Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 373/17.08.2020 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на
прокурор Камелия Цветкова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 205 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 284, ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Подаден е иск наименуван жалба – иск и
уточнения към него по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС от К.Т.П. изтърпяващ
наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора
гр.Враца срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София към
Министерство на правосъдието, с който се претендира изплащане на обезщетение в
общ размер от 100 000лева /сто хиляди/ за причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия и/или неадекватните действия на затворническата
администрация при затвора – Враца и ЗОЗТ – Бойчиновци, към Затвора гр.Враца, за
нарушаване на условията за изтърпяване на присъдата му, довели до влошаване на здравето
му. От 2008г. до 2018г. се твърди нарушение на чл.43,т.3 и т.4 от ЗИНЗС касаещи
бездействие, които са му причинили здравословни проблеми. Твърди нарушение на
личното пространство. Твърди нарушение на чл.41, ал.3 от ЗИНЗС тъй като е бил
настанен в килия в Затвора гр.Враца със седем човека пушачи в 20кв.м. площ в
килия; липса на достатъчно дневна светлина и чист въздух, както и минималната
жилищна площ, много хлебарки и дървеници които го хапели, което твърди, че е
довело до получаване на „остър миокарден инфаркт“ и други заболявания по
приложени епикризи за периода от 2009г. до датата на иска – 18.05.2020г. Както
и за периода от 2006г. до датата на иска – 18.05.2020г. липсата на дезинфекция
в килията в която е настанен довели до влошаване на здравето му и поставянето
му в неблагоприятни условия.
От ответника, чрез процесуалния му
представител ст. юрисконсулт Г*** Х*** е депозиран писмен отговор за
неоснователност на исковата претенция, като е направено и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на исковия период.
В открито съдебно заседание ищецът се явява
лично, като поддържа иска си, твърдейки, че именно лошите условия са увредили
здравето му. Претендира уважаване на иска за обезщетение за претърпените
здравословни увреждания, вследствие действие и бездействия на администрацията
на затвора по доводите изложени в иска и допълнението към него.
Ответникът в последното по делото съдебно
заседание се представлява от надлежно упълномощения ст. юрисконсулт Г*** Х*** ,
която счита исковата молба за неоснователна и недоказана. Представя писмена
защита с подробни доводи за неоснователност на исковата претенция. В заключение
моли да бъде отхвърлен искът и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана
счита исковата претенция за недоказана и моли да бъде отхвърлена.
Административен съд-Монтана, втори състав,
като обсъди събраните по делото писмени доказателства, както и приетата и
неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Не се спори по делото и се установява от
приложените справки, че ищеца К.Т.П. е осъден по НОХД №146/2007г. по описа на
ОС – Видин, за извършено престъпление от общ характер на 20години „лишаване от
свобода“ при „усилено строг“ режим, по която на осн. чл.68, ал.1 от НК е
приведено в изпълнение и отложено му наказание по НОХД №1082/2005г. на РС –
Видин. Приведеното в изпълнение наказание е изтърпяно за периода от
24.12.2005г. до 23.12.2008г. при условията на „усилено строг“ режим. По силата
на закона, считано от 01.06.2009г. наказанието му се изтърпява при „строг“
режим. С протокол №13/19.05.2015г. на комисията по чл.73 от ЗИНЗС /отм./
режимът му е заменен от „строг“ на „общ“ режим за доизтърпяване на наказанието
му. По доброволно желание на ищеца на 23.10.2018г. същият е преместен в ЗОЗТ
Бойчиновци към Затвора – Враца, където се намира и понастоящем.
Не се спори по делото и се установява от
приложената справка на л.267-280 от делото и приложените молби от ищеца за
периода 05.06.2017г. до 10.09.2018г. адресирани до Началник Затвора гр.Враца,
че поради посочените от него здравословни проблеми му е осигуряван допълнителен
престой на открито, което се потвърждава и от приложените заповеди за дневен
режим и график за провеждане на мероприятия на л.281-287 от делото. Видно от
писмо приложено на л.211 от делото провеждането на престой на открито на
лишените от свобода, съгл. чл.86, ал.1 от ЗИНЗС се осигурява по утвърден график
в специално определените за това места. От графиците за разпределение на
времето на лишените от свобода в Затвора гр.Враца е видно, че при сутрешна
проверка, приемане и сдаване на постове, при междинна и вечерна проверка
лишените от свобода са заключени в килиите си, като през останалото време се
намират извън тях, като имат осигурено време за престой на открито, фитнес и
лавка по отделно изготвен график.
От приложените по делото Заповед №ЛС-04-656/30.05.2009г. на Министъра
на правосъдието, Заповед №ЛС-04-76/19.01.2011г. на Министъра на правосъдието и
Заповед №Л-919/08.03.2017г. на Главен директор на ГДИН, се установява, че
осъдените лица на „лишаване от свобода“ от Област Враца, Монтана и Видин,
изтърпяват наложените им наказания в Затвора - Враца.
От приложената справка на л.53 от делото,
заверено копие от протоколи за извършена ДДД обработка от л.108-149 от делото и
сключени договори за ДДД обработка от ГД“ИН“ за периода от 2013г. до 2019год. се
установява, че е налице реално извършване на дезинсекция и дератизация. Като
дератизацията се извършва два пъти годишно, а дезинсекция шест пъти годишно и
при извънредни дейности.
От приложените по делото рецептурна книжка,
медицинска справка, епикризи, лист за преглед на пациент в приемен кабинет,
амбулаторни листове и амбулаторна книга на л.54-95 от делото. се установява, че
ищеца на 22.10.2009г. по повод оплаквания от стягаща болка в гърдите е постъпил
в условията на спешност в ревматологично отделение с поставена диагноза „остър
миокарден инфаркт – долно-външен“, по което е проведено съответното
медикаментозно лечение. При проведените кръвни изследвания е поставена и новооткрита
диагноза „тиреотоксикоза“, по която също е проведено лечение и са му изписани
съответните медикаменти. От медицинската документация се установява, че от
октомври 2018год. ищеца редовно е посещавал здравния кабинет с цел получаване
както на редовна терапия за наличните си хронични заболявания, така и по повод
на различни остри заболявания.
От медицинската справка на л.96 и л.198 от
делото се установява, че на 23.10.2018г. ищеца е преведен в ЗОЗТ Бойчиновци,
където е прегледан от ОПЛ д-р Д*** , като е установено добро общо състояние и е
назначена терапия, която е актуална и до настоящия момент, което се потвърждава
и от приложения здравен картон на л.97-106 от делото.
От приложената справка от 25.06.2020г.
изготвена от ИСДВР А. П*** на л.107 от делото е видно, че ищеца е разпределен в
девета група на 10.05.2011г. и е пребивавал до преразпределението му в ЗО
„Бойчиновци“ на 23.10.2018г., където по негово желание е настанен в помещение
за непушачи, обособено по чл.21, ал.4 от ППЗИНЗС. Посочено е, че спалното
помещение е обзаведено с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като е осигурен пряк достъп до дневна светлина и възможност
за проветряване. В помещението има баня със санитарен възел и постоянен достъп
до течаща вода. От справката на л.250 от делото изготвена от инсп. В. В*** е
посочено, че спалното помещение в ЗОЗТ Бойчиновци към Затвора гр.Враца е с площ
от 28,5кв.м., като в тях има по два прозореца с размери 1,40 х 2,20м., които
осигуряват достатъчно количество дневна светлина. В спалните помещения се
настаняван по не повече от петима „лишени от свобода“, като периодично по тяхно
желание се прави разместване с оглед интересите им и безпроблемното
съжителство. На етажа има обособено спално помещение за непушачи, в
което се настаняват лишените от свобода по тяхно желание. От справката на л.197
от делото е видно, че ищеца към 30.06.2020г. по негово желание е настанен в
спално помещение за непушачи с още четири лица. От приложените справки на л.217
от делото и на л.267 се установява, че до преместването си в ЗОЗТ „Бойчиновци“
ищеца не е изявявал желание да бъде преместен в спално помещение за непушачи.
От справка на л.340 от делото изготвена от ИСДВР М. Ц*** е отразено, че в
Затвора гр.Враца спалните помещения са обзаведени с отделни легла снабдени със
спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, дневна светлина и
възможност за проветряване като спалното помещение е с площ от 20,53кв.м. с
прозорец 76см/118см., с баня от 3,06кв.м. с прозорец от 49/48см. Видно от
справката на л.300 от делото ищеца е бил настанен в 513 спално помещение в
Затвора гр.Враца, като са посочени по години лицата с които е съжителствал,
през 2012г. с пет лица, 2014г. със седем лица, 2015г. с пет лица, 2016г. с
четири лица, 2017г. и 2018г. с пет лица.
От приложената амбулаторна книга за
осъществени медицински прегледи на лишените от свобода на л.218-249 от делото е
видно, че на ищеца периодично са извършвани такива.
Приложена е и справка за потребител за
закупуване на хранителни продукти от намиращата се в ЗОЗТ Бойчиновци лавка на
л.199-206 от делото за периода от 23.10.2018г. до 15.05.2019г., от която се
установява, че ищеца често си закупува енергийни напитки, като на
05.12.2018год. си е закупил и хартия за цигари.
От заключението на вещото лице изслушано в
открито съдебно заседание по назначената и неоспорена от страните съдебно -
медицинска експертиза, която съдът кредитира изцяло като обоснована, без
индиция от заинтересованост и в съответствие със събраните по делото писмени
доказателства в приложените и обсъдени поотделно медицински документи, се
установява, че ищеца страда от тиреотоксикоза една от формите на „Безедова
болест“ дигностицирано през 2009г. при болничен престой, страда и от исхемична
болест на сърцето дигностицирано през 2009г., сърдечна болест, радиколопатия –
представляващо увреждане на нервни коренчета и плексуси дигностицирано през
2018г. Като са налице и данни за остри заболявания, които са бързопреходни, под
формата на възпаление на ухото – външен отит.
От съдебно-медицинска гледна точка не е
установено наличие на пряка и директна връзка относно запушеност от тютюнев дим
в спалното помещение и по-малкото пространство, които пряко и директно да са
причинили заболяванията на ищеца. В заключение е посочено, че по-вероятно е
генеза на заболяването да е свързано с наличие на ритъмни и проводни нарушения
в сърдечния ритъм на фона на инцидентно повишено съдово налягане. Като
ползваните от ищеца енергийни напитки водят до учестен сърдечен ритъм и
аритмична сърдечна дейност, свиване на съдовете и повишена пропускливост, като
същите оказват негативно влияние върху организма му, на фона на неговите
заболявания, както на сърдечносъдовата, така и на ендокринната система. От
представената медицинска документация вещото лице е заключило, че на ищеца е
оказвана навременна, адекватна и съобразена с добрите практики медицинска
помощ, като предписаната терапия и корекцията в дозите е подкрепена с обективни
изследвания, споделяйки, че при съдовия инцидент от 2009г. при липса на
адекватна медицинска помощ е било възможно да настъпи и фатален край.
При така установените факти, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи
по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Искът
се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите
по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени
вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на основание
препращането от чл. 285, ал. 1 вр. чл. 284 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът ГД "ИН"-София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите,
какъвто е и този в гр. Враца и затворническото общежитие от закрит тип към
него, каквото е ЗОЗТ гр.Бойчиновци, са нейни териториални служби. За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация,
отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГД "ИН"-София е
пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца К.Т.П..
Исковата молба е подадена от надлежна страна,
имаща право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на
обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди в общ
размер от 100 000лева /сто хиляди/ от незаконосъобразни бездействия и/или
неадекватните действия на затворническата администрация при затвора – Враца и
общежитието към него в гр.Бойчиновци, за нарушаване на условията за изтърпяване
на присъдата му, които са довели до влошаване на здравето му. От 2008г. до
2018г. се твърди нарушение на чл.43,т.3 и т.4 от ЗИНЗС касаещи бездействие,
които са му причинили здравословни проблеми. Твърди нарушение на личното
пространство. Твърди нарушение на чл.41, ал.3 от ЗИНЗС тъй като е бил настанен
в килия в Затвора гр.Враца със седем човека пушачи в 20кв.м. площ в килия;
липса на достатъчно дневна светлина и чист въздух, както и минималната жилищна
площ, много хлебарки и дървеници които го хапели, което твърди, че е довело до
получаване на „остър миокарден инфаркт“ и други заболявания по приложени
епикризи за периода от 2009г. до датата на иска – 18.05.2020г. Както и за
периода от 2006г. до датата на иска – 18.05.2020г. липсата на дезинфекция в
килията в която е настанен довели до влошаване на здравето му. Ето защо и на
основание чл. 204, ал. 4 от АПК исковата молба е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Фактическият състав на предявените искове с
правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС в процесния случай (с оглед фактическите
твърдения на ищеца) включва в кумулативна даденост: наличие на нарушение на чл.
3 ЗИНЗС; наличие на причинени на ищеца неимуществени вреди, състоящи се в
нарушено лично достойнство, неудобства, стрес и унижение; причинна връзка между
нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.
Деликтната отговорност на държавата не се
презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца (по аргумент от чл. 154,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК) е да проведе главно и пълно доказване на
осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.
Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл.
284, ал. 5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване от
ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също
следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира и върху третия
елемент на фактическия състав на деликтната отговорност – причинна връзка между
нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.
В съответствие с нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Ал. 2 на същата
норма предвижда, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането
под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
За да бъде квалифицирано едно бездействие или
действие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение
на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в
нормативен акт и да е довело до влошаване на здравето на ищеца, както твърди в
иска си.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС,
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за
опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като
условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са
определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в
местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и
министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 12
от наредбата, приемът в медицинския център се извършва по график, утвърден от
началника на затвора или поправителния дом, като лишените от свобода, които
желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който
се съхранява при постовия надзирател, а прегледът се осъществява от медицинския
специалист в срок до 24 часа от вписването. В същият смисъл е и разпоредбата на
чл. 143, ал. 1 от ЗИНЗС. На лишените от свобода се осигуряват необходимите
лекарства, а тяхното получаване се удостоверява чрез подпис на лишения от
свобода в амбулаторната книга, като при предписване на лекарства, медицински
изделия и диетични храни за специални медицински цели, които НЗОК напълно или
частично заплаща, директорът на медицинския център уведомява директора на РЗОК
и обосновава нуждата от тях. Според чл. 137, ал. 1 от ЗИНЗС, при несъгласие с
определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя
сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения,
като в този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя.
Във връзка с горното следва да се посочи, че
от приобщените по делото доказателства и изготвената съдебно – медицинска
експертиза, която съдът кредитира се установява, че на К.Т.П. са правени множество
медицински прегледи за различни оплаквания, като за процесния период се
установява, че диагнозите на л. св. П. са правилно поставени и в съответствие с
правилата на добрата медицинска практика, като е оказвана навременна, адекватна
и съобразена с добрите практики медицинска помощ, предписаната терапия и
корекцията в дозите е подкрепена с обективни изследвания, посочено е, че при
съдовия инцидент от 2009г. при липса на адекватна медицинска помощ е било
възможно да настъпи и фатален край. Според заключението на вещото лице не е
установено наличие на пряка и директна връзка относно запушеност от тютюнев дим
в спалното помещение и по-малкото пространство, които пряко и директно да са
причинили заболяванията на ищеца. В заключение е посочено, че по-вероятно е
генеза на заболяването да е свързано с наличие на ритъмни и проводни нарушения
в сърдечния ритъм на фона на инцидентно повишено съдово налягане. Като
ползваните от ищеца енергийни напитки оказват негативно влияние върху организма
му, на фона на неговите заболявания, както на сърдечносъдовата, така и на
ендокринната система. От изложеното се налага извод, че затворническата
администрация е изпълнила задължението си за опазване на физическото здраве на
лишения от свобода. При тези факти и законова регламентация не се установява
твърдяното от ищеца неадекватно действие /лечение/, респ. незаконосъобразно
бездействие, т. е. не се установява неизпълнение на дължима се административна
дейност, лишила ищеца от допустимо, но неосъществено поради такава дейност
лечение.
Оплакванията на лишения от свобода по
отношение на липсата на достатъчно дневна светлина и чист въздух са
неоснователни. Законът гарантира достъп до чист въздух и естествено
проветряване – чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, който достъп
в случая се осъществява от разположения в помещението прозорец с отваряема част
и размери –1,40 х 2,20м. в ЗОЗТ Бойчиновци и 76см/118см в Затвора гр.Враца, с
отделен прозорец в банята. С оглед факта, че различните хора имат различно
усещане за чист въздух и проветряване, то доколко въздухът в дадено затворено
помещение ще бъде свеж е въпрос, който е поставен в зависимост от това колко
време ще бъдат отворени прозорците на помещението, което от своя страна зависи
от обитаващите го лица. По отношение на твърдението за липса на достатъчно
дневна светлина, съдът намира, че и то е неоснователно, доколкото няма
нормативни изисквания за степента на осветеност на помещенията в местата за
лишаване от свобода. В чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС се посочва, че в спалните
помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина. Аналогични са и
изискванията на параграф 106 „а“ от Минимални стандарти за третиране на лишени
от свобода и Правило 18.2 от Европейски правила за затворите, които също не
посочват конкретни стойности. В зависимост от обстоятелството, че и в ЗИНЗС и
ППЗИНЗС не са посочени конкретни параметри за необходима осветеност, както и
големина на прозорците в местата, където затворниците излежават наложените им
наказания „лишаване от свобода“, настоящият съдебен състав намира, че е
достатъчно да е осигурен достъп до естествена дневна светлина, какъвто в случая
е наличен. Още повече, че достатъчното количество светлина е въпрос на лично
усещане и възприятия, но при безспорния факт, че в помещението, където П. е бил
настанен, е имало такова, оплакването му в тази връзка е неоснователно.
По отношение на поставянето му в една стая с
пушачи съдът счита иска отново за недоказан. Независимо от правилото на чл. 21, ал. 4 от ППЗИНЗС, че във всяка
затворническа група се обособяват спални помещения за настаняване на непушачи,
съдът не може да приеме за безспорно доказано, че ищецът е непушач, че е
поставен в една стая с пушачи и че е претърпял вреди в какъвто и да е вид и
обем. От събраните писмени доказателствени средства не се доказа лишените от
свобода, с които е бил настанен в едно помещение да пушат. Видно от извлечение
от картата на ищеца, с която пазарува от затворническата лавка дори същият си е
купувал хартия за цигари, поради което дори да не ги е използвал за лична
употреба, е поставял себе си в положението около него да се пуши, предоставяйки
ги на други лишени от свобода за едни или други цели. В същото време, от
приложените справки по делото се установява, че ищеца не е изявявал желание за
преместване в килия за непушачи, а когато е изразил такова е преместен в ЗОЗТ
Бойчиновци. В същото време обособените спални помещения за непушачи са
регламентирани като изискване в разпоредбата на чл.21, ал.4 от ППЗИНЗС в сила
от 10.02.2017г. и имат действие само занапред. Отделно в графиците за
разпределение на времето на лишените от свобода се установява, че само в
определени часове са заключени в килиите, а в останалото време се движат
свободно в определените граници, което в известна степен изключва наличието на постоянен
тютюнев дим. Още повече, че от заключението на вещото лице не се установи
наличието на тютюнев дим да е в причинно следствена връзка с констатираните
заболявания на ищеца. От друга страна от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че именно по молби на ищеца е увеличаван
определения престой на открито. В този смисъл съдът приема, че не е доказано
нито незаконосъобразно действие/бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанието "лишаване от свобода", нито претърпени
вреди от К.П. в аспекта на твърдяното влошаване на здравословното му състояние.
По отношение на минималната жилищна площ,
която е в размер не по–малка от 4 кв.м, съгласно изискването в разпоредбата на
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, която разписва минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода е в сила от 07.02.2017 г. и също има
действие само занапред, поради което не обхваща по-голяма част от периода
посочен в исковата молба. А след тази дата, видно от приложените справки л.250
от делото изготвена от инсп. В. В*** е посочена, че спалното помещение в ЗОЗТ
Бойчиновци към Затвора гр.Враца е с площ от 28,5кв.м. при настанени в килия по
пет човека. От друга страна от представените графици за разпределение на
времето на „лишените от свобода“ се установява, че килията му се е заключвала
само през нощта, поради което ищецът е имал възможност да се придвижва свободно
в коридора на крилото задно с другите осъдени, поради което от затворническата
администрация не е установено нарушение. По отношение и на това оплакване съдът
приема, че не е доказано нито незаконосъобразно действие/бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанието "лишаване от
свобода", нито претърпени вреди от К.П. в аспекта на твърдяното влошаване
на здравословното му състояние.
По отношение на санитарно-битови условия,
отнасящи се до неефективността и неефикасността на осъществените дезинфекция,
дезинсекция и дератизация. Съгласно горепосочената справка според договор между
ГД „ИН“ и фирма „ДДД-1“ ООД се извършва дезинфекция, дезинсекция и дератизация
на територията на целия затвор и общежитията към него, като в периода, през
който П. е пребивавал на територията на затвора съгласно представени по делото
протоколи за дезинфекция и дезинсекция в затвора, тези дейности са били
извършени, в това число и при извънредни случай, т.е. установява се една
системност и редовност в осигуряването от страна на ответника на извършваните
мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация. От друга страна – по
делото не са ангажирани доказателства за регистрирани медицински прегледи по
причина ухапвания в посочения от П. исков период. При тези данни, съдът приема,
че не е доказано нито незаконосъобразно действие/бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанието "лишаване от
свобода", нито претърпени вреди от К.П. в изложения аспект.
За неоснователно намира и твърдението на
ищеца по отношение на неспазването от страна на затворническата администрация
на разпоредбата на чл.41, ал.3 от ЗИНЗС, досежно диференцирано настаняване на
лишените от свобода в затворите, поправителните домове и затворническите
общежития. Тъй като първоначалния режим за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ се определя от съда при постановяване на присъдата му по арг.
чл.301, ал.1,т.6 от НПК, като видно от справката на л.268 от делото определения
първоначален режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е бил
„усилено строг“ изменен по силата на измененията в ЗИНЗС от 01.06.2009г. в
условията на „строг“ режим, а впоследствие от комисия по чл.73 от ЗИНЗС с
протокол №13 от 19.05.2015г. в „общ“ режим. Съобразно определения режим и
Приложение 1 към чл.7а от ППЗИН действаща разпоредба към 2006год. ищеца е
настанен в съответния затвор, като впоследствие с оглед променения режим и
неговото лично желание от 23.10.2018г. е преместен в ЗОЗТ Бойчиновци към
Затвора гр.Враца, т.е. не се явява доказано твърдението му за наличие на
нарушения касаещи първоначалното изтърпяване на наказанието и последващите
промени, което да е породило у него негативни преживявания в степен,
надвишаваща неминуемото ниво на страдание и не е довело до превишаване степента
на строгост по изпълнение на наказанието му, тъй като в случая са събрани
доказателства за облекчаване на определения му първоначален режим за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
По възражението на ответника за изтекла
погасителна давност на исковата претенция.
Съдът не споделя възражението на ответника,
че претенцията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди е погасена по
давност.
Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), давността за предявяване на иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, с
оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е пет години. Правото на обезщетение
за вреди възниква за всеки ден, прекаран от лишените от свобода в
неблагоприятна жизнена среда по причина проявеното от отговорните длъжностни
лица незаконни действия и/или бездействия. Въпросът относно началния момент на
погасителната давност на иска за обезщетение за вреди е решен с Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. В т. 4
от цитираното тълкувателно решение е прието, че когато вредите произтичат от
незаконни действия или бездействия на административните органи, началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им е от
момента на преустановяването им. В настоящия случай началният момент, от който
е започнал да тече давностният срок за вземането за присъждане на обезщетение
за вреди спрямо държавата за административната й дейност в лицето на ГД
"ИН" е този, който съвпада с деня, в който е преустановено действието
или бездействието, от което се претендират вреди, а именно датата на
предявяване на иска 18.05.2020г. по част от претенциите и края на претендирания
период от 2018г. когато се твърди нарушение на чл.43,т.3 и т.4 от ЗИНЗС касаещи
бездействие, които са му причинили здравословни проблеми, тъй като и
понастоящем ищеца изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“. Именно
от датата на предявяване на иска - 18.05.2020г. и от 2018г. са преустановени
действията и бездействията на ответника във връзка с твърденията му за незаконни
действия и/или бездействие, които са му причинили здравословни проблеми;
настаняването в килия с пушачи; липса на достатъчно дневна светлина и чист
въздух; минималната жилищна площ; хлебарки и дървеници които го хапели; липсата
на дезинфекция в килията довели до влошаване на здравето му и поставянето му в
неблагоприятни условия и от които момент е започнал да тече общият петгодишен
давностен срок да предяви иска си, които към настоящия момент не е изтекъл.
Поради което съдът приема, че вземането на ищеца не е погасено по давност, в
този см. са Решение № 4483 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6278/2018 г.,
III о., Решение № 17581 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2174/2018 г., III
о. и др.
Предвид изложеното по-горе, се налага извода,
че не е налице твърдяното незаконосъобразно действие, респ. бездействие на
затворническата администрация, което да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Т. е.
не е налице първата предпоставка на иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, обуславяща
неговата основателност. Не се установи и настъпила, в резултат на нарушение по
чл. 3 от ЗИНЗС неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Ето защо исковата
претенция е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Независимо
от изхода на делото, не е основателна претенцията на процесуалния представител
на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Производството по
делото е по специалния ред, регламентиран в чл. 284 от ЗИНЗС. В ал. 2 от същата
разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която
да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение
на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска означава, че такова не
се дължи.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск, подаден по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, на л. св. К.Т.П. изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ
„Бойчиновци” към Затвора гр.Враца срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” – София към Министерство на правосъдието, с който се претендира
изплащане на обезщетение в общ размер от 100 000лева /сто хиляди/ за причинени
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия и/или неадекватните
действия на затворническата администрация при затвора – Враца и ЗОЗТ –
Бойчиновци към Затвора гр.Враца, за нарушаване на условията за изтърпяване на
присъдата му довели до влошаване на здравето му - от 2008г. до 2018г. се твърди
нарушение на чл.43,т.3 и т.4 от ЗИНЗС касаещи бездействие, които са му
причинили здравословни проблеми; нарушение на личното пространство. Нарушение
на чл.41, ал.3 от ЗИНЗС тъй като е бил настанен в килия в Затвора гр.Враца със
седем човека пушачи в 20кв.м. площ в килия; липса на достатъчно дневна светлина
и чист въздух; липса на минималната жилищна площ; хлебарки и дървеници които го
хапели, което довело до получаване на „остър миокарден инфаркт“ и други
заболявания по приложени епикризи за периода от 2009г. до датата на предявяване
на иска – 18.05.2020г. Както и за периода от 2006г. до датата на предявяване на
иска – 18.05.2020г. липсата на дезинфекция в килията в която е настанен довели
до влошаване на здравето му.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд
Монтана в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, по реда на
глава дванадесета от АПК.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: