Решение по дело №197/2019 на Окръжен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е  №

Гр. Разград, 03. 10. 2019  г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  1. Валентина Димитрова

                                                                               2. Ангел Ташев

при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 197 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Е.А.Х.  чрез пълномощник против Решение № 235/ 11. VІІІ. 2017 по гр.д. № 2422/ 2016 г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният от  Е.А.Х. против  З.А.А., С.Ю.Х., Г.Н.Ю., Г.Н.А., М.Н.М., Н.Н.А., А.Ю.Ю. и М.Ю.Ю. иск за делба на наследствен недвижим имот, индивидуализиран като дворно място от 1385кв.м. с построени в него едноетажна паянтова жилищна сграда и паянтов навес, за което в кв.9 по плана с. Градина, Разградска област, е отреден УПИХV-67. Твърди се, че решението е необосновано и незаконосъобразно и моли да бъде отменено и предявения иск да бъде уважен.

От въззиваемите само С.Х. и Г.А. са подали писмен отговор на жалбата, като я оспорват като неоснователна.

В съдебно заседание поверениците на въззивника и въззиваемите поддържат заявеното становище.

Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след проверка на обжалвания акт, прие следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че въззивницата Е.А.Х. и въззиваемите З.А., Х.  А. и Н. Х. са деца, родени от брака на А. А., починал на 01. 09. 1978 г.  и А. А., починала на 03. 04. 1986 г. Въззиваемата С.Ю.Х. е преживяла съпруга на Н. Х., който е починал преди своите родители /на 26. 09. 1975 г./ и освен нея, оставил законни наследници четири деца – въззиваемите Г.Н.Ю., Г.Н.А., М.Н.М., Н.Н.А.. Х. А. е починала на 02. 02. 2012 г. и е заместена в наследяването от двете й деца въззиваемите А.Ю.Ю. и М.Ю.Ю..

            С НА № 83, т. II, дело № 688/ 1974 г. на РРС А. Хасанов е признат за собственик по обстоятелствена проверка на недвижим имот дворно място от 1385 кв. м. , за което е отредено парцел № 172 в кв. 13 по плана на с. Градина, заедно с построените къща от 90 кв. м. и навес от 30 кв., индивидуализиран понастоящем като УПИХV-67.

От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели се установява, че след като починали А. А., а след него, през 1986 г. и съпругата му А. А., в имота останала да живее въззиваемата С.Х. с четирите си деца. Децата й като пораснали, заживели в Белгия, а С. продължила да живее в процесия имот в с. Градина.

Св. Р. Р. - син на въззивницата Е.  А. твърди, че дъщерите на С. от 15-18 години живеят в Белгия и вземали С. при тях. Последната се връщала в България един път през годината. Научили, че през 2007 г. С.  се е снабдила с нотариален акт за собственост на имота.  Преди около 5-6 години майка му Е. поискала да си набере плодове в имота и вуйна му С. разрешила.

            Св. К. А. – бивш зет на въззиваемата С.Х., твърди, че откакто се оженил за една от дъщерите на С. през 1987 г. до 2010 г. , когато се развели, С. живеела в имота, стопанисвала и поддържала къщата и двора. Другият зет на С. поправил покрива на къщата, но С. заплатила ремонтните дейности. Правила ремонт на къщата, оградата, сайванта, сменила дограмата на къщата със свои средства. С. ходела при дъщерите си в Белгия за 1-2 месеца на гости. Била в добри отношения със сестрите на съпруга си Е. и З..

            Св. К. И. дава показания, че е съсед и на С. и на Е.. Свидетелката от 1953 г. живеела там и заявява, че С. винаги е живяла в имота, първоначално със съпруга и родителите му, а след 1986 г. , когато починала А. А., останала да живее сама. Дъщерите й живеели в чужбина и ходела при тях на гости. И понастоящем живеела в имота. Преди една година / през 2016 г./ правила ремонт на къщата, извикала майстори и им платила да сменят счупените керемиди на покрива, направила дограма в мазата.  Е. и З. не ходели в къщата, когато я няма.

            Св. Х. Х., живущ *** дава показания, че дядо А. му казал приживе, че платил на дъщерите си дела им от къщата и затова ще я остави на С., която се грижела за тях. След като починали родителите на съпруга й, тя останала да живее в къщата. С. обитава имота, ходела на гости при дъщерите си за около месец, но се връщала. Грижела се за къщата и градината, правела ремонти и плащала със свои средства. Свидетелят твърди, че дори и в момента, в който дава показания, С. пак правела ремонт на къщата. Не би виждал Е. да посещава имота.

            През 2007 г. въззиваемата С.Ю.Х. се снабдила с нотариален акт за собственост върху процесния недвижим имот № 94, т. 4, рег. № 3999, дело № 602/ 2007 г. от 10. 08. 2007 г. на нотариус рег. № 291 на НК, издаден по обстоятелствена проверка.

            Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивният съд в настоящия състав приема, че доводите на въззивницата Е.А.Х. са неоснователни. Констативен НА, съставен на 10. 08. 2007 г., № 94, т. 4, рег. № 3999, дело № 602/ 2007 г. на нотариус рег. № 291 на НК, с който въззиваемата С.Х. се легитимира като собственик на процесния имот е издаден в охранително производство по реда на чл. 587 ГПК. Според разясненията на ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК

 нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.

Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че въззиваемата С.Ю.Х. е започнала да осъществява фактическа власт за себе си върху имота след смъртта на А. А., починала на 03. 04. 1986 г. Действително по делото няма данни кога дъщерите на С., които към него момент са имали качество на съсобственици по силата на наследственото правоприемство, са напуснали имота, но всички свидетели са категорични в показанията си, че дъщерите й отдавна живеят в Белгия. Св. Р. Р. - син на въззивницата Е.  А. твърди, че дъщерите на С. в период от 15-18 години живеят в Белгия. Дори и към момента, в който се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2007 г. да не е бил изтекъл 10 – годишен период на осъществявано само от нея давностно владение върху имота, то към момента на завеждане на делото и позоваването й на изтичането му като възражение срещу предявения иск за делба, видно от гласните доказателства този срок, в който е упражнявала самостоятелно владение е изтекъл.

Придобиването на чужд имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои. Когато имотът е съсобствен по пътя на наследяване, сънаследникът владее своята част, придобита по наследство, а по отношение на частите на останалите наследници упражнява фактическа власт като държател. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание /т. нар. завладяване/ то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, докато не се докаже, че я държи за другиго, т. е. има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. В случая, основанието, на което С.Х. е упражнявала давностно владение върху имота не произтича от наследяване, поради което и същата не е имала качество  на негов съсобственик. Съпругът й Н. Хасанов е починал преди своите родители - на 26. 09. 1975 г. и на осн. чл. 10, ал. 1 от ЗН по отношение на открилото се наследство след смъртта им, се замества от само от своите низходящи.

От фактическите действия, с които се упражнява фактическа власт, собственикът трябва да може да разбере за завладяването на имота му от трето лице. От показанията на разпитаните по делото свидетели А., И. и Х. се установява, че след смъртта на А. А. през 1986 г. до настоящият момент, въззиваемата С.Х. извършвала ремонти, подобрения в процесния имот, заплащайки ги със свои средства, на които нито въззивницата, която живеела в същото село, нито другите сестри на починалия й съпруг се противопоставяли. В отсъствието на въззиваемата С. те не посещавали имота. Според показанията на св. Св. Рагуб Рагуб, преди около 5-6 години майка му Е. поискала да си набере плодове в имота и вуйна му С. разрешила. Предвид изложеното, от действията на въззиваемата може да се направи извод за осъществявано от нея несъмнено и явно за собствениците на имота давностно владение, на което те не са се противопоставили. Въззивницата Е.А.Х., като наследник на А. А. и А. А. е изгубила правото си на собственост върху имота, поради придобиването му на основание давностно владение на осн. чл. 79, ал. 1 ЗС от въззиваемата.

Въззивната жалба се явява неоснователна. Искът за делба по отношение на процесния имот следва да бъде отхвърлен.

Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. Решението е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК

 

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 235/ 11. VІІІ. 2017 по гр.д. № 2422/ 2016 г. по описа на РС Разград.

            Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

 

           

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.      

 

 

                                                                                                      2.

 

 

НР