РЕШЕНИЕ

                                                              

                                            №…………………………../…

                                                                Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На  девети март                                              Година две хиляди и двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 3152  по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на М.Б.Ф. с ЕГН **********, чрез адв.В. С., ВАК срещу НП № 20-0819-002275/07.07.2020 год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, с което за извършено нарушение на чл. 5, ал.1,т.1 от ЗДвП на осн.чл.185 от ЗДвП му е било наложено административно наказание „ глоба” в размер на 20 лв.; за нарушение на чл.123,ал.1,т.3,б”в” от ЗДвП, на осн.чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП му е било наложено административно наказание „ глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

            С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и издадено при съществени пороци, оспорва се фактическата обстановка.

            В съдебно  заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от адв. В. С., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

            Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.Депозирано е писмено становище.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

             С АУАН, серия GA, № 211932/21.05.2020 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 14.03.2020 год. в 23.00 часа в гр.Варна, ул.”Асен Разцветников”, на паркинга до бл.14, пред вх.1, в ж.к.”Вл. Варненчик” жалбоподателя управлявал собствения си автомобил лек автомобил „Фолксваген голф” с рег. № ***, като : 1. при движение назад нанася имуществени вреди на паркирания лек автомобил „Тойота” с рег. № ***. Транспортно произшествие с материални щети; 2. не остава, за да установи щетите и напуска – нарушения на чл. 5, ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.123,ал.1,т.3,б”в” от ЗДвП.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не отразил такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН било направено възражение.

АНО не възприел така направените възражения и въз основа на  съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл. 5, ал.1,т.1 от ЗДвП на осн.чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „ глоба” в размер на 20 лв.; за нарушение на чл.123,ал.1,т.3,б”в” от ЗДвП, на осн.чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП - административно наказание „ глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Г., който потвърждава констатациите в акта. Посочва, че е съставил акта за административно нарушение по преписка, образувана по подаден сигнал за ПТП са напуснал участник. Очевидец на произшествието бил собственика на пострадалия автомобил, който предоставил регистрационен номер на автомобила,  причинил транспортното произшествие.

От показанията на св.Г. се установява, че му е била разпределена преписка УРИ № 819000-14146/16.03.2020 год., образувана по жалба на А.Б.К. с ЕГН **********. Извършил оглед на двата автомобила и направил снимки на същите.  Според свидетеля, собственика на пострадалия автомобил бил очевидец на произшествието и предоставил регистрационния номер на виновния автомобил, въз основа на който установил и собственика му. Св. Г. посочва, че огледа на двата автомобила бил извършен на 21.05., по двата автомобили били установени щети, които при съпоставяне на автомобилите отговаряли да са причинени по описания начин.

По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел Сергей Б. Замятин, който твърди, че познава жалбоподателя от 2017 год. и  знае, че  има два автомобила – модел „Опел зафира” и „ Фолксваген голф”. Твърди, че автомобила модел „ Фолксваген голф” от средата на месец април е бил паркиран  пред прозорците на жилището му  на ул.” Беласица”, зад училище „ Арабаджиев”.Твърди, че всеки ден виждал автомобила, тъй като пушел на терасата си и разхождал кучето си. Твърди, че жалбоподателя не ползвал процесния автомобил, тъй като гумите му били летни и акумулаторът  паднал.

От  показанията на  св.К. се установява, че  на 14.03.2020 год. около 23.00 часа бил на балкона на жилището си, пушел, когато видял, че автомобил модел „ Фолксваген голф” правейки маневри непосредствено до неговия лек автомобил „ Тойота селика” паркирал до него, след което потеглил. Тъй като се включила алармата на автомобила му св.К. слязъл, за да огледа автомобила си и установил, че има охлузване по задната броня. Тъй като паркинга бил добре осветен той видял и запомнил номера на автомобила „ Фолксваген голф”, като на следващия ден подал жалба в полицията и го посочил в нея.

Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Г. и Г., като ги намира за последователни, логични и взаимно допълващи се, съответни на останалите доказателства по делото и най-вече изхождащи от незаинтересовани от крайния изход на делото лица.

По отношение показанията на св. Замятин съдът ги намира, за заинтересовани, с оглед близките му отношения с жалбоподателя, и в интерес да подкрепят защитната му позиция.

Съдът също така кредитира и показанията на св.К., собственик на пострадалия автомобил. Неговите показания са обективни и съответстват на установената фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на  свидетелите Г., Г. и К., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото  писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

В АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,  присъствал при извършване или установяване на нарушението.

В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания.

Що се отнася до съставомерността на нарушението от материалноправна гледна точка, съдът намери следното:

по т.1 от наказателното постановление.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение по  чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Посоченият законов текст предвижда задължение за всеки участник в движението по пътищата със своето поведение да не създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В случая на посочените в акта и НП дата и час при извършване на маневра с управлявания от жалбоподателя автомобил „ Фолксваген голф” с рег.№ *** е причинил имуществени вреди на лек автомобил „ Тойота Селика” с рег. № *** .

Установен е и субектът на отговорността. Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В настоящия казус се установява, че МПС е регистрирано на името на М.Б.. С чл.188, ал.1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административно наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил. Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС. Б. не е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, като не е посочил други лице, което да е управлявало автомобила му на посочената дата и час в НП. Предвид установеното нарушение правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на Б. на основание чл. 185 от ЗДвП, като е наложено наказание "глоба" в предвидения в закона фиксиран размер от 20 лева, поради което същият не подлежи на корекция.

По пункт 2

На следващо място съдът приема, и че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДП като участник в ПТП, при което са причинени имуществени вреди. Посочената разпоредба задължава участниците в произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР. Разпоредбата на §6, т.27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието "Участник в пътнотранспортно произшествие" като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на жалбоподателя, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба. Установено е по несъмнен начин, предвид събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, а е продължил движението на автомобила си, без да подаде съответен сигнал за случилото се. Действително, същият не е осъществил контакт с другия участник в произшествието, поради което и не са налице конкретни разногласия между тях. В съдебната практиката обаче се приема, че разногласие относно обстоятелствата за ПТП винаги е налице, след като водачът е напуснал произшествието. Самият факт на напускането е доказателство, че същият не признава настъпилото ПТП и своето участие в него.

При това положение съдът приема за законосъобразно санкционирането на жалбоподателя и за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, тъй като същият виновно е нарушил посочената разпоредба. За констатираното нарушение законосъобразно Ф. е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, като административно-наказващия орган е наложил наказания в минимален размер.

Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания случаите да бъдат счетени за маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същите не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ОД МВР - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.

Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0819-002275/07.07.2020 год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, с което на М.Б.Ф. с ЕГН ********** *** , с което за извършено нарушение на чл. 5, ал.1,т.1 от ЗДвП на осн.чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 20 лв.; за нарушение на чл.123,ал.1,т.3,б”в” от ЗДвП, на осн.чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП му е било наложено административно наказание „ глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

ОСЪЖДА М.Б.Ф. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

                                                                                                                                 

                                                                      

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД  :