Р Е Ш Е Н И Е № 260124
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 28.04.2021 г
.
Пловдивският апелативен
съд, търговско отделение в открито заседание от девети
април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на
секретаря Катя Митева, като разгледа докладваното от съдия
Радка Чолакова, възз.търг.дело №65 описа на ПАС
за 2021 г., намери следното:
Производство по чл. 258
и следв. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от ЗД Д.:
Ж.из. АД, чрез юрисконсулт Ц.Б., срещу постановеното решение №260049 от
01.10.2020 г. по търг.дело №7942019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив в частта
му, с която е осъдено застрахователното дружество да заплати застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди на Ц.Д.Й. за разликата над 10 000 лв.
до 70 000 лв. /или за 60 000 лв./.
Жалбоподателят
е останал недоволен от така постановеното решение в обжалваната му част, като
го счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изложил е подробни
съображения, че не са налице основания за присъждане на толкова висок размер
обезщетение, тъй като пострадалата е с напълно отшумели последици от
пътния инцидент и присъденият размер не съответства на нейното психическо
състояние. На следващо място, не е съгласен с изводите на съда за липса на
съпричиняване от страна на ищцата, като според него от вида на травмите се
установява, че тя е била без поставен предпазен колан. Счита, че не са
обсъдени всички събрани по делото обективни факти и обстоятелства,
както и че решението противоречи на трайната съдебна практика.
Моли
да се отмени решението в обжалваната осъдителна част, след което се отхвърли
исковата претенция за разликата над 10 000 до 70 000 лв., а в условие
на евентуалност – да се намали размера на
присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и
съответните размери на разноски. Претендира разноските, вкл. юрисконсултско
възнаграждение. Представя платежно нареждане за плащане на ищцата на сумата от
10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1 555,56 лв. лихва за
периода 01.05.2019 г. – 10.11.2020 г.
Срещу
въззивната жалба е постъпил отговор от Ц.Д.Й., чрез пълномощника и адвокат
Д.Е., в който се изразява становище за неоснователност на оплакванията във
въззивната жалба и се моли да не се уважава. Претендира разноски за въззивното
производство.
Съдът,
след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания,
както и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Първоинстанционното
решение е връчено на жалбоподателя на 30.10.2020 г. Въззивната жалба
е подадена чрез куриер на 11.11.2020 г. в двуседмичен срок от връчване на
решението. Ето защо е депозирана в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Отнася се до
размера на присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на ПТП и до наличие на съпричиняване от страна на ищцата за
вредоносния резултат.
Видно
от данните по делото, ищцата претендира заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания, претърпени вследствие ПТП от 25.12.2017 г., причинено от
противоправното поведение на П. П. П. при управление на лек
автомобил Ш.О., с рег.№** **** **, застрахован при ответното З.Д. със
застраховка Гражданска отговорност. За деянието, неговата противоправност и виновност
на дееца е налице решение по АНД№7017/2018 г. на Районен съд Пловдив
от 18.01.2019 г., което е задължително на основание чл.300 от ГПК за посочените
обстоятелства.
Ищцата
твърди, че в резултат на посоченото ПТП са и причинени три средни телесни
повреди, както следва:
-
счупване на повече от три ребра /първо и второ отляво, четвърто, пето
и шесто отдясно/, довело до трайно затрудняване на движението на снагата за
срок, повече от един месец,
-
навлизане на въздух в лявата гръдна половина, с излив на кръв
/хемио-пневмоторакс/, което наложило извършване на спешна оперативна
интервенция /торакоцентеза/ за евакуация на въздуха, дренаж и за активна
аспирация, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота,
-
останал цикатрикс – белег от зараснала рана по гърба на носа със значителни
размери, заемащ почти цялата дължина по гърба на носа, обективно променящ
/загрозяващ/ нормалния естетичен вид на лицето с траен постоянен характер без изгледи
за подобрение или изчезване.
Твърди,
че постъпила в болница на 25.12.2017 г. и била изписана на 30.12.2017 г.
Лечението и продължило в къщи, като била в болнични до 12.01.2018 г.
Посочва,
че е медицинска операционна сестра, поради което имала представа за състоянието
си и какво и предстои да изживее. Знаела, че трябва да впрегне всичките си сили
и воля, за да се възстанови възможно най-бързо, защото много хора разчитали на
нея. Не знаела, че е възможно толкова много да боли и толкова дълго да я
съпътства ужаса и спомена от случилото се. В работата си ежедневно
се сблъсквала с пострадали от ПТП и споменът от преживяното възкръсвал.
След
инцидента животът и се променил изцяло в негативен план. По време на
лечението в болницата и след това изпитвала много силни болки, заемала
принудителна поза в леглото, без да може да се обърне. Към белия и дроб
била включена система за отвеждане на течността навън. Налагало се да бъдат
обслужвани физиологичните и нужди в леглото, което било
много мъчително и унизително за нея, тъй като го правели нейни колеги или
близките и. При всяко вдишване или елементарно движение изпитвала
пронизваща болка в счупените ребра. Изпитвала болка и поради претърпените
операции за отстраняване на хемопневмоторакса и на носа. В продължение на
месеци след инцидента от носа и изтичал неконтролируемо секрет, което
я поставяло в конфузни ситуации, освен това при поставяне на хирургическа маска
по време на операции изтръпвал и губел чувствителност за часове.
След
ПТП се наложило да разчита на помощта на бившия си съпруг и на сина си, който
бил на 17 години и с когото живеела. Страданията на сина и допълнително
утежнявали болката. Болките в краката и корема продължили два месеца, като
болките в коленете се връщали и сега при напрежение или промяна на времето.
Болките в счупените ребра траели около 6 месеца, като при промяна на времето
изпитвала болки в гърба и носа. От удара се образували множество хематоми /по
хода на колана/ в дясната млечна жлеза на пострадалата /в
момента калцирани/, което налагало на всеки 6 месеца да си прави
контролни ехо – и мамографии на жлезата с цел проследяване на състоянието и
възможни аномалии. Психическите последици от претърпяната катастрофа
били много тежки, сънувала кошмари, развила силна тревожност, страхувала
се на седне зад волана, белезите по лицето я угнетяват, не може да издържа
разговори за катастрофи. Загубила самочувствието си на здрав
човек и на жена.
Ответното
З.Д. оспорва исковата молба и прави възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2
от ЗЗД, включващо и липса на поставен предпазен обезопасителен колан.
С
оглед оплакванията във въззивната жалба, в настоящото производство следва да се
прецени завишено ли е присъденото застрахователно обезщетение спрямо критериите
за справедливост и събраните по делото доказателства и има ли съпричиняване от
страна на ищцата за настъпване на телесните увреждания, изразяващо се в
непоставяне на предпазен обезопасителен колан.
По
делото са назначени автотехническа експертиза за установяване механизма на ПТП,
медицинска и психологическа експертизи за състоянието на ищцата в резултат на
ПТП. Разпитани са и двама свидетели за състоянието и – бившият и съпруг и
неин колега, които имат непосредствени впечатления.
Видно
от констатациите на автотехническата експертиза, които съдът възприема като
компетентни, от техническа гледна точка основната причина за настъпване
на ПТП е, че водачът на лекия автомобил Ш.О. - П. П.
П., е отклонил автомобила на ляво и е навлезнал в лявата /северна/ лента
на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е.
когато там насрещно се е движел лекия автомобил Ф.П., управляван от ищцата.
Водачът
на лекия автомобил Ф.П. е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, въпреки, че е реагирал срещу
навлезналият в неговата лента за движение лек автомобил.
Лекият
автомобил Ф.П. е бил оборудван с предпазни колани, като коланът на
предна лява седалка е триточков с инерционен тип, т.е. при достигане на
скоростта на опън над определена стойност, той се блокира автоматично. При
удар, тялото на водача се премества напред спрямо купето на автомобила, като се
спира при среща с преграда, която може да бъде предпазен колан, волан, таблото,
предното стъкло. В случая воланът на автомобила е счупен, което показва, че
водачът е имал контакт с него по време на удара.
В
устните си обяснения вещото лице поддържа, че при условие за поставен предпазен
колан няма как да отговори възможно ли е водачът да е имал контакт с волана,
тъй като отговорът зависи от други конкретни обстоятелства – размери на
водача, начин на поставяне на седалката, състояние на предпазния
колан. Освен това коланът от посочения тип дължи тялото, не и
ръцете, краката и главата. Макар и мек, указва натиск там, където се опира в
тялото, при блокирането му.
От
констатациите на съдебно-медицинската експертиза се
установяват нанесените увреждания на ищцата в резултат на ПТП и
механизмът на причиняването им – получени от водача на автомобила при травма в
купето на автомобила при негов челен сблъсък с друг автомобил. В
резултат на уврежданията пострадалата е изпитала силна болезненост от
контузията на главата, счупването на носни кости и последващото лечение. Силна
болка е изпитвала и от съчетаната гръдно-коремна травма с
кръвонасядания на гръдния кош и корема. До операцията на гръдния кош е изпитала
значителни болки и мъчителен задух в резултат на разхерметизирането на лявата
гръдна П.вина, а след това и в хода на оздравителния процес. Най-силна
болезненост обаче е изпитала в резултат на счупванията на ребрата - не само при
движение, но и когато е в покой. Посочена е и продължителността
на болките – различна за травмите, както и прогнозата за пълно
излекуване – белезите на носа и на гръдния кош ще останат завинаги.
Установява се и специфично увреждане на контактно кръвонасядане на гръдния кош
– косо и на корема – напречно, както местоП.жението и размерите му.
Кръвонасядането е в посока от ляво рамо косо надолу и напречно на корема с
ширина на ивицата 3-4-5 см и най-вероятно се дължи на удар и притискане на
тялото върху предпазния колан при инерционното действие на тялото напред и
нагоре непосредствето след челния сблъсък на автомобила.
От
констатациите на психологическата експертиза се установява, че пострадалата е
претърпяла психична травма в резултат на ПТП. Инцидентът е довел до силен
стрес, както в момента на ПТП, така и след това. Той е бил засилен от болките,
причинени от раните и операциите, а също така и от унизителното чувство за
безпомощност в процеса на възстановяване. Допълнителни фактори са
неизвестността, свързана с цялостното възстановяване на раните по
тялото и фактът, че белегът на носа не може да бъде заличен изцяло.
Не може да се определи как ситуацията ще се промени във времето.
От
показанията на разпитания свидетел Е. Ч., бивш съпруг на ищцата, се установява,
че той е отишъл на местопроизшествието, после в болницата заедно със сина им, а
впоследствие се е грижил за нея и сина им, като проследява състоянието и,
нуждите, които е имала, силните болки, които е изпитвала, самочувствието и,
невъзможността и да шофира, да стои на предната седалка в автомобила.
От
показанията на свидетеля Н. К., хирург и колега на ищцата, се установява, че
той бил част от екипа, който извършил двете операции. Като я видял, състоянието
и било доста тежко. На практика не било възможно дишането през носа. Имало
спукване на белия дроб и натрупване на въздух в гръдния кош,
което пречило на дишането. След операцията останала в болница около
една седмица за възстановяване от оперативните интервенции. След три,
четири седмици се върнала на работа, малко рано, защото имала да
погасява заеми. Първите два месеца имала сериозни болки.
Имала повишена секреция от носа и тъй като са с маски, трябвало да търпи този
дискомфорт на работното си место. Останал и един видим белег по
цялото протежение на носа. Имала психологическа промяна. Останал е стрес и до
сега.
Така
събраните доказателства следва да бъдат преценени по отделно и в тяхната
съвкупност. Страните не спорят, че на ищцата следва да се заплати
застрахователно обезщетение, т.е. за основанието на иска. Спорят за неговия
размер и за наличие на съпричиняване – липса на поставен предпазен колан
съобразно въведения предмет на въззивното обжалване.
Съгласно
чл.51,ал.2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за увреждането, обезщетението
може да се намали. Това означава, че той с конкретно установено
действие или бездействие трябва да е оказал влияние върху вредите, т.е да има
причинно следствена връзка между неговото поведение и настъпилите вреди. В
случая възражението на ответника включва и, че ищцата не е поставила предпазен
колан, но от събраните доказателства по делото това възражение не се
установява. Съгласно констатациите на съдебно медицинската експертиза се
наблюдава специфично контактно кръвонасядане на гръдния кош – косо и на корема
– напречно в посока от ляво рамо косо надолу и напречно на корема с
ширина на ивицата 3-4-5 см и най-вероятно се дължи на удар и притискане на
тялото върху предпазния колан при инерционното действие на тялото напред и нагоре
непосредствето след челния сблъсък на автомобила. Съдът възприема
този извод на вещото лице, който е специалист с богат опит в съдебната
медицина. Този извод не противоречи с констатациите на автотехническата
експертиза, които не изключват напълно възможността гръдната травма и травмата
по носа да са получени при поставен предпазен колан. Тя зависи
от изброените от вещото лице допълнителни обстоятелства,
като тегло на водача на автомобила, начин на поставяне на седалката, състоянието
на предпазния колан, за които не са събрани доказателства по делото. При
П.жение, че е установено посоченото контактно кръвонасядане и най-вероятната
негова причина, както и при липса на други доказателства в тази връзка, следва
да се приеме, че ищцата е била с поставен предпазен колан, съответно, че
възражението за неговата липса на ответника се явява недоказано и
неоснователно.
Следва
да се пристъпи към преценяване размера на
застрахователното обезщетение, като се имат
предвид свидетелските показания и заключенията на медицинската и
психологическата експертизи.
Така
при преценяване на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност се
установяват настъпилите увреждания на ищцата в резултат на ПТП, посочени в исковата
молба, както претърпените болки и страдания непосредствето след инцидента, по
време на хирургическата интервенция и след това по време на оздравителния
процес и след връщането и на работа. Установява се клиничната картина, която се
характеризира се със силна болезненост за всяка една от трите
травми, особено силна в областта на счупването на ребрата,
със затруднение при дишането, с възможност за задържане
на секрети в носа, с дискомфорт, с психически срив. Установява се продължителността
на оздравителния процес – различен при различните травми, най-дълъг за гръдната
травма 3-4 месеца от инцидента, като се има предвид, че тя е повлияла
отрицателно на лечението на левостранния хемопневмоторакс, поради
силно затруднената дихателна рехабилитация. Липсват
усложнения. Не се очаква обостряне на болките. Завинаги ще
останат белезите от оперативната интервенция на гръдния кош и на
носа. Установява се и преживелия стрес, като бъдещата ситуация не може да бъде
определена.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в
резултат на увреждането от ПТП следва да се определи по критерия за
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД на база преценка на
конкретните обективно съществуващи обстоятелства, установени по
делото, като се отчетат причиненото телесно увреждане,
интензитета му, влиянието му върху личността на пострадалия, времето за
възстановяване, изпитаните болки при възникване на ПТП, на лечението и към
настоящия момент, жизнеспособността на пострадалия, нормативно определените
лимити на застрахователните компании, социално икономическите условия в
страната, както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в
конкретния случай. При отчитане на всички тези критерии, справедлив размер в
съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 70 000 лв., до който
извод е стигнал и окръжният съд.
С
оглед гореизложеното решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Въззивна жалба се явява неоснователна, тъй като изводите на съда
съответстват на събраните доказателства по делото не само по отделно, но и
съвкупно. Отчетени са емоционалните травми, свързани с белега по
протежението на носа, преживените емоции и страдания, имайки предвид работата
на ищцата като медицинска операционна сестра и познанията и в областта на
медицината. Не се установява прекомерност за определеното обезщетение.
Ето
защо и тъй като не се установяват оплакванията във въззивната жалба, същата
следва да се остави без уважение, като се потвърди постановеното решение в обжалваната
му осъдителна част досежно размера на присъденото обезщетение.
По
отношение на разноските -
Ответницата
е претендирала разноските за въззивното производство, но по делото няма
данни да са направени, поради което не следва да се присъждат.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното решение №260049 от 01.10.2020 г. по търг.дело №7942019 г. по описа
на Окръжен съд Пловдив в частта му, с която е осъдено З.Д. Д.:Ж.из. АД да
заплати на Ц.Д.Й. разликата над 10 000 лв. до 70 000 лв.
/или 60 000 лв./, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка Гражданска отговорност, сключена с полица №**/**/*************, за неимуществени вреди - болки и страдания, от
причинените и увреждания в резултат на състояло се на 25.12.2017
г., около 14:30 часа, по главен път **-** в посока с. К.,
обл. П. - с. С., обл. П., ПТП, за което водачът П. П. П. е
признат за виновен с влязло в сила решение по н.а.х.д. №7017/2018
г. на ПРС, XXIII-ти състав, ведно със
законната лихва, считано от 01.05.2019г до
окончателното изплащане.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: