№ 25107
гр. София, 17.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110105564 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от Д. П. Б. срещу „Сити Кеш“ установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, т. 5
ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем № 221384
от 12.10.2018 г., предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение, кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лева, представляваща частичен иск от общо
дължимата сума от 561,74 лева – недължимо платена сума по договора въз основа на
нищожна договорна клауза, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба – 01.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемополучател и ответника „Сити
Кеш“ ООД, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за паричен заем № 221384
от 12.10.2018 г. за предоставяне в полза на Д. Б. на паричен заем в размер на сумата от 800
лева със задължение за връщането му чрез 14 двуседмични погасителни вноски. Твърди
също, че съгласно клаузата на чл. 6 от договора за заемополучателя е възникнало
задължение в срок до 3 дни да предостави на заемодателя обезпечение под формата на
банкова гаранция или поръчителство от физическо лице, което трябвало да отговоря
едновременно на следните изисквания: да получава възнаграждение в размер на 4/7
минимални работни заплати (в зависимост от броя на поръчителите); същите да не са
кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; да няма
задължения с рейтинг, различен от „редовен“ в ЦКР, включително по погасени задължения;
поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните
трудови доходи. Посочва се, че при неизпълнение на това задължение и на основание
клаузата на чл. 8 от договора Д Б. дължи заплащането на неустойка в размер на сумата от
561,74 лева. Поддържа се, че в случая същата била начислена от ответника и събрана, като
част от общо погасената от ищеца сума по договора за заем. Последният заявява, че с оглед
начина на установяването им изискванията към обезпечението били изначално неизпълними
от него, което е начин за автоматично задействане на прекомерно високата по размер
неустоечна клауза, установяваща вземане, равняващо се почти на 100 % от размера на
заемната сума. Ищецът оспорва клаузата на чл. 8 от процесния договор като недействителна.
Счита, че уговарянето й цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК,
установяваща максималния размер на ГПР по договора за потребителски кредит. Посочва,
че формално неустоечното вземане е посочено само формално като обезщетение за
1
неизпълнение, за да не бъде включено при формиране на ГПР по договора. Ищецът намира,
че в случая обаче неустойката отговаря на всички критерий, установени в § 1, т. 1 ЗПК, тъй
като представлява разход, пряко свързан с договора, известен на кредитора и подлежащ на
плащане от потребителя, включен като задължение още към момента на подписване на
договора. Б. оспорва действителността на клаузата и като противоречаща на добрите нрави,
тъй като последната излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция, нарушавайки основните принципи на справедливост и добросъвестност в
отношенията между потребител и кредитор. Конкретно се посочва, че процесната неустойка
е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за
същинското задължение по договора за връщане на заемната сума, като размерът й е над 50
% от размера на предоставения заем, при липсата на яснота какви вреди обезщетява,
доколкото кредиторът е оценил кредитоспособността на потребителя и е одобрил
отпускането на кредита. Ищецът твърди, че с предвиждането на процесното неустоечно
вземане се нарушава и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че в случай на
допусната забава потребителят дължи единствено лихва върху неплатената в срок сума, за
времето на забавата. Процесната договорна клауза е неравноправна на основание чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП, а с това и нищожна на основание чл. 146 ЗЗП, тъй като задължава потребителя
при неизпълнение на задължението си да заплати необосновано висока неустойка, а и не е
индивидуално уговорена. С тези съображения ищецът Д Б. отправя искане за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 8 от сключения между страните договор за паричен заем №
221384 от 12.10.2018 г., предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне
на обезпечение, както и за заплащане от ответника на сумата от 50 лева, представляваща
част от общо дължимата сума от 561,74 лева – недължимо платена – въз основа на
недействителна клауза, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на исковата молба – 01.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Сити Кеш“
ООД, чрез пълномощника си юрк. Л В, признава за основателен предявения установителен
иск за обявяване за нищожна на клаузата на чл. 8 от договора за паричен заем №
221384/12.10.2018 г., отправяйки искане за постановяване на решение по реда на чл. 237
ГПК, посочвайки, че нищожността на клаузата на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД не обуславя
нищожност на целия договор. Посочва, че с извънпроцесуалното си поведение дружеството
не е дало повод за предявяване на исковата претенция, тъй като „Сити Кеш“ ООД не е
претендирало заплащането на процесната неустойка, не е изпращало покани или други
съобщения до насрещната страна. Поддържа, че търсената то ищеца сума не е заплатена на
ответника. Ето защо счита, че при разпределяне на отговорността за разноски, приложение
следва да намери правилото на чл.78, ал. 2 ГПК и в тежест на „Сити Кеш“ ООД да не бъдат
възлагани такива.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП:
В тежест на ищеца е да установи сключването между него и ответното дружество на
процесния договор за паричен заем № 221384/12.10.2018 г. и неговото конкретно
съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника
на процесното неустоечно вземане; че процесната договорна клауза е недействителна на
посочените основания.
В тежест на ответника е да установи действителността на договорната клауза –
съответствието й със законовите разпоредби и с добрите нрави.
2
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е получило процесната сума, както и, че това е осъществено при липса
на правно основание.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ищеца Д Б., в качеството му на заемател и ответника „Сити
Кеш“ ООД, в качеството му на заемодател, е сключен договор за паричен заем 221384 от
12.10.2018 г., както и, че в клаузата на чл. 8 от същия е предвидено задължение за ищеца за
заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора.
По доказателствените искания:
Искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК за представяне
на описаните в отговора документи и материали следва да бъде оставено без уважение – в
частта относно представяне на договора за паричен заем – като ненеобходимо (предвид
приложения към исковата молба препис от същия), а в останалата част – за предоставяне на
справка за всички извършени от него плащания по договора за кредит, разписки, извадка от
счетоводните книги, доколкото по реда на чл. 190 ГПК страната може да бъде задължена да
представи конкретен съществуващ документ, за който се твърди, че е в нейно държане, с
оглед прилагане на правните последици по чл. 190, ал. 2 ГПК в случай на неоснователното
му непредставяне, като в настоящата хипотеза се изисква представянето на справки и
извадки, които да бъдат изготвени във връзка с искането, което не съответства на
изискването на закона.
Като неотносимо към предмета на спора и конкретно въведените от ищеца основания
за недействителност на оспорената договорна клауза, следва да бъде оставено без уважение
искането му за издаване на съдебно удостоверение със съдържанието, посочено в т. IV от
доказателствените му искания.
Като относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест, както и предвид изричното
оспорване от ответника за осъществено плащане на сумата, следва да бъде уважено искането
на ищеца за допускане изслушването на съдебно-икономическа експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба, като при отговор на въпрос № 3 вещото лице да посочи
какъв е размерът на ГПР по договора и какви величини участват при формирането му –
съгласно уговореното в договора и какъв би бил размерът му в случай, че се включи и
неустоечното вземане по чл. 8 от договора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2023 г. от
09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебно-икономическа експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, като вещото лице работи въз основа на
материалите по делото и след проверка в счетоводството на ответното дружество, като
3
при отговор на въпрос № 3 вещото лице да посочи какъв е размерът на ГПР по договора и
какви величини участват при формирането му – съгласно уговореното в договора и какъв би
бил размерът му в случай, че се включи и неустоечното вземане по чл. 8 от договора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И Л Д, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 300 лева,
вносими от ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника по реда
на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документите и материалите, посочени в т. II от
доказателствените искания в исковата молба, както и искането му за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред Българска народна банка за снабдяване с
посочената в исковата молба информация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4