Р Е Ш
Е Н И Е
№ 954
гр. Пловдив, 19.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на пети юни, две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря
Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2168/ 2020г., по описа на РС- Пловдив,
IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод
на жалба, подадена от К.М.М., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №
20- 1030- 002512 от 17.03.2020г., издадено от началник група в с-р „Пътна
полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, с което на К.М.М., ЕГН **********, за нарушаване
състава на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.
С жалбата се оспорва
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че
отразеното от фактическа страна в АУАН и НП не отговаря на действително
случилото се на процесната дата. Жалбоподателят акцентира върху факта, че на
територията на Община Пловдив не съществува административен адрес ул. „Тракия“
№ 133. Предвид това, оспорва констатацията на актосъставителя и на наказващия
орган, че на посоченото място е обособена пешеходна пътека. Изтъква, че
посочването на несъществуваща локация, на която се твърди да е извършено
нарушението, съществено накърнява правото му на защита. Моли се, атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, изпраща упълномощен
процесуален представител в лицето на адв. К.. Поддържа се така депозираната
жалба. Излага се становище по същество на спора.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована,
не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок ( препис от процесното НП е получен на 25.03.2020г., а
жалбата е входирана на 27.03.2020г.), произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон. Съображенията за този извод на съда са следните:
В АУАН и НП е отразена следната фактическа
обстановка и са предоставени следните правни изводи: на 25.01.2020г., около
23.35ч. в гр. Пловдив, жалбоподателят М. е паркирал МПС, марка и модел „Опел
Корса“, рег. № ******, собственост на „Макир- П“ ООД, на по- малко от пет метра
от пешеходна пътека, която е обозначена на ул. „Тракия“ № 133 в гр. Пловдив. По
повод на това е съставен фиш № ********** от 25.01.2020г. Нарушението е
оспорено, предвид което е съставен АУАН бл. № 028738 от 25.02.2020г. Въз основа
на така установеното от фактическа страна, наказващият орган е приел, че е
нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
След съобразяване
съдържанието на АУАН и НП, и приобщените по делото доказателствени материали,
настоящият съдебен състав счита, че при отразяване на нарушението е допуснато
нарушение на чл. 42, т. 3 ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в частта, в
която изискват посочване на мястото, на което е извършено нарушението. Прочитът
на АУАН и НП налага разбирането, че от фактическа страна, актосъставителят, а
впоследствие и наказващият орган са преценили, че жалбоподателят М. е спрял на
по- малко от пет метра от пешеходна пътека, обозначена в гр. Пловдив, ул.
„Тракия“ № 133. Още с жалбата, по повод на която е инициирано настоящото
производство, жалбоподателят е оспорил нарушението, като е посочил, че такъв
административен адрес не съществува на територията на Община Пловдив. Във
връзка с това, съдът е изискал и приел по делото нарочна справка от Община
Пловдив ( л. 13 от съд. пр.), в която изрично е отразено, че при направена
справка в Национален класификатор на настоящите и постоянни адреси в Република
България, към дата 04.05.2020г. е установено, че не съществува административен
адрес ул. „Тракия“ № 133 на територията на Община Пловдив. Фактът, че
отразеният адрес в АУАН и НП е несъществуващ, в случая е от особено значение,
доколкото е непроверимо обстоятелството дали на тази локация е обособена
пешеходна пътека ( на практика съдът е поставен в невъзможност да извърши
преценка дали е извършено нарушение). Всъщност, след като адресът е
несъществуващ, то следва и логичното заключение, че е невъзможно разчертаването
на пешеходна пътека на несъществуваща локация. В рамките на проведения разпит в
ОСЗ на 05.06.2020г., актосъставителят Т. бе запитан за точното място, на което
е възможно да е извършено нарушението, но той не бе в състояние да разкрие
подробности, като единствено заяви, че е посочил това място, което е било
отразено в съставения преди това фиш.
За яснота и пълнота
на изложението, настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи, че дори и
да бе посочено място, което е съществуващо, то при всяко положение би било
различно от отразеното в АУАН и НП ( доколкото посоченото в тях място е
несъществуващо). Предвид това и доколкото точното място на реализиране на
нарушението е един от иманентните му признаци от обективна страна, то би било
напълно недопустимо за пръв път, с решението на съда по същество, на
жалбоподателя да му бъде вменено различно място. Следва да се изтъкне, че
жалбоподателят организира своята защита не само срещу правните, но и срещу
фактическите констатации на административния орган. Предвид това, всички
релевантни за нарушението факти следва да му бъдат презентирани ясно и
недвусмислено още със съставянето на АУАН. В конкретния случай, това не е
сторено, предвид което драстично е накърнено правото на защита на
жалбоподателя- на практика той е поставен в състояние, при което следва да
предполага и спекулира къде би могло да бъде мястото, на което е паркирал на
25.01.2020г. и на което административният орган твърди да е била налице
разчертана пешеходна пътека.
В тежест на
административнонаказващият орган е недвусмислено да посочи и установи всички
елементи на нарушението, и след като в случая това не е сторено с нужната
яснота, то е налице необходимост от цялостна
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства,
развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. От своя страна,
чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която
оспорваният акт е отменен. Процесният случай е именно такъв, предвид което и
съобразно изхода по делото, ОД на МВР- Пловдив, следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя К.М. сторените от него разноски за процесуално
представителство.
Съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие ( л.
14), договореният и изплатен хонорар от въззивника възлиза на сумата от 200 лв.
Същевременно, с изпратената по делото молба- становище / л. 1/, въззиваемата
страна е релевирала възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и е
поискала редукцията му до минимума, разписан в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно трайната съдебна практика, в случай на реално заплатено от клиента
адвокатско възнаграждение (какъвто е и процесният случай), меродавна е
редакцията на Наредбата към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие, респективно уговаряне на дължимото възнаграждение (Решение № 9779 от 21.07.2017 г. по адм. д. №
9012/2016 на Върховния административен съд, Решение № 7709 от 19.06.2017 г. по
адм. д. № 4087/2016 на Върховния административен съд, Решение № 4843 от
02.04.2019 г. по адм. д. № 14588/2018 на Върховния административен съд). В
тази връзка следва да се съобрази, че Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. създава
императивна забрана за заплащане за адвокатски услуги на суми по-ниски от
определените в Наредбата в зависимост от вида дело. Тази забрана е гарантирана
и със съответната дисциплинарна отговорност за адвоката, който я наруши. В този
смисъл гражданите желаещи да се ползват от адвокатска защита са обвързани да
заплатят възнаграждение в размер на минимално предвиденото в Наредбата към
момента на сключване на договора за адвокатска защита и съдействие. В случай,
че това възнаграждение е реално заплатено, то представлява за тях пряка и
непосредствена вреда, за която следва да бъдат репарирани.
Предвид гореизложените принципни съображения, то следва да се посочи, че
цитираният по- горе договор за правна защита и съдействие е сключен на
02.06.2020г.- след отменяна на редакцията на Наредбата, предвиждаща минимално
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г.). Към датата на сключване на договора, минимално предвиденият
хонорар за процесуално представителство по административнонаказателни дела е в
размер от 100лв. ( чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата). Съдът
счита, че възражението за прекомерност на договорения хонорар, релевирано от
въззиваемата страна е основателно. От материалите по делото се установява, че
адв. К. не е участвал в изготвянето на жалбата срещу НП, а е встъпил в процеса
на един доста по- късен етап ( жалбата е входирана на 27.03.2020г., а
пълномощията на адвоката са учредени на 02.06.2020г.- няколко дни преди
съдебното заседание). Допълнително, делото е приключило в едно заседание и не е
събран и проверен значителен по своя обем доказателствен материал. Самият казус
също не разкрива правна и фактическа сложност. По изложените съображения, в
полза на жалбоподателя срещу ОД на МВР- Пловдив се поражда право на разноски в
размер на 100 лева, като за разликата над тази сума, до пълния претендиран
размер от 200 лева, претенцията му е неоснователна.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20- 1030- 002512 от
17.03.2020г., издадено от началник група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Пловдив, с което на К.М.М., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 98,
ал. 1, т. 5 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 50 /петдесет/ лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати в полза на К.М.М., ЕГН
**********, сума в размер от 100 / сто/ лева, представляваща сторени разноски
за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
С.Д.