НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер                                               Година 12.04.2018                            Град  КАРЛОВО

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                               втори граждански състав

На двадесет и девети март                                        две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1581  по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл. 150 СК.

Съдът е сезиран с искова молба от В.Т.Д. с ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на баща си Т.П.Д. с ЕГН: **********, П.Т.Д. с ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на баща си Т.П.Д. с ЕГН: ********** и Т.П.Д. с ЕГН: ********** в качеството на баща и законен представител на детето М.Т.Д. с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника им адв. Л.Н.Н. против  А.Т.Р. с ЕГН: **********, с адрес: ***.

Ищците твърдят, че с Решение № 294/13.05.2013 г. постановено по гр. д. № 146/2013 г. по описа на Районен съд Карлово, влязло в законна сила на 06.06.2013 г. А.Т.Р. била осъдена да заплаща месечна издръжка за трите деца В.Т.Д., П.Т.Д. и М.Т.Д. чрез техния баща и законен представител Т.П.Д. в размер на по 100.00 лв. за всяко едно от тях, считано от 11.02.2013 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Твърдят, че от определяне на тази издръжка до настоящия момент изминали повече от четири години, като значително се променила икономическата обстановка в страната, децата пораснали и съответно се увеличили и нуждите им.

Месечната издръжка в размер на 100.00 лв. за всяко едно от децата се явявала крайно недостатъчна да покрие ежедневните им нужди за храна, облекло, отопление, лекарства, учебници, учебни помагала и др. Същата била и под минималния определен от закона размер, визиран в чл.142, ал.2 от СК.

Твърдят, че и трите деца били ученици в редовна форма на обучение, като редовно посещавали учебните занятия. Обучението им било свързано със закупуване на учебници, учебни помагала, раници, дрехи, обувки, маратонки, „джобни пари”, такси за мобилни услуги и интернет . Всички нужди и парични разходи за децата се поемали от бащата Т.П.Д., който от години бил безработен. Реализирал минимални доходи като извършвал частни услуги на хора в гр. С. като ремонти и почистване на къщи и дворове. Към настоящият момент бащата Т.Д. работел като общ работник в „Г.П.с месечно възнаграждение в размер на 460 лв. от 27.09.2017 г.. Същият осъществявал цялостен контрол върху децата си, като поемал всички грижи и отговорности за тях. Всички грижи в натура се извършвали само от него. От месец август 2012 г. нямали никаква връзка с майката. Същата била в трудоспособна възраст и можела да реализира доходи и да заплаща издръжка в по- висок размер. Последната информация, която имали за А.Р. била, че се намира в чужбина и там работи. Същата била напълно дезинтересирана от децата си – не се обаждала дори на личните им празници, не им пращала пари и не се интересувала от здравословното и емоционалното им състояние.

Четиримата живеели в жилище под наем в гр. С.., като все още не били плащали наем, тъй като с наемодателката се разбрали бащата да извърши ремонт на жилището за сметка на наем, а впоследствие ще заплаща и месечни вноски. Нито бащата, нито децата притежавали имущество, от което да могат да реализират доходи.

С оглед изложеното за ищците бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

МОЛЯТ съда, да постанови решение, с което да измени определената с Решение № 294/13.05.2013 г. по гр. д. № 146/2013 г. по описа на Районен съд Карлово издръжка, която А.Т.Р. е осъдена да заплаща на децата си В.Т.Д., П.Т.Д. и М.Т.Д. КАТО Я УВЕЛИЧИ от 100.00 лева на 200.00 лева месечно за всяко от децата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.11.10.2017 г., до настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендирате се и разноските по делото.

Ответницата А.Т.Р. редовно призована за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената ѝ възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала такъв. На същата са указани последиците по чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1  ГПК, а именно: че ако не е подала отговор в срока за отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу нея.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата: същата е била редовно призована за съдебно заседание, не се е явила и не е бил представлявана, редовно ѝ е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подала такъв, а са ѝ указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства искът е вероятно основателен. Предвид установеното следва срещу ответницата да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 300.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да се осъди ответницата да заплати държавна такса по сметка на КРС върху изменения размер на издръжката или общо 432.00 лева.

Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

Мотивиран от изложеното съдът

 

 

Р          Е         Ш        И:

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК размера на определената с Решение № 294/13.05.2013 г. по гр. д. № 146/2013 г. по описа на Районен съд Карлово издръжка, която А.Т.Р. с ЕГН: **********, с адрес: *** е осъдена да заплаща на децата си В.Т.Д. с ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на баща си Т.П.Д. с ЕГН: **********, П.Т.Д. с ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на баща си Т.П.Д. с ЕГН: ********** и М.Т.Д. с ЕГН: **********, представлявана от своя баща и законен представител Т.П.Д. с ЕГН: ********** *** КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 100.00 лева на 200.00 лева месечно за всяко от децата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.11.10.2017 г., до настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска

ОСЪЖДА А.Т.Р. с ЕГН: **********, да заплати на В.Т.Д. с ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на баща си Т.П.Д. с ЕГН: **********, П.Т.Д. с ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на баща си Т.П.Д. с ЕГН: ********** и М.Т.Д. с ЕГН: **********, представлявана от своя баща и законен представител Т.П.Д. с ЕГН: ********** *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. (триста лева).

ОСЪЖДА А.Т.Р. с ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Карлово държавна такса върху увеличението в размер на общо 432.00 лв. (четиристотин тридесет и два лева).

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.