съдът се е произнесъл по предявения при условията на
евентуалност иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.204,
ал.2 КЗ /отм./. Според чл. 270, ал. 3 изр. 3 ГПК, ако
е разгледан непредявен иск,
решението се обезсилва и делото се връща на
първоинстанционния съд за произнасяне
по предявения иск. Предмет на спора, по който съдът следва
да се произнесе, е твърдяното
от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав
и заявения петитум субективно
право или правоотношение. В процесния случай, настоящият
въззивен състав, приема, че недопустимо
първоинстанционният съд е разгледал,
като главен, предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 пр.3-то от ЗЗД. Т.е
недопустимо съдът е разгледал,
предявения при условията на
евентуалност иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр.1-во от ЗЗД, като главен иск. В посочената част постановеното решение следва да бъде обезсилено, като претенцията на посоченото основание бъде оставена без разглеждане. Не се е
сбъднало поставеното от ищеца вътрешнопроцесуално
условие, като предпоставка
за разглеждане на евентуалният
иск, а именно - отхвърлянето на главния
иск по чл.208, ал.1 КЗ /отм./ и акцесорния
към него по чл.86, ал.1 ЗЗД, поради
което предявеният евентуален спрямо него иск е следвало да бъде оставен без разглеждане, а не отхвърлен. Решението на СРС в тази част е недопустимо и следва
да бъде обезсилено, а в останалата част настоящата
инстанция намира първоинстанционното решение за
валидно, допустимо и правилно.
На
основание чл.272 ГПК съдът препраща към подробно изложените от първата
инстанция мотиви на постановения съдебен акт при произнасяне по претенциите по чл.
208, ал. 1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Във връзка с доводите във въззивната
жалба за неправилност на постановеното решение, съдът намира следното:
В
производството е установено и страните не спорят, че в срока на действие на
сключения между страните застрахователен договор за имуществено застраховане по
застрахователна полица № 5С037888 от 02.09.2014 г. с предмет МПС „Мерцедес ЦЛ
55 АМГ“ с peг. № ****** е настъпило на 27.12.2014 г.
застрахователно събитие – кражба на МПС-покрит риск от сочената застраховка.
Съобразно
указанията на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./, вр. чл. 203,
ал.2 КЗ /отм./ на обезщетяване от застрахователя подлежат действителните вреди
към момента на настъпване на застрахователното събитие в рамките на уговорената
застрахователна сума, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество.
Страните
спорят по въпросите за действителната стойност на застрахования автомобил към
датата на настъпване на соченото застрахователно събитие и към датата на
сключване на застрахователния договор.
Чрез
представения застрахователен договор по цитираната полица се установява и
страните не спорят, че застрахования автомобил е с определена застрахователна
стойност 22000.00 лв.
Чрез
събраните пред първата инстанция доказателства – САТЕ-първоначална и допълнителна,
които настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК и приетата пред
настоящата инстанция САТЕ, която се възприема като обективно и професионално
изготвена се установява, че действителната стойност на лекия автомобил може
трудно да бъде определена предвид обстоятелството, че автомобилът е
изключително рядък –лимитирана серия, модифициран от
AMG. Застъпеното мнение от експертите е, че действителната стойност на
автомобила към датата на сключване на застрахователния договор трудно може да
бъде определена, като същата варира между двете стойности – 21853.00 лв. до
40000.00 лв. Доколкото в производството не е въведено своевременно от страна на
ответника възражение за подзастраховане /същото е
направено в устните състезания пред първата инстанция/ настоящия състав намира
че не дължи произнасяне по него. Доводите на ответника в обратен смисъл, съдът
намира за неоснователни. Правилни и законосъобразни са изводите на първата
инстанция, че в случая правилото на чл. 205, ал. 1 КЗ /отм./ за определяне на
обезщетение при подзастраховане не намира приложение
поради несвоевременно наведеното в тази връзка възражение от ответника.
Възражението за подзастраховане по чл. 205, ал.1 КЗ
/отм./ има характер на правопогасяващо възражение относно евентуалната разлика
между дължимата по договора застрахователната сума и съотношението между
по-малката застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната
стойност на застрахованото имущество. В тази връзка възражението за подзастраховане попада в хипотезите за преклузия
на възражението, визирани в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, поради което и релевирането
му едва в последното по делото съдебно заседание, какъвто е настоящият случай,
се явява несвоевременно направено /в този смисъл и Определение №14/09.01.2018
г. по к.д. № 1880/2017 г., по описа на ВКС, II ТО/.
С оглед
това дължимото от ответника за настъпилото събитие застрахователно обезщетение
е ограничено от уговорената между страните застрахователна сума от 22 000 лева,
поради което и именно в този размер ответникът дължи обезщетение на ищеца
/глава Шеста, раздел VI, т. 1 от ОУ/.
Между
страните не се спори, че платеното от ответника преди предявяване на иска
застрахователно обезщетение е в размер на 16 893 лева, поради което и същият
дължи остатъка възлизащ на сумата от 5 017 лева. Ищецът претендира сума в
по-малък размер /4 607 лева/, поради което с оглед диспозитивното
начало предявеният иск по чл.208, ал.1 К /отм./ следва да бъде уважен в цялост.
При
липса на изложени доводи по отношение на обжалваната част от решението на СРС в
частта, с която е налице произнасяне по акцесорното вземане, съдът намира че не
дължи обсъждане на фактическите констатации и правни изводи на първата
инстанция, към които настоящия състав препраща.
По
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 470653 от 15.08.2018 г. на
СРС, ГО, 66 с-в по гр.д.№ 36355/2015 г. по описа на СРС, в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен предявеният при условията на евентуалност от П.А.Я.,
с ЕГН ********** и адрес ***, срещу „З.Б.В.И.Г.“, с ЕИК ******и със седалище и
адрес на управление ***, пл. „******, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 204, ал. 2 КЗ /отм./ за заплащане на
сумата в размер на 408 лева – надвнесена застрахователна премия поради надзастраховане, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 25.06.2015 г. до окончателното плащане и оставя
без разглеждане евентуалния иск.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 470653 от 15.08.2018 г. на
СРС, ГО, 66 с-в по гр.д.№ 36355/2015 г. по описа на СРС, в частта, с която е
осъдена „З.Б.В.И.Г.“, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, пл.
„******, да заплати на П.А.Я., с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл.
208, ал. 1 КЗ /отм./ сумата в размер на 4 607 лева - неплатена част от дължимо
въз основа на сключен договор за имуществена застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“ обезщетение поради настъпило на
27.12.2014 г. застрахователно събитие - кражба на застрахования автомобил
„Мерцедес ЦЛ 55 АМГ“ с peг. № ******, ведно със
законната лихва от 25.06.2015 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 103,76 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 27.03.2015 г. - 24.06.2015 г.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.