Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 15.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и шести юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№3037 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД.
В исковата молба се
излагат твърдения, че на 10.12.2014 година между "*****, опериращо с търговската марка "В" и ответника Е.П.М. е
сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Посочва, че
сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от
ЗЕДЕУУ. Съгласно т. 3.1 от Общите условия на "В",
договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването на
паричния превод. Твърди, че в заявката си ответникът е заявила желание да й бъде отпусната сумата
в размер 350 лева. Посочва, че кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с
падежна дата - 09.01.2015г., както и че сумата е отпусната от кредитодателя
чрез паричен превод в "***" АД на 10.12.2014г. Твърди, че с настъпване на
падежа по договора - 09.01.2015г., кредитополучателят не е погасил дължимите
суми и е изпаднал в забава, като от "В" са му изпратили три броя
напомнителни писма на адреса му, посочен в договора за кредит. Посочва, че на
01.02.2018 година "4***" ЕООД, в
качеството си на цедент, е сключило с "К Б" ЕООД, в качеството си на
цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г.,
по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор №
********** в общ размер 884,21 лева, от които: главница - 350 лева; наказателна
лихва – 504,21 лева, за периода 10.04.2015г.-31.01.2018г.; отписани такси за
събиране (3 бр. изпратени писма) - 30 лева. Съгласно предоставеното пълномощно
и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, "К Б" ЕООД
изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством
"*****" ЕАД, която е върната с отметка "Преместен". Излагат се
твърдения, че след сключването на договора за цесия ищцовото дружество се
свързва с длъжника по телефона и предлага доброволно уреждане на отношенията.
Сочи, че се постигнало устно споразумение, по силата на което ответникът
изплатила две вноски от по 100лв., платени на 03.09.2018г. и 23.10.2018г. С
настъпилото частично плащане били погасени разходи за събиране в размер на
30лв. и наказателна лихва в размер на 334,21лв. Излагат се твърдения,че
длъжникът не е изплащал други вноски. Отправя искане за осъждане на ответника
да заплати на ищцовото дружество единствено сумата в размер 350 лева, представляваща главница
по Договор за кредит №
**********/10.12.2014г., ведно със
законна лихва върху главницата, от датата на подаване на настоящата искова
молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, в който исковата претенция е оспорена като
неоснователна и недоказана. Заявява, че процесния договор за кредит не е
подписван от ответницата. Твърди, че не са ангажирани доказателства за
достигането му до ответницата и за изразено от нея съгласие за сключването му.
Прави искане за отхвърляне на исковата претенция.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 10.12.2014г. между "4****” ЕООД в качеството кредитор и
ответника Е.П.М. в качеството кредитополучател
е сключен договор за потребителски кредит №**********, по силата на
който кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя сумата 350лв.,
като кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 09.01.2015г. На
основание чл.11.1 от ОУ кредитополучателят се възползвал от предвидената
възможност за удължаване срока на връщане на сумата по договора, като била
уговорена нова падежна дата-09.04.2015г. Съгласно т.13.3 от Общите условия на
договора ответникът се задължил при забава в плащането да заплати на кредитора
наказателна лихва в размер на законната лихва от 10,01% за срока на
неизпълнение.
С приложение №1 към договор за
прехвърляния на вземания от 01.02.2018г., сключен между „4***” ЕООД като цедент и ищеца „К Б”
ЕООД като цесионер вземането по процесния договор е прехвърлено от цедента на
цесионера.
При сключване на договора за
цесия, цедентът предоставил на цесионера писмено потвърждение за прехвърлянето,
както и пълномощно за уведомяване на длъжника за цесията.
Въз основа на пълномощното ищецът
изпратил до ответника уведомления за цесията, с писма, върнати като неполучени
с отметка „преместен”.
Видно от изисканата справка от *****се установява, че по банкова
сметка ***, на 10.12.2014г е постъпила сума в размер на 350лв. с наредител „*****”ЕООД.
От заключението на допуснатата по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че на 10.12.2014г.
ответницата се е регистрирала на сайта****, като е създала свой профил, от който е направена
заявката за договор за кредит №*****, като е дала съгласие с условията чрез натискане на бутон „Подпиши”.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
иск е допустим, а разгледан по същество е основателен и доказан по следните
съображения:
В настоящия случай ищецът се позовава на сключен между страните договор за предоставяне
на кредит от разстояние. Легалното определение на този вид договори се съдържа
в разпоредбата на чл.6 ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, съгласно който, договорът за
предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система на предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват средства за комуникация от разстояние. В чл.18
от ЗПФУР е посочено, че за доказване на предоставяне на преддоговорна
информация и на електронните изявления отправени съгласно този закон се прилага
закона за електронния документ и електронния подпис, съгласно който електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизведен.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема, че е доказано сключването на
договора между ищеца и ответника. По делото е представена заявка, с която ответникът е заявила пред „*****” ЕООД искане за получаване на
кредит в размер на 350лв. Това обстоятелство се установява от заключението на
съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните по делото. От
представената справка от ***и платежно нареждане се установява, че кредиторът е превел сума***а по
кредита в размер на 350лв. по посочената от ответника нейна банкова сметка,
т.е. установи се получаването на процесната сума за главница. С оглед
изложеното съдът приема за
установено, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение
по процесния договор за кредит и този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че не се доказва възникване на облигационното
правоотношение.
След като ответникът е получила сумата по кредита,
за нея, по силата на договора, сключен с ищеца, е възникнало задължение да
върне заетата сума, като крайния падеж е 09.04.2015г. В конкретния случай се
твърди прехвърляне на вземането от кредитора, с който е сключен договора на ищеца, поради което
следва да се установи, че в полза на ищеца е възникнало вземането по процесния
договор. Съдът намира ,че цесията
е породила действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо ответника,
независимо че последният не е уведомен за извършването й преди образуване на
настоящото дело. Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният
кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент
цесията има действие спрямо последния и третите лица. Тъй като прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор,
съобщението за прехвърлянето на вземането следва да бъде извършено от стария
кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна
на стария кредитор с нов. Затова и съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД действие. Това, обаче не изключва
възможността цесионерът да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като
представител на цедента. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД като длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната
власт на новия кредитор. В разглеждания случай такова доказателство,
обективирано в пълномощното на първоначалния кредитор е надлежно връчено на
ответника с препис от исковата молба.
По делото няма наведени от ответната страна
твърдения за връщане на получената сума за главница по кредита в уговорения
срок и след това, поради което съдът приема, че ответницата не е изпълнила
насрещното си задължение да върне сумата по кредита в размер на 350лв. и
исковата претенция за осъждането й за заплащане на тази сума е основателна и
доказана и следва да бъде уважена.
С оглед основателност на иска за главницата, основателна е и акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК
следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените от него разноски в
размер на 50лв. за държавна такса, 150лв. за възнаграждение за вещо лице, както
и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя по реда на чл.78 ал.8 от ГПК в минимален размер от 100лв.,
предвид на това, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност. Общият
размер на разноските на ищеца е 300лв., които следва ответникът да му заплати.
Ответникът не е претендирал
присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.П.М., ЕГН: **********, с постоянен
адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „К Б”
ЕООД, ЕИК*****,
със седалище и адрес на управление:********** сумата 350 лв./триста и петдесет лева//, представляваща главница по договор за
кредит *******от 10.12.2014г., сключен с „******, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба/10.10.2019г./ до окончателното изплащане,
както и сумата 300лв./триста лева/,
представляваща направени от ищеца в настоящото производство разноски за
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсулстко възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: