|
Производството
е по реда на чл. 203 от Административно- процесуалния кодекс / АПК / във връзка
с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба
на процесуалния представител на С.К.Д. *** против СДВР София за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 220лева, представляващи
заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 14240/2016г. по описа
на Софийски РС.
В исковата
молба се посочва, че с решение по НАХД № 14240/2016г. по описа на Софийски РС е било отменено Наказателно постановление
№ 16-4332-012039/26.07.2016г. на Началник група към ОПП СДВР, с което на Д.
е било наложено административно наказание глоба в общ размер на 120 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от три месеца.
Твърди
се, че в следствие на отменения незаконосъобразен акт – Наказателното постановление
ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 220 лева, представляващи заплатени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Иска
се от Съда да осъди СДВР София да заплати на ищеца сумата от 220 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски
за адвокатско възнаграждение по НАХД № 14240/2016г. по описа на Софийски РС, като се претендират и направените
по делото разноски.
Ответникът
по иска СДВР София в писмен отговор оспорва иска по основание и размер.
Претендира разноски ю.к.
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Видин дава заключение
за основателност на иска, предвид направените разноски за адвокатски хонорар,
които са имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно
постановление.
Административен съд Видин, като
взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено следното:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на
чл. 205 АПК, поради което е процесуално
допустим.
Разгледан по същество е основателен, предвид следното:
От представените по делото доказателства
се установява, че с Наказателно постановление № 16-4332-012039/26.07.2016г.
на Началник група към ОПП СДВР на ищеца е било наложено административно наказание
„глоба“ в общ размер на 120 лева за извършено административно нарушение и е
лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Софийски РС, за което е образувано НАХД №
14240/2016г., с решението по което, влязло в сила на 22.07.2017г., Съдът е отменил
изцяло наказателното постановление.
Не се
оспорва обстоятелството, че в производството пред Районен съд ищецът е бил представляван
от адвокат, видно от приложеният по делото договор за правна защита и съдействие,
за което производство му е заплатил възнаграждение в брой в размер на 220 лева.
Установява се и че процесуалния представител на ищеца е взел
участие в откритите заседания пред РС.
При така установените факти
се налагат следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, съгласно който държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съдът
намира, че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ и вредите причинени от
него могат да се компенсират по реда на чл.1 ЗОДОВ.
Дейността
по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията
на независимост и самостоятелност на решаването. Тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност.
Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване,
също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава
по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата
на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително,
като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния
им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране
на иска като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ определяща е не правната
природа на отменения акт, който безспорно
не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа
- негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган,
в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е основният характер на
дейността на органа, който го е издал. Ето защо, не е от значение факта, че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер
на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди
на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на искът за
вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В този смисъл е Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС
и ВАС.
Основателността
на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ предполага установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен
акт, действие или бездействие на административен орган; вреда от този административен
акт, действие или бездействие и причинна връзка между тях. При недоказване на
което и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда.
Съгласно
чл.4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, като тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание
чл.1, ал.1 ЗОДОВ. При липса на който и да
е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред.
В случая
е налице са налице материалноправните предпоставки
за реализиране на тази отговорност.
От незаконосъобразният
акт - отмененото по съответния ред с влязъл
в сила съдебен акт наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи
се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски РС, по обжалване на наказателното
постановление. Според правилото на чл.4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Съдът намира, че ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение
и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако
не бе издадено наказателното постановление, отменено
впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липса нормативно установено
задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият,
както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да
направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване
на издадено срещу него наказателно постановление, поради което и вредите са
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното
постановление, в какъвто смисъл е тълк. решение №
1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. дело № 2/2016
г. на ВАС.
В съдебната
практика се приема, че причинна връзка има не само когато деянието причинява
непосредствена вреда, а и когато тази реална възможност се трансформирала в
действителност. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване
на успешния изход на спора, поради което и вредите са пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт - Наказателното постановление.
Този извод е налице, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие
заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването
на наказателното постановление, с което му е наложено административно наказание
"глоба", което той е счел за незаконосъобразно.
Обстоятелството,
че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не
е задължителна, не налага извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. Нормално е при засягане на негови права
и законни интереси лицето да ангажира адвокатска защита.
В случая
възнаграждението заплатено за производството пред районния съд в размер на 220
лева, включват процесуално представителство, изразяващо се в изготвяне на жалба
и явяване в с.з., в т.ч. и заплатената по договора сума, поради което подлежат
на обезщетяване.
Ищецът претендира сума в размер на 220 лева имуществени
вреди, изразяващи се в заплатеното от него възнаграждение за ангажирания адвокат,
което отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата -
да е "обоснован и справедлив", тоест, да е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените
от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без
да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството. Същото е в съответствие с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Предвид
изложеното, Съдът намира, че ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 220 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение пред Районен съд Кула, в резултат на отменено като незаконосъобразно,с влязло в сила решение, НП влязло
в сила на 22.07.2017година.
С оглед изхода на спора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да
бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразено с разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и заплатена държавна такса.
Воден
от горните съображения и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Видин,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА СДВР София да заплати
на С.К.Д. *** обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 220 /двеста/
лева,ведно със законната лихва, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение пред Софийски районен
съд , в резултат на отменено като незаконосъобразно,
с влязло в сила решение, НП № 16-4332-012039/26.07.2016г. на Началник група
към ОПП СДВР, влязло в сила на 22.07.2017 година.
ОСЪЖДА
СДВР София да заплати на С.К.Д. направени по делото разноски, представляващи
Д.Т. и възнаграждение за един адвокат за защитата по настоящото дело в размер
на 310 /триста и десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|