Р Е Ш Е Н И Е
№ …… г.
02.01
-2018 г.,град Царево
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевски
районен съд граждански състав
На тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав :
Председател АЛЕКСАНДРА КОЕВА
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар Живка Чилингирова
прокурор
………...........................
като разгледа докладваното от
съдията КОЕВА
гр. дело № 228 по описа за 2016
година, и за да се произнесе взе предвид :
Предявеният иск е с правно основание чл.
108 от ЗС, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по
повод исковата молба от Б.П.П., ЕГН **********,*** чрез адвокат Н.Р.Н.,***, със
служебен адрес : гр.София,ул.“Позитано“, №8, ет.5, офис 513 против :1.А.Н.П. ,
ЕГН **********,*** и 2.Б.А. П. –Г., ЕГН **********,
с адрес ***, местността ****“, имот № 00878.107.501, с находящ се в имота обект
за живеене и отдих, с която желае съдът да постанови решение , с което да
прогласи нищожността на дарението от доверителя –Б.П.П. към първия ответник –
г-н А.Н.П. , обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот №64, том
7, дело №1507 от 10.07-2006г., с което на ответника е прехвърлено /съгласно
описанието по нотариален акт : „800/осемстотин / кв.м. идеални части от земеделски имот – нива за
строит., с площ на имота от 2680/ две хиляди шестстотин и осемдесет / кв.м. ,
четвърта категория , находяща се в землището на*****, съставляваща имот
№107501/сто и седем хиляди петстотин и първи/ по картата на землището на гр****при
граници/съседи: имот №107504; имот № 107411 ;, имот № 107570, имот № 107561“ ,
с кадастрален идентификатор на целия
имот 00878.107.501.
Както и моли съдът да
постанови решение, с което да установи по отношение на втория ответник –Б.А.П. /владелец
имота несобственик / , че доверителят му –Б.П.П. е собственик на процесните 800 кв.м. идеални
части от земеделски имот-нива за строит. с площ на имота от 2680/ две хиляди
шестстотин и осемдесет / кв.м. , четвърта категория , находяща се в землището
на гр.**** „ , съставляваща имот
№107501/сто и седем хиляди петстотин и първи/ по картата на землището на гр.******
“, при граници/съседи: имот №107504; имот № 107411 ;, имот № 107570, имот № 107561“
, с кадастрален идентификатор на целия
имот 00878.107.501, като осъди Б.А. П.
–Г. да предаде владението на описаните в нот.акт 800 кв.м. идеални части от
имот №107501 на Б.П.П. , тъй като
ответницата не е техен собственик , но ги владее и ползва без годно правно
основание .
Ищецът основава исковите
си претенции на фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на
исковата молба:
Твърди се, че ищецът е
съсобственик на недвижим имот :нива за строит. От 2680/две хиляди шестстотин и
осемдесет / кв.м., четвърта категория, находяща се в землището на ****,
представляваща имот № 107501 по картата на землището на гр.Ахтопол, при граници
:имот№ 107504-нива за строит. На наследниците на П. К. П.; имот № 107411- нива
за строит. На М. П. Ц.; имот № 107570-нива за строит. На М. П. Ц.; имот 0
107561- местен път Общинска собственост, за който имот е даден кадастрален идентификатор
№00878.107.501/наричан за краткост „Имот“ или „Нива „/.Твърдят, че на
07.07-2006г. ищецът Б.П.П. бил въведен във владение на имота.Твърдят, че към
10.07-2006г. първият ответник А.Н.П. нито е бил познат на ищеца Б.П.П., нито е било лице, на което
ищецът П. имал намерение да дарява свое имущество.Твърдят, че първият ответник А.Н.П. се е възползвал от
ситуацията и от факта, че ищецът Б.П. е
изпадал в чести депресивни състояния
в онзи период от време, като под
ръководството на първия ответник А.Н.П.
и в противоречие с императивните изисквания на закона,както и за избягване на
задължителните законови текстове, последен - първия ответник А.Н.П. е настоявал
сделката да бъде обективирана в процесното дарение, което е оформено по
недопустим от закона начин.Твърдят, че
процесното нищожно дарение е изповядано на 10.07-2006г., когато
нотариусът не е индивидуализирал ясно
предмета на сделката, не е изследвал цялостно правата на собственост, като
липсва дори удостоверение за наследници и законово изискуемата скица за
сделката, чрез което лесно е могло да се установи, че имотът е съсобствен към
момента на дарението, а не е само на
ищеца Б.П..Твърдят, че през 2012 г. първият ответник А.Н.П. прехвърля на дъщеря
си Б.А.П. дарената на него част от
имота, която понастоящем владее и ползва
същият имот 800 кв.м. , без основание.Твърдят, че дарението на част от
имота е акт на разпореждане, по смисъла на чл. 7, ал.1 от ЗСПЗЗ, като дарената
част не съответства на изискванията на закона, а чрез дарението и последващите
обективирани от ответниците действия , се заобикалят именно законовите забрани за
раздробяване на ниви на части под 3 дка.
Твърдят, че нотариусът и страните са
били наясно, че имотът е съсобствен към момента на дарението, тъй като имотът
се възстановява на наследниците на починало лице. Нотариусът обаче не е
проверил правата на съсобственост , липсва удостоверение за наследници към
сделката, както и липсва и законово изискуемата скица за изповядване на
сделката, съгласно ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, което означава,че дарението е изповядано в
противоречие на закона.Представят доказателства.Претендират на разноски по
делото.
В
съдебно заседание претенцията се поддържа чрез процесуален представител адв.Н.Р.Н.
***, от гр.София.
Ответниците чрез пълномощника си адв.Д.З.,
с адрес *** поддържат отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131
от ГПК, като
твърдят, че исковата молба е нередовна, предявените искове са недопустими, а
разгледани по същество-неоснователни. Твърдят, че в исковата молба са изложени
твърдения за нищожност на дарственото волеизявление, обективирано в нот.акт,
тъй като прехвърленият имот бил
съсобствен между ищеца и трети лица.Наличието на съсобственост изисква
проверката и на активната процесуална
легитимация на ищеца.С отговора на исковата молба ответниците чрез процесуален представител правят възражение и твърдят, че искът е
предявен след изтичането на установените в чл. 32 и чл.33 от ЗЗД
срокове.Доколкото законодателят е предвидил, че в рамките на максимален тригодишен срок от датата на сделката/2006г./
може да се предяви иск за нейното унищожаване, то тези срокове са преклузивни
по своя характер и са погасили
процесуалното правомощие на ищеца, неговото право на иск, да образува
съдебно производство.С отговора си на исковата молба ответниците твърдят, че
съдебното производство е недопустимо поради наличието на абсолютна процесуална
предпоставка.
Чрез процесуален представител ответниците твърдят, че са
изтекли и сроковете по чл.227 от ЗЗД за предявяване на иск за отмяна на
дарението, което също е процесуална пречка за разглеждане на част от
предявените искове. В този смисъл, производството срещу втория ответник е
недопустимо, тъй като той е придобил
права върху имота преди
образуване на производството по гр.дело
№ 228/2016г. на ЦРС.Молят съдът да прекрати производството по делото поради
наличието на процесуални пречки,респ. липсата на всички необходими и
задължителни положителни процесуални
предпоставки.Претендират на разноски по делото.
В проведеното открито съдебно заседание
ищецът, чрез процесуален представител адв.Н.Р.Н. ***, от гр.София
поддържа претенциите си и моли
същите да бъдат уважени, както и да му бъдат
присъдени сторените в производството съдебно-деловодни
разноски.
Ответниците, чрез проц. представител молят за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани, както
и да им бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
Съдът, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се
установява следната фактическа обстановка, подредена хронологически:
Предявените
искове са допустими.
Безспорно , че ищецът Б.П.П., ЕГН ********** бил собственик на земеделски имот, възстановен с решение №14.30 от 11.05-2006г.
по преписка вх.№А4/15.08-1991г.на Общинска служба „Земеделие и гори „ гр.Царево
на наследници на К. П.П.,***, с което
било възстановено правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници , върху
недвижим имот, както следва :
1.Нива за
строит. от 2680 дка /два декара шестстотин и осемдесет кв.м./, четвърта категория, находяща се в
землището на гр.****, имот № 107501-картата на землището, при граници/съседи
/:имот №107504 нива за строит.на на-ци на П. К. П. и др.; имот №107411-нива за строит. На М. П. Ц. и др.;
имот №107570-нива за строит. На П. Д. П. и др.; имот № 107561-Местен път на Общинска
собственост-представено заверено копие от решение №1430/11.05-2006г..
На 10.07-2006г.в гр.Царево, между ищеца Б.П.П.,
ЕГН ********** *** и първият ответник А.Н.П.,
ЕГН ********** бил сключен Договор за
дарение на недвижим имот,
по силата на който Б.П.П. дарил на
А.Н.П. , ЕГН ********** свой собствен недвижим имот:800/осемстотин/ кв.м.
идеални части от земеделски имот –нива за строит. С площ на имота 2680/две хиляди шестстотин и
осемдесет /кв.м.,четвърта категория, находяща се в землището на гр.Ахтопол,
обл.Бургас, община Царево, местност „Коросята“, съставляваща имот №107501/сто и
седем хиляди петстотин и първи/ по картата на землището на гр**** “, при
граници/съседи/: имот №107504-нива за строит. На нас-ци на П. К. П. и др., имот
№107411-нива за строит. На М. П. Ц. и др., имот № 107570-нива за строит. На П.
Д. П. и др., имот № 107561-местен път на общинска собственост, който имот №107501/сто
и седем хиляди петстотин и първи/ е образуван от бивш земеделски имот –нива,
цялата с площ от 4000/четири хиляди/ кв.м., находяща се в землището на гр.****
съставляваща имот пл.сн.№107370/сто
и седем триста и седемдесет / по плана
на землище гр.Ахтопол, обл.Бургас,Договорът е обективиран в нотариален акт № 88, том ІІ, рег.№1817, дело №
252/2006г. на Нотариус Д. Ч., рег.№492 по регистъра на Нотариалната Камара на Република България,с район на действие Царевски районен съд , вх.рег.№1883 от 10.07-2006г. на СВ при ЦРС/лист 12 на
делото/, вх.рег. на
Служба по вписванията -№1883 от 10.07-2006г., акт№64, том VІІ, дело № 1507.
В нот.акт № 88,
дело №252/ 2006г. на нотариус с рег.№492 подробно описани представените писмени доказателства при изповядването на сделката, включително и
по т.5.Скица №Ф00611 от 17.05-2006г.на имота, издадена от ОС „ЗГ „ гр.Царево.
Видно по делото от представено заверено
копие от Проект за разпределение на
реалното ползване на Поземлен Имот -00878.107.501 в местността*****, изработен
от техник-геодезист Н. К. на лицензираната фирма, поддържаща кадастъра и
заверен от Поземлена Комисия /към настоящия момент към Общинска Служба „ЗГ”-Царево/, с който нива
с площ от 2680 кв.м. била разпределена, както следва : Част 1 с площ – 800
кв.м. реално ще се ползват от първият ответник – А.Н.П. с ЕГН **********,
част 2 - с площ от 983 кв.м. реално ще се ползва от С. Д.С. с ЕГН ********** и
И. М. П. с ЕГН ********** и част 3- с площ от 897 кв.м. реално ще се ползва от ищеца
Б.П.П., ЕГН **********. Настоящият състав приема, че след като по отношение на процесната
земеделска земя било постановено възстановяване собствеността- на наследниците
на К. П.П. ,б.ж. на гр.Ахтопол, вкл. и на ищеца Б.П.П., на тях им било признато право на реституиране в съществуващи /възстановими /стари
реални граници, както и определени
категорията-четвърта и размерът на земята, подлежаща на възстановяване, посочен
и имот, индивидуализиран с граници като конкретен обект на собственост,
съобразно одобрения план за
земеразделяне и поради това
налице била реституирана собственост.Затова, при наличие на
съсобственост върху същият земеделски имот съсобственици,като титуляри,
уредили доброволно спор чрез отреждане
за всеки един от тях на площи за реално
ползуване , на основание чл. 32, ал.2 от ЗС.Съдът счита, че в случая била
налице собственост върху индивидуализиран в стари реални граници конкретен
обект на собственост и след като правото
на собственост било реституирано по реда
на чл. 27, ал.1 от ППЗСПЗЗ от компетентния орган – Общинската поземлена комисия
, налице и съсобственост и затова съсобствениците и разпределили
ползването на нива за строит. с
площ от 2.680 дка/два дка шестстотин и
осемдесет кв.м./ по реда на чл. 32, ал.от ЗС, което е допустимо и
законосъобразно.Предвид констатираното по-горе, съдът и не споделя становището на процесуален
представител на ищеца- адв.Н.Н., напротив счита, че в случая не е допуснато
заобикаляне на закона , респ. изискванията на чл. 7 от ЗСПЗЗ , поради което и счита, разпореждане,
извършено с нот.акт №88, том ІІ, рег.№1817, дело № 25282006г. на нотариус с рег.№492 на НК на РБ е законосъобразно.
Дарението, сключено с нот.акт № 88, том ІІ, рег.№1817, дело № 252/2006г. на Нотариус Д. Ч., рег.№492
по регистъра на Нотариалната Камара на Република България,с район на действие Царевски районен съд е било осъществено по начина, по който е описано в нотариалния акт и е прочетено от нотариуса.
Констатираното дава основание на съда да приеме,
че сделка , сключена с нотариален акт №88,том ІІ, рег.№1817, дело № 252 по
описа за 2006г. на нотариус с рег.№ 492
на НК с район на действие РС-Царево е законосъобразна, тъй като счита, че с едната част от волеизявлението от страна както на ищеца Б.П.П. , така и
от страна на надарения А.Н.П. дадени пред нотариус се изявява
желание за сключване на
сделка и в тази им част същите и отговарят на всички изисквания на действителната сделка,както и с другата
част на волеизявлението , касаеща
разпореждане с процесната земеделска земя от дарителя.
Тези двете части на
волеизявленията както на дарителя
, така и надарен образуват едно цяло.
Впоследствие, на
01.11-2012г. с нот.акт № 156, том ІІ,
рег.№ 3253, дело №311/2006г. за замяна
на недвижими имоти, на нотариус М. М., вписана в регистъра на НК на РБ с
рег.№063, с район на действие Пернишки районен съд , първият ответник А.Н.П.
прехвърлил на своята дъщеря- втората ответница
Б.А. П.- Г. процесната земеделска
земя, а в замяна на прехвърленият
недвижим имот , находящ се в землището на*****, подробно описан по-горе, Б.А.-П. прехвърли на баща си А.Н.П. следния
свой собствен недвижим имот, находящ се в землището на ****а именно :поземлен
имот планоснимачен номер 401 с площ от 600 кв.м. в местността***” по
плана на новообразуваните имоти на ***утвърден със заповед №РД-129от 06.03-2007г., изменен
със заповед №1088 от 29.06-2011г. на Кмета на Община Перник , при граници на
поземлен имот ,подробно описани в нот.акт.
В случая, съдът приема, че към момента на сключване
на договор за дарение №88,дело
№252/2006г. на нотариус с рег.№492 на НК
с район на действие РС-Царево, ищецът Б.П.П. бил собственик на
процесната земеделска земя, че към
момента на завеждане на иска -12.07-2016г.
процесната земеделска земя се намира във
владение или държане на втората
ответница, която я държи на годно основание , поради което и приема,
че не са налице изискуемите от закона кумулативни
предпоставки , за да бъде уважен искът , с
правно основание чл. 108 от ЗС, а именно :1.ищецът е собственик на
вещта-предмет на иска; 2.че вещта се намира във владение или държане на
ответника; 3.че ответникът владее или държи вещта без основание.При това
положение, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Безспорно от така описания нотариален акт
№ 88 , че в същия посочена точна дата,
на която е извършена сделката, респ. е подписан от страните по нея.Дата на акт
е от значение, тъй като от този момент
настъпва прехвърлителният ефект по договора, към този момент и се
преценява дееспособността на лицата, изразената
от тях воля, компетентността на нотариуса, дееспособността на
свидетелите.
В
подкрепа на твърденията си за нищожност
на сделка, сключена с нот.акт № 88 ,дело
№252 /2006г.на нотариус с рег.№492 на Нотариалната Камара, с район на действие
РС-Царево, ищецът чрез процесуален
представител –адвокат Н. Н. представя заверени копия от : Протокол за ТЕЛК –психични
заболявания №6 от 14.02-2012г. на
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска „ ЕАД,Психиатрична
клиника, Епикриза на
УМБАЛ“Александровска „ ,Психиатрична клиника от 05.05-2011г.,УМБАЛ“Александровска
„ ЕАД,Психиатрична клиника от 02.02-2012г.,МБАЛ –Бургас АД, Отделение за
интензивно лечение от
22.06-2009г.,Епикриза, МБАЛ „Благоевград“ АД Епикриза от 20.04-2011г.,Етапна Епикриза от 13.06-2014г. на УМБАЛ“Александровска „ЕАД
Психиатрична клиника, както и сочи гласни доказателства- С. А. С.- П., с които
се домогват да докажат, че към момента на сключване на процесната сделка
за дарение, сключена с нот.акт №88 , дело №252 /2006г. ,ищецът Б.П.П. не е бил в състояние и не е могъл да разбира
и ръководи постъпките си.Вещо лице д-р В.Б.С.
, със заключението си от 06.07-2017г.
вх.№5105091 доказва, че ищецът Б.П.П. страда от Биполярно афективно разстройство
.Ремисия.Вещо лице със заключението си доказва, че не са постъпили данни,че по
време на извършване на дарението – 10.07-2006г. Б.П. да е бил в болестно
състояние, което да му пречи „да формира самостоятелно воля за извършване на
разпоредителни сделки, като осъзнава изцяло характера и значението на
извършваното от него“.Вещо лице доказва, че по време на депресивния епизод , в
зависимост от неговата тежест, външният вид издава в различна степен вътрешното
състояние на болния.Съдът приема и цени заключението на вещо лице като
безпристрастно, неоспорено от страните по делото, а съдът няма основания да се
съмнява в неговата компетентност.Предвид това заключение, съдът приема, че към
момента на сключване на сделката Б.П.П.
е бил изцяло дееспособен, като
при сключване на сделката съзнателно и
разумно той е формирал и изразил волята
си пред нотариус за нейното сключване,
като е съзнавал значението и последиците от правните си действия.
Съдът не кредитира показанията на разпитани по делото свидетели – А. В. К. , Р.
В. П. , тъй като счита, че заинтерисовани
по смисъла на чл. 172 от ГПК.
Настоящия
състав счита, че в случая не е
налице несъзнавано несъответствие между действително извършените действия от дарителя и надарения с подписаният от тях договор за дарение, тъй като не
са налице неверни представи за конкретните обстоятелства по сделката, както и до правните последици от извършването й.
Ето
защо, съдът счита, че на това основание предявеният иск с правно основание чл. 26,
ал.1 от ЗЗД, поради липса на дарствено намерение, противоречие със закона или го заобикаляне , намира за неоснователен и
счита, че следва да бъде отхвърлен като такъв.
От
друга страна,погасяване
правото на иск поради давност е отрицателна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, но съдът проверява възражението на страната въз
основа на конкретните обстоятелства по делото и се произнася с решението си по
неговата основателност. Сделката е сключена на 10.07-2006г. , а предявеният иск за прогласяването й за нищожна е приет за разглеждане от съда на 12.07-2016г.,или след 11 години, към който период от време се погасило
правото да се иска унищожението й.
Това е така, защото съгласно чл. 32, ал. 2 ЗЗД, правото да се иска унищожение се погасява с
тригодишна давност, считано от откриване на грешката или от сключване на
договора. Върху ищеца е доказателствената тежест да установи по-късното откриване на грешката в предмета на
договора, т. е. след неговото сключване, но от данните по делото е видно, че дарението е било осъществено по начина, по който е описана в нотариалния акт и е
прочетена от нотариуса. Следователно, не е
налице несъзнавано несъответствие между действително извършените действия от дарителя и подписаният от него
договор за дарение, тъй като не са налице неверни представи за конкретните
обстоятелства по сделката, а до правните последици от извършването й.
Настоящият състав счита, че следва да се
съобрази с един давностен срок , който законодателят е предвидил в общата
разпоредба на чл. 32, ал.2 от ЗЗД, която касае установяване на тригодишна
погасителна давност с оглед на различните основания, на които унищожаване може
да бъде поискано : от деня, в който лицето е навършило пълнолетие,запрещението
е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплащването е
престанало, а в останалите случаи- от деня на сключването на
договора.Безспорно, тълкуването на цитираната норма налага извода, че целта на
законодателя е била максимално ограничаване възможността за атакуване на
сделките във времево отношение.За това говори фактът , че е въведена кратка давност,
изключение от общата петгодишна давност, касаеща повечето искове, а освен това
и предвиждането е срокът да започне да тече от момента , в който пречката е
премахната-запрещението е вдигнато, настъпило е пълнолетие и при всички други
случаи от сключване на договора, Т.е. от
тълкуването на цитираната норма може да се направи изводът, че същата има за
цел гарантиране сигурността на гражданския оборот чрез стриктно ограничаване
право на кръга от лица, легитимирани да
искат унищожаване,така и ограничаване във времево отношение на възможността за
оспорване на сделката.
В този
смисъл, предвидената възможност на ищеца , сключил процесната сделка за
дарение с нот. Акт № 88,дело №252/2006г.
на нотариус с рег.492 , с район на действие- РС-Царево, в състояние на невъзможност да разбира действията си, не въвежда нов давностен срок за атакуване на
сделката.Доколкото в случая е налице хипотезата на чл. 32, ал.2 от ЗЗД, то и
предвидения в закона три годишен
давностен срок за атакуване на сделка , сключена с нот.акт №88 ,том ІІ,
рег.№1817, дело № 252 по описа за 2006г. на нотариус с рег.№ 492 на НК с район на действие
РС-Царево е започнал да тече от деня на сключването на договора , т.е. 10.07-2006г..Видно
от исковата молба, конститутивният иск за унищожаване на същата е заведен на
12.07-2016г. или след 11 години, което право по отношение на тази сделка не е
реализирано в дадения на ищеца законов срок , същият по отношение на него е
изтекъл на 10.07-2009г..
С оглед на този обективен факт, съдът приема, че така
предявеният иск е погасен по давност,
поради изтичането на тригодишния срок от сключването на договора- 32,ал.2 от
ЗЗД, което обуславя неговата
неоснователност и като такъв, следва да бъде отхвърлен.
Предвид
искането и на основание чл.78, ал.2 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответниците направените по делото разноски в размер на
2600лв./две хиляди и шестстотин лева /,включително и хонорар за вещо лице извършило
съдебно-техническа експертиза или по на 1300,00 лв./ хиляда и триста лева / на
всеки един от тях.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иск предявен от Б.П.П., ЕГН **********,*** чрез адвокат Н.Р.Н.,***,
със служебен адрес : гр.София,ул.“Позитано“, №8, ет.5, офис 513 против :1.А.Н.П.
, ЕГН **********,*** и 2.Б.А. П. –Г., ЕГН
**********, с адрес ***, ****“, имот № 00878.107.501, с находящ се в
имота обект за живеене и отдих, с който желае съдът да постанови решение , с
което да установи по отношение на втория ответник –Б.А.П. /владелец имота
несобственик / , че доверителят му –Б.П.П.
е собственик на 800 кв.м. идеални
части от земеделски имот-нива за строит. с площ на имота от 2680/ две хиляди
шестстотин и осемдесет / кв.м. , четвърта категория , находяща се в землището
на ****„, съставляваща имот №107501/сто и седем хиляди петстотин и първи/ по
картата на землището на гр.**** при граници/съседи/: имот №107504; имот №
107411 ; имот № 107570, имот № 107561“ , с кадастрален идентификатор на целия имот 00878.107.501, като осъди Б.А. П. –Г.
ЕГН ********** да предаде владението на
описаните в нот.акт 800 кв.м. идеални части от имот №107501 на Б.П.П. , тъй като ответницата не е техен собственик
, но ги владее и ползва без годно правно основание , с правно основание чл. 108
от ЗС, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иск предявен от Б.П.П., ЕГН **********,*** чрез адвокат Н.Р.Н.,***,
със служебен адрес : гр.София,ул.“Позитано“, №8, ет.5, офис 513 против :1.А.Н.П.
, ЕГН **********,*** и 2.Б.А. П. –Г., ЕГН
**********, с адрес ***, ****“, имот № 00878.107.501, с находящ се в
имота обект за живеене и отдих, с който желае съдът да постанови решение , с
което да прогласи нищожността на дарението от доверителя –Б.П.П. към първия
ответник – г-н А.Н.П. , обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим
имот-нотариален акт № 88, том ІІ, рег.№1817, дело № 252/2006г. на Нотариус Д. Ч., рег.№492
по регистъра на Нотариалната Камара на Република България,с район на действие Царевски районен съд , вх.рег. на Служба по вписванията -№1883 от
10.07-2006г., акт №64, том VІІ, дело № 1507 от 10.07-2006г., с което на
ответника е прехвърлено /съгласно описанието
по нотариален акт :
„800/осемстотин / кв.м. идеални части от
земеделски имот – нива за строит., с площ на имота от 2680/ две хиляди
шестстотин и осемдесет / кв.м. , четвърта категория , находяща се в землището
на гр.**** „ , съставляваща имот
№107501/сто и седем хиляди петстотин и първи/ по картата на землището на *****при
граници/съседи: имот №107504; имот № 107411 ; имот № 107570, имот № 107561“ , с
кадастрален идентификатор на целия
имот 00878.107.501, с правно основание
чл. 26, ал.1, изречение първо от ЗЗД,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА от Б.П.П.,
ЕГН **********,*** чрез адвокат Н.Р.Н.,***, със служебен адрес :
гр.София,ул.“Позитано“, №8, ет.5, офис 513 да заплати на ответниците 1.А.Н.П. ,
ЕГН **********,*** и 2.Б.А. П. –Г., ЕГН **********,
с адрес ***, ***“, имот № 00878.107.501, с находящ се в имота обект за живеене
и отдих, със съдебен адрес:***.3-чрез адвокат Д.З. направените по делото
разноски в размер на 2600лв./ две хиляди и шестстотин лева / ,включително
и хонорар за вещо лице извършило
съдебно-техническа експертиза, или по на 1300,00 лв. /хиляда и триста лева /на
всеки един от тях.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :