Протокол по дело №949/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 274
Дата: 15 юни 2021 г. (в сила от 15 юни 2021 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20203100900949
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 274
гр. Варна , 15.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско
дело № 20203100900949 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
След спазване разпоредбите на чл.142 от ГПК, на второ четене се
явиха:
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , редовно уведомен по реда на
чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява представител в съдебно заседание.
Ответниците О.. В. Г. И В. СТ. Г. , редовно уведомени от предходно
съдебно заседание, не се явяват в съдебно заседание, представляват се от
адвокат Д.П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Вещото лице Б. Сл. Б., редовно уведомен, явява се лично в съдебно
заседание.
СЪДЪТ докладва постъпила по имейл молба с вх.№ 11333 от
11.06.2021 г. от адвокат Д.М., пълномощник на ищеца, в която моли да се
даде ход на делото.
Адв.П.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 10681 на 03.06.2021г.
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно-
счетоводна експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото лице,
както следва:
Б. Сл. Б. - годишен; българин; български гражданин; разведен;
неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за наказателната
отговорност по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. Б.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
Въпрос на адв.П.: Видяхте ли, че в задачата е поставено да бъде
изчислено задължението към 28.03.2018 г. Към коя дата е станал предсрочно
изискуем кредита и следва ли в този период след предсрочната изискуемост
да се начислява възнаградителна лихва?
СЪДЪТ указва на адвокат П., че въпросът на коя дата е станал
предсрочно изискуем кредитът и следва ли в периода след предсрочната
изискуемост да се начислява възнаградителна лихва, е правен въпрос и не е от
компетенцията на вещото лице
В.л. Б.: Аз мога да кажа какво е задължението до изпълнителен лист - аз
съм го направил във вариант по счетоводните книги на Банката и във всички
останали други варианти, в зависимост от поставените задачи.
Възнаградителна лихва не е начислявана след този период.
Възнаградителната лихва обстойно съм показал в приложение 2, където аз
съм преизчисил изчислената от Банката въз основа на лихвените проценти, за
да се убедя дали правилно е изчислена възнаградителната лихва. И както
установих и по самите книги на Банката възнаградителна лихва се начислява
до 14.02.2018 г.
Въпрос на адв.П.: Констатирахте ли наличие на методология по
отношение на определяне на лихвените проценти, с които борави Банката?
2
В.л. Б.: Аз изисках методологията и те ми я предоставиха. Те са
съвпаднали методологията на „Юробанк и ЕФ Джи България”, която после
става „Пощенска банка” и „Юробанк България“ и ми казаха, че е по тази. За
да се убедя изисках и промените в нивата на базовия лихвен процент (БЛП)
да съпоставя дали наистина методологията се спазва. След това изисках и
какви лихвени проценти са прилагани на база решение на Комитетът за
управление на активите и пасивите (КУАП) заради какво се вдигат. Отделно
методологията за индекса ПРАЙМ е приложена в делото, обстойно обяснена
и аз в отговора на въпрос № 6 съм описал по периоди какъв лихвен процент се
прилага, има ли изменение, както и за разликата на погасителните вноски как
са се увеличавали. Освен това във въпрос № 11 за методиката, нарочно
изисках от Банката обяснение дали отговаря на методологията, които са
компонентите на БЛП и подробно съм обяснил във въпрос № 11.
Въпрос на съда: Кои от компонентите, участващи в алгоритъма, са
обвързани с борсови индекси, които са обективно установими и кои са въз
основа на критерии, които самата Банка определя?
В.л. Б.: От обективните известни са стойностите на Юрибор (Euribor) и
Софибор (Sofibor), Либор, 5YCDS на България - описал съм ги, които като
се напишат интернет и излизат стойности. А иначе директните нелихвени,
всички останали не са известни на масовия клиент - това са минимални
задължителни резерви, които банките са длъжни да поддържат в БНБ и фонда
за гарантиране на влоговете. За тези компоненти няма информация. Имам
предвид, че обикновеният клиент като отиде да тегли кредит, той няма
информация за това. Иначе за всички останали пазарни индекси от интереса
може и да се запознае.
Въпрос на съда: В рамките на периода от сключване на съответното
споразумение до приемане на следващото, Банката едностранно изменяла ли
е този Лихвеният процент ПРАЙМ и същият е прилаган съобразно посочения
в самото споразумение размер актуален към датата на сключването му?
В.л. Б.: За да Ви отговоря да погледнем в приложение 2, където се
вижда на стр. 10, че ПРАЙМ започва от 10.07.2013 г., в шестмесечен период
ПРАЙМ е 4,9%. След това на стр.11 се вижда, че до допълнителното
споразумение, това е периода на облекчение - ПРАЙМ 4,9%. След това
3
отиваме на другото допълнително споразумение от 07.02.2014 г., където все
още се олихвява с ПРАЙМ и до допълнително споразумение от 27.10.2014 г.
стойността на ПРАЙМ е все още 4,9%. След това на стр. 14 в допълнителното
споразумение от 27.10.2014 г. Банката прави промени от ПРАЙМ се минава
на шестмесечен Софибор. Понеже като проследих стойността на ПРАЙМ е
започнала да пада и затова Банката го променя със следващите допълнителни
споразумения. За да си има едно ниво на лихвен процент, приема стойностите
на шестмесечния Юрибор, които се променят два пъти в годината на 15.01. и
на 15.07. ПРАЙМ се използва от Банката, но стойностите при него започват
да падат. Показателите, които са формирали ПРАЙМ са претърпявали
промяна надолу, поради което в следващите допълнителни споразумения
възприемат Юрибор. През този период, в който е използван ПРАЙМ, той е
4,9%, колкото е уговорено в допълнителното споразумение. Не е променян
нито в посока повишение, нито в посока намаляне. В общите условия не е
обяснено за обикновения потребител използването на тези два индекса.
Въпрос на съда: На стр. 14 от експертизата в табл. 3 можете ли да
уточните как са постъпили сумите по сметка на Банката – кои от тях са
постъпвали чрез директен превод от длъжниците и кои след разпределение от
ЧСИ?
В.л. Б.: На стр. 14 от експертизата в табл. 3 - първите три суми от трети
лица са постъпили директно по сметката на Банката, а вторите две суми са
постъпили от ЧСИ като разпределение по изпълнителното дело. Тези три
вноски постъпват на каса във Банката и понеже този кредит вече е станал
съдебен и тези пари влизат в една Б.а сметка от където се извършват
погасявания. Не е по сметката на О.. Не е по тази сметка, по която се
обслужва кредита, а по друга сметка, която се обслужва в Банката. Това е
посочено в справка, където съм описал къде влизат, кой ги внася и с какво
основание.
Въпрос на съда: Промяната на БЛП на изменението на кои показатели
се дължи, успяхте ли да установите?
В.л. Б.: Както ми обясниха от Банката, а и аз изисках и го приложих
това е решение на КУАП на Банката и в тези промени те казват, понеже има
промяна на БЛП и предполагам промяната е от стойностите, които са
4
използвани, а именно: Софибор и Евробор преди това. Защото в обясненията
пише: „Промяна в размера , нетната стойност се увеличава”, те го приемат, но
просто по - обстойно не е обяснено.
Въпрос на съда: В допълнителните споразумения посочвана ли е
стойността на БЛП към момента на сключването им?
В.л. Б.: В анексите мисля, че на едно или две беше отбелязано какъв е
към датата БЛП. Не, няма посочено БЛП, има само за ПРАЙМ.
Въпрос на адв.П.: Имате ли решенията и протоколите на КУАП и да
посочите датите, когато са определени?
В.л. Б.: Тук ги има промените в нивата за потребителски кредит, но те
се прилагат за ипотечни кредит. Посочени са и протоколите.
Адв. П.: По идентично дело съвсем друга информация ни дадоха за
БЛП на „Юробанк България“, където съответно от протокол от 01.10.2012 г.
до 14.02.2018 г. размерът е 8,20% по решение на КУАП, Протокол
№144/13.10.2012 г.
В.л. Б.: Аз получих това от Банката и съм го взел предвид. Аз
сравнявам това, което получих с това, което банката е начислявала, за да
сверя дали наистина лихвеният процент, който прилага Банката отговаря на
методологията и на промените в БЛП.
Въпрос на съда: Съобразно начисленията на Банката последното
плащане е на 14.02.2017 г., а на стр.28 под таблицата сте дали при вариант 2 в
кой момент би изпаднал длъжникът в забава при съобразяване на плащанията
и тогава Вие сочите една по-ранна дата – 22.09.2013 г. На какво се дължи тази
по-ранна дата, при условие, че размерът на дълга намалява вследствие на
вашето преизчисление с по-ниския лихвен процент, а същевременно
плащанията следва да бъдат отнесени, съобразно този по-малък размер?
В.л. Б.: Това се появява поради периодите на облекчено погасяване,
където се погасява само лихва. Не съм съобразил периода на облекчено
погасяване. Аз тръгнах, както е по първоначалния вариант, без
капитализация, без промяна на лихвените проценти-все едно не са сключени
5
допълнителни споразумения. И просто при допълнителните споразумения
като се сключват кредитополучателя не внася вноска, колкото би трябвало да
бъде, а той внася по-малка. А пък и отделно не капитализирам задълженията
към всяко допълнително, защото ще противоречи на поставената ми задача,
ако капитализирам към първоначалния. На л.28 от заключението посочената
от мен дата на забавата на 22.09.2013 г. за главница се дължи на това, че при
този вариант съм прилагал лихвен процент 7,45% за целия срок на договора,
включително и за периодите, в които допълнителните споразумения
предвиждат гратисен период. И по тази причина датата на забавата се
измества по-рано, тъй като плащанията не са достатъчни да покрият този
размер на дълга при този начин на преизчисляването му.
Въпрос на съда: Вариант 2, който визирате на л.29 от заключението,
представя размера на дълга при лихвения процент 7,45% за целия срок на
договора, така ли да разбирам?
В.л. Б.: Посоченият в т. 12 и т.13 от мен вариант 2 и тук по различните
задължения съм ги посочил и правя сравнение по счетоводни данни за
нагледност и да се види, примерно: Банката изчислява лихви 68 000 лева, аз
изчислявам лихви по този вариант 46 000 лева, обаче понеже не се плащат
при мен в табл.13 се увеличава наказателната лихва за сметка на тази, която е
изчислена от Банката. Вариант 2 е вариантът, при който лихвата се
преизчислява съобразно с 7,45% за целия срок на договора.
В табл. 12 минус 10488 лева това е разлика между вариант 1 и вариант
2.
Въпрос на съда: На л.30 сте посочили, че при този вариант кредитът е
станал предсрочно изискуем на 22.08.2010 г.
В.л. Б.: По принцип при този вариант кредитополучателят де факто
изпада в забава от 22.08.2010 г. и вече вноските идват с 7 - 8 месеца
закъснение за да покрият. Де факто на 22.08.2010 г., би трябвало кредитът да
бъде обявен за предсрочно изискуем.
Въпрос на съда: На стр.32 вариант 3 при какви стойности на лихвения
процент е изчислен?
6
В.л. Б.: На стр.32 вариант 3 е без да се капитализират задълженията, но
при лихвата, както го е изчислявала Банката. Поне аз така схванах, за да се
види какво влияние оказва капитализацията. Ако не се капитализира кредита
как би се погасявал. По задача 15 - съм дал 3-ти вариант на заключението без
съобразяване на капитализацията при лихва, начислявана съобразно лихвения
процент прилаган от Банката за съответните периоди както е посочено в т. 6.
Въпрос на съда: В таблица 16 за тези трети лица, които са извършвали
плащанията В. Г. и С. Г., видели ли сте платежните документи, с които са
извършили плащанията и какво основание е посочено в тях?
В.л. Б.: Понеже варианта е към днешна дата за експертизата и аз затова
пиша какъв би бил дългът в хипотеза, ако се издаде изпълнителен лист при
този вариант, за да установим към днешна дата какъв би бил дългът.
Не съм видял платежни документи. Единствено от Банката ми
предоставиха тези справки за погасяването. Банката ги е използвала за
погасяване на кредита и там пише: С. Г., основание – вноска по кредит,
договор 29616, доплащане В.“. Банките ги е приела като плащане по
процесния кредит.
Въпрос на адв.П.: При изготвяне на експертизата взели ли сте предвид
представеното споразумение за разсрочване на кредитно задължение от
13.08.2018 г., защото според мен това споразумение не е обсъждано?
В.л. Б.: Да, но няма плащания по това споразумение.
Въпрос на адв.П.: Има ли други допълнителни споразумения след това
или междинни в този период, които за Вас не са известни?
В.л. Б.: По принцип плащанията аз съм ги описал, които са от
изпълнителния лист до днешна дата. Това са две плащания на С., едно на О. и
две на ЧСИ. Поне такава информация ми даде Банката.
Адв. П.: Това споразумение ние сме го представили. Мисля, че след
като са го направили предсрочно изискуем кредитът са продължили да
сключват споразумения.
Въпросът беше дали е ползвано това споразумение и дали други
7
споразумения, които не са представени по делото са констатирани в Банката.
Твърдението ни е, че не са представени в пълнота доказателства. Не е
посочено и не е обсъдено това споразумение в експертизата. Той можеше да
го посочи и да каже, че излиза извън предмета. То е по делото, прието е. За
мен лично не е ясно по това споразумение налице ли са плащания. В това
споразумение също се поставят допълнителни облекчения. Те са заложени в
т.4 на споразумението. Веднъж дълга е станал предсрочно изискуем и
същевременно се преурежда след като е станал. Аз не съм експерт и затова
питам.
Въпрос на съда: Вие запознат ли сте се с това споразумение?
В.л. Б.: Да, запознах се с това споразумение, но както обясних след
издаването на изпълнителния лист оттам-нататък възнаградителни лихви не
се начисляват, наказателните лихви се изчислява до 21.03.2018 г. Излиза
изпълнителния лист и де факто Банката единствено начислява законна лихва
по главница, която е присъдена с изпълнителния лист.
Въпрос на адв.П.: Бих искала да ми обясните какво следва да
разбираме под „буферна надбавка“, като част от цената на формираната лихва
по методиката, трансферна цена на ресурси, пазарни лихвени измерители –
просто да обясните?
В.л. Б.: Аз съм обяснил за буферната надбавка. Ето трансферната цена
се образува от Софибор и Юрибор. Има рискова премия приложима от
Банката при привличане на финансов ресурс. Това е изискуемата премия на
възвръщаемостта от инвестиция в безрисков актив, която кредиторите търсят.
След това директните нелихвени разходи. Трансферната цена е променлива
Буферната надбавка, изразява оценката под формата на лихвена премия на
нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти. Тя е променлива.
Когато се променят стойностите на Юрибор и Софибор /падат надолу или се
вдигат нагоре/ КУАП, който следи стойностите променя стойността на
лихвения процент, за да компенсират, така да се каже, промяната в
стойностите на Юрибор и Софибор. Банката си определя буферната надбавка.
Въпрос на адв.П.: Има ли формула или алгоритъм, по който се
изчислява БЛП? Има методика разбрахме, но има ли формула.
8
В.л. Б.: В методологията е описано. Тя казва: „Базовият лихвен процент
се определя от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка“. Събират се
и на принципа на най-малко общо кратно.
Адв.П.: Нямам други въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е от съществено значение
за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.

ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице Б. Сл.
Б. в размер на 1100 лева, съобразно представената справка-декларация.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Б. Сл. Б. в размер
на 900.00 лева, от внесения от страните за тази цел депозит. (изд.РКО по вн.б.
от „Юробанк България“ АД от 16.03.2021 г. за 600 лв. и по разписка от ПОС
терминал от 12.04.2021г. за 300 лв.)

ЗАДЪЛЖАВА ищеца, в едноседмичен срок, считано от уведомяването
да представи доказателства за довнесен депозит за възнаграждение на вещото
лице в размер на 150.00 лева по депозитната сметка на Варненски окръжен
съд, и ответниците, в едноседмичен срок, считано от днес да представят
доказателства за довнесен депозит за възнаграждение на вещото лице в
размер на 50.00 лева по депозитната сметка на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на страните, че при неизпълнение ще бъдат осъдени по реда
на чл.77 от ГПК.
9
СЪДЪТ намира, че за изясняване на спора от фактическа страна и
доколкото на основание чл.162 от ГПК е длъжен да следи служебно за
размера на предявения иск, следва да допусне по собствен почин
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да даде в още два
варианта размера на дълга, с оглед извършването на правилна преценка по
съществото на спора, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА провеждането на допълнителна съдебно - счетоводна
експертиза, вещото лице по която след запознаване с материалите по делото
и релевантните счетоводни документи при ищеца да даде заключение по
следните въпроси:
1. Какъв би бил размерът на дълга за главница, лихви, неустойки, такси
и разноски, ако не беше извършено капитализиране на просрочията към
редовна главница при лихвен процент, както следва: 1./ за периода до
09.07.2013г., съобразно уговорения размер на лихвата в първоначалния
договор, а за периода след 10.07.2013г. - лихвения процент съобразно
съответните допълнителни споразумения, като се ползват посочените в тях
стойности на индекс ПРАЙМ (без евентуалните му изменения от Банката),
респективно котировката на Софибор.
1. Какъв би бил размерът на дълга за главница, лихви, неустойки, такси
и разноски, ако не беше извършено капитализиране на просрочията към
редовна главница при лихвен процент както следва: за периода до
09.07.2013г. съобразно уговорения размер на лихвата в първоначалния
договор, но при зачитане на периодите на облекчено погасяване по
допълнителните споразумения, а за периода след 10.07.2013г. - лихвения
процент съобразно посочените в допълнителните споразумения стойности на
индекс ПРАЙМ (без евентуалните му изменения от банката), респективно
котировката на СОФИБОР и при зачитане на периодите на облекчено
погасяване. При извършване на изчисленията сумите, които длъжниците са
заплатили в периодите на едностранно увеличен лихвен процент, както и
заплатените лихви върху капитализираните просрочия, да се приспаднат
10
последователно от разноските, таксите, наказателната и възнаградителната
лихва и главницата. При изчисляване на актуалния размер на дълга да се
съобразяват само извършените от длъжниците доброволни плащания, но не и
сумите, постъпили от разпределение на суми по изпълнителното дело чрез
ЧСИ. В резултат на изчисленията и извършените приспадания да се посочи
датата, от която кредитополучателят би бил в забава за погасяване на кредита.
2. Какъв би бил размерът на дълга за главница, лихви, неустойки, такси
и разноски, ако не беше извършено капитализиране на просрочията към
редовна главница при лихвен процент както следва: за периода 22.11.2007г. –
21.04.2009г. съобразно прилагания от банката лихвен процент, за периода
22.04.2009г. - 09.07.2013г. при лихвен процент 10.50%, но при зачитане на
периодите на облекчено погасяване и на прилагания по-нисък от този лихвен
процент по допълнителните споразумения, а за периода след 10.07.2013г. -
лихвения процент съобразно посочените в допълнителните споразумения
стойности на индекс ПРАЙМ (без евентуалните му изменения от банката),
респективно котировката на СОФИБОР и при зачитане на периодите на
облекчено погасяване. При извършване на изчисленията сумите, които
длъжниците са заплатили в периодите на едностранно увеличен лихвен
процент, както и заплатените лихви върху капитализираните просрочия, да се
приспаднат последователно от разноските, таксите, наказателната и
възнаградителната лихва и главницата. При изчисляване на актуалния размер
на дълга да се съобразяват само извършените от длъжниците доброволни
плащания, но не и сумите, постъпили от разпределение на суми по
изпълнителното дело чрез ЧСИ. В резултат на изчисленията и извършените
приспадания да се посочи датата, от която кредитополучателят би бил в
забава за погасяване на кредита.
3. Налице ли са данни за извършени плащания, съобразно уговорките по
споразумение от 13.08.2018 г., приложено на л. 265 от делото.
ДА СЕ ИЗГОТВИ коригирано заключение по т. 15 от
първоначалната задача като бъдат приспаднати само доброволно платените
от длъжниците и третите физически лица по сметка на Банката суми, но не и
тези постъпили от разпределение по изпълнителното дело от сметка на ЧСИ.

11
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 150.00 лева, платим
както следва: 100 лева от ищеца, в едноседмичен срок, считано от
уведомяването и 50 лева от ответниците, в едноседмичен срок, считано от
днес по сметката на Варненски окръжен съд, с представяне на доказателства
за внасянето му в деловодството на Варненски окръжен съд - търговско
отделение.

УКАЗВА на вещото лице Б. Сл. Б. да представи заключението си в
срока по чл.199 от ГПК най-късно една седмица преди съдебното заседание.
Адв. П.: Може ли да бъдат изискани съответно тези протоколи и
решения на КУАП и съответно вещото лице да ги съобрази, ако има различия,
тъй като той е изготвил експертизата на базата на БЛП, без тези решения.
СЪДЪТ намира, че доказателственото искане на процесуалния
представител на ответниците е несвоевременно направено и следва да бъде
оставено без уважение като преклудирано, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на
ответниците като преклудирано.
Адв. П.: Нямам други доказателствени искания.
За изготвяне на допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 09.07.2021 година от 14:00 часа, за която дата и час ищецът
ще се счита за редовно уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, а ответниците
и вещото лице ще се считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:20
часа.

12



Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13