РЕШЕНИЕ
18.02.2020 год.
Номер 17 Година 2020 Град ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд *** Първи състав
На 20 (двадесети) януари Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Ненка Цветанкова
Секретар Марияна Василева
Прокурор............................. ,
като разгледа докладваното от съдия Цветанкова АН дело номер 355 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ „*****", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу НП №27-0000911/28.11.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда"- гр. Шумен, с което на жалбоподателя в качеството му на работодател, за нарушение по чл.264 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложена „имуществена санкция" в размер на 1800,00 лв.
В жалбата се излага, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушението е описано неясно и неопределено като общо нарушение на трудовото законодателство. Изтъква се, че НП не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, тъй като не са посочени съществени елементи от състава на нарушението- размерът на неизплатеното възнаграждение, кога не е изплатено и защо. За дата на извършване на нарушението е посочена датата 28.05.2019г,- неработен ден, а изплащането се извършва в първия работен ден. Изложени са съображения, че при налагане на административното наказание административнонаказващият орган не е обсъдил доколко същото е съразмерно на извършеното нарушение. Предвид изложеното се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Алтернативно моли за преквалификация на нарушението по чл.415в от КТ, със съответно намаляване на наложената санкция в рамките на предвидените в тази норма размери.
Законният представител на въззиваемата страна- Дирекция „Инспекция по труда"- гр. Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.
Териториално отделение *** на Районна прокуратура Шумен, редовно призовани, не изпращат представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На 21.10.2019г. била инициирана проверка за спазване на трудовото законодателство на ЕТ ,,*****" в стопанисвания от него обект-гостилница „***", находящ се в гр. ***, ул. „****№**. Същата продължила по документи в сградата на Дирекция ..Инспекция по труда"- гр. Шумен на 30.10.2019г. В нея взели участие служители на Дирекция ..Инспекция по труда"- гр. Шумен- свидетелят М.М. /на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда"- гр. Шумен/ и свидетелят С.К. /на длъжност „главен инспектор" в същата дирекция/.
В хода на контролната дейност от работодателя били изискани различни документи, включително таблица за отчитане явяването/неявяването на работа за месец април 2019г.. ведомости за заплати. След техния преглед били констатирани общо десет нарушения на трудовото законодателство, част от които свързани с неизплатено в удвоен размер трудово възнаграждение за работа през дните на официални празници-27.04. и 28.04.2019г. на работника Ф.К.Х., която с трудов договор №09/05.02.2019г. е назначена на длъжност „работник кухня“, при непълно работно време, с размер на основно месечно трудово възнаграждение от 280.00 лева, с периодичност на изплащане ежемесечно до 25- то число. Съгласно представената таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец април 2019г.. служителят полагал труд на 27.04. и 28.04.2019г. /Велика събота и Великден/. Тези дни са обявени за официални празници. За месец април 2019г. на работника било изплатено основното трудово възнаграждение в размер на 280,00 лева, т.е. на Х. не бил изплатен с увеличение положеният от нея труд през посочените дни. Увеличеното възнаграждение за положения труд в празнични дни е следвало да бъде заплатено на работника до 27.05.2019г. /първият работен ден/. В даденото писмено обяснение от 30.10.2019г. работодателят посочил, че дължимото трудово възнаграждение за положен труд в празнични дни ще бъде заплатено през същия месец.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол №ПР1934339, като във връзка с констатираните нарушения на трудовото законодателство, включително и за горепосоченото, контролните органи на основание чл.404. ал.1 т.1 от КТ. предоставили задължителни предписания. Срокът на изпълнение на предписанието относно изплащане на удвоения размер на трудовото възнаграждение през дните на официален празник- 27.04. и 28.04.2019г. бил до 29.11.2019г. /т.8/. Предписанието било изпълнено от работодателя на 05.11.2019г.
Предвид установеното при извършената проверка, на жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.264 от КТ като жалбоподателят отказал да го подпише, което било удостоверено с подпис на свидетел. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.264 от КТ и на основание чл.**6, ал.5 вр. чл.**4, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 1800,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа събраните в хода на производството доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите М.М., С.К. и частично Ф. Х., както и в писмените доказателства: Протокол №ПР 1934339 за извършена проверка; съставеният АУАН №27-0000911/30.10.2019г.; копие на трудов договор №09/05.02.2019г., сключен между едноличния търговец и Ф.К.Х.; копие от таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец април 2019г.; копие от ведомости за заплати за месец март и месец април 2019г.; обяснения на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ; копие на разходен касов ордер №2/05.11.2019г., приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М.М. и С.К., като подробни, задълбочени и вътрешно балансирани. В тях са изложени
непосредствените възприятия на инспекторите относно етапите на проверката, доколкото се явяват и преки участници в нея, респ. очевидци на установеното по случая. Свидетелите М. и К. последователно излагат констатираните в хода на контролната дейност пропуски в дейността на проверявания едноличен търговец, начина на установяването им и съставянето на АУАН за тях. Изрично посочват, че са извършили сравнение с представени за съответния месец платежни ведомости с тези за предходния, от което констатирали, че работодателят не е изпълнил задължението си да заплати увеличението върху трудовото възнаграждение за положения труд в празнични дни за месец април 2019г. Така приобщените гласни доказателства намират пълна подкрепа в писмените доказателства по делото. Доколкото намира показанията на свидетелите за обективни и без вътрешни противоречия, съдът им дава вяра и основава фактическите си изводи въз основа на тях.
От допуснатия до разпит в качеството на свидетел служител на едноличния търговец- Ф. Х. се установяват фактите на съществуващо към момента на проверката трудово правоотношение между нея и жалбоподателя, положения от работника труд на посочените дни, обявени за официални празници. В тази част показанията на свидетеля напълно се припокриват с изложеното от свидетелите М. и К. и съответно изводимото от приложените писмени доказателства. Не следва, обаче, да се възприема като достоверно заявеното от Х. досежно извършено от работодателя в нейна полза заплащане в увеличен размер на дължимото възнаграждение за работата на официален празник преди проверката от контролните органи, както и относно сумата, която е получила като възнаграждение за месец април 2019г.. В тази част показанията са накъсани и вътрешно противоречиви. От една страна свидетелят сочи. че трудът й е заплатен преди проверката, както и че за месец април е получила възнаграждение в размер на 450 лв. Непосредствено след това при предявяване на приложената по делото ведомост за заплати за месец април 2019г., заявява, че с получила сумата, срещу която се е подписала, а видно от ведомостта същата е в размер на основното й месечно трудово възнаграждение- 280 лв.. При предявяване на ведомостта сочи, че всъщност увеличеният размер на дължимото възнаграждение за работата на официален празник й е заплатен, но не си спомня кога точно. Свидетелят не предостави логично обяснение за причините, поради които заявява тези взаимоизключващи се и противоречиви факти. Така заявеното се явява напълно разколебано от представените по делото документи и показанията на контролните органи. Заявеното от свидетелката Х. се опровергава напълно от приложения по делото разходен касов ордер №2/05.11.2019г.. от който се установява, че дължимото възнаграждение за работата през дните на официални празници й е заплатено едва на 05.11.2019г. По така изложените причини, следва да се приеме, че показанията й в тази част не биха могли да се разглеждат каго достоверен източник на доказателства, доколкото очевидно са предоставени в защита на жалбоподателя.
Съдът кредитира и посочените по- горе писмени доказателства, доколкото същите спомагат за пълното и обективно изясняване на релевантните обстоятелства по делото. Те кореспондират, както помежду си. така и с показанията на разпитаните свидетели М. и К., затова съдът основава на тях фактическите си констатации като предвид, че същите се намират в унисон помежду си съдът намира, че не е необходимо тяхното отделно обсъждане.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.416 от КТ. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3- месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6- месечния давностен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение на трудовото законодателство съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, при които е извършено нарушението. Както в АУАН, така и в НП е налице описание на констатираното нарушение като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и на относимите към него обстоятелства. Нарушението и участието на нарушителя в него са описани достатъчно ясно, индивидуализирани са в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той е сторил в развилото се съдебно производство. В този смисъл съдът счита, че непосочването на факта относно това какъв е размерът на възнаграждението, което е следвало да бъде изплатено на служителя, не е ограничило правото на защита на жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи неговата отмяна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя ЕТ „***“ е ангажирана за извършено нарушение по чл.264 КТ, съгласно която разпоредбата за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Доказа се по делото, че ЕТ „*****" има качеството „работодател" по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ. Между жалбоподателя и лицето Ф. Х. е налице валидно трудово правоотношение. От представената таблица за отчитане явяването и неявяването на работа през месец април 2019г. е видно, че Х. е работила на 27.04. и 28.04.2019г.. Видно от приложената по делото ведомост за заплати за месец април 2019г., служителят е получил основната си работна заплата в размер на 280 лв. Възнаграждението за положен труд по време на официални празници е друг, вкл. количествен елемент от структурата на работната заплата като в случая за месец април 2019г. на работника не са изплатени в удвоен размер суми за работа през дните на официални празници. Такива не са предвидени и съответно изплатени и в следващите месеци до проверката на контролните органи по спазване трудовото законодателство.
Поради това, съдът намира за
установено по делото, а и не се спори между страните, че
жалбоподателят, в качеството му на работодател, като не е изпълнил в установения срок задължението си да плати на
работника /в случая на Ф.К.Х./ с
увеличение положения от нея труд през дните на официални празници-27.04.
и 28.04.2019г., е извършил вмененото му административно нарушение.
Видно от трудовия договор на лицето Х.- трудовото възнаграждение следва да се изплаща най- късно до 25- то число на месеца, следователно за месец април 2019г.- до 27.05.2019г. /първият работен ден/ работодателят е следвало да изплати трудовото възнаграждение, заедно с увеличението за положения от лицето Х. труд на официални празници 27.04. и 28.04.2019г., като на 28.05.2019г. жалбоподателят е осъществил състава на визираното нарушение в разпоредбата на чл.264 от Кодекса на труда. В този смисъл и доколкото се касае за престиран труд за конкретно посочени дати- 27.04. и 28.04.2019г., който следва да бъде заплатен до определено число на следващия месец, съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че като дата на извършване на нарушението следва бъде възприета датата на извършване на проверката и констатиране на нарушението- 30.10.2019г.
По наказанието:
Относно искането на жалбоподателя за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ, съгласно която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, настоящият състав счита, че в случая не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 415в от КТ. Съгласно ТР №3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. №7/2010 г., разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията. Законовата норма изисква обективна възможност да бъде отстранено нарушението до издаване на НП и дава възможност на наказващия орган и съда да преценят съответстващото на констатираното нарушение наказание, при своевременно отстраняване на нарушението, без настъпване на вредни последици за работника. Действително в настоящия случай е налице отстраняване на нарушението след установяването му, но от него са произлезли вреди за работника. Нарушението по същество е свързано със засягане на едно от най- важните права на гражданите-правото да получат възнаграждение за положения от тях труд /в случая допълнително възнаграждение за положен труд на официален празник/, нарушаването на което пряко рефлектира в правната им сфера. Изплащането му с няколкомесечно закъснение обосновава извод, че в резултат на деянието безусловно са настъпили неблагоприятни вредни последици за работника, след като същият е бил лишен от възможността да се ползва от възнаграждението за труда си- същото е следвало да бъде изплатено до 27.05.2019г., а е било изплатено едва в началото на месец ноември 2019г. и то в резултат на дадените от контролните органи предписания. Това обстоятелство изключва възможността за квалифициране на санкционираното неизпълнение на задължение като „маловажно" такова в контекста на чл. 415в, ал. 1 от КТ, поради което изложеното в тази насока искане от страна на жалбоподателя е неоснователно.
За процесното нарушение по чл.264 от КТ работодателят е санкциониран съобразно разпоредбата на чл.414 ал.1 от КТ като е наложена „имуществена санкция" в размер на 1800 лева. Разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по- тежко наказание, се наказва с „имуществена санкция" или „глоба" в размер от 1500 лева до 15 000 лева. В конкретният случай имуществената санкция е определено в границите на нормативно определения размер като наказващият орган е наложил „имуществена санкция" в размер над минималния- 1800 лв. При определяне размера на имуществената санкция, която следва да се наложи за извършеното нарушение, обаче, съдът намира, че наказващият орган е допуснал нарушение на чл.27 ЗАНН, налагайки такава в размер над законовия минимум. Наказващият орган не е изложил мотиви за начина, по който е определил санкция в размер над минималния. Същевременно следва
да бъдат отчетени всички релевантни за конкретния случай обстоятелства, свързани с това, че за жалбоподателя липсват данни за други предходно санкционирани нарушения по КТ, както и по- ниската обществена опасност на конкретното нарушение, изводима от последващото му отстраняване. При тези съображения, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложеното от наказващия орган наказание „имуществена санкция" се намали в минимално предвидения в закона размер от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №27-0000911/28.11.2019г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- гр. Шумен, с което на ЕТ „*** ", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на работодател, за нарушение по чл.264 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложена „имуществена санкция" в размер на 1800,00 лв. като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкцията на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Шумен по реда на глава дванадесета от АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.
|
|
Районен съдия: