Номер 25116.11.2020 г.Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Стара ЗагораII Граждански състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
Секретар:Катерина И. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20205500503060 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Й. С. К.
от гр. К. против решение № 360 от 07.07.2020 г., постановено по гр.д. №
1425/2019 г. на Казанлъшкия районен съд. Въззивникът счита, че
обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Излагат се подробни съображения по съществото на спора и иска съдът да
постанови решение, с което да отмени обжалваното, а вместо него да
постанови друго, с което да уважи предавените искове изцяло и да отхвърли
насрещния иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който тя се оспорва. Излагат се съображения по съществото на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен
акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
а по същество – основателна.
1
Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск за промяна мерките
във връзка с упражняването на родителските права върху детето С.Й.К. по
чл.59, ал.9 СК. Ищецът Й. С. К. (сега въззивник) е твърдял, че е баща на
детето С.Й.К., родена на ***, от съвместното му съжителство с Г. П. Б. .
Твърдял е, че с решение по гр.д. № 1531/2014 г. по описа на РС К. на
ответницата било предоставено упражняването на родителските права, а на
него бил определен режим на лични отношения. Твърдял е, че към датата на
решението живеел и работел в И., но понастоящем живеел в Р Б., в гр. К..
Закупил собствено жилище. Родителите му също живеели наблизо и му
оказвали помощ, ако има нужда, когато детето било при него. Искал е
режимът на лични отношения да бъде разширен, защото искал да вижда по-
често детето си.
Ответницата Г. П. Б. (сега въззиваема) е оспорила искането. Твърдяла ,
че през последните 6-7 месеца ищецът живеел на семейни начала с друга
жена и от тогава дъщеря им споделяла, че не желае да остава да нощува в
дома на баща си. Твърдяла е, че детето спяло заедно с баща си на разтегателен
диван. Освен това той често злоупотребявал с алкохол и шофирал автомобила
си в нетрезво състояние в присъствието на детето. Твърдяла е, че в дома на
бащата няма условия детето да нощува. Детето се чувствало неловко да спи
на едно легло с баща си. Предявила е и насрещен иск за изменение на режима
на лични отношения, касаещ преспиването на детето в дома на бащата, както
и за изменение на издръжката.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
че страните са родители на детето С.К., родена на *** С влязло в сила
решение, постановено по гр.д. № 1531/2014 г. упражняването на родителските
права върху детето било предоставено на майката, а на бащата бил определен
режим на лични отношения всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10 ч. в събора до 18 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка четна
година на Великденските празници; всяка четна година на Коледните
празници; рождения ден на всяка нечетна година и Новогодишните празници
всяка нечетна година. Приел е за установено, че бащата е закупил апартамент,
находящ се в гр. К., ***, с площ от 31,37 кв.м и състоящ се от една стая,
2
кухненски бокс и сервизни помещения. Приел е, че ищецът е придобил
собствеността върху още едно жилище в гр. К., ***, със застроена площ от
108,02 кв.м, което сега ремонтирал. Приел е за установено, че детето изпитва
антипатия и неприемане към жената, с която баща й съжителства, и гняв и
раздразнение спрямо доведената си сестра, с която трябва да дели
пространството и вещите си. Приел е, че детето изпитва конфликт на
лоялност по отношение родителите си. Настроението и нагласите на детето
спрямо бащата са силно повлияни от поведението на майката, която е открито
гневна към него. Детето е насочено към ползване на социална услуга
„психолог“ за справяне с конкретни проблеми в семейството и преодоляване
на психични бариери. Приел е за установено от показанията на разпитаните
свидетели, че в събота вече детето нощувало по-често при баба си и по-рядко
в дома на баща си. Видима промяна у детето е настъпила по повод на
влошаване на отношенията между родителите. Детето се чувствало
напрегнато, сънувало кошмари, споделяло страховете си, че ако направи
нещо или каже, родителите й ще се сърдят. Изразявало е нежелание да остава
да спи при баща си.
От правна страна съдът е приел, че от момента на постановяване на
решението в края на 2014 г. до сега са настъпили множество нови за живота и
ежедневието на детето обстоятелства, а именно: баща й е променил
местоживеенето си и вече живее в същото населено място, в което живее и
детето; майката е родила друго дете през 2016 г. и е сключила граждански
брак с друг мъж през 2017 г.; бащата на детето е закупил жилище и заживял с
него на семейни начало с друга жена; семейството на майката се е преместило
да живее в апартамент в гр. К., като част от това семейство е и доведената
сестра С.. Приел е, че общото психическо състояние на детето резултат от
нивото на умение на родителите да комуникират е недобро. Приел е, че
родителите не успяват нито да овладеят, нито да контролират влиянието на
новите обстоятелства върху психическото състояние на детето и то в края на
краищата изпитва негативни чувства при осъществяване на контактите с баща
си и страх, че няма да получи одобрение от родителите си. Затова е приел, че
претенцията на бащата за изменение на режима на лични отношения не е в
интерес на детето и следва да бъде отхвърлена. По отношение на насрещния
иск на майката е приел, че режимът на лични отношения трябва да бъде
3
променен в частта за преспиването и за времето, прекарвано с бащата през
лятото.
Решението на първоинстанционния съд е частично неправилно.
По делото не е било спорно, че страните са родители на детето С.,
родена на *** Към настоящия момент те са разделени. С решение от
07.11.2014 г., постановено по гр.д. № 1531/2014 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, упражняването на родителските права е предоставено на
майката, а на бащата е определен режим на лични отношения всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя с
преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката; всяка четна година на Великденските празници;
всяка четна година на Коледните празници; рождения ден на всяка нечетна
година и Новогодишните празници всяка нечетна година.
По делото не е установено кога точно въззивникът се е завърнал от К.
И., но като се вземе предвид, че на 31.10.2016 г. е закупил апартамент, може
да се приеме, че това е станало преди тази дата. По делото не е спорно, че
режимът на лични отношения е изпълняван. Детето е било вземано от бащата
от дома на майката през определените дни. Преспивало е по-често в дома на
баба си, отколкото в дома на баща си – така свид. К..
По делото е установено още, че отношенията между родителите не са
добри, което е повлияло върху психическото състояние на детето. То е било
насочено с направление от 19.03.2019 г. за ползване на социална услуга за
справяне с конкретни проблеми в семейството, индивидуална работа с
психолог с предотвратяване на психически бариери. Установено е още, че на
09.04.2017 г. майката е сключила граждански брак с лицето С.В.Б., а преди
това е родила друго дете – Л., родена на ***, чийто баща е Б.. На него е
предоставено упражняването на родителските права върху родено от друго
съжителство дете С., родена на *** Всички живеят в новозакупено жилище в
гр. К., като детето С. дели една стая с детето С., към която често изпитва гняв
и раздразнение – срв. соц. доклад.
От данните в социалния доклад се установява, че социалните работници
са констатирали, че С. изпитва конфликт на лоялност в отношението към
4
родителите си. Нагласите на детето спрямо бащата са силно повлияни от
поведението на майката. В случаите, когато тя е гневна на бащата, това не
остава скрито за детето, което променя отношението към бащата в негативен
аспект. В тези случаи, дори и при приятни преживявания с бащата, детето
акцентира върху нещата, които не са му харесали. Направено е заключение,
че бащата се старае срещите с детето да преминават разнообразно и се
интересува от цялостното развитие на дъщеря си. Съществува добра
емоционална връзка между двамата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.59, ал.9 СК, ако обстоятелствата, при които са определени
мерките за упражняване на родителските права, се изменят, съдът може да
измени и да определи нови. Съгласно ППВС № 1/74 г., чийто разрешения са
актуални и при действието на СК от 2009 г., промяна в обстоятелствата,
обосноваваща необходимост от промяна на мерките за упражняването на
родителските права спрямо малолетните или непълнолетни деца, е налице в
някой от следните три случая: когато са изменени обстоятелствата, които са
взети предвид при определяне на първоначалните мерки; когато измененията
произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права;
или когато на практика мерките са променени. Във всеки случай съдът е
длъжен да обсъди начина, по който обстоятелствата се отразяват на
положението на децата и на ефективността на мерките. Обстоятелства, които
засягат положението на децата, са: влошаване на жилищните условия при
родителя, на когото то е предоставено, или подобряване на условията за
живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото
е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски
авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето.
Изменението на обстоятелства може да се изразява в: нововъзникнали права
или задължения на родителя по повод задължително спазване на определени
мерки, отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия
или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на
лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване
на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските
права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по
5
отношение на детето. При всички случаи обаче единствено водещи за
разрешаването на спора трябва да бъдат интересите на детето. Съгласно § 1,
т.5 от ДР на ЗЗДет най-добър интерес на детето е преценка на неговите
желания и чувства; физическите, психическите и емоционалните
потребности; възрастта му, пола, миналото и други характеристики;
опасността или вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за него; последиците,
които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата, както и други
обстоятелства, имащи отношение към него.
В случая по делото не са установени обстоятелствата, обосноваваща
необходимост от промяна на режима на лични отношения между бащата и
детето. Безспорно е, че чрез режима на лични отношения трябва да се
постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с
подкрепата и на двамата родители, тъй като право на всяко дете, а и негова
естествена потребност е да общува и с двамата си родители. В практиката,
като добре осигуряващ посочената цел, се е наложил двуразният в месеца
режим на лични отношения, приеман от родителите като „стандартен“. Само
в изключителни случаи, когато са налице особени обстоятелства, може да се
приложи по-разширен, по-стеснен или по-гъвкав режим на лични отношения.
В случая не е налице такава изключителност. Обстоятелството, че бащата се е
завърнал от чужбина и е закупил жилище не са от категорията на
обстоятелствата, които се отразяват на ефективността на мерките и на
положението на детето. По делото не се установи точно кога бащата се е
завърнал от чужбина, но преценявайки това твърдение ведно с представения
нотариален акт за покупко-продажба, може да се направи извод, че това е
станало преди м. октомври 2016 г. До датата на молбата за изменение на
режима на лични отношения - 23.05.2019 г., е изминал значителен период от
време, през който мерките за лични отношения са били изпълнявани, без това
да се е отразило отрицателно върху положението на детето, респ. да е
породило нужда от промяна.
Не са установени и обстоятелства, които да налага ограничаване на
времето, през което детето С. да прекарва с баща си и по-конкретно да не
преспива в дома му. Вярно е, че през изминалите 3 години в семейството, в
което детето се отглежда, са настъпили съществени промени. Майката е
6
родила друго дете и е сключила граждански брак. В семейството се отглежда
още едно дете, доведено от новия съпруг на майката, а бащата има съжителка.
Това са обстоятелства, които безспорно са оказали влияние върху общото
психическо състояние на детето С., но те не налагат промяна в режима на
лични отношения. По мнение на психолога, работил с детето, видно от
социалния доклад, то изпитва силна потребност от индивидуално внимание,
както в семейната среда, така и по време на срещите с бащата и поради тази
причина изживяла драматично всяка ситуация, която не отговаря на тези
потребности и очаквания. Затова съдът намира, че нежеланието му да остава
при бащата е продиктувано само и единствено от негативното влияние върху
емоциите на детето на обстоятелството, че то не успява да получи
индивидуално внимание и време за себе си. Следва да се вземе предвид и
влошените отношения между родителите, както и влиянието на майката върху
настроението и нагласите на детето спрямо бащата.
Предвид на изложеното въззивният съд приема, че по делото не са
установени обстоятелства, които да налагат промяна на определения режим
на лични отношения между бащата и детето. Затова първоинстанционото
решение следва да бъде отменено в частта, с която режимът на лични
отношения е изменен относно преспиването на детето в дома на бащата и
намаляването на дните през лятото, когато бащата ще може да взема детето.
Направените по делото разноски следва да остават така, както са
направени, тъй като производството е за спорна съдебна администрация, а
съдебното решение изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетните им деца и ползва и двамата родители.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 360 от 07.07.2020 г., постановено по гр. дело №
1425/2019 г. на Районен съд К., в частта с която са изменени постановените с
решение по гр.д. № 1531/07.11.2014 г. по описа на РС – К. мерки относно
режима на лични контакти между детето С.Й.К. и баща й Й. С. К. , като е
определен нов режим на лични контакти всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10 ч. до 18 ч. в събота и от 10 ч. до 18 ч. в неделя, 20 дни през
7
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, в дните на
Великденските празници на всяка четна календарна година; в дните на
Коледните празници на всяка четна календарна година; на рождения ден на
детето на всяка нечетна календарна година и в дните на Новогодишните
празници на всяка нечетна календарна година, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. Б. от гр. К., ***, ЕГН **********
срещу Й. С. К. от гр. К., *** иск по чл.59, ал.9 СК за изменение на режима на
лични отношения между Й. С. К. и детето С.Й.К., родена на ***, постановен с
решение от 07.11.2014 г. по гр.д. № 1531/2014 г. по описа на РС К., като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 360 от 07.07.2020 г., постановено по гр.
дело № 1425/2019 г. на Районен съд К. в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8