№ 68
гр. Благоевград , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200500860 по описа за 2020 година
Въззивното производство е инициирано в жалба от „ВИП- Мелник”
ЕООД, представлявано от С. С. Б. против решение №287/06.02.2020г. по гр.д.
№690/2019г. по описа на Санданския районен съд. В нея се съдържат
оплаквания за неправилност на решението. Счита, че не са представени
безспорни доказателства от ищеца, че е изпълнил задълженията си по
договора, поради което не може да се приеме, че е доказана изискуемост на
реципрочното задължение на отмветника. Ето защо иска съдебният акт в
атакуваната му част да бъде отменен и да бъде постановен нов, с който
исковете да бъдат отхвърлени.
Отговор на въззивната жалба е депозиран от пълномощника на
“Данидар Консулт” ЕООД, в който са изложени доводи за правилността на
решението. С оглед на тях се иска потвърждаването му в атакуваната част.
Във въззивното производство не са приети нови доказателства по реда
на чл. 266 от ГПК.
След анализ на доказателствения материал, решаващият състав прие за
установено от фактическа страна следното :
1
Основната дейност на ищцовото дружество “Данидар Консулт” ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр.Сандански е счетоводни и одиторски
дейности и данъчни консултации.
Същото - като изпълнител, е сключило на 01.12.2017г. с „ВИП-
Мелник” ЕООД - като възложител, договор за счетоводно- консултантско
обслужване. С него възложителят е възложил на изпълнителя срещу
възнаграждение да извършва писмени и устни счетоводно – консултантски
услуги, обезпечаващи функционирането на дружеството в съответствие с
българското счетоводно и данъчно законодателство, като задълженията на
изпълнителя са били примерно изброени в чл. 5 от договора. Съответно на
посочените задължения, възложителят е приел да заплаща на изпълнителя
месечно възнаграждение в размер на 420 лева с ДДС, което е трябвало да се
изплаща до 5- то число на месеца, следващ месеца, подлежащ на счетоводна и
данъчна обработка. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, възнаграждението е
трябвало да се заплаща в брой или по банков път.
Не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че за периода от м. август 2018 г. до м. февруари 2019 г. включително,
“Данидар – Консулт” ЕООД е издало фактура № **********/ 21.09.2018
година на стойност от 420 лева с ДДС за счетоводна услуга за м. 08.2018г.;
фактура № **********/ 29.10.2018 година на стойност от 420 лева с ДДС за
счетоводна услуга за м. 09.2018г.; фактура № **********/ 06.11.2018 г. на
стойност от 420 лева с ДДС за счетоводна услуга за м. 10.2018г.; фактура №
**********/ 19.12.2018г. на стойност от 420 лева с ДДС за счетоводна услуга
за м. 11.2018г; фактура № **********/ 16.01.2019 г. на стойност от 420 лева с
ДДС за счетоводна услуга за м. 12.2018г.; фактура № **********/ 25.02.2019
год. на стойност от 420 лева с ДДС за счетоводна услуга за м. 01. 2019г. и
фактура № **********/ 26.03.2019 г. на стойност от 420 лева с ДДС за
счетоводна услуга за м. 02.2019г. В тях е отразено, че плащането се извършва
по банкова сметка на “Данидар- Консулт” ЕООД и подписани от
представител на получателя “ВИП –Мелник” ЕООД.
Съдебно- счетоводна експертиза е констатирала, че “Данидар Консулт”
ЕООД е изготвяло и публикувало годишните финансови отчети на “Вип
Мелник” ЕООД, че отчетите са съставяни и подписвани от управителя на
2
“Данидар Консулт” ЕООД М.Н., че в публичния регистър на Агенция по
вписванията е обработена информацията до отчетната 2015 година, от които
отчети е видно, че съставител на годишния финансов отчет също е М.Н..
Експертът е установил, че за 2016г., 2017 г. и за 2018г. публикуваните в
публичния регистър на Агенция по вписванията годишни финансови отчети
на ответното дружество са подписани от М.Н.. Посочил е също, че в
информационната система на НАП фигурират данни за подавани съгласно
ЗДДС и ППЗДСС за периода от м. август 2018 г. до м. февруари 2019г.
справки декларации по ЗДДС от името на “ВИП- Мелник” ЕООД, като
данните са подавани по електронен път с квалифициран електронен подпис на
М. И. Н.. Категорично приема, че ежемесечно са водени счетоводните
регистри за извършените покупко- продажби и разчетно платежни ведомости
на заетия персонал на ответното дружество. Заключава също, че за периода
от м. август 2018 г. до м. февруари 2019 г. включително, по електронен път, с
квалифициран електронен подпис на М.Н., е подавана данъчно - осигурителна
информация към НАП от името на “ВИП Мелник” ЕООД.
Проверката на вещото лице е установила, че фактурите, издадени от
“Данидар Консулт” ЕООД за извършените счетоводни услуги за ответното
дружество са осчетоводени и включени в дневниците за продажби на първото
дружество. Заедно с това сочи, че на 11.03.2019 год. с приходен касов
ордер,“Вип Мелник” ЕООД е внесло 1 000 лева в брой в касата на ищеца. От
тази сума ищцовото дружество е “закрило”, хронологично на възникването
им, от първата към последната следните фактури: № 3263, 3308, 3361,3413,
3466 (фактури, които не са предмет на делото) и частично фактура № 3510/
21.09.2018г., като от задължението по последната е останала незаплатена
сума от 210 лева. Според вещото лице, задълженията по останалите, описани
в исковата молба фактури не е погасено и възлиза на сумата от 2 730 лева.
По заявление за издаване на заповед за изпълнение от 16.04.2019г. е
образувано ч.гр.д. № 389/2019г. пред РС Сандански. В това производство в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №977 от 17.04.2019г. за сумата от 2 730 лева,
представляваща главница, за сумата от 72, 51 лева, мораторна лихва върху
главницата за периода от 06.10.2018 год. до 16.04.2019 год., за вземане по
договор за счетоводно обслужване, сключен на 01.12.2017 г. и издадени 7
3
броя фактури в периода от 21.09.2018 год. до 26.03.2019 год. и за направените
по делото разноски в размер на 56, 05 лева за платена държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 03.05.2019г. и в законния
срок той е възразил срещу нея. Настоящият иск е предявен от кредитора в
едномесечния срок от получаване на съобщението за възражението на
ответника.
Въз основа на изложените факти, въззивният състав приема следните
правни изводи :
Предявеният иск за главницата е с правно основание чл. 422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, тъй като се основава на договор за
счетоводно – консултантско обслужване. Не е спорно между страните, че през
процесния период те са били обвързани от него и че всяка от тях има права и
задължения. Спорно е дали всяка от страните е изпълнила задълженията си по
договора.
Видно е от него, че задълженията на ищеца – в качеството му на
изпълнител, са изброени в чл. 5 и синтезирано се състоят в организиране и
поддържане на счетоводството на ответника – възложител и извършване на
всички услуги, обезпечаващи функционирането му в съответствие с
българското счетоводно и данъчно законодателство. Констатациите и
изводите на съдебно – счетоводната експертиза са еднозначни, че законният
представител на ищеца е подписвала с електронния си подпис и е подавала
ежемесечно справки декларации по ЗДДС, съставяла е годишни счетоводни
отчети и ги е депозирала пред администрацията, водила е счетоводните
регистри за извършените покупко- продажби и разчетно платежни ведомости
на заетия персонал на ответното дружество. Изложеното налага категоричен
извод, че ищцовото дружество е изпълнило договорните си задължения към
ответника през процесния период.
Горното изпълнение е породи задължение за изпълнение на
реципрочното задължение от възложителя по договора за счетоводни услуги,
а именно за заплащане на договореното възнаграждение от 420лв. с ДДС.
Отново от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява,
че за периода от м. август 2018 г. до м. февруари 2019 г. включително,
“Данидар – Консулт” ЕООД е издало фактура № **********/ 21.09.2018
4
година на стойност от 420 лева с ДДС за счетоводна услуга за м. 08.2018г.;
фактура № **********/ 29.10.2018 година на стойност от 420 лева с ДДС за
счетоводна услуга за м. 09.2018г.; фактура № **********/ 06.11.2018 г. на
стойност от 420 лева с ДДС за счетоводна услуга за м. 10.2018г.; фактура №
**********/ 19.12.2018г. на стойност от 420 лева с ДДС за счетоводна услуга
за м. 11.2018г; фактура № **********/ 16.01.2019 г. на стойност от 420 лева с
ДДС за счетоводна услуга за м. 12.2018г.; фактура № **********/ 25.02.2019
год. на стойност от 420 лева с ДДС за счетоводна услуга за м. 01. 2019г. и
фактура № **********/ 26.03.2019 г. на стойност от 420 лева с ДДС за
счетоводна услуга за м. 02.2019г. Сумите по тези фактури не са заплатени от
ответното дружество с изключение на половината от задължението по
първата фактура. Този извод на вещото лице, основан на справки в
счетоводствата и на двете дружества не се опровергава от останалите
доказателства в делото. Ответникът, който носи доказателствената тежест за
факта на плащане на задълженията по фактурите не представи доказателства
за такива плащания. Ето защо следва да се заключи, че не е изпълнил
задължението си за плащане на месечно възнаграждение от 420лв. с ДДС
изцяло за месеците от септември 2018г. до февруари 2019г. включително и
210лв. от възнаграждението за м. август 2018г. Общият размер на тези
задължения възлиза на 2 730лв., поради което искът е основателен и доказан
по размер.
Предявеният иск за лихвата е с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Тя се претендира като обезщетение за забава,
което е присъдено в полза на ищеца в заповедното производство, в
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 389/ 2019 год. Със заповедта за
изпълнение е разпоредено ответното дружество да плати сумата от общо 72,
51 лева, натрупани мораторни лихви, считано от 06.10.2018г. до 16.04.2019
год. – датата на подаване на заявлението в съда.
Установи се, че такава се дължи, защото е налице неизпълнение, довело
до забава на плащането, за което изправната страна по договора следва да
бъде обезщетена. Предвид изложеното установителният иск за мораторната
лихва е основателен в размера от 72, 51лв. и за периода от 06.10.2018г. до
16.04.2019 год. – датата на подаване на заявлението в съда.
С оглед съвпадението на правните изводи на настоящата инстанция и на
5
първата инстанция, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част, като на основание чл. 272 от ГПК окръжният съд препраща към
мотивите на районния съд.
С оглед изхода от въззивната проверка и на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 от
ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото
дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 150лв.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №287/06.02.2020г. по гр.д. №690/2019г. по описа
на Санданския районен съд.
ОСЪЖДА “ВИП - МЕЛНИК” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Мелник, ул.”Мелник” № 19, представлявано от
изпълнителния директор С. С. Б. да заплати на „ДАНИДАР КОНСУЛТ”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Сандански, бул.”Свобода” № 5, ет. 1, офис ОІІ3 А, представлявано от
управителя М. И. Н. разноски за въззивната инстанция, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150(сто и петдесет)лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6