Решение по КНАХД №1361/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Е. П. П. от [населено място], чрез адв. П. Б.-ВАК срещу Решение № 512/28.04.2025г., постановено по АНД № 3845/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено НП № 24-0433-001196/26.09.2024год. на Началник РУ в ОДМВР Варна, РУ 01 Варна, с което са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Жалбоподателят твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, по съображения изложени в жалбата; не счита за правилен извода на съда, че актосъставителя е компетентен да извършва проверки и пише АУАН по ЗДвП; наказващият орган не е обсъдил внимателно налице ли са предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител гл.ю.к. К. Л.-А. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и моли за оставянето му в сила.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване. Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 03.09.2024г. около 21.39часа, в [населено място], по [улица]в посока [улица]П. управлявал л.а.“БМВ М3“ с рег.№ ***. Автомобилът бил собственост на Х. Й. М.. По време на управлението водача преднамерено форсира автомобила и контролирано поднася задната му част наляво и надясно и довежда до загуба на сцепление на задните гуми, с което застрашава останалите участници в движението, като създава предпоставки за ПТП. По същото време на кръстовището на [улица]и [улица]се намирали органи на МВР – автопатрул, който забелязяъл процесния автомобил, който отнел предимството на пресичащ по пешеходната пътека пешеходец, навлязъл в кръстовището на [улица]с рискови и резки маневри, от които автомобилът се поднасял. Автомобилът се движел приближавайки се към органите на МВР и направил маневра завиване на ляво, като двамата полицейски служители го последвали със служебния си патрулен автомобил. След настигане на автомобила и подаване на светлинен и звуков сигнал автомобилът управляван от П. бил спрян. При проведения в с.з. разпит на св.С. се установява, че П. е разговарял с проверяващите, признал е грешката си и е молил да не му бъде съставян АУАН за извършеното нарушение. Въпреки това на лицето е съставен АУАН, като актосъставителя изложил описаната по-горе фактическа обстеновка и квалифицирал нарушението по чл. 104Б т.2 от ЗДвП.

 

 

Въз основа на съставения акт на 26.09.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Въззивната инстанция е приела, че правилно са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, същите съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. ВРС е отхвърлил като неоснователни оплакванията в жалбата и възприел изцяло описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка. Съдът е изложил мотиви, че показанията на свидетеля С. са такива на свидетел-очевидец, който пряко е възприел движението на автомобила и кореспондират с писмените доказателства по делото – АУАН, който е годно доказателство в хипотезата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, справка за нарушител и др. Показанията на св. М. не били кредитирани, тъй като същите са от една страна въпрос на лична преценка, а от друга страна са дадени с цел оневиняване на водача и изграждайки защитната му версия. ВРС изложил мотиви и относно приложението на материалния закон, в това число и относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Намерил, че правилно отговорността на Г. е ангажирана по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа последователност, въз основа на което е достигнал до верни фактически и правни изводи.

Въззивният съд е извел извод за безспорна установеност на извършителя на административното нарушение. Събраните гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия състав на ВРС, като е мотивирано подробно защо и кои от тях съдът кредитира. При тези безспорно установени факти и обстоятелства от показанията на всички разпитани по делото свидетели, РС правилно заключил, че П. като водач на МПС е привел автомобила извън контрол, с което е изпълнен фактическия състав на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Поради това неоснователни са поддържаните и в касационната инстанция от процесуалния представител на касатора оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка.

Не се установяват релевираните в касационната жалба пороци при преценката на доказателствата от страна на въззивния съд. Правилно съдът е отбелязал, че служителя на МВР, като свидетел-очевидец е възприел движението на автомобила, което по своята продължителност и последователност, както и по местоположението на превозното средство при това движение на пътя само по себе си изключва овладяване на автомобил, който се е поднесъл.

Правилен е изводът на ВРС, че привеждането на автомобил в състояние, при което неговото движение не може да бъде контролирано от страна на водача посредством „дрифтене“, при което автомобилът прибуксува и се приплъзва по асфалта на първо място не представлява използване на пътя по неговото предназначение – за превоз на хора и товари и на следващо място създава пряка и непосредствена опасност за други участници в движението, за гражданите, както и за общественото и частно имущество. Предвид това и в съответствие с необорената презумптивна доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП на съставения АУАН, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от органите на МВР в хода на административнонаказателното производство.

От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на посочената в АУАН и НП дата, управлявайки лек автомобил "БМВ М3“ с рег. № ***, използва път - отворен за обществено ползване за друга цел, като поднася автомобила /дрифтира/. Макар и да липсва легално определение на „дрифт“, в практиката същото се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „прибуксуване“ и приплъзване по асфалта, довеждайки до загуба сцеплението на задните задвижващи гуми. Именно посочената техника на шофиране е предприета от страна на касатора. Същата е възприета непосредствено от свидетеля С., поради което нарушението е правилно квалифицирано и безспорно доказано, включително от субективна страна. Така описаните фактически обстоятелства се установяват както с АУАН, който, както беше посочено по-горе, се ползва с презумптивна доказателствена сила, така и със събраните по делото доказателства, съобразно извършената от съда тяхна оценка. Доказателствата сочат, че поднасянето на автомобила вляво и вдясно е резултат на умишлено предприети от жалбоподателя действия с уредите на кормилната и спирачната уредби и не се дължи на състоянието на пътя. Деянието е такова, че изисква наказание, за да се постигне съзнание за спазване на правилата за движение, защото те са определени с цел охрана на живота и здравето, обусловила дейността по управление на МПС като източник на повишена опасност и поставена под правна регламентация.

В обобщение на изложеното в случая не е налице неправилно приложение на материалния закон от РС. Касационната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а Решението на ВРС – да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, приложим на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАНН касаторът следва да заплати на ответната страна ОД на МВР-Варна сумата от 130лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което е минималния размер по чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 512/28.04.2025г. на ВРС, постановено по АНД № 3845 по описа на ВРС за 2024г.

ОСЪЖДА Е. П. П., [ЕГН] от [населено място], [улица]ет.* да заплати на ОД МВР Варна сумата от 130лв. /сто и тридесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.

 

Решението е окончателно.