№ 3751
гр. Варна, 04.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Светлана Тодорова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100501500 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от името на А. П. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.В., бул.“В. В.“ №***, вх.*, ет.*, ап.*5, действащ чрез назначеният му
особен представител адв.Г. А., със служебен адрес: гр.Варна, ул.“Граф Игнатиев“ №17, офис
5, против Решение №1375/22.04.2024г. постановено по гр.д.№20233110101372 по описа на
Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от “Кредит Инс“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар Борис III“ №85, ет.Мецанин,
представлявано от Марио Г.ев Алексиев, действащо чрез адв.Р. Д., против жалбоподателя
иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД за установяване на съществуването на задължения, за които в границите на гр.д.
№12441/2022г. на Районен съд Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, а именно: сумата от 2000лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит “Екстра“ №119239/09.08.2021г., сумата от 133.68лв.,
представляваща договорна лихва за периода 09.09.2021г.-09.08.2022г. и сумата от 181.52лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 10.09.2021г.-15.09.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-15.09.2022г. до окончателното заплащане на вземането.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, като се оспорват изводите на съда за доказаност на сключен между страните
договор за кредит и за действителност на същия. Поддържа се, че по делото не са ангажирани
никакви доказателства, от които да се установява сключването на твърдения от ищеца Договор за
потребителски кредит “Екстра“ №119239/09.08.2021г., включително и дистанционно по електронен
път. Сочи се, че личните данни и идентификацията на ответника, са събрани не от ищеца, а от
трето за спора лице-“Изпей“ АД по повод получаване на сумата от 2000лв. Сочи се още, че
1
неизяснено е останало и основанието за получаване на въпросната сума от ответника, както и дали
то има връзка с процесния договор за кредит. На следващо място се поддържа, че договорът за
кредит е недействителен, тъй като не е доказано спазването на специфичните изисквания
приложими при сключване на договори за потребителски кредит, в това число предоставянето на
потребителя на преддоговорна информация, чрез стандартен европейски формуляр и запознаване
с Общите условия. Твърди се, че начина на формиране на годишен процент на разходите от
47.9%, е абсолютно неясен, както и че размерът на същия противоречи на добрите нрави,
защото е неморално и неоправдано висок. Твърди се още, че клаузата от договора за кредит,
касаеща размера на възнаградителната лихва е нищожна, тъй като размера на лихвата е 72%
годишно и е в пъти над пазарните нива, съответно противоречи на добрите нрави. На следващо
място са развити обстойни доводи за недействителност на договора за кредит, свързани с
изискването за задължително обезпечаване на вземането с поръчителството на одобрен от
кредитодателя “Гарант“. Поддържа се, че в противоречие със закона и с вменените му задължения,
кредиторът не е извършил преценка на кредитоспособността на потребителя, а го е обременил
финансово и то при неясни за последни финансови параметри. Моли се за отмяна на
атакуваното решение и за отхвърляне на предявените претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, е
депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност и се развиват доводи за правилност на атакуваното решение. По-конкретно се
поддържа, че от ангажираните доказателства се установява валидно сключен по електронен
път договор за кредит. Оспорват се доводите на жалбоподателя за неустановеност на
основанието за получаване на процесната сума от ответника, като се поддържа, че предвид
предмета на дейност на ищеца-кредитиране, то липсва друго правно основание за
извършване преводи от негова страна в полза на физически лица, освен посочените в
предмета си на дейност. На следващо място се оспорват доводите на жалбоподателя за
недействителност на процесният договор за потребителски кредит, като са развити
подробни съображения в посока, че съдържа всички необходими реквизити посочени в чл.11 от
ЗПК и че потребителя е запознат предварително с условията на договора и с Общите условия към
него. Оспорват се и доводите за пороци на договора във връзка с формирането на ГПР, като се
твърди, че размера на същия не противоречи на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не надвишава
петкратния размер на законната лихва. Твърди се още, че уговорената възнаградителна лихва
не противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност, както и на добрите
нрави, защото размерът на същата е съответен на насрещната престация от страна на
кредитора и на риска, който той е поел в качеството на небанкова институция, издържаща се
от собствената си печалба. Поддържа се, че правилно възражението на ответника относно
възнаграждение за предоставяне на поръчителство, е счетено от съда за неоснователно,
доколкото ищецът в нито един момент не е претендирал суми по договор за поръчителство
или за обезщетение за непредоставяне на такова. Моли са за отхвърляне на подадената въззивна
жалба.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. От друга страна с оглед факта, че жалбоподателят се представлява от особен
представител, за редовността на производство, следва да се събере депозит за полагащото се
възнаграждение на особеният представител, което се дължи авансово от въззиваемият-ищец.
Ето защо на ответника по жалбата, следва да укаже да внесе депозит в размер на 400лв., с
предупреждение, че при неизпълнение възнаграждението ще бъде заплатено от бюджета на
съда, а в последствие принудително събрано от страната.
2
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на А. П. С., с ЕГН **********,
действащ чрез назначеният му особен представител адв.Г. А., против Решение
№1375/22.04.2024г. постановено по гр.д.№20233110101372 по описа на Районен съд Варна, с
което е уважен предявеният от “Кредит Инс“ АД, с ЕИК *********, иск с правно основание
чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
на съществуването на задължения на жалбоподателя, за които в границите на гр.д.
№12441/2022г. на Районен съд Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, а именно: сумата от 2000лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит “Екстра“ №119239/09.08.2021г., сумата от 133.68лв.,
представляваща договорна лихва за периода 09.09.2021г.-09.08.2022г. и сумата от 181.52лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 10.09.2021г.-15.09.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-15.09.2022г. до окончателното заплащане на вземането.
УКАЗВА на “Кредит Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цар Борис III“ №85, ет.Мецанин, представлявано от Марио Г.ев
Алексиев, че следва в едноседмичен срок от съобщаването, да представи доказателства
за внесен по особената сметка на ВОС, депозит за възнаграждение на назначеният особен
представител на въззиваемата ответница, дължимо за въззивното производство в размер на
400лв., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение възнаграждението ще бъде
изплатено от бюджета на съда и впоследствие принудително събрано.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1500/2024г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 30.10.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно
връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3