№ 650
гр. София, 09.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500622 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК .
Образувано е възоснова на Частна жалба с вх. Рег. № 17433 от 23.02.2023 г. подадена от адв.
К. Г. в качеството на пр. представител на ищеца П. Ж. П. срещу Разпореждане №3479 от
15.02.1023 г. постановено по гр.д. № 9674 по опис на СГС за 2022г. , с което е върната
искова молба вх. рег. № 58193 от 15.09.2022г. „като нередовна".
В обстоятелствената част на жалбата се излага, че разпореждането е неправилно, тъй като
съдът не е отчел, продължените по реда на чл. 63 от ГПК срокове и внесените в срок молба
с вх. Рег. № 13633 от 14.02.2023 г. и молба с вх. Рег. № 14341 от 15.02.2023г. Моли за
отмяна и връщане на делото, с указания за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съдът след като се запозна с исковата молба, извършените от ищеца и от съда процесуални
действия, приема жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество и за
основателна, предвид следното:
Обжалваното разпореждане е вписано в ЕИСС на 15.02.2022г. в 7:56 ч. Срокът за изправяне
на нередовната искова молба е изтекъл на 13.02.2022г. Видно от съдържанието на цялото
дело, в това число и хронологията в ЕИСС, на 13.01.2023г. е постъпила уточняваща молба,
подадена в валиден КЕП. Същата е била регистрирана в ЕИСС на 14.02.2023 г. в 9:08 часа,
от което следва, че е била на разположение на съда при постояване на обжалваното
разпореждане. Без значение е, че молбата е пришита към делото след постановяване на акта.
Това обстоятелство е деловодна грешка, която впрочем не е единствена в разглежданото
производство. Без значение е дали пропускът се дължи на деловодно бездействие или
пропуск на съда да съобрази, че срокът може да е изтекъл, но действията на страните са
извършени в срок. Това винаги е така, когато страната ползвала поща или куриер, или в
1
случая ел. подпис. Но във всеки един от тези варианти, преди да впише акта си, съдът е
следвало да извърши проверка за регистрираните в ЕИСС действия на страната.
На ищеца не са давани указания за действията, които следва да извърши за да отстрани
нередовностите на исковата молба. Нередовностите дори не са конкретизирани от съда след
назначаване на пр. представител на ищеца. Постановени са два съдебни акта по реда на чл.
129, ал.1 и ал. 2 от ГПКВ първия указанието е „ уточнение на иска“, а в Разпореждане от
06.02.2023 г. /без номер от ЕИСС/, указанията са несъответни на фактическите твърдения.
Съдебният акт от 15.02.2023г. е с наименование – разпореждане. С разпореждане съдът
връща исковата молба, на основание чл. 129, ал.3 от ГПК. За да е правилен и обоснован този
акт е необходимо проверката, която съда извършва по реда на чл. 129, ал.1 и ал. 2 от ГПК да
е проведена в съответствие с изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Проверката за
правен интерес, която съдът прави по реда на чл. 130 от ГПК е последваща, спрямо
проверката за редовност и е недопустима, преди това. Видно от съдържанието на
обжалвания акт, съдът се произнесъл по допустимост преди да бъдат отстранени всички
нередовности на исковата молба.
Обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на процесуалните правила и
следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 3479 от 15.02.2022 г. постановено по гр.д. № 9674 по опис на
СГС за 2022г. и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия с
указание – на ищеца да бъде даден срок съобразен с обема на извършения от
пр.представител труд /пътуване до гр. Стара Загора, среща с ищеца изтърпяващ наказание
„ЛОС“ в Затвора – гр. ***, пътуване до гр. Хасково за събиране на доказателства и др. /
неговото осмисляне и възпроизвеждане в процесуално действие - в упражняване на право
на иск и за представяне на окончателен вариант на искова молба, която следва да отговаря
на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2