Решение по дело №101/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.121, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на В.С.К. ***, действащ чрез пълномощника адв. М.В. ***, съдебен адрес:***, партер, офис № 6, против заповед № 4089/13.03.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, считано от 15.03.2019 г., на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, във връзка с чл.7, ал.1, т.6, предл. последно от ЗДСл, във връзка с чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ.

В жалбата се навеждат доводи за нищожност, незаконосъобразност, необоснованост на оспорената заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че същата е нищожна, тъй като не носи подпис на издалия заповедта орган. Незаконосъобразна е, тъй като е издадена без наличие на предпоставките по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, за прекратяване на служебно правоотношение, като при издаването й е нарушен основния конституционен принцип за невиновност до доказване на противното, а освен това цитираната в заповедта разпоредба на чл.10, ал.1, изр. второ от ЗМ се отнася само до служители, имащи качеството "митнически орган", какъвто оспорващият не е имал. Сочи се още, че заповедта е немотивирана в нарушение разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗДСл.

Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения индивидуален административен акт.

Ответникът по жалбата: директор на Агенция "Митници", редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърден атакувания акт.

Административен съд Видин, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка: предмет на съдебен контрол в настоящето производство е заповед № 4089/13.03.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, считано от 15.03.2019 г. Като фактическо основание за издаване на акта е посочена обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл. Привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер по прокурорска преписка вх.№ 310/2018 г. по описа на Районна прокуратура-Видин.

Като правно основание са посочени следните разпоредби: чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, във връзка с чл.7, ал.1, т.6, предл. последно от ЗДСл, във връзка с чл.10, ал.1, изр. второ от ЗМ.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, жалбоподателят е изпълнявал длъжността "Главен инспектор" в Териториална дирекция "Дунавска" на Агенция "Митници". По делото е представена длъжностната характеристика на заеманата от оспорващия длъжност в ТД "Дунавска".

Представени са удостоверение рег.№ И-6550-60/05.03.2019 г., издадено от НСлСл, от което е видно, че против лицето В.С.К. има повдигнато обвинение на 21.06.2018 г. за престъпление от общ характер, по чл.313, ал.1 от НК.

Представен е препис от постановление на Районна прокуратура-Видин, за внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 19.12.2018 г., както и решение от 20.02.2019 г. по АНД № 1604/2018 г. по описа на Районен съд Видин, с което същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева, на основание чл.78а от НК. Представено е и копие от определение на Окръжен съд Видин, за насрочване на дело, образувано по въззивна жалба на жалбоподателя против решението по горецитираното АНД на ВРС.

При тази фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: жалбата е допустима, като подадена в рамките на преклузивния законоустановен срок за оспорване, от участник в административното производство, против годен за обжалване административен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в установената съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл писмена форма. Неоснователно е твърдението в жалбата, че заповедта е нищожна поради неподписването й от ответника. Видно от представеното копие от същата (лист 16), заповедта е подписана лично от директора на АМ.

В заповедта се сочи, че служебното правоотношение се прекратява на основание чл.107, ал.1, т.5, във връзка с чл.7, ал.1, т.6, предложение последно от ЗДСл, във връзка с  чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ.

Съгласно чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл. Цитираната разпоредба установява хипотези на трайна неработоспособност, свързани с проблеми в здравословното състояние на държавен служител.

Съгласно чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл, предложение последно, държавният служител следва да отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

Правилото на  чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ в приложимата редакция (ДВ, бр. 98/2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) предвижда, че митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. Съгласно определението, дадено в §.1, т.9 от ДР на ЗМ, "митнически органи" са длъжностните лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и/или извършват контрол или дейност по разследване по реда на НПК. От приложената като доказателство по делото длъжностна характеристика на заеманата от оспорващия длъжност "Главен инспектор в ТД на АМ" е видно, че същият има правомощия по осъществяване на дейностите по митнически надзор и контрол на стоки, превозни средства, лица и придружаващите ги документи, включително и по електронен път, съгласно нормативните и други актове, регламентиращи митническата дейност. От така описаното следва извода, че безспорно длъжността на оспорващия осъществява признаците на дефиницията "митнически орган", респ. неоснователно е възражението в жалбата за липса на този елемент от фактическия състав на чл.10, ал.1, изречение второ от ЗМ.

Предвид обосноваването на процесната заповед с чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, издателят е следвало да се съобрази с изискването на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗДСл за фактическо мотивиране на заповедта, като изложи съображенията, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл. Посочването, че жалбоподателят е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер не изпълнява това изискване. Липсва описание по какъв точно начин привличането на жалбоподателя като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер обуславя обективната му невъзможност да изпълнява служебните си задължения, при положение, че не са събрани данни за взета спрямо уличения мярка за неотклонение и задържането му, респ. за наличие на други причини, водещи до невъзможността му да се яви и да изпълнява преките си служебни задължения.

В тази връзка административният орган е трябвало да изложи причините, поради които счита, че жалбоподателят е в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Неизлагането на обосновка представлява съществено нарушение на изискването по чл.108, ал.1, изр.2 от ЗДСл за форма на оспорения акт, като възпрепятства възможността да се осъществи адекватен съдебен контрол относно материалната му законосъобразност, предвид обстоятелството, че не е посочено и конкретното наказателно производство, по което жалбоподателят е привлечен като обвиняем.

Освен това оспорената заповед противоречи и на материалния закон.

Основанието за прекратяване на служебното правоотношение е по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Приетата като обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения е обоснована с привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, което според  чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ представлява пречка за заемане на държавна служба в митническата администрация от митнически служители, които са митнически органи по смисъла на §.1, т.9 от ДР на ЗМ.

ЗДСл не дава легална дефиниция на понятието "обективна невъзможност". Според съдебната практика по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДС, за да е налице хипотезата на тази правна норма, е необходимо да бъдат доказани три релевантни факта: нова фактическа обстановка; същата да води до невъзможност за изпълнение от служителя на съответната длъжност; причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение.

В настоящия случай се касае за законодателна промяна - изменение на  чл.10, ал.1 от ЗМ, съгласно преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр.98/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.). Създадено е изречение второ в разпоредбата на  чл.10, ал.1 от ЗМ, според което митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. Въвежда се ограничение за заемане на държавна служба по отношение на определена категория митнически служители - митнически органи по смисъла на §.1, т.9 от ДР на ЗМ. В настоящия казус ответникът се е позовал на чл.7, ал.1, т.6, предложение последно от ЗДСл, следователно с изречение второ на чл.10, ал.1 от ЗМ се въвежда специфично изискване за заемане на длъжности, изпълнявани от митнически органи, каквато именно е длъжността, заемана от жалбоподателя до прекратяване на служебното му правоотношение с оспорената заповед.

Промяната на изискванията за заемане на длъжността е извършена по силата на закона, а не по волята на страните, като сама по себе си тя не може да доведе до прекратяване на служебното правоотношение на лицето по реда на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Издаделят на заповедта се е позовал на обективна невъзможност на жалбоподателя да изпълнява служебните си задължения поради привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. В действителност липсват данни да са взети ограничителни мерки за поцесуална принуда, които биха го поставили в невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Не се спори между страните и се установява от събраните в производството по делото доказателства, че длъжността "Главен инспектор" жалбоподателят е изпълнявал и след привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.

Поради изложеното съдът намира, че привличането като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер не поставя жалбоподателя в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения и не обосновава приложението на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл за прекратяването на служебното му правоотношение.

В допълнение, с решение № 7/17.09.2019 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по к.д. № 7/2019 г. (обн. ДВ, бр.75/24.09.2019 г.), разпоредбата на  чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ е обявена за противоконституционна. С влизане в сила на решението на КС за обявяване противоконституционност на посочената разпоредба по време на производството по настоящето дело съдът следва да се съобрази със същото. Конститутивният ефект на решението на Конституционния съд, уреден в чл.151, ал.2 от Конституцията има незабавно действие във времето, респ. обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо висящите правоотношения, попадащи под действието на разпоредбата, обявена за противоконституционна. Обезсилването на приложената норма на чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ има за единствено възможна последица отмяната на оспорения акт.

Предвид гореизложеното Административен съд Видин намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът намира, че на същия следва да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 560.00 лева, определено по реда на чл.38, ал.1, т.3, във връзка с ал.2 от ЗА, във връзка с чл.8, ал.4, във връзка с чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид сравнително ниската правна и фактическа сложност на делото, в размер на минималната работна заплата в страната към настоящия момент, определен съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г.

По изложените мотиви и на основание чл.172, ал.1 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 4089/13.03.2019 г. на директора на Агенция "Митници".

ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на В.С.К. *** направените по делото разноски в размер на 560. 00 (петстотин и шестдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщението на страните.

 

Административен съдия: