Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 07.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : М. БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3398
по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
по делото е по предявени от “В.2.” ООД, ЕИК *******,
против ответника “Л.К.” АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 249, ал. 2 от ЗЗД, за връщане на следните
недвижими имоти, а именно: 1. ОФИС с идентификатор
68134.4081.9512.1.106
(шест, осем, едно, три, четири, точка, четири, нула, осем, едно, точка, девет,
пет, едно, две, точка, едно, точка, едно, нула, шест) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, съгласно схема № 15-352100-19.07.2016 г., издадена от
АГКК, Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. София, с адрес на имота:
гр. София, район “Младост”,
ул. “*******(дванадесет), етаж 2 (две), обект 6 (шест),
с предназначение: за офис, нива на обекта – 1 (едно), с площ: 236,43 кв.м
(двеста тридесет и шест цяло и четиридесет и три стотни квадратни метра), при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 68134.4081.9512.1.107,
68134.4081.9512.1.105, под обекта - 68134.4081.9512.1.102, над обекта -
68134.4081.9512.1.110, заедно с 3,728% (три цяло и седемстотин двадесет и осем
хилядни процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, в който е построена сградата; и 2. ОФИС с
идентификатор 68134.4081.9512.1.107 (шест, осем, едно, три,
четири, точка, четири, нула, осем, едно, точка, девет, пет, едно, две, точка, едно,
точка, едно, нула, седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри,
съгласно схема № 15-352101-19.07.2016 г., издадена от АГКК, Служба по геодезия,
картография и кадастър, гр. София, с адрес на имота: гр. София, район “Младост”,
ул. “*******(дванадесет), етаж 2 (две), обект 7 (седем),
с предназначение: за офис, нива на обекта – 1 (едно), с площ: 109,51 кв.м (сто
и девет цяло и петдесет и една стотни квадратни метра), при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 68134.4081.9512.1.106, под
обекта - 68134.4081.9512.1.103, над обекта - 68134.4081.9512.1.111, заедно с
1,727% (едно цяло и седемстотин двадесет и седем хилядни процента) идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
в който е построена сградата.
В исковата
молба ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху гореописаните
имоти на 23.11.2016 г., вследствие на извършена в капитала на ищцовото дружество
непарична вноска. Твърди, че на същата дата между “ЕСТ” АД и “В.2.” ООД е сключено споразумение, по силата на
което “ЕСТ” АД прехвърля на “В.2.” ООД всички свои облигационни права и
задължения, възникнали с трети лица по отношение на гореописаните имоти. Ищецът
твърди, че е установил, че имотите се ползват от ответното дружество
безвъзмездно, без да са налични данни за сключен договор за наем с предишния
собственик на имотите. Твърди, че е поканил ответното дружество да сключат
договор за наем за имотите при взаимно изгодни пазарни условия и го е
предупредил, че при непостигане на съгласие следва да освободи имотите в
30-дневен срок. Твърди, че не са постигнали съгласие с ответника, който обаче
продължава да ползва имотите. Твърди, че с нотариална покана от 19.10.2017 г. е
поканил ответното дружество да се яви на 15.11.2017 г. в офиса на нотариус А.Г.,
за да предаде държането на имотите, ведно с ключовете от тях. Твърди, че
ответното дружество не се е явило, за което е съставен от нотариуса протокол.
Ищецът
твърди, че се явява заемодател по неформален договор за заем за послужване за
имотите, доколкото са му прехвърлени от “ЕСТ” АД всички облигационни отношения относно имотите. Твърди, че е отправил
до ответника изявление за връщане на същите, като последният не му е върнал
държането на имотите. Ищецът претендира разноски по делото.
В дадения
срок ответникът “Л.К.” АД подава отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове. Прави възражение за родова неподсъдност на
спора, като сочи, че исковете са подсъдни на районния съд.
Ответникът прави
възражения по допустимост на претенцията, които съдът приема за възражения по
основателността на претенцията, тъй като касаят активната материално правна
легитимация на ищцовото дружество, а не процесуалната легитимация на ищеца.
Ответникът оспорва ищецът да е собственик на процесните имоти, доколкото
апортът бил нищожен поради противоречие с нормата на чл. 236, ал. 3 и чл. 238,
ал. 4 от ТЗ, тъй като имало конфликт на интереси на изпълнителния директор на “ЕСТ” АД – Я.Т.Д.. Сочи, че решението на дружеството “ЕСТ” АД за разпореждане с активи на обща стойност 8 362 070 лева
следвало да бъде взето с единодушие от съвета на директорите, което не е
сторено. Сочи, че след извършения апорт и придобиването от страна на “ЕСТ” АД на дяловото участие в капитала на ищцовото дружество “В.2.” ООД, дяловете били прехвърлени на друго
дружество – “И.Б.” ЕООД, чийто едноличен собственик е сина на
изпълнителния директор на “ЕСТ” АД (В.Я.Д.).
Ответникът
сочи, че е акционер с участие от 50% в капитала на “ЕСТ” АД. Ответникът сочи, че са заведени дела във връзка с оспорване на
взетите решения и заличаване на вписванията в Търговския регистър. Прави искане
за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК на производството по
настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по
търговско дело № 139/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-20 състав, което
счита за преюдициално за настоящия спор. Твърди, че само собственик може да
претендира предаване на имотите, а приобретател, придобил имотите на негодно
правно основание, не може да иска връщането им.
Ответникът
сочи, че между собственика “ЕСТ” АД и “Л.К.” АД е постигнато съгласие за безвъзмездно
ползване на имотите – неформален договор за заем за послужване, което е и
основанието им за ползване от ответника. Сочи, че “Л.К.” АД ползва безвъзмездно предоставените му от
“ЕСТ” АД имоти,
като полага грижата на добър стопанин, за да върне имотите в добро състояние, и
заплаща обикновените разноски, свързани с поддържането и ползването им. Сочи,
че заплаща на собственика “ЕСТ” АД разноски за изразходваното
количество топлоенергия, ел.енергия, вода, поддръжка и други, въз основа на
извършено месечно префактуриране. Сочи, че прекратяване на безвъзмездното
ползване и за двамата акционери следва да бъде взето единодушно от двамата
акционери на общо събрание или съвет на директорите, като преди такова решение
всеки от акционерите ползва предоставените му офиси. Ответникът сочи, че след
като е налице основание за ползване на процесните имоти от него по сключения
между “ЕСТ” АД и “Л.К.” АД договор за заем за послужване, то не е
налице основанието за принудителното им опразване. Ответникът претендира
разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, че е налице неформален договор за заем за послужване за процесните имоти, сключен между “ЕСТ” АД като заемодател и “Л.К.” АД като заемател.
Представен е от
ищеца дружествен договор на “В.2.” ООД, съгласно чл.5, ал. 2 от същия
капиталът на дружеството е формиран от парична и непарична вноска.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от дружествения договор, непаричната вноска в капитала на “В.2.” ООД е направена от вносителя “ЕСТ” АД, оценена е по реда на чл. 72 от ТЗ от три вещи лица при Агенцията по вписванията и възлиза на стойност в размер на 8 362 070 лева, срещу която “ЕСТ” АД записва 83 620 дяла от по 100 лева всеки, и представлява право на собственост върху недвижими имоти, включително и процесните два недвижими имота.
Представено е
от ищеца споразумение, сключено на 23.11.2016 г. между “ЕСТ” АД и “В.2.” ООД, съгласно което предвид извършената от “ЕСТ” АД непарична вноска в капитала на “В.2.” ООД, вписана в Търговския регистър с
вписване № 20161123090845, “ЕСТ”
АД прехвърля на “В.2.” ООД всички свои облигационни права и
задължения, възникнали с трети лица по отношение на всички недвижими имоти,
находящи се в “Бизнес
център - Е.”, изграден в гр. София,
район “Младост”, на ул. “*******.
Представена е писмо от ищеца “В.2.” ООД до ответника “Л.К.” АД, с което ищецът уведомява ответника, че
е собственик на процесните имоти и е поканил за подписване на договор за наем на
среща на 24.01.2017 г. от 10,15 часа на адрес: гр. София, ул. “*******, “Бизнес център - Е.”, ет. 1, офис 2, ако ответникът желае да продължи
ползването им. Уведомява ответника, че ако не желае да подпише договорите, то
да освободи офисите в 30-дневен срок от получаването на писмето, като
неявяването на посочената среща, ще се счита за нежелание за подписване на
договори за наем и основание за освобождаване на двата офиса.
Представен е от ищеца Протокол под акт № 24,
том І, общ рег. № 192/24.01.2017 г. по описа на нораиус А.Г., с рег. № 437 на
НК, с район на действие – СРС, в който е удостоверено, че на посочения адрес на
24.01.2017 г. в 10,15 часа са се явили Л.Л.С.и П.Х.Д.за “Л.К.” АД, и че споразумението по предварително
изготвения проект за договор за наем не е подписан.
Представена е нотариална покана, изпратена
от ищеца на ответника, с която ищецът е поканил ответника на 15.11.2017 г. да
му предаде държането на процесните имоти, като му предостави всички ключове от
имотите, както и го е поканил да заплаща месечно обезщетение за лишаване от
ползването на имотите, ако не ги предаде на посочената дата.
Представен е от ищеца Протокол под акт № 25,
том ІІІ, общ рег. № 3872/15.11.2017 г. по описа на нораиус А.Г., с рег. № 437
на НК, с район на действие – СРС, в който е удостоверено, че на 15.11.2017 г.
не са се явили представляващите “Л.К.” АД, нито упълномощено
от тях лице, което да предаде на “В.2.” ООД държането на
процесните имоти, като предостави на “В.2.” ООД всички ключове от
имотите.
Представени са
от ответника Протокол от 10.10.2016 г. от заседание на съвета на директорите на
“ЕСТ” АД, на което е взето решение за
участие на акционерното дружество като съдружник в търговско дружество “В.2.” ООД, като придобие дялове участие в това
дружество черз извършване на непарична вноска, представляваща право на
собственост върху недвижими имоти, включително и процесните имоти.
Представен е също устава на “ЕСТ” АД.
От разпита на свидетеля Д.се установява, че е прокурист на ответното дружество “Л.К.” АД. Поради това на основание чл. 172 от ГПК съдът преценява показанията на свидетеля с оглед на всички данни по делото, като се има предвид възможната негова заинтересованост.
Свидетелят казва,
че офисите на ръководството на “Л.К.” АД се намират в сградата на “Е.
сат”, на ул. “*******, от м. октомври 2009 г. Казва, че “Л.К.” АД е съдружник с 50% от капитала на “ЕСТ”
АД, а “ЕСТ” АД е собственикът на процесните имоти.
Казва, че на редовно Общо събрание през
2009 г., преди да се нанесат в офисите, се разбрали с Джиджев, че “Л.К.” АД и фирми, свързани с ответното дружество, както и той като “ЕСТ”
АД и фирми, свързани с него, да не плащат наем за офисите, като единствено
плащат консумативи и на фирмата за поддръжка - за охрана, за почистване на тоалетни и др. Казва,
че така е и до този момент и от 2009 г. до момента никой не ги е възпрепятствал
да ползват офисите. Казва, че другият акционер в “ЕСТ”
АД - Я.Д.продължава да ползва офисите въз основа на това споразумение от 2009
г., тъй като свидетелят го виждал там постоянно, и него, и служителите му,
които са управители на разни фирми.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 249, ал. 2 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да докаже възникването между “В.2.” ООД като заемодател и “Л.К.” АД като заемател на облигационна връзка по неформален договор за заем за послужване за процесните имоти, както и че е поискал от ответника връщане на процесните имоти, че ответникът има фактическа власт по отношение на имотите, а липсва основание за това, че е отправил изявлението до ответника за връщане на имотите.
Договорът за заем за послужване е уреден в чл. 243-249 от ЗЗД. Съгласно
легалната дефиниция по чл. 243 от ЗЗД, с договора за заем за послужване заемодателят предоставя
безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а
заемателят се задължава да я върне. Предмет на договора за заем за послужване могат да бъдат
само индивидуално непотребими вещи, включително недвижими имоти. Този договор е
реален, неформален, безвъзмезден, срочен. За сключването на договора за заем за
послужване не се изисква обикновена или квалифицирана писмена форма за
действителност. Съгласието на страните, придружено с предаване на процесните имоти, е достатъчно за действителността на договора за заем за послужване. Без
правно значение за действителността на договора за заем за послужване е дали
заемодателят е собственик на предоставената в заем за послужване вещ/имот или
не.
В случая не е спори между страните, че по силата на неформален договор за заем за послужване, сключен между “ЕСТ” АД като заемодател и “Л.К.” АД като заемател, заемодателят “ЕСТ” АД е предоставил на заемателя “Л.К.” АД процесните имоти за временно и безвъзмездно ползване.
Не се спори между страните, че към датата на
подаване на исковата молба ответникът “Л.К.” АД
държи и ползва процесните имоти.
Ищецът твърди, че по силата на споразумение от 23.11.2016 г. “ЕСТ” АД му прехвърля всички свои облигационни права и задължения, възникнали с трети лица по отношение на всички недвижими имоти, апортирани в капитала на “В.2.” ООД, включително процесните недвижими имоти.
С оглед на
това следва да се обсъди възможността за прехвърляне на правата и задълженията
от “ЕСТ” АД на ищеца “В.2.” ООД по договора за заем за послужване
за процесните имоти. Съдът намира, че българският законодател не е предвидил
възможност за прехвърляне на правоотношение. В случай, че се цели замяна на
страна в едно правоотношение, това може да бъде постигнато по силата на
тристранно споразумение между всички засегнати страни и се извършва с
новационно споразумение, като съответната страна по възникналото вече
правоотношение се заменя с новата страна. Това е възможно да се извърши само
при съгласието на настоящия ищец, ответника и заемодателя “ЕСТ” АД. Със споразумението от 23.11.2016 г. е възможно валидно
прехвърляне само на парични притезания (вземания) по силата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД. В случая се касае за безвъзмезден договор за заем за послужване и права по
същия не могат да бъдат валидно прехвърлени на третото за парвоотношението лице
– настоящия ищец “В.2.” ООД. Дори и да се приеме,
че е налице такова прехвърляне, което съдът намира за недопустимо, това би
имало действие за длъжника, само ако му е надлежно съобщено от стария кредитор
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, което не се установява по настоящото дело. С
оглед на горното съдът приема, че не може да се прехвърли правото на “ЕСТ” АД
да иска връщане на недвижими имоти, предоставени в заем за послужване. Ищецът,
при доказване на правото си на собственост, разполага с петиторна защита срещу
лицето, което държи негов имот без основание за това. По изложените съображения
съдът намира, че ищецът не е материално-правно летимиран да претендира на
облигационно основание, страна по което не се явява, връщане на процесните
имоти, дадени в заем за послужване по договор между заемателя “Л.К.” АД и заемодател “ЕСТ” АД.
С оглед гореизложените съображения, неоснователни се явяват доводите на ищеца, изложени в писмената защита, че нямало забрана за заеомадателя да прехвърли правата си по сключения договор за заем за послужване по аргумент на противното от чл. 244, ал. 2 от ЗЗД, и че ищецът бил придобил притезателното право да получи обратно вещта.
В случая
ищецът не доказва, че е възникнала между него и ответника твърдяната от него
облигационна връзка по договор за заем за послужване на процесния имот.
Ирелевантно в случая е дали “В.2.” ООД е собственик на
поцесните имоти и дали същите са придобити от него на годно правно основание,
тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 314, ал. 3 от ГПК по искове за опразване на наети и заети за послужване
помещения не се допускат възражения за собственост. Достатъчно е ищецът да установи качеството си на заемател,
както и че са налице предпоставките за връщане на имота по чл. 249, ал. 2 от ЗЗД, което в случая не е сторено (така в Решение № 1168/13.10.2008 г. по гр.д.
№ 4979/2007 г. по описа на ВКС, Г.К., V Г.О.).
В писмената защита на ответника отново е релевирано искането за спиране на настоящото дело до приключването на производството по търговско дело № 138/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът се е произнесъл по искането за спиране в съдебно заседание, проведено на 24.07.2018 г., като е оставил същото без уважение.
По изложените съображения, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски. Същият не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК, нито доказателства за извършени разноски, поради което такива не му се присъждат по делото.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “В.2.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес
център “Е.”, ет. 10, ателие 10, против “Л.К.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 249, ал. 2 от ЗЗД, за връщане на следните
недвижими имоти, а именно: ОФИС с идентификатор
68134.4081.9512.1.106
(шест, осем, едно, три, четири, точка, четири, нула, осем, едно, точка, девет,
пет, едно, две, точка, едно, точка, едно, нула, шест) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, съгласно схема № 15-352100-19.07.2016 г., издадена от
АГКК, Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. София, с адрес на имота:
гр. София, район “Младост”,
ул. “*******(дванадесет), етаж 2 (две), обект 6 (шест),
с предназначение: за офис, нива на обекта – 1 (едно), с площ: 236,43 кв.м
(двеста тридесет и шест цяло и четиридесет и три стотни квадратни метра), при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 68134.4081.9512.1.107,
68134.4081.9512.1.105, под обекта - 68134.4081.9512.1.102, над обекта -
68134.4081.9512.1.110, заедно с 3,728% (три цяло и седемстотин двадесет и осем
хилядни процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, в който е построена сградата; и ОФИС с
идентификатор 68134.4081.9512.1.107 (шест, осем, едно, три,
четири, точка, четири, нула, осем, едно, точка, девет, пет, едно, две, точка,
едно, точка, едно, нула, седем) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, съгласно схема № 15-352101-19.07.2016 г., издадена от АГКК, Служба по
геодезия, картография и кадастър, гр. София, с адрес на имота: гр. София, район
“Младост”, ул. “*******(дванадесет),
етаж 2 (две), обект 7 (седем), с предназначение: за офис, нива на обекта – 1
(едно), с площ: 109,51 кв.м (сто и девет цяло и петдесет и една стотни
квадратни метра), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
68134.4081.9512.1.106, под обекта - 68134.4081.9512.1.103, над обекта -
68134.4081.9512.1.111, заедно с 1,727% (едно цяло и седемстотин двадесет и
седем хилядни процента) идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :