Р Е Ш Е Н И Е №
от 12.08.2021 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на четиринадесети
юли, две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Анна Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1176/2020г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от
"Начев" ЕООД - град Велико
Търново, чрез адв. М. К. - ВТАК срещу Ю. П. М.
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В исковата молба процесуалният
представител на ищцовото дружество развива съображения, че през месец юли 2019 година
дружеството закупило от К.Д.Г. движима вещ - магнитометър "АМПР 14 - Немфис", модел 11, сериен номер 0027, като страните
договорили продажна цена в размер на 6 000.00 лева. Посочва, че цената била
заплатена от дружеството, чрез прихващане на неговото дължимо и ликвидно
задължение в размер на 6 000.00 лева, представляващо незаплатена наемна цена за
периода м. август 2016г. - м. август 2017г. по договор за наем от 15.08.2016г.
Твърди, че предаването на движимата вещ е станало в къщата на К.Д.Г.,***,
където той лично потвърдил, че машината е негова собственост, но има технически
и софтуерни проблеми. Посочва, че той лично му предал машината в присъствието
на две лица, които я натоварили на камиона. Твърди, че след като докарали
машината в предприятието, служител на дружеството успял да я поправи и да й
инсталира софтуер, с който тя започнала да функционира нормално по
предназначение. Навежда доводи, че е следвало да подпишат документ с К.Д.,
който бил изготвен и стоял в предприятието, с който двамата уреждали изцяло
отношенията си, както по договора за наем от 15.08.2016г., така и по продажбата
на движимата вещ. Същевременно продавачът започнал да го избягва и да не си
вдига телефона и в един момент се оказало, че той е продал на Ю. П. М. с
договор за продажба от 24.07.2018г. същата движима вещ - магнитометър за сумата
от 1 200.00 лева. Твърди, че за тази продажба ищецът разбрал от РУ - град
Велико Търново, по повод подадена от Ю.М. жалба, по която е производство ДП №
ЗМ - 161/2020г. по описа на РУ - град Велико Търново. Направено е искане да бъде
постановено решение, с което да бъде установено
по отношение на Ю. П. М., е собственик на движима вещ - магнитометър "АМПР
14 - Немфис", модел 11, сериен № 0027.
Направено е искане да бъдат присъдени направените от ищеца разноски както по
делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по
делото. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва изцяло предявения иск, като
развива съображения, че ищецът, знаейки че не е собственик на процесната
движима вещ, представляваща Магнитометър, марка "Немфис-АМПР
14", модел 11, сериен № 0027 се опитва по съдебен ред да се сдобие с титул
за собственост. Твърди, че ответникът е собственик на процесната машина, по
силата на Договор за покупко-продажба от 24.07.2018г., сключен К.Д.Г., по който
продажната цена в размер на 1 200.00 лева е заплатена в брой, в деня на
сключване на договора. Посочва, че тъй като машината е била в неработещо
състояние, същата е оставена у продавача за съдействие във връзка с ремонт,
калибровка и софтуерни настройки. За тази цел са потърсени услугите на Г.С.Г. -
бивш служител в ищцовото дружество, който я оставил на съхранение в офисите на "Начев"
ЕООД, със знанието и изричното съгласие на собственика и управител на
дружеството К. Н. Впоследствие обаче, последният по свой почин я пренася на
друго място и отказва да я върне след поискване от страна на Г.С.Г., който
заради това бива незабавно освободен от работата си в дружеството, и на
правомерния собственик Ю.М., чрез първоначалния собственик К.Д.Г.. На следващо
място навежда доводи, че исковата претенция е изцяло недоказана. Липсва какъвто
и да е документ, установяващ правомерното прехвърляне правото на собственост
върху процесната движима вещ в неговия патримониум.
Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от
ответника разноски по делото.
С отговора на исковата молба ответникът по делото е
предявил насрещен иск за собственост на процесната движима вещ - Магнитометър,
марка "Немфис-АМПР 14", модел 11, сериен №
0027. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на "НАЧЕВ" ЕООД - град Велико Търново, че Ю.
П. М. е собственик на движима вещ, представляваща Магнитометър, марка "Немфис-АМПР 14", модел 11, сериен № 0027.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния
иск, чрез процесуалния му представител по делото оспорва същия, както и всички
твърдения, изложени в отговора на исковата молба, респективно - насрещната
искова молба.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложено заверено
копие на Договор за наем от 15.08.2016 година /л. 6-9 от делото/, по силата на
който "Начев" ЕООД - град Велико Търново е предоставил на К.Д.Г. за
ползване с търговска цел срещу заплащане собствения си недвижим имот, находящ
се в град Златарица, ул. "Проф. В. Златарски" № 93, представляващ
самостоятелен обект в сгради с идентификатор № 30962.501.2194 и 30962.501.1871
срещу месечен наем в размер на 500.00 лева, като срокът на договора е до
16.08.2017 година.
От приложения по делото Договор
за покупко-продажба на машина от 24.07.2018 година /л. 51/ се установява, че на
посочената дата К.Д.Г. и Ю. П. М. са сключили договор, по силата на който
първият от тях е продал на втория "Магнитометър", марка "Немфис-АМПР 14", модел 11, сериен № 0027 за сумата в
размер на 1 700.00 лева.
По делото е приложено и заверено
копие на Фактура № 11056 от 29.07.2019 година, издадена от "Начев"
ЕООД - град Велико Търново за сумата в размер на 6000.00 лева за "Наем по
договор от 15.08.2016 година /л. 10/ и Предавателно приемателен протокол от
29.07.2019 година, подписан от представител на "Начев" ЕООД - град
Велико Търново /л. 11/.
В проведеното на 08.04.2021
година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелят М. Я. Б.
посочва, че работи в „Начев“ ЕООД, а К. го познава бегло от г-н Н.. Предполага,
че магнитометър е някакъв апарат, но не е виждал точно такъв. Посочва, че
по-миналата година през лятото ходили с г-н Н., Ж. – Г.Г.
и С. до селото на К.. Шефа и Ж. слезли и след това се върнали с един сак и нещо
опаковано, за което мисли, че е тази машина и Ж.казал, че машината е вече
тяхна. Мисли, че след това са прибрали машина в базата, но не я е виждал.
В проведеното на 13.05.2021
година съдено заседание свидетелят М. И. Й. заявява, че познава само Ю. П. М. и
отчасти К., на когото не знае другите имена. Посочва, че може би през 2016
година този уред постъпил при тях - във фирмата на Ю., като го донесъл К.. Тя
се намира на територията на гр. Правец и се занимава с откриване на експлозиви,
а той му е консултант. Ю. казал, че това
е негов познат, който има машина и
помолил да я оправят. Тя физически е като една голяма китара, една питка от
едната страна и служи за откриване на подпочвени кабели, тръбопроводи и др.
Информацията от тази машина се изобразява на едно устройство, което е като
първообраз на таблет. Това устройство на машината,
която донесъл К. през 2016 година работело неустойчиво и прекъсвало. Опитали се
да го заменят с по-нова версия, но се оказало, че софтуерът на тази машина не
поддържа драйвърите на нова операционна система. Машината
стояла там - в Правец, около 2 години и някъде през 2018 година, в началото на
лятото, Ю. му казал, че тази машина вече е тяхна и може да я разглоби и да види
как е направена. Той се заел с огромен ентусиазъм, а по-късно му казал да я
събере, защото К. е намерил хора да я оправят. Посочва, че лично я събрал и
лично я предал на К.. Заявява, че Ю. му е казал, че машината е тяхна и че я е
платил на К.. Втора такава машина не е виждал в България.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Производството по делото е
образувано по предявен от "Начев"
ЕООД - град Велико Търново, чрез адв. М. К. – ВТАК, срещу Ю. П. М. иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за приемане на установено по отношение на ответника, че ищцовото
дружество е собственик на описаната в исковата молба движима вещ - Магнитометър.
С отговора на исковата молба ответникът по делото е предявил насрещен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено по отношение на
ищеца, че ответникът е собственик на описаната в исковата молба движима вещ. В
този смисъл, с оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка
от страните по делото трябва да докаже в условията на пълно и главно доказване
твърденията си, изложени в исковата молба, респективно - насрещната такава, че
е собственик на процесната движима вещ на соченото от него правно основание -
договор за покупко-продажба.
От събраните в производството
доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че ищецът е
придобил процесната движима вещ чрез договор за покупко-продажба от 29.07.2019
година. В тази насока по делото са представени единствено Предавателно
приемателен протокол и Фактура от 29.07.2019 година. Същите обаче са съставени
и носят подписа само на представител на ищцовото дружество, като липсва подпис
на продавач и на двата документа. В същото време в приложената фактура, като
основание за издаването й е отразено „Наем по договор от 15.08.2016 година“ без
да е посочен периодът, за който се отнася, а същият /л. 6-9/ е със срок на
действие до 16.08.2017 година, т.е. фактурата е издадена две години след
възникване на основанието, посочено в нея, което разколебава нейната
доказателствена стойност, наред с обстоятелството, че не носи подписа на
получателя. Освен това от показанията на разпитания по делото свидетел М. Б.
също не може да бъде обоснован извод за придобиване на вещта чрез договор за
покупко-продажба. Същият единствено посочва, че по-миналата година са отишли в
селото на К., откъдето взели нещо, за което мисли, че е процесната машина, но
не я виждал и по принцип не знае как изглежда, като Г. казал, че машината вече
е тяхна.
По делото липсват каквито и да е
други доказателства, от които може да бъде направен извод, че ищцовото
дружество е придобило собствеността на процесната движима вещ - Магнитометър, марка "Немфис-АМПР 14", модел 11, сериен № 0027 от К.Д.Г. с
Договор за покупко-продажба от 29.07.2019 година.
От друга страна по делото е
приложено заверено копие на Договор за покупко-продажба на машина от 24.07.2018
година /л. 51/, от който се установява, че на посочената дата К.Д.Г. и Ю. П. М.
са сключили договор, по силата на който първият от тях е продал на втория
"Магнитометър", марка "Немфис-АМПР
14", модел 11, сериен № 0027 за сумата в размер на 1 700.00 лева. В тази
връзка, настоящият съдебен състав намира, че в случая по делото не биха могли
да бъдат приложени последиците, предвидени в разпоредбата на чл. 183 ГПК, а
именно процесния договор да бъде изключен от доказателствата по делото. Вярно
е, че с определение № 260044 от 10.03.2021 година ответникът е задължен да
представи оригинала на същия и в определения срок не е представен, но
процесуалният му представител изрично посочва, че страната е изгубила
оригинала, т. е. налице е обективна невъзможност да го представи. Следва обаче
да бъде съобразено и обстоятелството, че искането за представяне на оригинала на документа,
приложен като доказателство по делото в заверен от страната препис, не е
обосновано с конкретна причина от поискалата го страна. Процесуалният
представител на ищеца по делото е "оспорил" същия - неговата
автентичност и вярност, а в проведеното на 14.07.2021 година съдебно заседание изрично
заявява, че не желае да бъде откривано производство по реда на чл. 193 ГПК за
проверка автентичността на договора. От една страна искането по реда на чл. 183 ГПК да бъде представен оригиналът на документа следва да е свързано с конкретно
оплакване по отношение на документа, като е недопустимо едва след представянето
му да се оспорва автентичността на документа съгласно чл. 193 ГПК. Завереното
от страната копие има същата доказателствена сила, както и оригиналът и не е
необходимо представянето му, за да бъде оспорен по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК.
От друга страна представения надлежно заверен препис от документа е оспорен от
страната, която е поискала да бъде представен в оригинал, изцяло формално и липсват
каквито и да е конкретни твърдения за неговата опороченост.
Искането да се приложи по делото оригинал на документ не може да бъде
самоцелно, без мотивировка, без да се твърди, че има разлика между
представените заверени от страната копия и оригиналите на тези документи. същото
следва да има смисъл и значение за делото, а не да се прави самоцелно, поради
което, съдът намира за неоснователно искането за изключване на същия от доказателствения материал при условията на чл. 183 ГПК. В
този смисъл е и Решение от 20.01.2004
година на ВКС по гр.д. № 898/2002 година, III г.о.
Отделно от това, показанията на разпитания по
делото свидетел М. Й. подкрепят твърденията, изложени в отговора на исковата
молба и насрещната такава. Същият подробно описва от кога и по какъв повод
машината е била оставена на ответника, колко време е била там. Същият лично я е
виждал и е работил с нея, като посочва кога и по каква причина К.Г. я е взел,
както и че от Ю.М. знае, че я е закупил от него и е платил цената й. Показанията
му са последователни, логични и вътрешно безпротиворечиви, поради което
настоящия съдебен състав ги кредитира напълно.
Ето защо,
предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че от
приложените по делото доказателства се установява, че на 24.07.2018 година К.Д.Г. и Ю. П. М.
са сключили договор, по силата на който първият от тях е продал на втория
"Магнитометър", марка "Немфис-АМПР
14", модел 11, сериен № 0027 за сумата в размер на 1 700.00 лева, като по делото липсват доказателства, от които може да бъде обоснован
извод в обратна насока.
Предвид всичко изложено по-горе
настоящият съдебен състав приема, че Ю. П. М. е собственик на процесната
движима вещ, която е придобил по договор за покупко-продажба от К.Д.Г., сключен
на 24.07.2018 година, а именно "Магнитометър", марка "Немфис-АМПР 14", модел 11, сериен № 0027. В
този смисъл предявеният по делото иск от „Начев“ ЕООД – град Велико Търново
срещу Ю. П. М., с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено, че дружеството е собственик на движимата вещ, се
явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде
отхвърлен, респективно - предявеният по делото насрещен
иск от Ю. П. М. ***
Търново, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено, че ищецът е
собственик на движимата вещ, се явява основателен и доказан, поради което и
като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден
да заплати на Ю. Петров М. направените
от него разноски по делото общо размер на 100.00 лева, от които 80.00 лева за
внесена държавна такса по този иск и 20.00 лева - депозити за свидетел по
делото.
Водим от горното, Районен съд –
Велико Търново
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „НАЧЕВ“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление град Велико Търново, ул. „П. К. Яворов“ № 32, вх. Г, ет. 3,
ап. 17, с ЕИК ********* срещу Ю. П. М. ***,
с ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено по отношение на
ответника, че дружеството
е собственик на движима вещ - "Магнитометър",
марка "Немфис-АМПР 14", модел 11, сериен №
0027 на основание договор за покупко-продажба от 29.07.2019 година, като
неоснователен и недоказан.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „НАЧЕВ“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. „П. К. Яворов“ №
32, вх. Г, ет. 3, ап. 17, с ЕИК *********,
че Ю. П. М. ***, с ЕГН
********** е собственик въз основа на
договор за покупко-продажба от 24.07.2018 година на движима вещ - "Магнитометър",
марка "Немфис-АМПР 14", модел 11, сериен №
0027.
ОСЪЖДА „НАЧЕВ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. „П. К.
Яворов“ № 32, вх. Г, ет. 3, ап. 17, с ЕИК *********
да заплати на Ю. П. М. ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 100.00 лв. /сто лева/,
представляваща направените от него разноски по делото.
Препис от решението да се връчи
на страните.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: