№ 18744
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110122182 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК и чл.240 ЗЗД във вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Ф...., срещу ответник М. Л. Й., ЕГН **********, с молба до съда да се произнесе с
решение, с което да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
СЛЕДНИТЕ СУМИ – главница в размер на 700,00 лева/лв./BGN/ дължима по Договор за
потребителски кредит № .... сключен с П... ведно със законна лихва от 29.3.2021 г./дата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, мораторна лихва
за забава в размер на 148,58лв., от които 141,96 лева начислени за период 15.3.2018г.-
13.3.2020г. и 6,62 лева за период 14.7.2020г.-12.3.2021г., като сумите са прехвърлени в полза
на ищеца с Договор за цесия от 28.7.2016г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение/ЗИ/ от 5.4.2021г. по чл.410 от ГПК по ЧГД № 17650/2021г. по описа на СРС, 78-
ми състав.
При уважаване на предявените искове се моли съдът да присъди разноските сторени в
исковото и заповедното производство.
Обстоятелства, от които ищецът твърди, че произтичат правата му: В исковата молба
ищецът сочи, че ответникът на 27.9.2015г. е сключил с П... с ЕИК *********, Договор за
потребителски кредит с № ********* /наричан по-долу Договор за кредит/ДК/, въз основа
на който между страните възниква облигационна връзка.
По силата на Договора за кредит кредитодателят предоставя сума в размер на 700,00
лева, а кредитополучателят се задължава да я върне на 60 броя седмични вноски, ведно с
1
уговорените лихви и такси. Ответникът изрично удостоверява, с полагане на подписа си,
получаването на сумата, предмет на договора за кредит видно от чл.27 от същия.
Кредитодателят П... е изпълнил изцяло задълженията си по Договора за кредит.
Ответникът преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена вноска
настъпва на 6.10.2015г. Считано от следващия ден кредитополучателят-ответник изпада в
забава. В този случай съгласно Договор за кредит/ДК/ се дължи договорно обезщетение за
забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва.
Крайният срок за изпълнение на ДК настъпва на 20.11.2016г., с което става изискуем
целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно със
законната лихва за забава (съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното изплащане на задължението.
На 28.7.2016г. между кредитодателя П... и ищец Ф...., е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ДЦ/, с който се прехвърля вземането срещу М. Л. Й.. По
силата на ДЦ и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по ДК, включително
вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищеца.
С оглед задължението си по чл.99, ал.3 ЗЗД, цедентът П... упълномощава цесионера-
ищец Ф... да уведоми длъжника М. Л. Й., за прехвърлянето на вземанията спрямо него.
Ищецът чрез Б.... ЕАД изпраща до ответника препоръчана пратка, съдържаща уведомление
за цесия до адреса посочения от длъжника в договора за кредит. Същият е посетен от
пощенски служител, който не е открил длъжника нито друго пълнолетно лице, което е
съгласно да получи пратката и е оставил уведомление с указан срок за получаването й от
техен офис. След като срокът е изтекъл, пощенската пратка е върната в цялост при ищеца
оформена като „непотърсена".
Поради липсата на плащане от ответник, ищецът е сезирал съда за дължимите суми, за
което е образувано ЧГД№ 17650/2021 г. по описа на СРС, по което ответникът е подал чрез
адвокат възражение по чл.414 ГПК, в което липсва каквато и да било конкретика на
възражения.
С разпореждане съдът е указал на ищец, че може да предяви исковете си по реда на
чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, поради подаденото от ответник възражение по
чл.414 ГПК, и така е образувано последващото исково производство по ГД№ 67579/2021 г.
по описа на СРС, 78 състав.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи
предявените срещу ответник установителни искове, с присъждане на разноските.
Решението постановено по ГД№ 67579/2021 г. по описа на СРС, 78 състав, е
обезсилено от СГС, и делото е върнато за разглеждане от друг състав при СРС, затова е
образувано настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ, е подал отговор на ИМ/ОИМ/ с вх.№72713/12.4.2022г. Оспорва
исковете, защото са погасени по давност. Признава сключването на описания в ИМ ДК.
Оспорва, че не се е ползвал от услугата Кредит у дома, затова оспорва дължимост на таксата
2
по ДК в размер на 548,08лв. за тази услуга.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, не се представлява. С
молби с вх.№ 186630/06.06.2024г. и с вх.№ 302614/26.09.2024г. ищецът е поискал делото да
се гледа при негово отсъствие в о.с.з., като е представил списък по чл.80 ГПК, а също е
изразил становище по съществото на спора, като е навел доводи за уважаване на
предявените искове.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично и не се
представлява от адвокат.
Съдът, като съобрази правилото на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по единично и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, и съгласно правните
норми, които уреждат спорните отношения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
цялото предходно производство по ГД№ 67579/2021г. по описа на СРС, 78 състав, както и
приложените към него дела на СГС – ВГД№ 9810/2022г. и ВГД№ 58/2023г., и приложеното
заповедно производство по ЧГД№ 17650/2021г. по описа на СРС, 78-ми състав.
По делото е прието и приложено и ЧГД № 17650/2021г. на СРС образувано по
заявление на ищеца по чл.410 ГПК с вх.№ 23022893/29.3.2021г. и издадена ЗИ по чл.410
ГПК за процесната сума срещу ответника, т.е. настоящото исково производство е
продължение на заповедното производство по чл.410 ГПК, като ЗИ е издадена на
5.4.2021г.за сумите, които са предявени с ИМ, но също така и за лихви в по-висок размер.
По делото е назначена, изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/, която
съдът кредитира като компетентно изготвена и представена в законово-установения срок
съгласно чл.199 ГПК. От заключението на вещото лице се установява, че дължимата
главница е 700лв., а лихвата за забава за период 15.3.2018г.-12.3.2021г. е в размер на
148,58лв., като за период 13.3.2020г.-14.7.2020г. не е начислявана такава по задължението на
ответника.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 ГПК за установяване на
парично вземане е допустим, като предявен в законовите срокове съгласно чл.415, ал.1, т.1
ГПК, след като длъжника-ответник е възразил по чл.414 ГПК с вх.№ 23046784/7.10.2021г.
От наведените твърдения с ИМ от ищеца съдът достига до извод, че се претендира
връщане на сума дадена под формата на паричен заем, т.е. квалификацията на иска е по
чл.240 ЗЗД след проведено заповедно производство по издадена ЗИ по чл.410 ГПК, т.е.
ищецът твърди, че сумата се дължи и следва да се върне по договор за паричен заем.
3
Поради изложеното и предвид наведените твърдения с ИМ от ищеца съдът счита, че
правилната квалификация на претенциите е чл.422 ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК и чл.240
ЗЗД, така както е дал указания и СГС, но след като вземането е придобито от ищеца чрез
договор за цесия – чл.99 ЗЗД.
В производството по иск с правно основание по чл.240, ал.1 ЗЗД или иск за
установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в
доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е
предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.
Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да
установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е
изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на
сумата и пр.
В конкретния случай ответникът с ОИМ е признал основанието, затова съдът е
посочил и приел безспорните факти по делото с Определение №19338/09.05.2024г., след
връщане за ново разглеждане от СГС, като тези факти са - сключването на процесния ДК и
ДЦ, получаване от ответника на 700 лева по ДК, настъпване на краен срок на ДК на
20.11.2016г. Не са оспорени параметрите при които ДК е сключен.
Следователно ищецът е доказал вземането си по основание, доколкото ответникът не е
оспорил и договора за цесия.
За да се стигне до разглеждане на размер на задължението на ответник, съдът първо
следва да разгледа възражението наведено с ОИМ за настъпила погасителна давност на
исковете.
Съгласно ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС се установява, че вземането
по настоящия спор не попада в „периодичните плащания”, за които се прилага 3 годишна
погасителна давност. Относно лихвите за забава обаче на основание чл.111, б. „в” ЗЗД, е
приложима 3 годишната погасителна давност. Ето защо за главницата от 700лв. следва да се
приложи общата 5-годишна давност. Предвид нормата на чл.114 ЗЗД погасителната давност
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността
се прекъсва на основание чл.116 ЗЗД с предявяването на заявление по чл.410 ГПК от ищеца
пред съда, в настоящия случай такова заявление е предявено на 30.3.2021г. В този смисъл и
вземането за главница на ищеца не е непогасено по давност, защото крайния срок на
Договора за паричен заем е 20.11.2016г., като давността би изтекла на 20.11.2021г., което не
се е случил, защото давността е прекъсната на 30.3.2021г. Това, че ответникът е имал
възможност да връща заетата му сума от 700лв. на части, не води до погасяване на
отделните главници по погасителните вноски по давност преди да настъпи крайния срок на
договора за заем.
Заради изложеното до тук съдът достига до краен извод, че главницата от 700лв. се
дължи в пълен размер на ищец и искът следва да се уважи.
За лихва за забава искът не е погасен за период от 30.3.2018г. до 29.3.2021г./три
4
годишен срок/, като се изключва периода за периода на извънредното положение от
13.3.2020г. до 14.7.2020г. Така изчислена с електронен калкулатор на НАП лихвата за забава
за период 30.3.2018г.-13.3.2020г. е в размер на 139,04лв., и 6,62лв. за период 14.7.2020г.-
12.3.2021г. Или общо сумата, за която искът следва да се уважи е в размер на 145,66лв. и да
се отхвърли за горницата предявена до 148,58лв.
Само за пълнота следва да се посочи, че възраженията наведени от ответник с ОИМ са
частично основателни, затова на отхвърляне подлежи само част от размер на предявената
сума за лихвата за забава. Възраженията на ответник, извън възражението за погасителна
давност, са неоснователни и недоказани.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора следва да се присъдят разноски и на двете страни по реда на
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
В полза на ответник обаче не се присъждат разноски, защото по делото няма писмени
доказателства ответникът да е сторил такива/включително по делата развили се пред СГС/.
По реда на чл.78, ал.1 ГПК за уважената част от исковете, на ищеца следва да се
присъдят разноски. Общо сторените разноски от ищец са 656,24лв. по заповедно и
предходно исково дело на СРС и по ВГД№ 58/2023г. на СГС, като в списъка ищецът
погрешно е посочил 50лв. за ДТ по ВГД№ 58/2023г. на СГС, а доказателствата са за платена
ДТ от 25лв. Съразмерно с уваж.част на искове разноските са в размер на 653,98лв.
Списък за разноските по чл.80 ГПК е представен само от ищец с молба с вх.№
302614/26.09.2024г., която е приета по делото от съда. Възражения по списък ответник не е
направил, защото не се е явил в последното по делото проведено о.с.з. пред настоящ съдебен
състав разглеждащ производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец Ф...., с адрес гр.С..., бул.Т...
бизнес сграда ...., ... и ответник М. Л. Й., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Б... че
ответникът дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – главница в размер на 700,00
лева/лв./BGN/ дължима по Договор за потребителски кредит № .... сключен с П... ведно със
законна лихва от 29.3.2021 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 145,66лв., от които
139,04лв. начислени за период 30.3.2018г.-13.3.2020г. и 6,62лв. за период 14.7.2020г.-
12.3.2021г., като сумите са прехвърлени в полза на ищец с Договор за цесия от 28.7.2016г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ от 5.4.2021г. по чл.410 от ГПК по ЧГД №
17650/2021г. по описа на СРС, 78-ми състав, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415,
ал.1, т.1 ГПК и чл.240 ЗЗД във вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.99 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан и поради погасяване по давност на иск за лихва за забава за
5
горницата над уважен размер от 145,66лв. до предявен размер 148,58лв. и за период от
15.3.2018г. до 30.3.2018г.
ОСЪЖДА М. Л. Й., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Б... да заплати на Ф...., с
адрес гр.С..., бул.Т... бизнес сграда ...., ... сумата от 653,98 лева, сторените пред СРС съдебно
деловодни разноски по производството, включително по ЧГД № 17650/2021г. по описа на
СРС, 78-ми състав и ГД№67579/2021г. на СРС и по ВГД№ 58/2023г. на СГС, съразмерно с
уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6