РЕШЕНИЕ
№ 1421
гр. Варна, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:И.ка Д. Дрингова
Ивелина Владова
при участието на секретаря М.на Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501960 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 52715/13.07.2023г. по регистратурата на ВРС
подадена от Р. Д. Н. срещу Решение № 2314/26.06.2023г. постановено по гр.д. №
12102/2021г. по описа на ВРС, 48-ми състав, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от
жалбоподателката срещу К. Б. А. иск по чл.109 от ЗС за осъждане ответника да преустанови
неоснователното ползване на входа за достъп към стая, повдигната в жълт цвят по схемата
за обекта на л.10 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от
решението, с площ от 12 кв.м., представляваща част от самостоятелен обект в сграда № 1 в
град Варна, ул. К. № 7, с идентификатор на самостоятелния обект № ***, ниво -1, съседни и
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж № ***, под обекта - няма, над обект - №
***, като премахне чрез зазиждане посочения използван от него вход за осъществяване на
владението върху процесната стая откъм обект № ***, като неоснователен и
жалбоподателката Е ОСЪДЕНА да заплати на К. Б. А. съдебно-деловодни разноски в
размер на 600 лева.
Подадена е и частна въззивна жалба с вх.№ 65295/04.09.2023г. от Р. Д. Н. срещу
Определение № 9975/22.08.2023г. постановено по гр.д.№ 12102/2021г. по описа на ВРС, с
което Е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на жалбоподателката по чл.248 от ГПК за
1
изменение на Решение № 2314/26.06.2023г. по гр.д.№ 12102/2021г. по описа на ВРС в частта
за разноските.
Въззивникът Р. Д. Н., чрез процесуалния си представител оспорва
първоинстанционното решение считайки го за неправилно и необосновано. Възразява срещу
изводите на съда за наличието на сила на пресъдено нещо между страните по спора досежно
собствеността на процесната реална част от ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на
гр.Варна формирана с решението по гр.д.№ 16356/2018г. по описа на ВРС решение, с което
е отхвърлен предявеният от Р. Н. срещу ответника К. Б. А. осъдителен иск за собственост на
процесното помещение. Позовава се на факта, че искът по чл.108 от ЗС по цитираното дело
е имал за предмет спорната реална част, но с по-малка площ, както и че същият е бил
насочен не срещу ответника К. А., а срещу наследниците на Б. А.. Счита, че неправилно
отхвърленият иск за собственост на ищцата по предходното дело /гр.д.№ 16356/2018г. по
описа на ВРС/ е зачетен при изследване на предпоставките на иска по чл.109 от ЗС предмет
на настоящото въззивно производство като липса на защитимо нейно право на собственост.
Посочва, че дори да се приеме, че е налице сила на пресъдено нещо по отношение на
спорното помещение, чиято входна врата се иска да бъде премахната с предявения срещу
ответника иск по чл.109 от ЗС, то ищцата се позовава на качеството си на собственик на
общи части в сградата, в която се намира помещението, спрямо които процесната врата се
явява опасна за целостта на сградата предвид на това, че е изградена незаконно. Моли
обжалваното решение да бъде обезсилено или отменено и да се постанови ново, с което да
бъде уважен предявения иск за осъждане на ответника да преустанови неоснователното
ползване на входа за достъп към процесното помещение с площ от 12 кв.м, представляваща
част от самостоятелен обект № ***, на ниво-1 по Кадастралната карта, като премахне чрез
зазиждане посочения използван от него вход за осъществяване на владението върху
процесната стая откъм обект № ***.
С частната въззивна жалба Р. Н., чрез процесуалния си представител възразява срещу
правилността и законосъобразността на обжалваното определение № 9975/22.08.2023г.
постановено по гр.д.№ 12102/2021г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение
молбата за изменение на съдебното решение в частта относно присъдените в тежест на
жалбоподателя разноски. Посочва, че в полза на ответника вече са били присъдени разноски
с предхождащо определение, поради което присъдените със съдебното решение се явяват
повторни. При извод за дължимостта им се възразява за прекомерност предвид липсата на
фактическа и правна сложност на съдебното производство протекло в едно съдебно
заседание. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за отхвърляне на искането на
ответника за присъждане на разноски, в евентуалност – за намаляването им до 400 лева.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба и на
частната въззивна жалба от въззиваемата страна – К. Б. А..
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
2
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от Р. Д. Н. срещу К. Б. А. с
правно основание чл.109 от ЗС за осъждане ответника да преустанови неоснователното
ползване на входа за достъп от към обекта с ид.10135.3515.169.4 по Кадастралната карта към
помещение – стая, представляваща част от собствения й самостоятелен обект с ид. *** по
Кадастралната карта находящ се в гр.Варна, ул.“К.“ № 7.
Кумулативно с предявения иск по чл.109 от ЗС, с исковата молба дала повод за
образуване на гр.д.№ 12102/2021г. по описа на ВРС ищцата Р. Н. е предявила срещу
ответника К. А. и осъдителен иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС за
осъждането му да предаде владението на процесното помещение – стая с площ от 12 кв.м.
Производството по ревандикационния иск е прекратено с определение № 7702 от
19.11.2021г., поради недопустимостта му, предвид наличието на отрицателна предпоставка,
а именно сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността формирана с влязлото в
законна сила решение по гр.д.№ 16356/2018г. по описа на ВРС. Прекратителното
определение е преминало инстанционен контрол, като е потвърдено от въззивната инстанция
по в.гр.д.3042/2021г. по описа на ВОС и от касационната инстанция по гр.д.№ 1604/2022г.
по описа на ВКС.
Ищцата Р. Н. твърди, че е собственик на имота, ведно с помещението повдигнато в
жълт цвят на скицата на л.48 по силата на възлагане по съдебна делба от 1983г. в дял на
нейния баща Димитър Колев, последваща делба от 1987г. между неговите наследници
/ищцата, брат й и майка й/ и дарение от нейната майка от 1997г.
По отношение на ответника К. Б. излага, че е собственик на дела получен от неговия
баща Б. Колев с делбата от 1983г., представляващ имот с ид.*** по Кадастралната карта.
Твърди, че процесното помещение /стая/, посочено в жълт цвят на приложена скица на
имота е част от нейния обект с ид. *** по Кадастралната карта, но се ползва без основание
от ответника, който е разкрил откъм неговия имот вход с врата за стаята. Посочва, че с
действията си ответникът й пречи да упражнява правото си на собственост, поради което
моли да бъде задължен да преустанови действията си като премахне чрез зазиждане
посочения използван от него вход за осъществяване на владението върху процесната стая
откъм собствения му обект № ***.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К. А. е депозирал писмен отговор по
предявените искове, чрез процесуалния си представител, с който оспорва първоначално
предявения иск по чл.108 от ЗС като недопустим на основание чл.299, ал.1 от ГПК предвид
формираната между страните сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността на
помещението, чийто вход се иска да бъде зазидан. Счита, че липсата на собственост у
ищцата по отношение на него обуславя и неоснователността на иска по чл.109 от ЗС.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Защитата чрез предявяването на негаторен иск по чл.109 от ЗС цели да бъде
прекратено всяко неоснователно действие, което пречи на собственика на една вещ/имот да
3
упражнява правото си на собственост в пълен обем. Основателното му провеждане
предполага установяване на елементите от фактическия му състав - доказано право на
собственост на ищеца по отношение на имота, върху който ответникът осъществява
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, както и това действие, респективно
бездействие на ответника да създава на ищеца пречки за използването на имота по-големи
от обикновените. За основателността на иска по чл. 109 ЗС е без значение дали поведението
на ответника е виновно или не, достатъчно е чрез същото неоснователно да се пречи,
ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните права от техния титуляр.
В случая твърденията на ищеца са, че ответникът ползва неоснователно собственото
му помещение, представляващо реална част /стая/ с площ от 12 кв.м. от собствения му обект
с ид. № *** по Кадастралната карта на гр.Варна, ул. „К.“ № 7, като достъпът до него се
осъществява чрез отвор – врата откъм неговия самостоятелен обект с ид.*** по КК. С тези
фактически твърдения обосновава искането си - да бъде осъден да преустанови
неоснователните си действия като премахне чрез зазиждане посочения използван от него
вход за осъществяване на владението върху процесната стая обозначен със син цвят на
посочената скица на л.48 от първоинстанционното дело.
Спорът за собствеността на помещението обозначено с жълт цвят на скицата на л.10 и
л.48, представляващо реална част от обект с ид. *** по Кадастралната карта е разрешен
между ищеца Р. Н. и ответника К. А. с решение № 5841/18.12.2019г. постановено по гр.д.№
16356/2018г. по описа на ВРС, с което е отречено правото на собственост на ищцата Р. Н.
спрямо А.К. А.а, М. Б.а А.а и настоящия ищец К. Б. А.. С решението се препраща към
графичното обозначение на реалната част в жълт цвят на скицата на л.106 и 107 от
заключението по проведената по цитираното дело СТЕ, което е идентично по разположение
и граници с помещението, за което по настоящото дело е бил предявен отново иск за
собственост по чл.108 от ЗС. Именно поради идентичността на повторно повдигнатия спор,
производството по ревандикационния иск заявен по настоящото дело е прекратено на
основание чл.299 от ГПК поради наличието на отрицателна предпоставка за допустимостта
му явяваща се наличието на сила на пресъдено нещо по отношение на собствеността.
Искът за собственост по настоящото дело /прекратено/ е бил с идентичен предмет на
този по гр.д. № 16356/2018г. по описа на ВРС, основан на еднакви фактически твърдения за
основанието, на което се притежава правото на собственост от ищеца и при еднакво
местоположение и граници на спорната реалната част от ПИ с ид. *** по Кадастралната
карта. Обстоятелството, че сега същата реалната част се заявява с по-голяма площ /12 кв.м./
не променя извода за наличие на сила на пресъдено нещо по отношение на нея, доколкото
площта не е определящ елемент на собствеността, а и както сам твърди ищеца, разликата в
площта не се дължи на някаква настъпила фактическа промяна с имота между предходното
произнасяне и предявяването на настоящата искова молба, а на начина на определянето й
/съгласно площта на имота по делбата по гр.д.№ 2153/1983г. на ВРС и съгласно площта на
имота по разрешение за строеж от 1962г./. В този смисъл настоящият съдебен състав намира
за неоснователни възраженията на въззивника, че предметът на защитимото право по
4
настоящото дело по заявените с исковата молба искове по чл.108 от ЗС и по иска по чл.109
от ЗС е различен от този по гр.д.№ 16356/2018г. по описа на ВРС.
При това положение се налага извод за липса на първия елемент от фактическия
състав на предявения негаторен иск, а именно ищецът да е собственик на имота, по
отношение на който ответникът предприема неоснователни действия, с които смущава или
нарушава собствеността му. След като реалната част от имота с ид. *** по Кадастралната
карта обозначена с жълт цвят на скицата на л.10 и л.48 от делото не принадлежи на ищеца,
то ползването й от ответника, включително чрез поставяне на врата в стената от към неговия
имот с ид.*** по Кадастралната карта не могат да се възприемат като действия, с които се
засяга по какъвто и да било начин правото на собственост на ищеца.
Твърденията, че с предявяване на иска по чл.109 от ЗС ищцата Н. защитава правото
си на собственост по отношение на общите части на сградата с ид. 10135.3515.169.1 по
Кадастралната карта, както и че процесната врата е изпълнена без проект и конструктивно
становище и така се засягат носещи конструкции на къщата са въведени едва с въззивната
жалба, не са били разглеждани от първоинстанционния съд, поради което не представляват
допустим предмет на исковата защита и на настоящия въззивен контрол.
Дори да се направи противен извод, то не се установява по никакъв начин
поставената врата в помещението, което не е собствено на ищеца и се ползва от ответника
да води до засягане на правото на собственост на ищеца по отношение на общите части на
сградата.
Отделно от това по делото не са събрани доказателства за това кой и кога е създал
отвора в стената и е поставил процесната врата и дали същите са изпълнени именно от
ответника в нарушение на строителните книжа, въз основа на които е изпълнен строежа на
сградата. Горното е от значение за установяване на изискуемата причинно-следствена
връзка между създаденото засягащо интересите и собствеността на ищеца състояние и
поведението на ответника, доколкото ако то е възникнало при строителство съобразено с
надлежно одобрени строителни книжа, то тогава за ищеца не съществува възможност да
търси защита на правото си на собственост по реда на чл.109 от ЗС. В този смисъл Решение
№ 243/23.10.2012г. по гр.д.№ 197/2012г. на ВКС.
В обобщение, настоящият съдебен състав приема, че ищецът по негаторния иск не е
доказал да е собственик на помещението, до което ответникът осъществява достъп,
следователно действията му не засягат, нито накърняват твърдяните субективни права на
ищеца. Горното налага извод за неоснователност на иска за осъждане на ответника да
премахне чрез зазиждане използваният от него вход за осъществяване на владението върху
процесната стая /реална част от обект с ид. *** по Кадастралната карта, обозначена с жълт
цвят на скицата на л. 48 от първоинстанционното дело/ откъм обект № *** по КК.
Налице е съвпадение в крайните изводи на настоящата съдебна инстанция и тези, до
които е достигнал районният съд, поради което решението на ВРС следва да бъде
потвърдено.
5
Съобразно изхода на спора основателно се явява искането на въззиваемата страна К. Б.
А. за присъждане на разноски в размер на 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивната съдебна инстанция, което не е прекомерно, а е под минималния размер
дължим по реда на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По частната жалба с вх.№ 65295/04.09.2023г.
Оспорва се Определение № 9975/22.08.2023г. постановено по реда на чл.248 от ГПК,
с което е оставена без уважение молба на ищцата Р. Н. за изменение на постановеното
решение в частта за разноските, чрез отмяна на присъденото в полза на ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, евентуално за намаляването му.
Съдът намира жалбата за неоснователна. На първо място, присъдените по реда на
чл.78, ал.4 от ГПК с определението от 08.09.2022г. в полза на К. А. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева са по прекратеното производство по чл.108 от ЗС
заплатени по договор за правна защита и съдействие № 392602 сключен на 05.11.2021г.
Присъдените с обжалваното решение – също 600 лева адвокатско възнаграждение са по
повод произнасянето по същество по иска по чл.109 от ЗС. Възнаграждението не е
прекомерно съотнесено към уредения минимален размер по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което правилно
първоинстанционният съд не е отменил, нито намалил същото. Не е налице следователно
дублиране на присъдените в полза на ответника разноски в първоинстанциононото
производство. Обжалваното определение № 9975/22.08.2023г. следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2314/26.06.2023г. постановено по гр.д. № 12102/2021г.
по описа на ВРС, 48-ми състав.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9975/22.08.2023г. постановено по гр.д.№
12102/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к.“М.“ *** ДА ЗАПЛАТИ
на К. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“К.“ № 7 сумата от 600 /шестстотин/ лева
– сторени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7