Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
Гр.Разград,
30. 04. 2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
окръжен съд в публично заседание на шести
април през две хиляди и петнадесета година в състав:
Съдия: Анелия
Йорданова
при секретаря С. Л.
като разгледа докладваното от съдия Ан.
Йорданова гр. д. № 135 по описа за 2013 г. , за да се произнесе взе предвид
следното:
Исковете са с правно основание 26,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 146 , ал. 1 и чл. 143 от ЗЗП и чл. 55 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от
Т.И.Х. *** чрез повереник адв. Събева против „Юробанк България” АД и
„Бългериън ритейл сървисиз” АД за признаване за нищожни на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД на клаузи от договор за потребителски кредит и допълнителни споразумения
към него. Ищецът твърди, че на 17. 08. 08 г. е сключил с първия ответник
Договор за потребителски кредит № HL 35987
за предоставяне на потребителски кредит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 125 000
лева, като за обезпечаване на вземането е учредена и договорна ипотека върху
недвижим имот. Договорът бил типов образец, като нито една от клаузите в него
не е подлежала на договаряне. Много от
клаузите в договора били неясни, противоречиви и заблуждаващи. Клаузите били и
неравноправни, тъй като създавали за Банката само права, а за ищеца само
задължения. За такива сочи клаузите на
чл. 1, чл. 3, чл. 6, чл. 8, чл. 13, чл. 15, чл. 16, чл. 18, чл. 19, чл. 20, чл.
23, чл. 28, чл. 29 от договора, както и клаузи от допълнителни споразумения от
25. 03. 09 г., от 09. 04. 10 г. и от 10. 06. 11 г. , сключени с втория ответник
– съответно – т. І, т. ІV, т. V и т. ІХ; т. І, т. ІІІ, т. ІV, т. V и т. ІХ; чл.
2, чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 10. Твърди, че тези клаузи противоречат на закона
– чл. 143, т. 3, т. 10, т. 12, чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и моли да бъдат признати
за нищожни на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да
бъдат осъдени двамата ответници да заплатят на ищеца солидарно сумата от
27 500 лева, платена от него без основание в периода от 23. 08. 08 г. до
28. 02. 13 г. по договора за потребителски кредит № HL 35987
и допълнителните споразумения към него, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска.
В срока по чл. 131
от ГПК ответниците са подали писмени отговори по предявените
срещу тях искове. Ответникът „Юробанк И Еф Джи България” АД счита, че
иска за прогласяване нищожността на допълнителни споразумения от 25. 03. 09 г.,
09. 04. 10 г. и 10. 06. 11 г. е недопустим и моли в тази част производството по
отношение на него да се прекрати, тъй като не е страна по споразуменията.
Ответникът „Бългериън ритейл сървисиз” АД счита, че предявените срещу него искове са
процесуално недопустими и моли производството срещу него да се прекрати, тъй като не е страна по
сключения договор за банков кредит. По същество двамата ответници оспорват исковете,
като
неоснователни и недоказани. Правят
следните възражения по същество на иска:
Оспорват
твърденията на ищеца, че посочените от него клаузи в договора и допълнителните
споразумения не са подлежали на договаряне и обсъждане, както и че са неясни,
заблуждаващи, противоречиви и неверни.
Оспорват твърденията, че ищецът е бил принуден да подпише допълнителните
споразумения към договора. Считат, че е необосновано възражението му, че описаните
в исковата молба клаузи от договора и доп. споразумения са неравноправни, като
се позовават на чл. 144 от ЗЗП, чл. 146 от ЗЗП, чл. 58 от ЗКИ. Правят
възражение за изтекла давност на осн. чл. 111 от ЗЗД.
Съдът, като прецени твърденията и
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 17. 04. 2008 г. ищецът Т.И.Х. и Н.С.Х. от една
страна, наречена кредитополучател и от
друга „Юробанк И Еф Джи България”
АД са сключили Договор за потребителски
кредит № HL 35987, според който в чл. 1 е уговорено, че Банката е
предоставила на кредитополучателя
потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 125 000 лева по курс „купува” за
швейцарския франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България” АД в деня на
усвояване на кредита, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при и условията, уговорени в
договора и съгласно приложение № 1 към него. Според чл. 2, ал. 3 кредитополучателя е дал съгласие усвоения
кредит в швейцарски франкове да се превалутира служебно от Банката в лева по
търговски курс „купува” на Банката за съответната валута в деня на усвояването.
За клаузата по чл. 1 от договора ищецът твърди, че съдържанието й е неясно,
заблуждаващо, противоречиво и невярно, тъй като е сключен договор за
потребителски кредит, но с условия за жилищен, не е подписано приложение № 1, кредита
е отпуснат в швейцарски франкове, а е предоставен в лева и ищецът бил задължен
да го погасява в швейцарски франкове.
В чл. 3, ал. 1 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи на Банката годишна
лихва в размер на сбора на БЛП на „Юробанк И Еф Джи България” АД за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 2, 15 пункта. Към момента на сключване на
договора БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на
4, 5%. Според ал. 3, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателя дължи лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница, определена в ал. 1 плюс наказателна
надбавка от 10 пункта. В ал. 5 е договорено автоматично
действие, без предизвестие и без право на последващо предоговаряне в случай, че
БЛП се промени като същия автоматично влиза в сила за страните. Като последица
от евентуална промяна на БЛП е прието в чл. 6, ал. 3 от договора,
че подлежат на автоматично преизчисление погасителните вноски в съответствие с
промяната. В чл. 6, ал. 2 е прието в случай, че на падежа
кредитополучателя не е заплатил погасителната вноска, банката може служебно да
извърши погасяване от друга сметка на кредитополучателя в Банката след
служебното превалутиране на паричните средства в швейцарски франкове, като в
чл. 18 кредитополучателя е дал съгласие банката служебно да събира своите
изискуеми вземания от всички негови сметки в Банката в посочената
последователност. В чл. 8, ал. 2 от договора е уговорена такса в размер на 4% в
случай на предсрочно погасяване на дълга върху размера на предсрочно погасената
главница и връщане на кеш бонуса. В чл. 13, ал. 1 е уговорено, че Банката може
да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които
прилага при операциите си и приложимите лихви по кредита при евентуалното му
превалутиране по реда на чл. 21, като измененията влизат в сила автоматично
след приеманите им от банковите органи. В чл. 21 е уговорена възможност
кредитополучателят да поиска превалутиране на предоставения му кредит в
швейцарски франкове в лева/евро. В чл. 15 и чл. 16 е уговорено съгласие на кредитополучателя,
упълномощаване на Банката и условията да застрахова предоставения като
обезпечение по договора недвижим имот и задължение на кредитополучателя да предостави друго обезпечение или да намали
задължението си до размер, определен от Банката в случай на намаляване
стойността на предоставеното обезпечение. В чл. 19, а. 1 е уговорена възможност
за Банката да направи предсрочно изискуем кредита при непогасяване на която и
да е вноска по него или неизпълнение на което и да е задължение, а в ал. 2
автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на три последователни месечни
вноски изцяло или частично. В чл. 20 е уговорено право на банката в случаите на
чл. 19 от договора да се снабди с изпълнителен лист по извлечение от сметка и
да пристъпи към принудително събиране на вземането си. В чл. 23
кредитополучателят е декларирал съгласието си, относно възможните последици -
повишаване размера на погасителните вноски,
при промяна на банковия курс купува и/или продава на швейцарския франк
към български лев/евро и превалутирането по чл. 21 и в случаите на чл. 6, ал.
2. В чл. 28, ал. 1 и 2 от договора страните са уговорили, че Банката има право
да прехвърли вземанията си на дружества
или институции от групата на Eurobank EFG, вкл.
и на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД /БРС/, като прехвърлянето ще има действия
по отношение на кредитополучателя от уведомяването му, а същия да продължи да
погасява кредита по посочената в договора банкова сметка. ***. 29
кредитополучателят е дал съгласие Банката да предостави цялата информация,
свързана с кредита в случай на прехвърляне на вземането на новия кредитор.
На 25. 03. 09 г. е подписано Допълнително споразумение към Договор
за потребителски кредит № HL 35987 между кредитополучателите и „Бългериън
Ритейл Сървисиз” АД /БРС. В чл. І
страните са се съгласили, че към момента на сключване на споразумението
задължението на кредитополучателите е общо в размер на 104 250 шв. франка,
от които 114, 80 просрочена главница, 702, 72 просрочена лихва, 103 335,
20 редовна главница, 46, 79 редовна лихва и 51, 73 шв. франка просрочени такси.
В чл. ІV кредитополучателят се е съгласил сумите по т. 1 и т. 2 от чл. І да бъдат
преоформени чрез натрупване към редовната главница по т. 3. В чл. V е
уговорено, че кредитополучателя ще ползва дванадесет месечен период на
облекчено погасяване на общия дълг чрез равни месечни вноски - 500 шв. франка.
В т. ІХ кредитополучателят е декларирал, че е съгласен с всички условия
договорени с доп. споразумение. На 09. 04. 10 г. е сключено второ Допълнително
споразумение към договора между същите страни, като е уговорено в чл. І, че
общия дълг е в размер на 107 227 шв. франка, от които 527, 94 просрочена
лихва, 106, 315, 39 редовна главница и 384, 58 редовна лихва. В т. ІІІ
кредитополучателят се е съгласил сумата по т. 2 да бъде преоформена чрез
натрупване към редовната главница по т. 3. В т. ІV е уговорено облекчено
погасяване на общия дълг чрез равни месечни вноски за дванадесет месечен период
и фиксирана годишна лихва в размер на 5, 62 %. В т. V е уговорено, че след
изтичане на срока по чл. ІV, кредитополучателя продължава да погасява кредита
на равни месечни анюитетни вноски, като непогасения остатък се олихвява с годишна лихва равна на сбора от действащия
към тази дата БЛП и надбавка в размер на 1, 28 пункта. В т. Х кредитополучателят
е декларирал, че е съгласен с всички условия договорени с доп. споразумение. На
10. 06. 2011 г. между страните е подписано трето Допълнително споразумение,
като в чл. 2 са уговорили, че задължението е - 139, 67 просрочена главница,
757, 85 просрочена лихва, 42, 95 просрочени такси и 106 931, 07 шв. франка
редовна главница. В чл. 4 е уговорено отново облекчено погасяване на дълга с
фиксирана годишна лихва 5, 56 % за дванадесет месечен период на равни месечни
вноски от 500 шв. франка, като в чл. 5 и чл. 6 е уговорено, че след изтичане на
периода се натрупва начислената, но непогасена лихва върху общия дълг и се
начислява годишна лихва в размер на сбора на действащия към момента БЛП плюс
договорна надбавка в размер на 1, 68 пункта. Кредиторът уведомява кредитополучателя за действащия размер на БЛП
и промените му чрез обявяването му на видно място в банковите салони и те
стават автоматично задължителни за
страните. В чл. 10 кредитополучателят е декларирал, че е съгласен с всички
условия договорени с доп. споразумение.
Ответникът „Юробанк И Еф Джи България” АД
е представил подписан между страните Жилищно ипотечен кредит № HL
35987, Приложение № 1 към договора за банков кредит, подписано от страните с
посочен курс „купува” за шв. франк към лева
към датата на подписването 1, 1941 и кредитен лимит 104 682 франка
и дата на усвояване на кредита 23. 04. 08 г. , Методология за образуване на БЛП
. Според методологията, БЛП се определя от трансферна цена на ресурса и буферна
надбавка. Трансферната цена на ресурса
се формира от разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс –
пазарните лихвени мерители Софибор,
Юрибор, Либор, рисковата премия, приложима за Банката при привличане на
финансов ресурс, директни нелихвени разходи.
Буферната надбавка включва
оценката на риска и временните пазарни
сътресения на лихвените нива. При промяна на компонентите, се променя и БЛП.
Приложен е Договор за цесия от 15. 07. 08 г. между „Юробанк И Еф Джи България”
АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД за прехвърляне на всички
вземания на Банката по договори за жилищни и потребителски кредити, обезпечени
с ипотека измежду които е процесния
догово за кредит, сключен с ищеца. Приложено е уведомление от „Юробанк И Еф Джи България” АД и „Бългериън
Ритейл Сървисиз” АД до длъжниците - ищеца и
Н.С.Х.. Обратната разписка от 22. 10. 2013 г. се е върнала с
отбелязване, че не са намерени на
адреса.
По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза. Същата е дала
заключение, че към датата на изготвяне на заключението потребителския кредит се
води като обслужван. На 23. 04. 08 г.
кредитополучателят е усвоил отпуснатия кредит в размер на 125 000
лева, предоставени му по разплащателната сметка след служебно превалутиране от
Банката при курс на CHF/BG от 1,
1941 на отпуснатите 104 682 швейцарски франка. Общо платената сума от
кредитополучателя за периода от отпускане на кредита до 27. 02. 2013 г. е
31 856, 74 швейцарски франка, от които 1 442, 81 главница,
24 871, 28 лихва / договорена и просрочена/ , 4 478, 59 такси и 463,
34 застраховки. Според вещото лице, погасителните вноски не са внасяни винаги на падежа, поради
което са му начислявани просрочия и с
погасителните вноски са погасявани просрочените лихви в размер на основната
лихва плюс 10 %, така както е договорено. Дължимата сума по договора за кредит
с приложение № 1, преди сключване на допълнителните споразумения е към 27. 02.
2013 г. в размер на 48 732, 88 шв. франка. В периода 23. 08. 08 г. до 23.
09. 08 г. има промяна на погасителните вноски от 716, 16 франка при БЛП 4, 50 %
плюс надбавка, вноската се променя на 749, 69 франка при промяна на БЛП на 5%
плюс надбавка. От 23. 11. 08 г. до 23. 04. 09 г. при промяна на БЛП вноската е
817, 40 франка, от 23. 04. 09 г. до 23. 05. 09 г. вноската е 816, 84 франка. За
тези промени няма сключени анекси между страните. Според заключението на вещото лице, вследствие
на сключените допълнителни споразумения между кредитополучателя и втория
ответник са изпълнени 26 броя гратисни вноски по 500 франка, равняващи се на
13 000 франка, с които се погасява само лихва.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Безспорно е, че
на 17. 04. 2008 г. кредитополучателите и „Юробанк И Еф Джи България” АД са сключили Договор за потребителски кредит №
HL 35987.
На 23. 04. 08 г. кредитополучателя е
усвоил отпуснатия кредит в размер на 125 000 лева, предоставени му по
разплащателната сметка след служебно превалутиране от Банката при курс на CHF/BG
от 1, 1941 на отпуснатите 104 682 швейцарски франка. Твърденията на ищеца
са, че горните клаузи по чл. 1, чл. 3, чл. 6, чл. 8, чл. 13, чл. 15, чл. 16,
чл. 18, чл. 19, чл. 20, чл. 23, чл. 28, чл. 29 от договора, както и клаузи от
допълнителни споразумения от 25. 03. 09 г., от 09. 04. 10 г. и от 10. 06. 11 г.
, сключени с втория ответник „Бългериън Ритейл Сървисиз” – съответно – т. І, т. ІV, т. V и т. ІХ; т.
І, т. ІІІ, т. ІV, т. V и т. ІХ; чл. 2, чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 10 са неясни, заблуждаващи, противоречиви и противоречат
на закона – чл. 143, т. 3, т. 10, т. 12, чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и моли да бъдат
признати за нищожни на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като неравноправни клаузи по
см. чл. 146, ал.1 от ЗЗП
и Директива 93/13/ЕИО на Съвета.
Правото
да се предяви иск, с който се претендира
прогласяване на нищожност не е ограничено със срок, поради което в този
смисъл възражението на ответниците, че предявения иск с правно основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е погасен по давност е
неоснователно. ЗЗП е приет въз основа на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година, относно неравноправните клаузи в потребителските договори и
преповтаря разпоредбите й. Съгласно Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите,
кредитополучателите са потребители на финансови услуги по см. на §13, т.12 от ДР на ЗЗП,
тъй като отпускането на кредит, в това число потребителски или кредит,
обезпечен с ипотека съставлява финансова услуга и всяка клауза в договор за
финансова услуга, която е неравноправна следва да се счита за нищожна. Според
разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор с потребител е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата на страните. В чл. 146 от ЗЗП е поставено условието, че за да се счита
клаузата за нищожна, независимо от неравноправния й характер, следва да не е
уговорена индивидуално. Според чл. 146, ал.2 от ЗЗП,
не са индивидуално договорени условия, които са изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. В случая, посочените от ищеца
клаузи са индивидуални, тъй като са договорени и се съдържат в договора и
допълнителните споразумения към него. Договора и допълнителните споразумения са
подписани от ищеца и съдържат изрично
изразено от него съгласие с действието на тези клаузи. Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема
за обективно и вярно, потребителският кредит е отпуснат на кредитополучателите
в швейцарски франкове в размер на 104 682 франка. След това тази сума е
превалутирана и преведена по разплащателна сметка на кредитополучателите в лева.
Страните по договора за кредит в чл. 1.1. и чл. 2.1. от договора са се
уговорили за отпускане на сума в швейцарски франкове, равностойност на 125 000 лева,
поради което Банката е изпълнила точно поетото от нея задължение. Превалутирането
на сумата в лева и прехвърляне по сметка на ищеца в лева е извършено със
съгласието на кредитополучателите, уговорено в чл. 2.3. от договора. Кредитът е
усвоен от последните и същите дължат връщането му в швейцарски франкове. С
оглед на изложеното и доводът, че разпоредбата на чл. 1 от договора била
заблуждаваща , неясна, противоречива и неравноправна е неоснователен. Невярно е твърдението на
ищеца, че не е подписано Приложение № 1 към договора. Ответникът „Юробанк И Еф Джи
България” АД е представил по делото Приложение № 1 към договора за банков
кредит, подписано от страните, автентичността на което не е оспорена от ищеца,
с посочен курс „купува” за шв. франк към лева
към датата на подписването 1, 1941 и кредитен лимит 104 682 франка
и дата на усвояване на кредита 23. 04. 08 г.
По
отношение възможността за едностранна корекция без предизвестие на лихвените
проценти, което в случая е станало според заключението на ССЕ в периода 23. 08.
08 г. до 23. 05. 09 г., когато три пъти са променяни погасителните вноски, поради промени в БЛП
без да са сключвани анекси за това, следва да се приеме, че е налице хипотезата по
т.10, тъй като клаузата позволява на търговеца да променя едностранно условията
на договора. С подписването на договора страните са уговорили променлива лихва
и ищецът се е съгласил предварително в чл. 6, ал. 3 от договора банката да си
запази правото едностранно да промени лихвения процент при промяна на пазарните
условия. Клаузата не е неравноправна и следователно, не е нищожна, тъй като не
е налице нито едно от поддържаните от ищеца основания по чл. 143, т. 3, 10 и 12 ЗЗП. Освен това,
следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 144, ал. 2, т. 1
и ал. 3, т. 2 ЗЗП,
които изключват от приложното поле на чл. 143, т.10 и т.12 сделки, чиято цена е
свързана с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на доставчика на финансови услуги, както и такива, при които
доставчикът на финансови услуги запазва правото си при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвения процент или други разходи, свързани
с финансовите услуги. В тази връзка, има значение и обстоятелството, че според
приетата Методология на Банката, БЛП се определя от трансферна цена на ресурса и
буферна надбавка. При промяна на компонентите, се променя и БЛП. От начина,
посочен в Методологията, по
който се определя БЛП, може да се направи извод, че Банката променя размера на
лихвения процент, уговорен в сключения между страните договор въз основа на
конкретните промени в пазарните условия, а не въз основа на субективната
преценка на органите й на управление, поради което договорната клауза по чл. 6,
ал. 3 от договора не е неравноправна по смисъла на чл. 146 ЗЗП. В останалите случаи, промените на
лихвата са извършени със съгласието на кредитополучателя с трите,
подписани от него допълнителни
споразумения с цесионера "Бългериън ритейл сървисиз" АД. Клаузите,
уговорени в чл. 19 и чл. 20 от договора за случаите на настъпване на предсрочна
изискуемост на дълга и предприемане на действия за удовлетворяване чрез
принудително изпълнение са индивидуално договорени и не противоречат на закона.
Ищецът излага довод, че договора, с
който Банката прехвърля вземането си на цесионера е нищожен, тъй като клаузата
в чл. 28 от договора, с която е дал съгласието си за това е нищожна. Договорът за кредит между ищеца и Банката е
сключен на 17. 04. 2008 г. , а на 15. 07. 08 г. между „Юробанк И Еф Джи България” АД
и „Бългериън Ритейл Сървисиз”
АД е сключен договор за цесия за
прехвърляне на всички вземания на Банката по договори за жилищни и
потребителски кредити, обезпечени с ипотека
измежду които е процесния договор за кредит, сключен с ищеца. Цесията е
неформален, консенсуален договор, страна по който не е длъжника. В случая
договорът не противоречи на закона, сключен е с изричното съгласие на ищеца,
изразено в чл. 28 от договора, поради което валидно прехвърля вземания от
Банката на трето лице, което вземане по договор за кредит е прехвърлено ведно с
всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително начислената
до датата на прехвърляне лихва и солидарните длъжници по кредита. По делото
няма доказателства, че към момента на прехвърляне на вземането на цесионера е
съобщено от Банката на длъжниците
/приложените обратни разписки са от 22. 10. 13 г./, съгл. чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, но факта, че на 25. 03. 09 г. е подписано допълнително споразумение
между длъжниците и цесионера е доказателство за знанието им за прехвърлянето и
с подписване на допълнителното споразумение, същото е произвело действие между
страните по него. Правното значение на
уведомяването е по отношение редовността на плащането, но в случая ищецът е
плащал по посочената в договора банкова сметка ***, така както е уговорено в
чл. 28 от договора с Банката и не е повдиган спор от ответниците, че плащането
не е редовно. С трите допълнителни споразумения, сключени с цесионера, дългът
от просрочената главница и просрочената лихва се преоформя с натрупване към
редовната главница, при което се стига до олихвяване и на лихви. В т. ІV от
доп. споразумение от 25. 03. 09г. , в т. ІІІ от доп. споразумение, сключено на 09.
04. 10 г. и в чл.3 от доп. споразумение
от 03. 06. 10 г. страните са се съгласили с преоформянето на дълга по този
начин, поради което такъв анатоцизъм е допустим при изричното договаряне,
съгласно чл. 294, ал.2 от ТЗ.
С трите допълнителни споразумения са уговорени по-благоприятни за ищеца
условия на погасяване, което се
установява от това, че му се предоставят периоди с облекчени лихвени условия,
включително намален размер на лихвата върху дълга, погасяване само на лихви,
без главници в гратисни периоди от по 12 месеца, преструктуриране на просрочена
главница в редовна, при което спира начисляването на лихви за просрочие. В този
смисъл доводът на ищеца, че сумата 13 000 швейцарски франка,
представляваща платени 26 гратисни
вноски от по 500 шв. франка е платена без основание е необосновано. Съобразно уговореното от страните в чл. 6 от
Допълнително споразумение от 10. 06. 11 г. , след изтичане на дванадесет
месечния период на облекчено погасяване на кредита лихвата се формира, като се
натрупва начислената, но непогасена лихва върху общия дълг и се начислява
годишна лихва в размер на сбора на действащия към момента БЛП плюс договорна
надбавка в размер на 1, 68 пункта. Използването на базовия лихвен процент за
определяне по този начин на дължимата лихва, размерът на който се определя от
компетентен за това орган на банката, обявява се по начин, достъпен във всеки
един момент за клиентите на банката, и подлежи на установяване във всеки един
момент, позволява точно определяне на дължимата лихва по кредита и прави
неоснователно възражението за нищожност на клаузите на чл. 5 и чл. 6 от третото
допълнително споразумение, поради неяснота на уговорения в нея начин на
изчисляване на лихвата. Предвид изложеното, съдът приема, че оспорваните като
неравноправни клаузи са приети изрично от ищеца при сключване на договора и
трите допълнителни споразумения, автентичността на последните не е оспорена, а
също така, сами по себе си клаузите не са неравноправни. С оглед на това, предявените от ищеца искове да бъдат признати
за нищожни на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като неравноправни клаузи по см. чл. 146, ал.1 от ЗЗП
и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05. 04. 1993 г., посочени по горе в Договор за
потребителски кредит № HL 35987, сключен с
„Юробанк И Еф Джи България” АД и Допълнителни
споразумения от 25. 03. 09 г., от 09. 04. 10 г. и от 10. 06. 11 г., сключени с
"Бългериън ритейл сървисиз" АД са неоснователни и недоказани. С оглед
изхода на главния иск, претендираната от ищеца сума в размер на 27 500 лв.
не съставлява дадено на основание нищожна договорна клауза, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
против ответниците е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника „Юробанк И Еф Джи България” АД разноските по делото в размер на 1200 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, според представения списък за направените
разноски и фактура.
Воден от изложеното и
на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 146 , ал. 1 и чл. 143 от ЗЗП и чл. 55,
ал. 1 ЗЗД, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Т.И.Х.,
ЕГН ********** *** против „Юробанк И Еф Джи България” АД ЕИК ********* гр.
София 1766, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260 и "Бългериън ритейл сървисиз" АД ЕИК
********* гр. София, район Оборище, бул. „Княз Дондуков” № 4-6 с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от ЗЗП за обявяване
нищожността, поради противоречието им със закона на клаузи по чл. 1, чл. 3, чл.
6, чл. 8, чл. 13, чл. 15, чл. 16, чл. 18, чл. 19, чл. 20, чл. 23, чл. 28, чл.
29 от Договор за потребителски кредит № HL 35987, сключен с „Юробанк И Еф Джи
България” АД и от Допълнителни
споразумения от 25. 03. 09 г.- т. І, т. ІV, т. V и т. ІХ; от 09. 04. 10 г.- т.
І, т. ІІІ, т. ІV, т. V и т. ІХ и от 10.
06. 11 г. - чл. 2, чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 10, сключени с "Бългериън
ритейл сървисиз" АД, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.И.Х., ЕГН ********** ***
против „Юробанк И Еф Джи България” АД ЕИК ********* гр. София 1766, район
Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260 и "Бългериън
ритейл сървисиз" АД ЕИК ********* гр. София, район Оборище, бул. „Княз
Дондуков” № 4-6 да бъдат осъдени солидарно да му заплатят на осн. чл. 55, ал. 1
от ЗЗД сумата 27 500 лв. , получена от тях без основание, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т.И.Х.,
ЕГН ********** да заплати на „Юробанк И Еф Джи България” АД ЕИК ********* гр.
София разноски по делото в размер на 1200 лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ:
СЛ