Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 20.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна
Тотева и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното
от съдия Христова к.а.н.д. № 183/2020г. по описа на Административен съд Ловеч,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда
на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 260006/11.09.2020г.,
постановено по а.н.д. №183/2020г., Троянски районен съд, първи състав е потвърдил
като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 502889-F510614 от 25.03.2020г.
на Началник отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на
„Ива-
Така постановеното
решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано
лице – „Ива
В касационната жалба се
твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и
на процесуалните правила и е необосновано. Доводите за това са два – че
неправилно съдът е отхвърлил възраженията по отношение вписания свидетел в
АУАН, и че неизписването на пълното наименование на Наредба № Н-18/13.12.2006г.
и на ЗДДС в процесното НП съществено е нарушило правото на защита на наказаното
лице, което не е било наясно кои точно законови текстове е нарушило и на какво
основание му се налага санкция. Моли се да се отмени оспореното решение и да се
отмени НП като изцяло незаконосъобразно.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява. В постъпили писмени бележки от
упълномощен адвокат се поддържа жалбата на заявените в нея основания.
Ответната страна,
редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В писмено становище
чрез упълномощен юрисконсулт ангажира становище за неоснователност на
касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
Представителят на
Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд
Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията
на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за
установено, че на 27.09.2019г. от служители на НАП бил съставен АУАН № F510614
срещу „Ива-
При така установеното от
фактическа страна решаващият състав приел, че нарушението е безспорно установено
и доказано, в хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, а АУАН и НП са издадени от
оправомощени за това лица и съдържат необходимите реквизити. Съдът приел, че
описаното деяние представлява нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ, самото нарушение – неиздаване на фискален касов бон, е
ясно формулирано и не създава пречки за разбиране на административното
обвинение и организиране на защитата по него, като по същество не се и отрича
от наказаното лице. По второто възражение на оспорващия съдът приел, че
свидетелят, подписал АУАН, е присъствал на проверката и е подписал протокола за
това, поради което няма нарушение на чл.40 от ЗАНН. След като изложил и мотиви
за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, съдът потвърдил оспореното пред него НП като
законосъобразно.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания на жалбоподателя за неоснователни, а решението
– предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.
При постановяване на
съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело. В решението относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред,
уважени са доказателствените искания на страните, обсъдени са всички събрани
доказателства, напълно е изяснена фактическата обстановка. На база на горното
след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства съдът е
направил своите решаващи изводи по отношение на фактите и на правото. Поради
изложеното не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, а оплакването в жалбата в тази връзка е
бланкетно, без да се сочат конкретни нарушения, които да бъдат проверени.
Настоящият състав
намира, че решението на районният съд е постановено и в съответствие с
материалния закон. При пълно установена фактическа обстановка съдът е достигнал
до правилния извод за законосъобразност на оспореното пред него НП.
Съгласно чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (в относимата редакция), независимо от документирането
с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 –
за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
Неизпълнението на
горното задължение, когато това не води до неотразяване на приходи, се
санкционира по чл.185, ал.2, изр. второ във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС с
имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500
до 2000 лв.
В случая е категорично
установено и това не се отрича от касатора, че за извършената контролна покупка
от служителите на НАП търговецът не е издал фискален касов бон, въпреки че е
приел плащането и е върнал ресто. При безспорна установеност на нарушението и
неговия автор, законосъобразно на „Ива-
По отношение на
възраженията, възведени в обстоятелствената част на касационната жалба, същите
повтарят тези, релевирани в първоинстанционната жалба и по тях районният съд е
изложил конкретни и ясни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и не
е необходимо да бъдат повтаряни – чл.221, ал.2, изр.2 от АПК. За пълнота следва
да се добави, че в нормативната база на Република България съществува само една
Наредба Н-18 от 13.12.2006г., и това е Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин. Следователно не съществува
неяснота нормите на коя точно наредба са нарушени, след като и нарушението е
описано ясно и непротиворечиво, и правото на защита на наказаното лице не е
било нарушено поради неизписването на пълното наименование на наредбата. Същите
аргументи важат и за нарушените разпоредби на ЗДДС – с тази абревиатура е приет
само един закон, и това е Закон за данък върху добавената стойност.
Неоснователни са и
възраженията на касатора по отношение вписания в АУАН свидетел. Видно от
Протокол за извършена проверка № 0374159 от 21.09.2019г., служителят на НАП К.К.С.,
отразен в АУАН като свидетел, е присъствал на проверката и се е подписал в
протокола. Обстоятелството, че в момента на контролната покупка същият е бил
пред заведението, не се отразява на правилността на изводите на РС, тъй като
след влизането и легитимирането на четиримата проверяващи е извършена проверката
и е установено нарушението. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване
на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Безспорно в случая е налице втората
хипотеза, тъй като нарушението е извършено с неиздаването на фискален касов бон
при извършено плащане, но е установено след легитимиране на служителите на НАП
и извършване на проверката, при която е изискана разпечатка на контролна лента
от касовия апарат и е установено, че касов бон не е издаден.
Касационните
основания са посочени в чл.348 от НПК и сред тях не присъства необоснованост на
решението, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по това
основание, посочено в касационната жалба.
С оглед на изложеното,
съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Троян
за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци
на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да
водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.
първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260006
от 11.09.2020г., постановено по а.н.д. № 183/2020г. по описа на Троянски
районен съд.
Решението не подлежи на оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.