№ 871
гр. Бургас, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Д. Бодурова
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201278 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на В. Т. Ч. с ЕГН: **********, с
посочен съдебен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 21-0769-000281/02.04.2021
г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по
чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
неправилно и издадено при допуснати нарушения на производствените правила. Заявява се,
че жалбоподателят не е управлявал процесния автомобил, поради което и не е извършил
вмененото нарушение. Иска се отмяна на санкционния акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
В.В. - БАК, която завява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Не оспорва, че
Ч. е отказал да даде проба за употреба на наркотични вещества, но заявява, че това е така,
доколкото той не е имал качеството на „водач“, респективно не е имал задължение да дава
такава проба. Прави анализ на приобщените доказателства, като счита, че трябва да се даде
доверие на тези, подкрепящи тезата на жалбоподателя. Моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт Ж., която
счита, че НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло. В писмено
становище застъпва позиция за правилност и законосъобразност на издадения санкционен
акт, поради което и се пледира за неговото цялостно потвърждаване. Моли се за присъждане
1
на разноски, а под евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 11 – НП е връчено на
жалбоподателя на 01.04.2022 г., а жалбата е депозирана директно в съда на 07.04.2022 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 11.01.2021 г., около 17.40 часа полицейските служители Г.Д. и Й.И. изпълнявали
служебните си задължения като автопатрул на територията на 02 РУ-Бургас с позивна
„Бреза 6“. Около 17.20 часа при обход на района на територията на бензиностанция
„Лукойл“ в ж.к. „Братя Миладинови“ двамата полицейски служители забелязали лице, което
им се сторило подозрително. Извършили му проверка и установили, че това е
жалбоподателят Ч.. Установили също така, че е криминално проявен, както и че е дошъл от
гр. Айтос с лек автомобил *** с рег. № *** който бил паркиран на бензиностанцията.
Полицейските служители се усъмнили в Ч. и решили да изчакат малко, за да видят какво ще
предприеме. За целта те се оттеглили с патрулния автомобил на бул. „Струга“, в близост до
бл. 57 и подали по станцията събраната информация на колегите си от авто-патрул „Бреза 7“
в състава, на който влизали св. Х.М. и св. Х.К.. След това Д. и И. се върнали пеша към
бензиностанцията и започнали да наблюдават какво се случва. Около 10-15 минути по-късно
двамата видели как жалбоподателят се качил в автомобила и потеглил назад. Заедно с него в
автомобила били още две лица /пътници/. Полицейските служители подали информацията
по мобилна станция „Тетра“ на своите колеги от „Бреза 7“, които точно в този момент
влизали в бензиностанцията със служебния си автомобил. Св. М. и св. К. ясно възприели
движението назад на лекия автомобил ***, при което му подали сигнал да спре.
Автомобилът спрял, като от шофьорското място слязъл жалбоподателят Ч.. Била установена
и самоличността на другите две лица в автомобила – П.И. и Н.К. За съдействие на място бил
повикан и екип на Пътна полиция, в състава на който влизал и св. Х.Х. – мл. автоконтрольор
към Сектор „ПП“. Св. Х. поканил водача първо да бъде тестван за употреба на алкохол. Ч. се
съгласил и след направената проба се установило, че тя е отрицателна. След това св. Х.
поканил Ч. да бъде тестван за наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Друг тест
5000“ с фаб. № ARLB-0021”, на което жалбоподателят категорично отказал. На място Х.
съставил протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози (л. 16), в който описал видимото физическо състояние на водача и в който Ч.
собственоръчно записал, че отказва да даде проба. При това положение Х. издал на водача
талон за медицинско изследване № ***, в който изрично посочил, че лицето може да се яви в
МБАЛ-Бургас до 45 минути от връчването на талона, ако желае да даде кръвна проба.
Талонът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил екземпляр от него,
2
ведно със седем броя холограмни стикери (един от стикерите бил залепен за самия талон).
За горните обстоятелства св. Х.Х. съставил на водача АУАН с бл. № ***, в който
било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство, както и че му е връчен талон за медицинско изследване с № *** за
явяване в МБАЛ-Бургас. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушение по чл.
174, ал. 3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци –
полицейските служители, спрели водача за проверка, след което бил предявен на водача за
запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал акта и получил препис от него, като в
графата за възражения посочил, че не той, а съпругата му е управлявала автомобила. В
законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН писмени възражения не били депозирани, но Ч.
оспорвал пред АдмС-Смолян наложената му ЗППАМ (с Решение № 51/23.02.2022 г. по адм.
д № 325/2021 г. на АдмС-Смолян жалбата била оставена без уважение).
Въпреки връчения талон Ч. не се явил в болничното заведение в срок и не дал проба
за изследване.
Въз основа на АУАН на 02.04.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което и
на основание същата норма, наложил на Ч. административно наказание – „Глоба” в размер
на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Междувременно било започнато и досъдебно производство, доколкото имало
информация за евентуално извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК (ДП № 23/2021 г.
по описа на 02 РУ-Бургас, пор. № 80/2021 г. на РП-Бургас). В рамките на това производство
били изискани записи от камерите на бензиностанцията, на които била назначена
техническа експертиза, онагледена с няколко кадъра от записите. С постановление от
18.08.2021 г. наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство по делото,
приемайки че въпреки, че е доказано, че Ч. е управлявал автомобила, то липсва обективен
признак от състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК (позовавайки се на Решение на
Конституционния съд № 3/23.03.2021 г.)
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка,
в която посока са и показанията на св. Х., св. М. и св. К.. Съдът няма причина да се усъмни в
добросъвестността на тези свидетели, поради което цени изложеното от тях. Особено
внимание заслужават показанията на св. М. и св. К., които непосредствено са възприели
движението на автомобила на заден ход, както и фактът, че към този момент той е бил
управляван от жалбоподателят Ч.. И двамата свидетели са категорични в показанията си,
като изложеното от тях е логично, последователно и взаимосвързано. Нещо повече – видно
от приобщените материали от ДП № 23/2021 г. по описа на 02 РУ-Бургас, пор. № 80/2021 г.
на РП-Бургас и в частност от заключението на приложената експертиза на видеозаписите от
3
бензиностанцията, ясно се установява, че лицето, което се качва на автомобила от към
шофьорската врата и след това автомобилът потегля - е от мъжки пол, макар и качеството
на записа да не позволява да му се направи фотосъпоставително изследване. Това
категорично оборва тезата на св. К. и св. Ч.а, които застъпват, че в действителност
автомобилът е бил шофиран от съпругата на жалбоподателя – св. С Ч.а, както и
твърдението, че по време на проверката автомобилът е бил в покой (както заявява св. Ч.а).
Тук е мястото да се посочи, че и двамата свидетели - К. и Ч.а са в близки приятелски или
родствени отношения с жалбоподателя, което сочи на пристрастност и субективност и лесно
обясним стремеж да представят фактите в изгодна за жалбоподателя светлина. Предвид
посоченото по-горе обаче, съдът не се доверява на изложеното от тези двама свидетели, а
окачествява показанията им като опит за изграждане на защитна позиция на жалбоподателя
(с недопустими средства – заявяване на неистина пред съда, в качеството на свидетели),
поради което и не се доверява на изложеното от тях.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Р.П. – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която
към дата 02.04.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед
Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като съдът счита, че
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
4
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се посочи следното.
Нарушението се изразява в отказ на водача да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества. Самият Ч. не отрича, че действително е отказал да даде такава проба,
като единствените му възражения се коренят около обстоятелството, че не е шофирал
автомобила. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП обаче - „ водач“ е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата, а съгласно задължителните
указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г. - понятието „управление“, включва
всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство,
независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. В случая от
кредитираните показания на полицейските служители безпротиворечиво се доказва, че
именно жалбоподателят Ч. се е качил (в последствие слязъл) от шофьорското място и
именно той е подкарал лекият автомобил на заден ход, макар и да е бил спрян на кратко
разстояние след потеглянето. По мнение на съда тези факти са достатъчни, за да се приеме,
че Ч. е управлявал МПС-то, а от там и че той се явява негово „водач“ по смисъла на закона,
поради което и възраженията му в обратна посока се окачествяват от съда като
неоснователни (в който смисъл са и изводите на РП-Бургас и АдмС-Смолян).
По същество, съдът следва да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за медицинско изследване, се
наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина“ за срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. За да бъде законосъобразно
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ
на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол/ наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол/ наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при
липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое
от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство
или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор,
се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - Решение № 984 от
02.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети
такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за
наличие на алкохол/ наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не
следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото
5
нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай от кредитираните показанията
на полицейските служители и от приложения по делото талон за медицинско изследване се
установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и въпреки че му е бил
издаден талон за медицинско изследване – той не е дал проба (това не се и оспорва от него).
Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното
постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на
водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно и субективно
покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и
административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 174, ал. 3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява
МПС“ за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда
въпроса за намаляване му (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена
възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата
на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне
на наказание под минимално предвидения в закона размер).
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава
от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би
било незаконосъобразно. Нещо повече – видно от справката за водач (л. 26-29) - това далеч
не е първото му нарушение на правилата по ЗДвП. До момента Ч. е многократно
санкциониран както с НП, така и с ЕФ за различни нарушения на правилата за движение по
пътищата, налагани са му ЗППАМ и веднъж е бил осъждан от СРС за извършено
престъпление по транспорта – т.е. неговата лична обществена опасност също е висока и
категорично изключва възможността за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
6
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия (няколко съдебни заседания),
съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 100 лева.
С оглед данните за евентуално извършено престъпление от общ характер
(лъжесвидетелстване от страна на св. К. и св. Ч.а) и на основание чл. 205, ал. 2 НПК, след
влизане в сила на настоящето решение, препис от него и от съдебните протоколи да се
изпратят на БРП по компетентност.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-000281/02.04.2021 г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по
чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на В. Т. Ч. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право
да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА В. Т. Ч. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР-Бургас с БУЛСТАТ: ********* сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и техните представители на
посочените по делото адреси.
УКАЗВА СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на настоящето решение, препис от същото, ведно с
препис от съдебните протоколи, да се изпратят на БРП по компетентност.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7